Home » Авторски страници

Михаил и Ангелина

2015.08.10 Няма коментари

Текст от авторската поредица на Николай Гусев „Защото накрая нищо друго не остава…“. Всички публикувани досега текстове от тази поредица могат да се намерят тук.

———————————————————————————————————————————————————

МИХАИЛ И АНГЕЛИНА

Снимка: Рavlinad.wordpress.com, фрагмент

Снимка: Рavlinad.wordpress.com, фрагмент

И на мен ми е странно защо така съм озаглавил преди време този отрязък от спомените си.

Та нали те са моите кръвни дядо и баба – родители на баща ми!?

Истината е, че детските впечатления най-силно се врязват в психиката и остават за цял живот. Просто дядо Михаил и баба Ангелина не живееха при нас; макар и да бяха в селото, много рядко се вясваха (всъщност, дядо Михаил почти не си спомням кога е идвал) – дори ей така, на гости по големите празници. Макар да нося името му като фамилно, мой дèде /1/ си остана брат му – дядо Никола, а моя баба – баба Йорданка (бàбо Дàко /2/). Още едно потвърждение, че духовната връзка надделява над кръвната – въпреки, че „кръвта вода не става“.

Дядо Михаил (езикът ми не ще да се извърти и да го назове „дèдо Мѝхо“, както му викаха братовчедите Краса /3/ и Киро /4/, при чиито родители живееха с баба Ангелина) беше човек с техничарска жилка.

Додето можеше да държи чука, теслата и клещите в ръце, правеше и ремонтираше селски каруци. Тази „жилка“ се предаваше от поколение на поколение и неслучайно повечето от внуците и правнуците му се оказаха с дипломи на инженери – предимно машинни, но не само.

Беше сприхав човек – лесно се палеше и трудно се успокояваше. Коренна противоположност на по-младия си брат. Съселяните им бяха забелязали тази своеобразност и шеговито ги наричаха (зад гърба им) „Миàл благѝо и Кóла горчѝвио“…

Със съжаление констатирам и днес, че отгласи от „благѝо“ характер на прадядото нерядко озвучават фамилното ни ежедневие. Какво да се прави – наследственост… Де-еН-Ка.

По някое време – трябва да е било някъде към 1946-1947 г. – дядото и бабата окончателно се разделиха – не, не се разведоха – просто вторият син Кръстан/5/ прикóтка стареца, а най-големият, Симеон/6/ – бабата. Разделиха се и никога по-късно не се събраха. Макар и да живееха в един и същи двор, на двадесетина метра един от друг, избягваха да се срещат. Ако все пак се случеше да се „засекат“, скандалът биваше неизбежен.

Няма как да забравя една трагикомична сцена. Няколко метра оградна мрежа бяха станали предмет на спор между синовете им. От едната страна баба Ангелина беше застъпила с десния си крак злополучната телена оплетка, а от другата дядо Михаил дърпаше с все сила и с двете си ръце. Клетви и псувни допълваха баталната обстановка. Накрая мрежата си „оплу“ /7/ там, където беше изначално, и никой повече не се сети за нея, докато окончателно не ръждяса и изгни, но горчилката от грозното противопоставяне остана в детската душа.

Дядо Михаил беше силно привързан към внука си Кирил – син на Кръстан. Вероятно любовта му се подхранваше от ежедневното парче попàрник /8/, който снаха му Наста приготвяше в ония тежки купонни времена. Както и да е, но дядото благоговееше над своя внук. Пък и Кирчо беше милозливо, бих казал – красиво осемгодишно момченце – вероятно неслучайно съучениците му го бяха кръстили „Киро Госпойцата“.

Веднъж си играехме с братовчеда на тревата в техния двор и аз, макар и по-малък с две и половина години, го бях преборил. Не щеш ли, в тоя момент дядо ни Михаил излезе от стаята си с машà в ръка.

И разбрал-недоразбрал какво става, се втурна към нас и ме удари с все сила с машàта през устата. Шурна кръв, а моя милост с рев и подути „бàрли“ /9/ побягна към дома си, отстоящ на около километър.

Като се прибрах, през ред сълзи, сополи и кръв разказах на пресекулки случилото се на нашите. И май повече не стъпих в разградения двор на кръвните ми роднини – поне докато през 1948 г. дядо Михаил не се пресели в отвъдното.

Баба Ангелина го надживя с четвърт век. До края на живота си живя в специално отредената за нея най-добра, слънчева и топла стая в къщата на сина си Симеон. Обгрижваше я съвестно снаха ѝ Тодора.
Почина в началото на осемдесетте години (1971-1980).

Какво повече да кажа?

Все пак съм плът от плътта и кръв от кръвта им. Но явно духът е този, който прави човека.

Поне на това ме научи досегашният ми жизнен опит. Вече 73 години…

.

Николай Гусев

———————————————————————————————————————————————————————-

/1/ Вж. Дèде.
/2/ Вж. „Бàбо Дàко“.
/3/ Вж. Дунди.
/4/ Вж. Да си учил още три месеци, да си станàл шафйòр!
/5/ Вж. Гàбровецо.
/6/ Вж. Чичо Мóне.
/7/ Оплỳ – разложи се от дълго стоене на едно и също място.
/8/ Попàрник – царевично тестено произведение.
/9/ Барли – устни (диал.).

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.