Home » Авторски страници, Е-Списание

Народ и население, духовност и душевност

2019.07.09 Няма коментари

Редовните ни читатели вече научиха за новата рубрика на страниците на Еврочикаго (вж. линк). Включете се и Вие в написването и обсъждането на бъдещ наръчник: Демокрацията от А до Z (ръководство за начинаещи).

За илюстрация на рубриката сме избрали следната популярна картинка, която е от поредица бетселъри – вж. книги от поредицата на български (линк1) и руски език (линк2). Избрали сме я поради разпознаваемостта й и ще се радваме, ако някой дизайнер ни помогне тя да бъде на български език.

Седмично, един или няколко пъти, в зависимост от активния политически сезон и злободневните теми, ще публикуваме някоя политическа мисъл или заключение, наше или чуждо, което ще Ви предложим, да го оборите или да докажете, че не е вярно. Ако не се намерят разумни доводи, ще включим това твърдение в един бъдещ азбучник с най-важните твърдения, които трябва да се знаят от всеки гражданин, който по някакъв начин и/или дори само с гласа си участва в политическия живот на България.

Обръщаме се към всички бивши, действащи и бъдещи политици, политолози, експерти и граждани с апел да се включат с професионални коментари и становища в разработваните казуси.

Целим да провокираме гражданското общество да формира собствено мнение за демократичните промени в родината ни, да има високи изисквания към качеството на политиките и политиците ни, и да проявява нетърпимост към лошите практики.

Целим също да предизвикаме и култивираме уважение и признание към съвестните и компетентните политици. Защото се случва, дори при наличието на този облагодетелстващ партиите Изборен кодекс, в Народното събрание и в другите изборни органи у нас да попаднат и личности.

Надяваме се заедно да повишим нашата обща политическа култура и знанията ни за демокрацията – тази несъвършена социална система, по-добра от която –  според Уинстън Чърчил – не била измислена. Наистина ли?

За да поправим днешната демокрация трябва да сме наясно как да стане това и този бъдещ азбучник може да ни помогне. А защо не и след създаването му да не въведем получения текст в една изчислителна машина за ПИИ (политически изкуствен интелект)? Робот с изкуствен интелект, който да ни помага, като ни обучава и се самообучава при решаването на ежедневните задачи, които възникват в нашия политически живот.

****

Днес Ви предлагаме да обсъдим разликата в няколко понятия – народ и население, духовност и душевност,  социален и духовен аристократизъм.

«Населението не е народ, народът не е население!» – това заявява дългогодишниият университетски преподавател Николай Гусев в текст от неговата авторска поредица «Защото накрая нищо друго не остава…» на страниците на Еврочикаго. В своя текст авторът много точно показва най-важните разлики между изброените по-горе понятия и ни помага да разберем по-добре често използваното понятие “елит”. Според автора, винаги трябва да правим разлика между «личностния аристократизъм» и «социалния аристократизъм». Последният има свой предизвестен трагичен край.

Следва кратко резюме на написаното от Николай Гусев (Вж. пълния, без съкращения авторски текст ТУК.)

 

Що е население?

Според международното публично право, населението е група физически лица, находяща се на територията на конкретна държава и подчиняваща се на нейната – на държавата – юрисдикция.

От гледна точка на психологията, населението е подчинена на душевността аморфна, безлика хаотична маса.

Душевността е определящата същност на населението, докато духовността съпътства Народа.

Що е народ?

Народът не е демократично, а аристократично понятие. За разлика от социалния аристократизъм, присъщ на плутократичната прослойка, господстваща над безликия душевен охлос, притворно величаен като демос, Народът е носител на духовен, личностен аристократизъм.

Николай Бердяев в „Двойният образ на аристократизма“ разкрива разликата между социалния аристократизъм и духовния аристократизъм. Бердяев точно отбелязва безличната родова, кастова, класова, наследствена, непотична същност на социалния аристократизъм. Тя е и в основата на неговата предизвестена физическа гибел – в резултат от постоянното кръвосмешение в ограничен социален кръг на привилегировани субекти.

Същевременно духовният аристократизъм няма за свой източник социалния аристократизъм – макар че и оттам се изявяват отделни индивиди. Той е дар свише. „И дава всекиму от духа, както си поиска“. Духовният аристократизъм избликва от всички слоеве на населението – от най-бедните до най-богатите – „По плодовете им ще ги познаете“.

Духовният аристократ – Народът – не се обляга на наследствени, непотични, кастови, класови привилегии и преимущества, а на собствените личностни качества, дадени му свише и доразвити със съзнателни и целенасочени собствени духовни усилия.

 

Следват някои сравнения и пояснения на автора, които потвърждават заключенията му.

Душевността може да се уповава на бездействието. Да обожава удоволствието и да ненавижда всяко позитивно усилие на мисълта. Душевността в този смисъл е първосигнална, нейна основна грижа е състоянието на тялото и страстите на плътта – секс, пиене, ядене, забавления.

