Home » Авторски страници

Какво може да роди кризата на капитализма

2012.12.21 Няма коментари
Spread the love

Гледна точна на Светослав Атаджанов

.

КАПИТАЛИЗЪМ В ТЕЖКА БРЕМЕННОСТ – Част І

„На сбогуване, комунизмът каза: ‘Довиждане’”…
Жарко Петан

Може би този цитат е ключов за изложеното. Независимо от поражението си, небезизвестният призрак на комунизма започва да се материализира отново и, за ужас на неолибералите, да придобива плът и кръв. Причините, както и преди, са в самозабравилите се в алчността си за материални блага и власт властелини на света. Отчитащи всички евентуални опасности за ерозиране модела им на управление, но не и заложения във всеки индивид, дори и в представителите на животинския свят, инстинкт за справедливост и самосъхранение.

Това самозабравяне е коствало в буквалния смисъл на думата главите на аристокрацията по време на Великата френска революция. Както и да се манипулират фактите, историята се повтори и при социалистическите революции през ХХ век. Този път хвърчаха главите на победилата буржоазия. Причините отново са същите – нарушаване нормите на елементарната справедливост.

Съвсем неотдавна в исторически план, това се случи и със „социализъма”. И то в почти целия бивш социалистически блок. Но, о, чудо. Не падна дори и косъм от главите на прежде управляващите. Дори станахме свидетели на своего рода политико-икономическо чудо. Неописано досега в учебниците по политическа икономия. С вещата помощ на експерти като Ран и Ът, манипулаторите на прехода извършиха блестяща транссексуална операция. Инструментите бяха анестезия на държавната контролна и правосъдна система и масова, работническо-мениджърска, пазарна и т.нар. приватизации, откровени кражби и грабеж на беззащитната „общонародна” собственост. В резултат социалистическата, партийна и стопанска номенклатура се превърна в капиталистическа и отново управляваща класа. Но, като всяка операция за смяна на половете, последиците са абсолютна яловост на наложения политически модел. В резултат на това сме на възможно всичките последни места по икономическо и социално развитие в Европа и дори под нивото на редица африкански и азиатски държави.

Но да видим какви са „благата” на новия политически модел, към който се стремим, според цинични самопризнания на различни негови идеолози.

Думата „капитализъм“ в западноевропейските езици е неприлична дума. За западняците това е термин, въведен от Карл Маркс за обозначаване на западните демокрации. Думите „социализъм“ или „комунизъм“ най-често се асоциират с представата за държавно устройство, при което няма блясък и охолство, и мъжете не са привлекателни, защото нямат “вторични полови белези”, т.е. пари.

При капитализма на богатите не им се налага да работят, за да преживяват, или да се съобразяват с търсенето на пазара при избора на професия. При богатите изборът на професия се определя от личните им качества, способности и преди всичко вкусове. Богатите обикновено не си търсят работа по обява, не си подготвят „CV”, за да участват в конкурс и не се явяват на кастинг. За богатите още в момента, когато се раждат се знае, че когато пораснат, ще учат в елитни университети, а даже и нищо да не учат, не е беда. Т.е. за тях не съществува пазарна икономика. За тях съществува “комунизъм и планова икономика”. Не само за 5 години, както е петилетният план при социализма, а за поколения напред в бъдещето.

„Ние притежаваме 50% от благата на Земята, въпреки, че съставляваме само 6,3% от населението на Земята. В такава ситуация ние неизбежно предизвикваме завист и възмущение. Нашата главна задача в близко бъдеще е, да създадем в света такъв ред, който да запази тази диспропорция, без да застрашава нашата национална безопасност. За да се сдобием с това, ние трябва да се разделим с всякаква сантименталност и романтичност и да се съсредоточим на нашите най-важни национални интереси. Не трябва да се заблуждаваме, че можем да си позволим лукса да сме алтруисти и да направим щастлив целия свят. Ние трябва да престанем да си поставяме нереалистични цели, като например човешки права, повишаване на жизнения стандарт и демократизация. Не е далеч момента, в който нашите действия ще се ръководят от пресметливост и властване чрез сила. Колкото по-малко скрупули имаме, толкова по-добре.” – Джордж Фрост Кенан (1904-2005), американски историк, дипломат, стратег на външната политика на САЩ.

Контрастът между бедни и богати държави също се увеличава експоненциално: През 1820 г. богатите държави са били три пъти по-богати от бедните държави. През 1950 г. първите са били 35 пъти по-богати от вторите. През 1990 г. богатите държави са вече 74 пъти по-богати от бедните такива. А към днешна дата? Защо ли се сещам за позабравени понятия като колониализъм и неоколониализъм?

Принципът на разпределение на благата между държавите е същият и вътре в самите наричащи се демократични държави. Според проучване на немското правителство за Германия, публикувано през септември 2012 г. във вестник “Süddeutsche Zeitung”, 10 процента от населението притежават повече от половината блага на цяла Германия.

