Няма българин, пътувал или работил в чужбина, който да не е констатирал, че пътната мрежа на България не е европейска. Нито настилката е качествена, нито пътните знаци са достатъчно видими. Иначе ги има, но не са нито както във Франция, нито както в Германия. В близко бъдеще същото мнение ще се отнася и за българските институции. Има ги, но ефектът от дейността им е различен от този на европейските. По неразбираеми причини, Брюксел упреква само правосъдната система. Магистратите и прокурорите отговарят, че спазват стриктно Конституцията, и спорът приключва с поредния критичен доклад. Шенген се отлага отново и „потенциалните инвеститори” отлитат към по-сигурни географски ширини.

Как се прави бизнес в България разкрива Петър Клисаров в книгата си „Игрите на властта”, която е представена през юни м.г. в България. Години наред авторът е живял и развивал бизнес в Канада, затова и определя по-скоро като горчив опита си да прави бизнес в родината. Според “Игрите на властта” бизнесът и политиката в страната ни са взаимосвързани, а на висши постове стоят неподходящи лица. В книгата си Клисаров е приложил много документи.
Петър Клисаров е учредител и на партия „Реформа“, която ще представи своята платформа на 1-ви март т.г. Според него всеки българин носи в себе си представата как трябва да е устроена родината му, за да може всички в нея да водят достоен начин на живот. Той казва още, че в партия „Реформа” са наясно, че политика без действащо гражданско общество не може да е устойчива и справедлива. „Отваряйки врати към всички българи, Ви призоваваме – пише в сайта на новоучредената партия http://reforma-bg.eu/ – за участие чрез мнения, препоръки и въпроси за това как бихте искали да изглежда едно истинско управление на държавата”.

Спорът „Какъв ще е Симеон, ако се завърне в България?” започнал още веднага след падането от власт на комунистическия лидер Тодор Живков.
Като непосредствен повод за разгарянето на този спор бе послужило интервюто на Кеворк Кеворкян, излъчено в най-гледаното предаване на БНТ, а по време на приемането на „Конституцията” от „Великото Народно събрание” през 1991 г. споровете достигнаха своя апогей.

В България средната класа е от 4 до 8% от работещото население на страната. За сравнение – в Германия към средната класа се отнасят две трети от жителите. Това са тези жители, чиито доходи са от 70 до 150% от средностатистическите.