Home » Избрано

Не е задължително руските шпиони да шпионират, за да бъдат полезни

2010.07.09 Няма коментари


Старата съветска култура цени символите на властта толкова високо, колкото и самата власт

Майкъл Економидес, “Вашингтон таймс”

Вероятно аз бях един от малцината, които не бяха изненадани от изобличаването на руски агенти, дълбоко внедрени в Съединените щати. Аз също така знам и защо те бяха тук.

За повечето хора това бе озадачаваща и даже пленителна сензация. Повече от 20 години след срутването на Берлинската стена и края на “студената война” и в седмицата, в която младеещият, представителен, съвсем не приличащ на Брежнев руски президент Дмитрий Медведев обядва заедно с президента Обама във вашингтонска закусвалня, ФБР заедно с други агенции арестува 10 души и ги обвини, че са били “нерегистрирани агенти” (шпиони, както се казваше по-рано) в полза на руското правителство.

В обвинението срещу арестуваните се съдържат и по-“вкусни” и сензационни подробности, които даже и холивудското въобръжение от преди 30 години не би могло да си представи: хора с присвоена от мъртви американци идентичност, пари, скрити с години под земята, парични трансфери за “мисията”, съобщения с невидимо мастило и необикновено секретни комуникации – и всичко това в ерата на интернет, Туитър и Фейсбук. Още по-удивително и съвсем объркващо за много американци бе да разберат, че агентите, от които почти никой не носи руско име, цели 10 години спокойно са живяли под дълбоко прикритие като техни съседи в градове и предградия.

Когато Русия, наричана тогава Съветски съюз, бе една противорстващите световни суперсили, тя имаше разумни основания да шпионира САЩ и другите западни страни.

Първо, тогава съществуваше съветска промишленост, правещо всичко – от самолети и трактори до телевизори и четки за зъби. В края на краищата може ли една страна да бъде свръхсила, ако не може да прави самолети, трактори и телевизори заедно, разбира се, с обикновени и ядрени оръжия? Тогава имаше страни-сателити, с чиито валути не можеше да се купи нищо друго освен съветска продукция, имаше и “необвързани” страни, които трябваше да мъдат впечатлени, за да бъдат спечелени на своя страна.

Индустриалната информация от Запад бе очевиден източник на технологии и съветските шпиони усилено се трудеха, за да получат тази информация. Но и това прекопиране изглежда не донесе нужния успех. Съветските самолети, трактори и телевизори бяха толкова лоши, че тяхното производство умря почти напълно още преди 20 години.

Руските авиокомпании купуват Боинг-и и Еърбъс-и, а представителите на руската средна класа, възникнала през това време, по-скоро ще умрат, отколкото да си купят руска паста за зъби, камоли други промишлени стоки. Тъй че промишленият шпионаж не би могъл да бъде задача на арестуваните агенти.

Друго направление на съветския шпионаж бе военното. Но днешна Русия е само бледа сянка на своето минало. Тя, разбира се, все още има известно количество атомни бомби, но на армията й едва ли може да се възложи задачата да докаже на целия свят своята сила или даже да сплаши съседите, някои от които се превърнаха в най-пламенни членове на НАТО. Тъй че военното разузнаване също не е било задача на агентите.

Какво тогава?

Навярно това е неразбираемо за чужденците, но за руснаците е напълно понятно. За тях властта и нейната концентрация в едни ръце, далеч повече от богатството, винаги в историята е била признак за истинска държава. Секретните служби, КГБ или нейговият приемник ФСБ, винаги са били главен и всевластен апарат. А такъв апарат е длъжен да има агенти в чуждите страни, независимо от това с какво те в действителност се занимават и каква информация събират. Важното е да ги има. Уважаващата себе си ФСБ е длъжна да има агенти навсякъде. Те също така чувстват присъствието на агенти в собствената си среда. През 2006 година от своята интернет страница ФСБ отправи предложение към всички руски граждани, работещи като шпиони в полза на чужди страни, да станат двойни агенти.

Това е култура, която не само доведе на власт бившия агент на КГБ Владимир Путин, но и се просмука в целия живот на Русия през последните повече от десет години.

“Силоваците”, тоест, бившите или действащи агенти на ФСБ са вездесъщи и според някои оценки заемат поне 60 на сто от всички властови позиции във всички властови структури. Смята се, че сега в Москва истински управляват Николай Патрушев – шеф на ФСБ при управлението на Путин, и Игор Сечин – дългогодишен заместник-ръководител на президентската администрация при Путин и бивш агент на КГБ.

Младите и европеизирани руснаци отлично знаят колко е опасно да се бориш със системата. Всички те знаят каква е съдбата на Михаил Ходорковски, някога най-богатия човек в Русия и ръководител на най-голямата петролна компания, сега гниещ в сибирски затвор. Путин извърши ресъветизация на господстващия в руската икономика петролен и газов сектор и сега този сектор се управлява или от държавни корпорации, или от близки приятели на Кремъл. Логично е и това, че в общество, в което господстват агенти, а не законът и пазарната икономика, корупцията е повсеместна. В последната класация на “Трансперънси интернейшънъл” Русия заема 146-то място сред 180 страни с резултат близък до този на Зимбабве и по-лош от Нигерия и Уганда.

За преобладаващия в Русия начин на мислене няма нищо удивително в това страната да има агенти навсякъде, включително в САЩ. Важното е да ги има, а с какво ще се занимават е съвсем второстепенен въпрос.

http://mediapool.bg/

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.