През 1998 г. богатите 10% от населението са притежавали 45% от благата на Германия. През 2008 г. в техни ръце са вече над 53% от богатствата на държавата, докато 50% от германците преживяват само с 1% от благата на родината си. Според същото проучване, за 40% от населението на Германия заплатите са се понижили съобразно с инфлацията. За периода 1992-2012 г. частната собственост в Германия от 4,5 билиона евро се е увеличила на 10 билиона евро. Т.е. краят на Студената война и обединението на Германия са направили богатите повече от два пъти по-богати. Паралелно на прогресивното увеличаване на частната собственост държавната собственост в Германия е намаляла с 800 милиарда евро.

Познанията на човечеството и обществените блага на Земята прогресивно се увеличават. Паралелно с увеличаване благата на Земята, се увеличават богатствата на една тънка прослойка от обществото – даже не от богати, а от свърхбогати. А бедните и относително, и абсолютно все повече обедняват и оскотяват.

Смята се, че около 400-та година преди Новата ера човекът вече е бил в състояние да произвежда повече, отколкото е можел да консумира. Оттогава, след победоносни войни мъжете-военнопленници вече не са били избивани, а са били вземани като роби. Ако преди 2000 години човекът е произвеждал два пъти повече хранителни продукти, отколкото е можел да изяде, то на днешно време произвежда вероятно 1000 пъти повече. Но това не намалява числеността на гладуващите по света.

Автоматизацията и компютъризацията увеличават ефективността на труда и снижават производствените разходи, а с това и себестойността на стоките. Но не намаляват нито работния ден, нито увеличават покупателната способност на населението. Увеличават се най-вече безработицата и печалбите на собствениците.

В САЩ например минималната работна заплата през 1968 г. е била $ 1,60 на час. Приведено към днешните цени, с $ 1,60 през 1968 г. е могло да се купи това, което през 2005 г. може да се купи с $ 9,12. След 2009 г. минималната заплата в САЩ е $ 7,25 на час.

Според официалната германска статистика за периода от 01.01.2003 г. до 30.06.2012 г. поскъпването на живота в Германия е 15,6 %. А пенсиите са се повишили едва с 6,5 %.

Ако през 1960 г. бедните в Западна и Източна Европа са били в състояние за 5 години да спестят пари за покупка на жилище, то през XXI век и 50 години не са достатъчни.

По данни на Световната здравна организация към ООН (WHO), за последните 45 години самоубийствата в световен мащаб са се увеличили с 60 %. (Мъжете се самоубиват 6 пъти по-често от жените.)

Интересен феномен представлява фактът, че обикновено бедните не се замислят над това как биха могли да се организират срещу тези, които са причината за безизходното им положение, а мислят най-вече как да изкарат някакви пари при богатите. Разликата между свинете и бедните хора е, че на свинете не им се налага да работят за помията, с която ги хранят.

Във всички обществени системи, още от древността, управляващите поучават управляваните, че “Човек сам кове съдбата си” (“Self-made man”). За да мотивира бедните да се трудят, държавата популяризира мита за американската мечта. “От мияч на чинии – милионер.” Както и този за малкия Рокфелер – продавача на ябълки. Поради факта, че в съвременното общество парите са онова, което се предава по наследство, професионалната кариера в масовия случай не води до забогатяване. В комунистическото общество за хората, неспособни в своята професия, съществуваше алтернативата за кариера по партийна линия. В капиталистическото общество за тази категория хора съществува друга подобна алтернатива и тя е свързана с  неолибералната пропаганда.

Както при социализма, така и при капитализма, критично настроени към управляващите често са интелектуалците. Всъщност проблемът с интелигенцията е съществувал и през древността. Робите нерядко са били по-образовани от своите господари. И при двете системи, социалистическа и капиталистическа, доволни от правителството могат да се окажат хора от най-низшите слоеве на обществото – необразовани, неинформирани, с ограничено мислене.

В България капитализмът въведе платено висше образование и редуцира драстично заплатите на научните работници в БАН и на хората на изкуството. А социализмът инвестираше в интелигенция, част от която се превърна по-късно в негов гробокопач. Колкото по-малка по численост и по-унизена е интелигенцията на една държава (и колкото по-голяма е полуинтелигенцията) , толкова по-малко са рисковете за управлението. По-малък е и рискът от революция.

Нискоинтелигентният човек изхожда от собственото си битие в преценката си за другите. Свинята в кочината не си мисли, че в гората има глигани, които не ги кастрират и не ги колят.

Западните демокрации пропагандират граждански свободи, но в действителност упражняват перфиден контрол над населението си.  И въпреки важните и добре известни принципни различия между социалистическата форма на управление и капиталистическата, и двете системи страдат от доста болести.

През юни 2012 г. Freie Universität Berlin публикува резултатите от проведена между 2009 и 2012 г. анкета сред 5000 ученика в цяла Германия. Според публикуваната статистика, около 40% от учениците от 9-ти и 10-ти клас не правят разлика между фашизъм, социализъм и демокрация (през каквито форми на управление е минала страната – една част през две от тях, друга – и през трите). Това ще рече, че техните родители в къщи най-вероятно не са във възторг от обединението на Германия и от добре “защитените” човешки права при капитализма.

Всъщност, епикризата за тежката бременност на капитализма включва и други опасни симптоми. Вероятностите за изхода от нея са две. Да роди Франкенщайн или Революция.

Тo be continued…

 

По материали от Alices.wonderland.eu

Светослав Атаджанов

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.