Home » Авторски страници

Капитализъм в тежка бременност – Част II

2013.01.11 Няма коментари
Spread the love

Гледна точка на Светослав Атаджанов*

.

“Хубаво е, че хората не разбират нашата банкова и парична система, защото ако разбираха, сигурен съм, че още преди съмване щеше да има революция.”

Хенри Форд

“Ние сме на прага на глобална трансформация! Всичко, от което се нуждаем, е една огромна криза и нациите ще приемат Новия Световен Ред”.

Дейвид Рокфелер

 

Факт е, че вече милиони хора нямат доверие на банковата и парична система, защото са осъзнали, че в един момент разноцветните хартийки на различните валути, могат да си останат само хартия без стойност. Затова залагат на по-сигурно – скъпоценни камъни, благородни метали, произведения на изкуството, недвижими имоти. Въпреки това в паричните супермаркети, наречени банки, оживлението не спира.

Според съвременни икономисти и политолози, икономическата криза не е болест на капитализма, а шокова доктрина с цел масова приватизация. Вече сме в изкуствено предизвиканата глобална криза. Какво следва от нея. Според Abraham Maslow, човешките потребности са като пирамида. В основата и стоят физиологичните потребности от въздух, вода, храна. Следващото ниво по-нагоре е нуждата от топлина. Още по-нагоре – защитеност, т.е. собствен дом. Само когато всички те са удовлетворени, човек мисли за социални контакти и любов. Следва потребността от социално признание и известност. Още по-нагоре идват естетически потребности и най-горе потребност за власт. Докато си гладен, гол и бос, не мислиш за политика!

Основавайки се на пирамидата на Маслов, първата фаза на „демократизиране” на източноевропейските страни започва със западни “инвестиции” в сферата на топло и електроцентралите, пречиствателните станции за питейна вода. Техника, наричана “план на контролните точки” (milestone plan). Следва скок (либерализиране) на цените за електроенергия, отопление и вода, след което на голяма част от населението се налага да теглят потребителски кредити, за да издържат чуждестранните инвеститори. По-нататък – монополизиране на комуникациите. Например продаването на безценица на „Българска телекомуникационна компания“ (БТК) на Вива Венчърс (Viva Ventures). За сравнение: цената на телефонен разговор в страните, нечленуващи в ЕС, е 1 стотинка, при приблизително еднакъв жизнен стандарт като в България. Цената за транспорт, комуникации, електроенергия и отопление в същите държави е 5 пъти по-ниска от тази в „демократична” България. Подобно е положението и с лекарствата.

Еврокрацията не пощадява и Гърция. 20 години след приватизирането на България, инвеститорите се насочват и към Гърция, за да проведат „европерестройка”. Затънала в дългове, Гърция е принудена да продава електроцентралите си, пречиствателните станции за питейна вода, транспорта и телекомуникациите. Резултатът е: 54,3 % от младите са безработни, обедняване на голяма част от средната прослойка, бездомници, покачване броя на самоубийствата с 40%. Гръцкото правителство увеличава драстично данък сгради, от което може да се предположи каква манджа са им сготвили фарисеите от тройката – Европейския Съюз (ЕС), Международният валутен фонд (МВФ) и Европейската Централна Банка (ЕЦБ). Повечето хора не знаят, че в договора с Евросъюза липсва клауза, която регулира отношенията със съответната държава в случай, че тя поиска да напусне Евросъюза.

През октомври 2012 г. немският министър на финансите Wolfgang Schäuble излиза с предложение Евросъюзът да се открие банкова сметка на Гърция, която да се ползва само за изплащане на дълговете й, но не и за заплати, пенсии, социални дейности и здравеопазване. Безплатното сирене в мишеловките не цели да нахрани мишките. Накратко, с парите на европейските данъкоплатци няма да се помага на гръцкия народ, а ще се помага на банките, отпуснали кредити на Гърция. За да може тази постановка да издържи и до следващия театрален сезон, се разигра хорър – сценарий, при който Гърция напуска еврозоната, който обаче е нереалистичен.

