Home » Авторски страници

„Гàбровецо“

2015.08.03 Няма коментари

Текст от авторската поредица на Николай Гусев „Защото накрая нищо друго не остава…“. Всички публикувани досега текстове от тази поредица могат да се намерят тук.

—————————————————————————————————————————————–

„ГÁБРОВЕЦО“

.

Снимка: LostBulgaria.com, фрагмент

Снимка: LostBulgaria.com, фрагмент

Семантичното послание на този термин сочи към „човек сметкаджия, стиснат, скръндза, изключително пресметлив, упорито преследващ собствената изгода за сметка на другите, при това без да си дава особен зор в работата“.

Веднага бързам да възразя: горният автошарж само подчертава силното чувство за хумор на самите „вариклечковци“ (габровците). Всъщност, автентичните габровци са с диаметрално противоположна менталност: широко скроени хора, ларж, не жалещи собствени средства за добри дела, изключително трудолюбиви, пословично гостоприемни. Знам го от собствен опит – контактувал съм с мнозина от тях.

В конкретния случай, за съжаление, сме изправени пред карикатурния образ на „габровеца“, който отгоре на всичко е и принадлежен на друг, негабровски регион на България – шопския.

Думата ми е за втория син на Михаил и Ангелина /1/ – Кръстан.

Роден около две години преди Балканската война, той беше с подчертано астенична конструкция – слаб, скулест, с някак си потъмняла, болнава кожа и рядка коса. Навярно тези външни особености на телесната конструкция по някакъв своеобразен начин се отразяваха на душевността му.

Запомнил съм го като човек с бавни, премерени движения, пестящ усилия и думи, немногословен и никога не повишаващ глас – дори, когато се сърдеше.

Живееше с жена си стрина Наста – долнобогровка – в две стайчета до конюшнята. Той – хърбав, кожа и кости, тя – ниска, набита, тантуреста – сякаш слезли от страниците на елин-пелиновите разкази Вуте и Дуда. С тази разлика, че докато големият сърцеведец на Шоплука се чудеше какво ще се пръкне от това чудновато съчетание на хикс- и игрек-хромозоми, Кръстан и Наста си родиха три прекрасни отрочета – Кирил /2/ (1939), Цветанка /3/ (1944) и Милка/4/ (1950). Всичките израснаха високи, стройни, красиви – да ти е драго да им се любуваш.

А бяха тежки следвоенни години – купонна система, хлябът се разпределяше според тежестта на физическата работа, която труженикът извършваше. Категориите бяха три: „Ре“ („работа“ – най-ниската), „ФеРè“ („физическа работа“), и „ТèФеРе“ („тежка физическа работа“) – полагаше се само на подземни работници, водолази, подводничари и летци. Запомнил съм недоволното мърморене на чичо Кръстан: „Сакам работàта да е лека, ама купóно да е ТèФеРе…“

Само че „Габровецо“ не си беше дал зор да изучи някакъв занаят – за разлика от братята си: Симеон /5/ – шлосер, Григор /6/ – дърводелец, Владимир /7/ – шофьор.

Препитаваше се с класическото през ония години за селото ни песъкчийство /8/ – вадеха пясък, баластра и чакъл от Искъра, и продаваха в столицата. (Впрочем, така постъпваха и всички учили-недоучили селянчета, които отрано започваха „да печелят“ и с чаши ракия в ръка се подиграваха на безпаричните си доскорошни съученици, прегърбени над учебници и тетрадки; ето нагледен пример за влияние на природните дадености върху душевността и духовността на конкретното население).

Купонните следвоенни години отминаха и самосвалите замениха селските талѝги на песъкчиите, а чичо Кръстан беше принуден да потърси държавна работа. Стана общ работник по поддръжката на Ботевградското шосе. Чистеше задръстени с шума и боклуци канавки, подрязваше клони на крайпътните дървета, наместваше разбутани от ставащите все по-бързи, все по-тежки и все повече камиони, трактори, автобуси павета. „Ботевградското“ тогава не беше асфалтирано като днес – дори не беше булевард, а тясно шестметрово шосе – колкото да се разминат две превозни средства.

Но и тези години отшумяха. По някое време той си намери работа като пазач в някакъв секретен военен обект. Там май се и пенсионира – с непълна, но все пак – пенсия. И, въпреки слаботелесността си, надживя с десетилетия пълничката си жена. Вече живееше в новата къща на сина си, който го гледаше „като писано яйце“ и му угаждаше във всичко. Най-после имаше в изобилие храна, вино, бира и ракия. Беше задомил и дъщерите си. Въобще – пей сърце…

Бяха изминали 40 години от кончината на дядо им Вълкадин /9/, а внуците още не бяха поделили наследството му. Затова първата ми фамилна грижа като стажант-адвокат беше да им помогна да уредят наследствените си правоотношения.

Което се оказа баяʹ нелека задача. Тъкмо сколасвах да убедя чичо Мóне (Симеон) за неговия дял, чичо Кръстан надаваше глас: „Малко ми è!“. Добре, че чичо Гого (Григор) и баща ми (Владимир) постоянно отстъпваха, та след шестмесечни усилия успях да постигна изглеждащия невъзможен консенсус. Старите опитни адвокати от известната XII столична адвокатска колегия, при които стажувах – Вениамин Терзиев и Александър Тризлинцев – се удивляваха на успеха ми: те не бяха виждали в дългогодишната си практика такива óпъки сънаследници. Но, както се пее в прекрасната немска кинокомедия „Призраци в замъка Шпесарт“: „Важен е ефектът!“

А ефектът се изразяваше във възможността всеки от съделителите самостоятелно да се разпорежда с вече собствените си имоти – построиха се три солидни нови къщи, насадиха се десетки плодни дръвчета, асми; вместо бодлива тел, се издигнаха прилични огради.

Един случай от 1943 г. е особено показателен за душевността на „Габровецо“.

Бездетният дядо Никола /10/ поискал да осинови братовия си син Кръстан, но последният поставил предварително условие – чичото да му „припише“ целия си имот. Усетил алчната жилка в характера на племенника си, Никола се отказал от първоначалния избор, и предложил осиновяване на най-малкия братов син. Владимир приел без каквито и да е уговорки.

Та такъв запомних „Габровецо“…

Природа ли, среда ли – май някаква своего рода амалгама между двете – беше оформила тая екзотична за Вълкадиновата фамилия личност.

Какво повече да кажа, освен: „Бог да го прости!“

.

Николай Гусев

——————————————————————————————————————————————-

/1/ Вж. „Михаил и Ангелина“.
/2/ Вж. „Да си учѝл още три месеца, да си станàл шафйóр!“
/3/ Вж. „Парашутистката“.
/4/ Вж. „Мики“.
/5/ Вж. „Чичо Мóне“.
/6/ Вж. “50/50“.
/7/ Вж. „Моят баща“.
/8/ Вж. „Песъкчиите“.
/9/ Вж. „Лечителят“ и „Вълкадиновите лобеници“.
/10/ Вж. „Дèде“.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.