15 августа 2015 года Джеймс Конлон в последний раз выйдет на сцену Музыкального фестиваля в Равинии в качестве его руководителя. В заявлении для прессы дирижер сказал: “Это было трудное для меня решение. Работа с Чикагским симфоническим оркестром всегда значила для меня очень много….“

Невероятно, но факт. Гласът ми бе чут в Белия дом, но не и от българските политици, на чиито страници във Фейсбук редовно повдигам важни за обществото проблеми. – Това пише Новели Зарева във Фейсбук. Нейните впечатления, факсимилета от писма и коментари са публикувани в Мejdu-redovete.com.

– Преди 45-50 години американският учен Леонард Хейфлик откри, че човешките клетки (in vitro, в клетъчна култура) имат ограничен брой на делене, около 50 пъти – нарича се Hayflick limit. След това клетките започват да стареят (англ. senescence). Установи се, че това се дължи на скъсяването на крайните части (теломери) на хромозомите – вижте тази микрография, взета от Wikipedia: теломерите са белите топчета в двата края на всяка от хромозомите, оцветените синьо. След това – през 2009 г. – Елизабет, Карол и Джак получиха Нобелова награда за теломеразата – ензим, който възстановява теломерите и клетката да продължава да се дели. Заговори се за „фонтан на живота“. Но, ако клетъчното делене продължава безконтролно, може да настъпи канцерогенеза – раждане на ракови клетки

Не съм виждал, само съм чувал, че преди да се родя, имало „Фоксмувитон световен преглед“. „Туенти сенчъри фокс“ е от по-късна дата и със своя кинопреглед на световните събития той беше дядото на телевизионните новини. Тогава нямаше телевизия, латерна магика нямаше даже; кинопрегледът беше калейдоскоп от събития без връзка помежду им. Някакъв губернатор строи в Бомбай (сега се казва Мумбай) арка от позлатен корк (Gate to India) в очакване кралицата да посети бисера в своята корона. В пещта на парен локомотив в Бразилия огнярът хвърля чували кафе, но не ти се казва, че причината е световната криза след краха на нюйоркската борса през 1929 г.; ти трябва да питаш големите защо така прави този огняр. След десетина години д-р Гьобелс и Лени Рифенщал дадоха на англосаксонците урок по кинодокументалистика с Weltwoche Rundschau…

Временните обществени съвети на българите в чужбина изпратиха вчера, 11.08.2015 г., писмо до българския външен министър Даниел Митов. Писмото е изпратено с копие до вицепрезидента Маргарита Попова, председателя на Комисията по политиките за българите в чужбина Румен Йончев, вицепремиера Меглена Кунева, председателя на ДАБЧ Борис Вангелов и националния омбудсман Константин Пенчев. В писмото се казва: „Смятаме, че насроченият референдум през октомври, на който след промените в ЗПУГДВMС българските граждани извън страната ще могат пълноценно да участват, е подходящ момент за провеждане на пилотен проект по избор на консултативни обществени съвети в няколко държави, а именно Франция, Швейцария, консулски окръг Мюнхен и консулски окръг Чикаго, евентуално и на други места, ако местните общности изразят желание.“

Интернет страниците циментираха позицията си като №1 сред източниците на новини в САЩ, изпреварвайки телевизии и на практика погребвайки печатните новинарски издания, тъй като младите американци са прегърнали цифровите новинарски източници, съобщава „Уошингтън икзаминър“.

Чувственост, съзерцателна бездейност, спокойствие – една релаксираща триада. Защото четенето не бива да е подчинено на някаква цел. Това, че може да предава познание и да забавлява, да допринася за опознаването на света и за себепознание, да внася смисъл и яснота в битието ни, е само едната страна. Четенето е бавно и изисква от читателя не консуматорско поведение, а такова на самостоятелно действащ и чувстващ субект. Макар и самотна по същността си, тази дейност съдържа голям резерв за удовлетворение и щастие. Не е ли привлекателно това, като състояние на просветена будност и пълно успокоение? Да надхитриш ежедневието и машината на времето, лудостта по ползата? Като само се впуснеш в четенето и задействаш собствената си фантазия. Много ли се изисква?

Помня я от годините на босоногото ни детство. Беше три години по-малка от мен, слабо и сополиво (кой ли пък не е бил такъв?), бедно и оскъдно облечено селско момиченце. Заедно с дружките от махалата правеха „подници“ в изобилната прах на селските улици (няма да обяснявам на непосветените гражданчета същността на този ритуал – нека да поровят в Google – току виж попаднали на „следа“, ама едва ли… по-разумно ще да е да попитат селските си баби).