Еврокрацията не пощадява и Испания, с официална безработица от 25,02 процента и 52,2 % сред младите. Първа програма на немската телевизия провежда разследване през октомври 2012 г.: Част от испанците в столицата са принудени да продават тялото си, за да си платят сметките. Става въпрос не само за проституция, а за продажба на коса, яйцеклетки и кръв. Там, където капитализмът няма нужда от работници, се създават нови “отрасли” – търговия с коса, сперма, яйцеклетки и кръв.

Въпреки че Германия е водеща индустриална страна в ЕС, Еврокрацията не жали и редовия немски гражданин. В публикувания в Дюселдорф “Schuldneratlas 2012” (атлас на длъжниците за 2012 г.), се сочат 6,6 милиона германци, които не са в състояние да погасят дълговете си. Това прави 9,65 % от всички пълнолетни граждани на Германия.

При капитализма държавата дресира масите, посредством дозиране на удовлетворяването на техните потребности, както проститутката дозира удовлетворяването не сексуалните потребности на мъжа.

На най-послушните демократичната държава удовлетворява потребностите от горните етажи на пирамидата на Маслов. А за най-непослушните се създава дефицит, дори и на въздуха. На тях се прилага „Waterboarding” – така нареченото “фалшиво удавяне” или “симулирано удавяне”. Waterboarding е метод на мъчение, при който главата на жертвата се натиска под водата за известно време, докато започне да се задушава, изважда се за съвсем кратко време, за да си поеме малко въздух, след което отново се потапя. Физическите свойства на въздуха са причината управляващите засега все още да не го продават на управляваните. В бъдеще, когато техническото развитие направи възможно въздухът да бъде затворен в резервоари, тогава и демократичната държава може да постави и кран на въздуха и”въздухомер”, което би включило и въздуха към комуналните услуги – вода, ток, парно, телефон и интернет. Досущ като във фантастичния роман на А. Беляев от 30-те години на миналия век „Владетелят на света”. Но настанаха времена, когато и най-налудничавите сценарии могат да станат действителност.

При съвременното демократично общество на хората, които с труд изкарват прехраната си, им се заплащат пари, с които могат да се прехранват кратко време. Периодически за малко им се разрешава “да си поемат въздух” – повишават се заплатите и пенсиите, въвеждат се някакви социални придобивки. Съвсем скоро обаче отново започва икономическа криза, инфлация и безработица. Фалшивото удавяне не води до видими, външни телесни увреждания, но води до тежки психически травми. А последствията от този “демократичния подход” са развиване на комплекс за малоценност, деменция, морална деградация. На трудещите се дозира топлината, посредством цените за отопление и електричество. Дозира се утоляването на жаждата на гражданите, посредством цените за питейна вода и посредством замърсяване на питейната вода, с цел продаване на минерална вода на многокрaтно по-високи цени.

Демократичната държава дозира и удовлетворяване на първичната нужда от защитеност, посредством премахване на държавните субсидии в строителството на жилища и повишаване на данък сгради. Съществуващата практика от времето на социализма държавата да дава панелни жилища на млади семейства с деца, в условията на демокрация е вече анахронизъм. В една от най-демократичните държави – Германия, облекчението от данъци при покупка на жилище за собствено ползване се премахва в началото на 1990-те, след рухването на Източна Европа. Но при закупуване на второ, трето и т.н. жилище, тоест с цел отдаване под наем, тогава облекчението от данъци е значително.

Възпитанието на децата при социализма бе ръководено от презумпцията, че всички са равни. Децата ходеха на училище, облечени в униформи, и въпреки скритото недоволство тогава от тези униформи и техния не особено естетически вид, те спомагаха по-бедните деца да не развиват още в началото на живота си комплекс за малоценност. В условията на капитализъм и демокрация децата от малки биват приучавани, че техните вещи определят социалния им статус. Когато пораснат, да работят усърдно, за да припечелват пари, с които да купуват лъскавите стоки, които сами са произвели. А деца, чийто родители нямат финансовата възможност да им купуват постоянно нови и скъпи дрехи и играчки, от малки разбират, че не са равни с останалите.

