Вожд. Харизма. Път. Прогрес.
Банско. Писти. Интерес.
Дюни. Бонуси. Кумец.
Референдум. Ток. АЕЦ.

„В България демографският срив придобива все по-застрашителни размери, а населението на страната падна под 7 милиона. И в това няма нищо учудващо. За повечето българи развитието отдавна вече не е приоритет. Приоритет е оцеляването. Надеждите и стремежите на повечето хора са сведени до това да не изпаднат в пълна мизерия. Вече никой на прави дългосрочни планове, вече никой не се впуска в нови начинания. Винаги съм призовавал към гражданска и предприемаческа активност, но демографските показатели и новите данни за нарастването на бедността и имотното разслоение подсказват, че за развитие могат да мечтаят не повече от милион-милион и половина българи“, твърди социалният антрополог Харалан Александров.

Не само неточно, но и невярно е, че новата банкнота от 5 евро е просто с надпис на кирилица. Този надпис с българските букви е на тази азбука, която европейската цивилизация дължи на България.

Според Abraham Maslow, човешките потребности са като пирамида. В основата и стоят физиологичните потребности от въздух, вода, храна. Следващото ниво по-нагоре е нуждата от топлина. Още по-нагоре – защитеност, т.е. собствен дом. Само когато всички те са удовлетворени, човек мисли за социални контакти и любов. Следва потребността от социално признание и известност. Още по-нагоре идват естетически потребности и най-горе потребност за власт. Докато си гладен, гол и бос, не мислиш за политика!

Върнах се в родината и станах непосредствен свидетел на опитите за „преход“…, на „кръглата маса“, на празните приказки и на още по-празните магазини през 1990 година. Чух как една дама произнесе публично бисера, че нейната партия „не се стремяла към властта“ и може би затова впоследствие я направиха министър на културата… Изобщо, видях и чух толкова много смешни, жалки и дори парадоксални неща в родната България (не, че днес много се е променило…), че ми дойде идеята за един фейлетон.
Това е моят първи, а може би и последен опит в този жанр и го предлагам на вашето внимание така, както го написах тогава, през далечната 1990-та. Не съм променял нищо, а дали не е злободневен и сега?