Home » Авторски страници, българи зад граница

Последни учебни дни в БУ “Иван Станчов” – Лондон

2019.07.12 Няма коментари

Както всяка година…

Да, 2019-та е 32-ра по ред за Българското училище „Иван Станчов” към Посолството на България в Лондон, Великобритания.

Отново приключихме успешно заниманията си в края на юни. Повтарят се много неща и все пак винаги нещо е ново и различно. Дали сме обет пред патрона ни – посланик Иван Станчов, да не посрамим името му. То това е повече от клетва – дълг е до живот. И с радост тази година празнувахме 90-тата годишнина на този голям българин, направил много за България и за училището ни.

Повтарят се трудности, но с преодоляването им расте усещането за полезност. Новото са новите деца, които трябва да включиш в кръга „любов + знание”. И пак – всеки ден пред катедрата като на сцена, урок след урок, ден след ден, седмица , след седмица. Палавите да укротиш, изплашените да окуражиш, можещите да стимулираш.

Това е да си учител – навсякъде, по света и у нас.

А ако училището е към дипломатическа мисия в чужбина като нашето, на всеки 4 години идват нови хора – посланици и дипломати, които трябва да ни повярват. И тази година посрещнахме нов посланик – г-н Марин Райков, осмия ни подред. Трябва да работим така, че да заслужим доверие. И вярвам, че няма да има разочаровани.

Постигаме, щом толкова години ни има, щом толкова години родителите водят децата си при нас с желание, каквото и да им коства. Имаме не едно семейство с 3 деца. При нас се учи 7 дни в седмицата – всеки клас в различен ден. Децата живеят далеч и родителите ги водят и прибират в различни дни, за да им дадат повече шанс в живота. Това е отговорност и за всички нас, преподавателите в училището. С тази мисъл всеки път влизаме в класните стаи, за да срещнем очите на нашите възпитаници и заедно да тръгнем по пътя на буквите и миналото ни.

Посрещаме ги още, когато са на 4 годинки, в неделната ни предучилищна група „Азбукарче”, където г-жа Невяна Анастасова и г-жа Валентина Александрова са не само учителки, а повече са като грижовни майки. Вижте тук малко информация за техния последен учебен ден през тази учебна година: “Последният звънец за малките Азбукарчета“.

Когато навършат 7 години – идват при мен в 1-ви клас и заедно вървим до 8-ми. Аз дарявам буквите, граматиката, литературата на България, а д-р Валя Александрова ги води в дебрите на българската история и география.

Герои са децата ни – всеки ден са в английското училище, а веднъж в седмицата, колкото и да са уморени – вечер са с нас в часовете по България. Герои са и родителите, защото за тях това е дълг към Корена на бащи и майки.

Краят на учебната година е щастлив момент – тогава забравяш за проблемите, гледаш засмените деца, в чиито зеници вече греят морета, игри, слънце, и тази светлина скача в сърцето ти, заедно с безбройните букети и картички, изпълнени с благодарност. Имам 25 вази вкъщи и никога не ми стигат на три дати в годината: 15 септември, Коледа и в последния учебен ден.

Вижте снимките на учениците ни с вдигнати високо над главите им дипломи. Това е удостоверението, което казва: „Дойдохме, получихме, дадохме, успяхме! Всички – учениците, родителите, учителите, настоятелите, дипломатите, България!





И само в 8-ми клас, с моите абитуриенти, бяхме толкова взаимно развълнувани, че сред спомените, думите на раздяла, прегръдките и насълзените очи – забравихме да се снимаме за последния учебен ден.

Но нищо – наесен, този голям, задружен и мнооого палав клас, всичките – 21 деца, обещаха да дойдат отново и тогава ще се снимаме. Ще ги предам лично на техния следващ учител – г-жа Момчева, която, вярвам, че ще ги води до край – чак до 12-ти клас. И ще се гордеем, че децата ни не ни напускат от 1-ви до 12-ти клас и се разделят с училището ни като с нещо много свидно.

Дотогава – вижте по-долу споделеното от г-жа Здравка Момчева, преподавател по български език и литература в гимназиалния курс, за последния учебен ден на учениците от 9 до 12 клас. Вярвам, че ще Ви вълнува така, както вълнува нас – техните преподаватели от училището с име на жив възрожденец, г-н Иван Станчов: “Учебната година завърши – да живее новата учебна година!“.

Весело лято на всички ни – България ни очаква, за да погълнем още планински въздух, морски бриз, майчина обич и вяра, че това е нашият дом, който винаги ще ни приюти, защото сме заедно, дори през земи, морета, океани. И, където и да ни посее животът, има Българско училище – стряха за обич и знания.

 

Снежина Мечева,

директор на БУ „Иван Станчов” – Лондон

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.