В съвременното капиталистическо общество продължителността на живота на бедните се регулира с цените на хранителните продукти, на отоплението, на питейната вода. Цените при социализма, например на рибните продукти, бяха значително по-ниски от продуктите от свинско месо, защото рибата не изисква специално отглеждане. Цената на обезмаслено мляко и млечни продукти с ниско съдържание на мазнини също бе по-ниска, поради по-ниската себестойност на тези продукти. При капитализма рибните продукти са най-скъпи, защото рибата съдържа най-малко холестерин (холестерол). А свинското месо е най-евтино, защото е с най-високо съдържание на холестерин, което допринася за съкращаване на и без това безперспективния живот на бедните. Ако бедните не знаят защо са се родили, поне трябва да знаят кога да умрат и да не натоварват излишно пенсионните фондове на демократичната държава.

В социалистическата държава армията е наборна и задължителна за всички младежи. Предназначението на наборната армия е да защити суверенитета и териториалната цялост, в случай на военна интервенция от друга държава. Професионалната, наемна войска не е характерна за социализма, тъй като в социалистическото общество почти няма крайно бедни и задлъжнели хора, които доброволно да рискуват живота си за пари.

В държавата с капиталистическо устройство, ролята на армията е да защитава корпоративните интереси на концерни и банки. Военни операции се провеждат извън територията на държавата и наборна армия не е подходяща, тъй като жертвите провокират недоволство сред военнослужещите и техните семейства.

В последно време като синоним на капитализъм се употребява думата демокрация, но само в случай, че се отнася за държави, които са в НАТО и отдават националните си блага и територия в “сигурни ръце”. Дори нашето правителство настоява за настаняване на територията ни на постоянен американски военен контингент. За всички останали държави с капиталистическо устройство се „подразбира“ понятието диктатура. Докато ресурсите на Русия, под управлението на Елцин, се разпродаваха на чуждестранните “инвеститори”, никой не поставяше под съмнение демократичното ѝ управление. В момента, в който Владимир Путин реши да национализира газта и нефта, Русия стана диктаторска.

През времето на социализма повечето хора имаха дом, работа, социална сигурност. Но най-скъпото нещо, което хората са имали винаги, са техните деца. При капитализма (т.е. при демокрацията), всеки или почти всеки има западна марка автомобил, макар и втора употреба. Най-скъпото нещо, което имат българите сега, е западната им кола. В резултат имаме демографски срив.

И ако трябва да обобщим:

Посочените уродливи форми на капитализма неизбежно водят до остро социално и политическо противопоставяне. Под угрозата от възникване на революционна ситуация с несигурна прогноза за управляващите, политическото махало се премества в ляво. След банковия срив, в резултат на безконтролно спекулиране в кухи хедж фондове и недвижими имоти, настъпи отрезвяване. Банковия сектор е поставен под по-строг контрол. Увеличават се данъците върху големите приходи на богатите. Отдавна е привлекателен скандинавския модел на „държавата на всеобщото благоденствие”. Тя установява условията и правилата за функциониране на обществените сфери и заедно с това има ръководна роля в планирането и социално справедливото осигуряване на обществени блага. Държавите, следвали този успешен икономически модел, бележат бърз икономически растеж, подсигурявайки всеобщо висок стандарт на живот на гражданите си. При тази икономическа теория и модел, държавата има водеща роля в стопанската сфера – за разлика от стихийността на неолиберализма. Този икономически полезен модел срива идеологически социализма в бившия съветски блок. Именно такъв модел на управление желаеха нашите граждани, а не див капитализъм, бременен със социални конфликти и всеобща мизерия.

Завръщането на социализма в предишния му вид разбира се е неприемливо. Никой не би искал възкръсване на репресивните му страни. Борбата на българското общество следва да се насочи именно към установяване на политико-икономическа система от скандинавски тип. Но, за да се случи това, трябва коренно да се промени манталитета на управляващи и управлявани. В противен случай революцията е зад ъгъла.

 

По материали от www. Alices.wonderland.eu

——————————————————————————————

* Първата част от този текст на Светослав Атаджанов може да се види тук.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.