Народът, в която и да е държава, почти винаги е в малцинство спрямо населението, от което произлиза. Населението е мнозинството, задкулисно манипулирано от плутокрацията (социалната аристокрация). В този смисъл в населението чрез неговата модулирана воля изкристализира същността на демокрацията. Населението и демокрацията са неразривно свързани като сиамски близнаци.

Под Божията ръка пръснатите върху аморфната маса на населението искри катализират все нови и нови душѝ към надрастване блатното равнище на душевността. Личностните усилия на всяка от тези душѝ определят мястото на нейния носител в йерархията на духовността.

Духовната аристократичност на Народа по своеобразен начин му отрежда лидерска позиция сред населението, от което произлиза. Но той не се стреми към нея (както постъпва вечният демагог – социалният аристократ) – тя му е органически присъща. Ето защо, докато в недрата на едно население все още не е унищожена закваската на неговия просперитет – Народът – все още има надежда за оцеляване на държавата. А душевността неистово ненавижда духовността, защото последната неизменно я изобличава за постоянното й блудство със социалния аристократизъм.

Духовният аристократ е носител на вродено благородство, отзивчивост, алтруизъм, съчувствие, състрадание; отговорен е за своите действия и изисква същото от останалите; държи на дадената дума и не отстъпва пред плътските и материалните съблазни. Не търпи душевният хаос да му налага блуждаещо поведение; напротив, упорито отстоява и твърдо налага общовалидни принципи и правила на поведение, непререкаема отговорност за всички действия и бездействия; безжалостно изтръгва корените на социалната престъпност и отдава дължимата справедливост на жертвите на беззаконниците.

Социалният аристократичен клан и населението са подвластни на стадния инстинкт. Сам по себе си той, кланът, е стадо в стадото. Но докато социалната аристокрация е олицетворение на преимуществено месоядната фауна, населението гравитира основно към царството на флората; все пак и при него (населението) кучешките зъби не са за подценяване, а хиени и чакали (потенциални социални аристократи) не са рядкост.

Стадният инстинкт се изобразява особено релефно по време на т.нар. избори – местни, парламентарни, президентски. Някак си незабелязано в безкритичното подсъзнание на населението се врязва призивът:

„Гласувайте! Няма значение за кого – само непременно гласувайте!“

В тези сюблимни моменти присъщите на социалната аристокрация вътрешни противоборства временно отстъпват на заден план, за да позволят запазване на статуквото между преимуществено плътоядното малко стадо и преобладаващото растителноядно такова. След изборите вътревидовите противоречия отново се установяват на канибалска вълнà (Homo homini lupus est!).

Колкото у едно население духовността е по-дефицитна – т.е. колкото по-малко Народ е излъчило то – толкова стандартът му на живот постига все нови и нови дълбини.

Силният дух обуздава и възвишава душата. Необузданата душа убива духа.

Социалният аристократизъм, въпреки външната терминологична прилика, всъщност е антипод на социалната държава. Неговите представители успешно мимикрират в пълния обсег на политическата палитра – от крайно ляво да крайно дясно. Съвременната българска действителност предоставя нагледен пример за тази констатация. Повечето от крупните ни „капиталисти“ са бивши членове на нелегитимната „БКП“.

Универсалният характер на законите на термодинамиката предполага валидността им и в социалната сфера. Плутократичната социална аристокрация осъзнава това и прави необходимото да подгрява максимално долните страсти на населението. Вестници, списания, радио, телевизия, кинематография – всички средства за масово манипулиране на душевността работят денонощно, лансирайки и поддържайки стандартите на максимално принизен морал. Чужди и родни сериали се въртят в ефира, замърсявайки до максимум и без това оскотялата от немотията душевност на населението. Още от детската градина в душата на бъдещия гражданин на „републиката“ внедряват долнопробни модели и стереотипи, отдалечени на светлинни години от духовността.

Тези и много други манипулативни подходи, похвати, методи и средства активно работят в полза на социалната аристокрация и увреждат все повече и без това принизената душевност на нашето население.

Дълг на Народа е високо и отчетливо да извика на Самозаспалите: “Стани!”

Автор: Николай Гусев

****

И накрая отново искаме да Ви попитаме, дали сте съгласни с твърдението:

 

НАСЕЛЕНИЕТО НЕ Е НАРОД, НАРОДЪТ НЕ Е НАСЕЛЕНИЕ!

 

Моля, оспорете това твърдение!

Пишете ни на редакционния имейл или като коментар под тази статия. Този, който успее убедително да ни опровергае, ще получи подарък от редакцията – избрана от нас книга от книжарницата на сайта.

Благодарим Ви предварително и за всякакви съвети по новата рубрика, предложения за политически аксиоми и постулати. Приемаме и всякакви идеи за взаимно сътрудничество или спонсорство.

 

Вж. също предишната тема: Промяната трябва да започне от НС

Както и следващата тема:  Елитът е отговорен за положението в държавата 

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.