Home » Авторски страници, българи зад граница, политика

Ходене по мъките за БГ произход и гражданство. Жалби до парламентарна комисия

2019.07.12 Няма коментари

На 10 юли т.г. Комисията по политиките за българите в чужбина към Народното събрание проведе заседание при следния дневен ред: “1. Разглеждане на сигнали, по повод непризнаване на издадени удостоверения за български произход и отказ за предоставяне на българско гражданство; 2. Разни”. На заседанието присъстваха представители на Министерство на правосъдието и Държавната агенция за българите в чужбина.

По време на заседанието бяха коментирани жалби, изпратени до парламентарната комисия, свързани с непризнати от Съвета по гражданството към Министерство на правосъдието удостоверения за български произход, и съответно прекратяване на преписки за получаване на българско гражданство. (Жалбите, които бяха коментирани, са свързани с непризнати удостоверения за български произход, издадени по времето, когато председател на ДАБЧ е бил Борис Вангелов, не станалият скандално известен Петър Харалампиев.)

Стана ясно за пореден път, че Министерство на правосъдието и Държавната агенция за българите в чужбина не работят заедно; че нерядко се случва едната институция да не признава валидността на документи, издадени от другата, която е упълномощена по закон да ги издава; че някои откази на Съвета по гражданството се основават на формални аргументи. Стана ясно за пореден път и, че самото законодателство в тази сфера се нуждае от промени. Както и самата политика на българската държава към нейната диаспора (и към историческите, и към емигрантските общности).

Председателят на Комисията Андон Дончев посочи в началото, че до Комисията са били подадени жалби от Горан Дърваров от РС Македония, от Сашко Атанасов от РС Македония, от Панде Пандев, който с произход от с. Хърсево (сега Херсон), Кукушко, и др. Г-н Дончев каза, че това са поредни жалби до Комисията, до която са били подавани много подобни сигнали. Той изчете и кратка историческа справка за с. Хърсево, показваща, че това село е било 100 процента българско, населено само с българи християни през XIX и в началото на ХХ век. Някои българи от това село са се били за България по време на Балканската война, като доброволци в Македоно-Одринското опълчение.

Изпълняващият длъжността председател на ДАБЧ Димитър Владимиров изложи пред депутатите, членове на Комисията, основанията и документите, въз основа на които на авторите на жалбите до Комисията са били издадени от ДАБЧ удостоверения за български произход.

В по-късно свое изказване г-н Владимиров посочи, че в Закона за българите, живеещи извън Р. България, приет още през 2000 г., никъде не фигурира ДАБЧ. Че ДАБЧ е била натоварена да издава удостоверения за български произход през 2010 г., чрез промени в друг закон, Закона за българското гражданство. Че в законовите критерии, по които на ДАБЧ е било възложено да издава удостоверения за български произход, не е включено нито владеенето на български език, нито произход от населено място от българското историческо землище. Че към Закона за българите, живеещи извън Р. България, никога не е бил създаден Правилник. Че в този закон фигурира Национален съвет на българите, какъвто също няма. Че този закон наистина е крайно време да се осъвремени, за да отговаря на днешните обстоятелства, най-малкото заради размера на емиграцията, заради милионите български граждани, които вече не живеят в Родината.

Присъстващата на заседанието представителка на Министерството на правосъдието, която не е член на Съвета по гражданството, а само служител в МП, обясни защо подателите на жалбите до Комисията са получили откази от Съвета по гражданството. От изложеното от нея стана ясно, че в един от случаите отказът е бил поради това, че един от приложените от кандидата за гражданство документи не е бил в оригинал. (Оригиналът на документа, както се разбра по-късно, е в ДАБЧ, където се подават документи за издаване на удостоверения за български произход, и би трябвало членовете на Съвета по гражданството добре да знаят това.) А в друг случай – понеже родителите на получилия удостоверение за български произход, който е посочил като основание за български произход, че негов брат е получил вече българско гражданство, имат различни имена с имената на родителите на получилия гражданство. (Както се оказа впоследствие по време на дискусията, само малките имена на посочените родители са различни. И не е изключено в базата данни на Гражданска регистрация в МРРБ, в която членовете на Съвета по гражданство са видели имената на родителите на получилия гражданство, да има някаква неволна техническа грешка и там да са били попълнени имената на бабата и дядото примерно – както предположи един от членовете на Комисията – не на майката и бащата.)

