Home » Авторски страници

„Мики“

2015.08.05 Няма коментари

Текст от авторската поредица на Николай Гусев „Защото накрая нищо друго не остава…“. Всички публикувани досега текстове от тази поредица могат да се намерят тук.

—————————————————————————————————————————————–

„МИКИ“

.

Илюстрация: LostBulgaria.com, фрагмент

Илюстрация: LostBulgaria.com, фрагмент

Първоначално бях озаглавил този хвърчащ лист „Танцьорката“.

Чудех се кое е най-характерното за малката дъщеря на чичо Кръстан /1/ и стрина Наста. В последния момент осъзнах, че едва ли който и да е епизод от живота на човека има по-голяма стойност от името му.

Братовчедката Милка, или както всички галено я наричахме – „Мики“.

Чичо Кръстан и стрина Наста – тия протагонисти на елин-пелинови образи – си бяха родили три красиви отрочета – сина Кирил /2/ и дъщерите Цветанка /3/ и Милка.

За разлика от кака си, Мики не беше „бяла и червена“, а поне с две дози слънчев загар по рождение. Кожа – топъл шоколад, тяло – струна.

Нещо като български вариант на „Квартеронката“ /4/. Ако тогава бяха се провеждали конкурси за красота, короната нямаше как да не украси буйните тъмни коси на брюнетката.

Училището – както в случая с брата и сестрата – не беше откъм силните страни на хубавицата. Все пак не може да се твърди, че му е оказвала особена съпротива – плуваше в общия поток на повечето съученици, завърши основно образование безпроблемно.

По онова време читалищата развиваха усилена т.нар. „културно-масова дейност“. „Кирил и Методий“ в квартал (вече, след 1959 г.) Враждебна не правеше изключение. Райчо Раев (баща на голямата прима на българската художествена гимнастика Илиана Раева и тъст на известния футболист и спортен бос Наско Сираков) ръководеше танцовия състав.

Заедно с мнозина сънаборнички, и Мики се включи в ансамбъла. Там се и залюби с десетина години по-възрастния от нея Симо (Симеон Здравков Денев). Създадоха здраво семейство, което удържа превратностите на времето.

Симо се оказа изключително стабилен мъж. Слаб, жилест, с обгорели от лятното слънце лице и торс, не знаеше що е умора. Сякаш беше сродèн с полето. А и фамилната легенда споменаваше за някаква династична връзка със стар сръбски царски род. Не знам какъв процент истина има в преданието. Но безспорно човекът си беше мъж на място.

Мики, по примера и на други от квартала, започна работа към военните. Софийската гарнизонна фурна печеше хляб за многобройните столични военни поделения. До момента, в който багерите я сринахаq ведно с двете възпоменателни плочи на загиналите във войните воини от „желязната шопска дивизия“. Беше започнало строителството на Националния дворец на културата – „еН-Де-Ка“.

Жените от нейното поколение – поне тия със здрава селска закваска – не се оставяха на произвола на държавните социални служби. Захващаха се с какво ли не, но винаги се оказваха на повърхността. Освен с отлично гледаната зеленчукова градина в обширния двор, Мики развъди и няколко млекодайни крави, които докарваха добри доходи на семейството. Многократно съм я виждал да ги прибира вечер, обута в мъжки брич и ботуши – същинска амазонка от „преходния период“.

Децата някак си не се вписаха в идиличния образ на семейството. Здравко и Ели не успяха да се задържат в рамките на брака – и двамата се разведоха. Не съм запознат с причините. Пък и „всяко неуспешно семейство си е нещастно по своему“ – за разлика от „успешните семейства, които си приличат едно на друго.“

Ели се отдели от родителите си – зае първия етаж от къщата на рано напусналия света на живите вуйчо Кирил. Дъщеря ѝ е чудесно дете, завърши висше образование; майката, Ели, с труд и постоянство се утвърди на престижен пост в столичния обществен транспорт.

За съжаление братът Здравко, който остана при родителите си, се пристрасти към чашката и все повече деградира. Видях го преди месец и не можах да го позная – не приличаше на млад човек, а на рухнал алкохолик.

Заради грижите по непрокопсания син, или по някакви други причини, но напоследък Мики западна (не на тегло обаче). Чух, че била приета по спешност в болница. „Квартеронката“ се беше преобразила в натежала от излишни килограми селска баба.

А Симо си е все така слаб и строен.

Какво да се прави – ген. Не е изключено дори да е царски.

Макар и сръбски…

 

Николай Гусев

————————————————————————————————————————————————————-

/1/ Вж. Гàбровецо.
/2/ Вж. Да си учѝл още три месеца, да си станал шафйóр!.
/3/ Вж. „Парашутистката“.
/4/ „Квартеронка“ – приключенски роман от Майн Рид.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.