Home » Авторски страници

Чичо Мóне

2015.08.06 Няма коментари

Текст от авторската поредица на Николай Гусев „Защото накрая нищо друго не остава…“. Всички публикувани досега текстове от тази поредица могат да се намерят тук.

———————————————————————————————————————————————————–

ЧИЧО МÓНЕ

"Работата те прави свободен" - известният надпис над вратата на концлагера в Аушвиц. Разбира се героят на този разказ не е бил в този лагер, но надписът на вратата може да се разбира и в много по-широк контекст - като метафора за невъзможната свобода във всички тоталитарни режими. Снимка: ЕПА/БТА

“Работата те прави свободен” – известният надпис над вратата на концлагера в Аушвиц. Героят на този разказ не е бил в този лагер, но надписът на вратата може да се разбира и в по-широк контекст – като метафора за подигравката с човешката свобода и насилствените методи на “превъзпитание” при всички тоталитарни режими. Снимка: ЕПА/БТА

Знаете ли, че по време на Третия Райх (1933-1945) в Германия първо е имало концлагери не за евреи и цигани, а за германци и други националности, включително българи? Не?

И аз не знаех, но преди 65 години научих… от най-възрастния от братята на баща ми.

Чичо Мóне /1/ (Симеон)… През 1935 г. набирали български младежи с технически наклонности за специализация в Райха. Записал се и моят чичо – шлосер по професия. Заминал. Обучението вървяло нормално.

Но… по някое време се отплеснал и се включил в някакъв антиправителствен, вероятно комунистически, кръг. Полицията ги разкрила и съответно ги окошарили в близък до столицата концлагер.

Концлагеристите бивали принуждавани да работят тежка физическа работа, а храната била оскъдна. Разказвал ми е, че като ги водели към поредния обект и случайно в калта виждали коричка хлебец, по неколцина от конвоираните се нахвърляли да я сграбчат и да я набутат в устата си – така, мръсна и кална. Гладът е лош съветник, да знаете…

От българската дипломатическа мисия в Берлин все пак се погрижили за поданика на Царство България. Успели – благодарение на солидни връзки – да измъкнат блудния син от концлагера. Но – дотам. За вразумяване го оставили да се прибира пешком у дома – над 2000 километра…

Дошъл си слаб като скелет. Като забягвам напред, уточнявам: не беше искал, пък и да беше търсил признание като АБПФК (Активен Борец Против Фашизма и Капитализма) – все тая. Сега си обяснявам – в рамките на шегата – защо това е било невъзможно…

Много просто: фашизъм имаше в Италия; в Германия управляваше Национал-Социалистическата Работническа партия на Адолф Хитлер.

Представяте ли си как би звучало: „Активен Борец Против Социалистическата Работническа Партия и Капитализма“? Ерго, заменили германския работнически социализъм с италианския фашизъм – за благозвучие, разбира се…

Поради това премеждие (концлагера) ли, или по други причини, този ми чичо беше станал силно религиозен – докато у нас у дома имахме само Христовото Евангелие, той беше се сдобил със солидно издание на Библията (тежеше доста, или поне така ми се е струвало, когато съм вземал в слабите си детски ръце Книгата на книгите – Светото писание).

Четеше и често цитираше отделни притчи от Библията – винаги във връзка с конкретен повод. Обичаше да се шегува, но винаги с незлобива усмивка. А и целият му външен вид излъчваше своеобразна мекота.

След като се посъвзел от концлагера и хилядите километри пеши ход, се усетил, че неусетно се е оказал в квотата на старите ергени и е време да помисли за семейство. Харесал си мома от софийското село Мировяне. Оженили се. Родило им се момиченце – Красимира /2/.

За жалост скоро след раждането майката Мария починала. Симеон останал сам с невръстното бебе на ръце. Добре, че бабата на малката имала опит в отглеждането на четирима синове; тя поела грижата за живота и здравето на внучката си. И така – чак до последния ден на старата жена – те живееха в обща стая и споделяха един одър.

Рано овдовелият Симеон останал над десет години сам в северозападната стаичка на къщата. Един ранен следобед баща ми ни взе с майка ми в кабината на „Фаргото“ /3/ и заминахме за близкото до Новоселци (днес град Елин Пелин) село Мусачево. Там „взехме“ млада жена на име Тодорка и я „доведохме“ на чичо Моне. Така се сдобих със стрина, а братовчедка ми Краса – с нова майка („мама Дóка“).

Чичо ми работеше като шлосер в „Текстилна слава“ (национализираната италиански текстилна фабрика „Глория“). Веднъж ме разведе из цеховете ѝ (намираше се на източния бряг на Слатинската река – на ъгъла с днешния булевард „Ботевградско шосе“). Условията, при които работеха тъкачките, бяха ужасяващи: освен оглушителното тракане на становете, силната влажност и някаква особена натрапчива миризма не ми позволиха да се задържа вътре повече от десет минути. А как горките работнички издържаха шест дни в седмицата (тогава петдневката все още не беше въведена) по осем часа…

Симеон и Тодорка живееха скромно и тихо в тясната си стаичка. Деца не им се родиха. Тя работеше като готвачка във военното летище и когато той беше вече пенсионер.

Годините – еднообразни, полугладни-полусити, се изнизваха незабелязано. В същия ред, в който се бяха появили на света, си отиваха синовете на Михаил и Ангелина /4/. Първи си замина Симеон. Няколко години по-късно го последва Кръстан /5/. Дойде ред и на Григор /6/. Последен, през 2001 г., ни напусна баща ми Владимир /7/.

Всички се раждаме като надежда за родителите ни. После самите ние живеем с надежди за нещо по-добро. Докато се окопитим – и дните на живота ни се изнизали.

Както казваше моят дèде /8/:

Гости сме на тая земя!

.

Николай Гусев

—————————————————————————————————————————————

/1/ Мóне – за да не се сбърка с Монè от импресионистката група на Манè, Монè, Дегà и Рьоноар…
/2/ Вж. „Дунди“.
/3/ Вж. Фаргото.
/4/ Вж. „Михаил и Ангелина“.
/5/ Вж. Гàбровецо.
/6/ Вж. 50/50.
/7/ Вж. „Баща ми“.
/8/ Вж. Деде.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.