Снимка: Instagram / conservativebg
.
„Баба Алино“ показва как незаконното може да бъде превърнато в привидно законно чрез документи, бездействие и политическо покровителство, докато гражданите са оставени да платят цената.
Мащабът на скандала „Баба Алино“ вече е огромен. Това не е просто случай на незаконно строителство край Варна. Това е тест за способността на българската държава да понесе отговорност за собствените си действия и за ролята на институциите в създаването на една привидна законност.
По публични данни говорим за комплекс, изграден върху около 100 декара горска територия в зона по НАТУРА 2000, без валидни разрешения за строеж. Независимо дали става дума за 104 сгради или за около 100 обекта, същественото е друго: комплексът е бил свързан с ток и вода, продаван е на купувачи и е функционирал като напълно реален малък град.
Това не може да се случи само с един инвеститор и няколко строители. Някой е издавал документи. Някой е вписвал сделки. Някой е създавал партиди. Някой е допускал процедури. Някой е знаел за незаконната сеч и строителството, но не го е спрял. Горските са подавали сигнали, прокуратурата е била сезирана многократно, а строителството е продължавало.
Още по-скандално е, че според публично известната информация ДАНС първоначално е предприела действия срещу лица, свързвани със схемата, включително заради съмнения за пране на пари, а впоследствие курсът мистериозно се променя. Днес един от основните участници вече е напуснал страната, докато институциите тепърва демонстрират изненада.
Ако за тези имоти са издавани удостоверения за търпимост, нотариални актове или са вписвани сделки въз основа на документи, които са прикривали незаконно строителство, тогава не говорим за административен пропуск. Говорим за организирано превръщане на незаконното в привидно законно.
Именно затова опитът скандалът да бъде сведен до „украинци“, „чужденци“ или отделен инвеститор е удобно отклоняване на вниманието. Корупцията няма националност. Но има адреси, подписи, печати, институции и покровители.
В същото време има сериозни основания да се смята, че съществена част от купувачите са действали добросъвестно. Някои от тях са получили ипотечни кредити от банки, които по правило проверяват собствеността, тежестите, вписванията и документацията на имота. За обектите са били издадени нотариални актове. Създадени са данъчни партиди. Плащани са данъци и такса смет. Имотите са били вписвани, прехвърляни и третирани от институциите като реално съществуващи обекти.
Всичко това не прави незаконното строителство законно. Но създава легитимно очакване у гражданите, че държавата стои зад собствените си документи.
Затова е абсолютно аморално, грозно и подменящо истинските отговорности цялата щета да бъде стоварена върху добросъвестните купувачи. Не може години наред да събираш данъци и такси, да допускаш сделки, да поддържаш регистри и да създаваш видимост за законност, а след това да прехвърлиш целия риск върху хората, които са се доверили на собствените ти институции.
Ако се установи, че купувачите са били добросъвестни, държавата и общината следва да носят отговорност за причинените вреди и да обезщетят пострадалите по съответния законов ред, включително чрез механизмите на ЗОДОВ. След това държавата трябва да потърси регресна отговорност от всички виновни длъжностни лица и участници в схемата.
Защото най-важният въпрос вече не е кой е строил. Най-важният въпрос е кой е позволил това да се случи, кой го е пазил години наред, кой е превърнал незаконното в привидно законно и кой е прибирал дивидентите от тази схема.
Прикриването на участниците в нея трябва да спре незабавно.
Всички документи трябва да бъдат проверени. Всички длъжностни лица, участвали в издаването, вписването, удостоверяването или прикриването на нарушенията, трябва да бъдат установени. Всички институции трябва да дадат ясен отчет за действията и бездействията си.
А ако има виновни – независимо дали са инвеститори, чиновници, общински служители, представители на държавни органи, нотариуси или политически покровители – те трябва да понесат пълната отговорност.
Защото ако отново се стигне до познатия сценарий, при който гражданите плащат сметката, а хората зад подписите и печатите остават невидими, това няма да е борба с корупцията. Това ще бъде нейното поредно прикриване.
.
Виктор Лилов
.
Преразказ на статията от 2023 във в. Капитал – линк:
https://www.capital.bg/biznes/imoti/2023/06/23/4495893_korporaciia_ot_odesa_se_stremi_kum_top_3_po_jilishtni/
Украинската компания „КУБ Корпорация“, един от най-големите строители в Одеса, навлиза активно на пазара на жилищни и ваканционни имоти във Варна. Според ръководителя Олег Невзоров компанията има реализирани около 1 млн. кв. м жилищни, офисни и търговски площи в Украйна и е сред водещите строителни групи в страната. Плановете им са в рамките на две години да се наредят сред трите най-големи строителни компании и във Варна.
В момента работят по два проекта – Forest Club и Aqua View Apartments, и са закупили около 30 декара земя в различни райони на града. Намерението им е да стартират нов проект на всеки два месеца. Като основни конкуренти във Варна Невзоров посочва компаниите „Азур“, „Комфорт“ и „Планекс“.
В Украйна „КУБ Корпорация“ продължава да строи около половин милион квадратни метра, като работи по вече започнати проекти. След началото на войната компанията спира работа само за седмица, след което решава да продължи, за да запази екипа си от около 6000 души. Продажбите на жилища в Украйна са спаднали значително, а цените са намалели с около 20%. Купувачите търсят предимно готови и обзаведени жилища. Заради несигурността и намаленото търсене компанията решава да излезе на международни пазари. Варна е избрана заради близостта до Украйна, възможността за пътуване с автомобил и сходните цени на имотите. Планират да навлязат и в Букурещ, както и в района на Барселона.
Невзоров смята, че Варна изостава с около 15 години спрямо Одеса по отношение на строителни практики и инфраструктура. Според него местният пазар на строителни материали е малък и скъп, затова компанията внася материали от Турция, Полша и Украйна. Той отбелязва и разлика в маркетинга – докато в Украйна продажбите се движат основно чрез социални мрежи, във Варна все още се разчита на билбордове и табели.
Forest Club е затворен комплекс близо до плажа „Кабакум“. Проектът включва няколко шестетажни жилищни сгради, зона с горски вили, ресторант, спа център с целогодишен басейн, парк с езеро и други удобства. Първата сграда е почти готова и според компанията е продадена около 70% на купувачи от България, Украйна, Полша и Румъния. Предлага се разсрочено плащане без оскъпяване. Средната цена за апартамент с довършителни работи „комфорт“ е около 1200 евро на квадратен метър.
Aqua View Apartments се намира на около 100 метра от плажа „Кабакум“. Предлагат се различни типове апартаменти, като цените зависят от степента на завършеност. Компанията се съобразява с българската практика квадратурата да включва общите части. Най-ниските цени са при продажба „на зелено“, като с напредването на строителството стойността се увеличава.
Компанията развива и други дейности във Варна. Имат два ресторанта – „Стефания“ с украинска кухня и Time със средиземноморска. Разполагат и с два хотела под наем за десет години – „Аква Вю“ (четири звезди) и „Атлас“ (две звезди). Планират да открият още няколко ресторанта и хотели. Имат собствена фирма за управление и охрана на комплексите.
„КУБ Корпорация“ е собственост на три компании – „Одеком Девелопмент“, „РД-Строй СУ-1“ и „Д Груп Девелопмент“. В украински медии има публикации с критики към част от партньорите, свързани с предишни проекти и криптоплатформи, но компанията не коментира тези твърдения. Според Невзоров те инвестират собствени средства и смятат, че могат да допринесат за развитието на района на Варна чрез нови жилища, бизнеси и данъчни приходи. По негови думи в града има недостиг на училища, детски градини и частни болници.