Членовете на Комисията Юлиан Ангелов и Борис Вангелов посочиха по време на заседанието примера на държави като Унгария, Румъния, Полша и др., как те се отнасят към техните исторически диаспори. Че Унгария иска от кандидатите за гражданство само някакво ниво на владеене на унгарски език и да не представляват заплаха за нейната национална сигурност. Както и, че Румъния дава гражданство на всички граждани на Молдова, без значение, че етнически Молдова въобще не е монолитна.

Борис Вангелов допълни, във връзка с удостоверенията за български произход, че оспорвайки документи на институция, която е упълномощена по закон да ги издава, другата институция не спазва закона.

Институциите не бива да дават разнопосочни сигнали на кандидатстващите за българско гражданство, каза по време на заседанието Димитър Владимиров. Както и, че относно критериите за даване на БГ гражданство трябва да се намери баланс между произход, самосъзнание, принадлежност към българската държава. Само в България се издава документ за етнически произход като основание за искане за гражданство, други европейски страни не правят това, беше казано още по време на дискусията.

Членът на комисията Тома Биков посочи, че, ако кажем на някой кандидат за българско гражданство от РС Македония, че не е българин, трябва да кажем какъв е тогава – албанец, турчин, ром? А едва ли има все пак български политик, от която и да било политическа сила, който би се осмелил да заяви, че предците на днешните граждани на РС Македония от т.нар. славянско население не са били българи.

Като цяло от казаното по време на това заседание на Комисията пролича, че процесът за даването на българско гражданство на чужди граждани от българските исторически общности продължава да е обрамчен с проблеми и противоречия, на различни нива и от различен характер.

Важен фактор са например законодателните критерии, които сега не включват за удостоверяването на български произход нито владеенето на български език, нито произход от населено място, което е било част от българската държава, от българското историческо землище и пр. Друг фактор е разнобоят между институциите, ангажирани с удостоверяването на български произход и с даването на българско гражданство. Трети фактор е самата политическа и правна философия за даването на българско гражданство на чужди граждани от историческите общности, която предполага тежка и тромава процедура. Която пък благоприятства, поради тежестта си, условия за корупционни схеми.

Би могъл и да се добави и още един, не по-малко важен фактор, за който не стана дума по време на заседанието. А той е, че когато се готвят законодателни промени на Закона за българите, живеещи извън Р. България или на други закони, касаещи диаспората, те не трябва да се правят само от междуведомствени работни групи, от чиновници в изпълнителната власт (както е в случая със споменатия закон, за който се готвят такива промени). Които после да бъдат внасяни и гласувани от мнозинството в парламента, ако има политическа воля за тях. Тези промени трябва да стават с участието на самите българи в чужбина, колкото и те все още да нямат свои легитимни представители. (Понеже няма избрани и създадени нито Обществени съвети към българските посолства и консулства по света, нито Национален съвет на българите в чужбина.)

А и като цяло в и между институциите от различните власти не се наблюдава приемственост по отношение на политиките за българите в чужбина, нито пък субординация. Има спорадични инициативи на различни политици, докато са на съответния пост (например от Президентството), съчетани с противоборства между различните политически сили и власти, които ги обезсилват или се почват наново други инициативи. Приемственост изглежда има само в чиновническия подход на някои представители на администрацията, които може да се хванат примерно за това, че един документ не е постъпил в оригинал в поредната институция – нищо, че няма как този същият документ да има два оригинала. И така за пореден път да се окаже, че не само в РС Македония, но в Р България не е лесно да доказваш български произход. И, че е по-лесно да станеш румънски гражданин, ако си българин, роден в Молдова примерно. Румъния не се вълнува, че не си румънец, докато мисли за своите в Молдова. Но България не мисли така.

 

Текст и снимки:

Мариана Христова

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.