Home » Авторски страници

Вълкадиновите лобенѝци

2015.06.21 Няма коментари

Текст от авторската поредица на Николай Гусев “Защото накрая нищо друго не остава…”. Всички публикувани досега текстове от тази поредица могат да се намерят тук.

—————————————————————————————————————————————–

ВЪЛКАДИНОВИТЕ ЛОБЕНИЦИ

.

E79229821C664F449DF8730297198F93

Старците от моето детство ги помнеха.

Било е някъде около началото на века. На мястото на днешния парк „Заимов“, между улиците „Панайот Волов“, бул.“Княз Дондуков-Корсаков“, Театър „Сфумато“ (бившата Подуенска баня) и бул. “Янко Сакъзов“ били ситуирани артилерийските казарми на София. Теглителна сила за пушкалàта – конска, поради което в този периметър била разположена и най-голямата конюшня на България. Тя „произвеждала“ огромни количества конска тор, която селяните от съседните села редовно извозвали за нивите си – срещу скромна такса.

Една мартенска утрин Вълкадин Стоичков Гусев мобилизирал синовете си Никола и Михаил, и тримата заедно впрегнали биволите в голямата кола, която на един курс превозвала колкото малък камион – 3-4 тона. Почти цял месец правели средно по 2-3 курса дневно от казармите до бостана на „Савако“ (около 7-километров маршрут в едната посока). Прекарали над 70 колà конска тор и я разпръснали върху петнадесетината декари плодородна земя (нямам представа колко декари е бил „изял“ Искъро преди това, но по времето на моето детство буйните му пролетно-есенни, а нерядко – и летни – набези бяха оставили само една трета от тази площ).

Дедите ми изорали със железен плуг – тогава относително нова „техника“ в селския шопски регион – преизобилно наторената нива и я засели с дини. След което я забравили, унесени в катадневни грижи за останалия имот – някъде около двеста декари.

Пролетта и лятото се случили изключително дъждовити. По някое време стопаните се сетили за бостана и го навестили. Заварили джунгла от ластуни и листа и – нищо.

Омърлушени се прибрали вкъщи и повторно забравили за злополучния бостан.

Месец по-късно им се случил път натам и – о, чудо! – докъдето погледът стигал, натъркаляни една до друга огромни дини (лобенѝци на шопски) – толкова големи, че само възрастен човек можел да повдигне една средна диня.

Зарадвало се сърцето на стария патриарх. Както си му е редът, направили колиба от върбови клони (местността се казва „Ракитата“), и той останал да пази реколтата. По-скоро – да дарява кой как мине – случайно или нарочно покрай бостана, с по една диня – щото никой не можел да носи повече.

Разказваха и за някакъв циганин, който веднъж се озовал край бостана. Помолил се манго на „чорбаджията“ да му даде една диня. Вълкадин на драго сърце надарил опърпания мургавелко с голяма тежка диня. Усетил, че стопанинът е добродушен, проходимецът се примолил за още една. Прадядо ми се засмял, но предупредил, че ако мераклията за „още и още“ не може да ги носи, ще му ги отнеме и отгоре ще му тури и як тỳпаник… Разбира се, нахалникът, едва изминал и няколко крачки, изпуснал и двете дини и търтил да бяга – прадядо ми се славел с тежката си ръка, и злополучният минувач благоразумна предпочел да се довери на бързите си крака.

Не само днес – откакто се помня – такива дини не се родиха повече. Все пак, верен на традицията, дядо Никола на няколко пъти засяваше бостан с дини и пъпеши – никой друг в селото не го правеше. В ония години (преди масовата колективизация от 1958 г.) все пак циганските набéзи – ежедневие днес – бяха екзотична рядкост. Пък и ловната двуцевка, която чичо Григор беше ни дал назаем, респектираше обикновените селски мераклии да похапнат за чужда сметка…

Написах тия няколко реда, за да не отиде в небитието една от фамилните легенди.

Защото потъналите до гуша в блатото на отвратителното боричкане за телесно оцеляване нови поколения не намират за нужно да се огледат назад. Веднъж сторили го, ще видят, че и преди тях са живели хора, и то не какви да са. Убеден съм, че все някой ден ще се спрат и ще разберат, че светът нито започва, нито свършва с тях.

Вие как мислите?

 

Николай Гусев

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.