Home » Авторски страници, Е-Списание

Как да се организираме в Чикаго

2019.04.08 Няма коментари

Този текст е продължение на три предишни (вж. туктук и тук). Те бяха разпространени в различни Фейсбук групи на българите в Чикаго и САЩ.

КАК БЪЛГАРИТЕ В ЧИКАГО ДА СЕ ОРГАНИЗИРАМЕ?

Различните общности и държави го правят по различен начин. Някои по-организирани го правят отгоре надолу – от парламента към обикновените граждани, чрез различни закони и наредби, които се изпълняват и важат за всички. И ние в нашата Родина имаме Закон за българите, живеещи извън Р. България, при това още от 2000 г. (линк). За разлика от положението в другите страни, обаче, нашият закон не работи и заложеното в него не се изпълнява. В този закон е записано например следното:

“Чл. 5. (2) Министерският съвет възлага на съответните министри и ръководители на други ведомства провеждането на държавната политика по отношение на българите, живеещи извън Република България, определя структурите, които се изграждат с оглед нейното осъществяване, и механизмите за координиране на техните действия.

(3) Към дипломатическите представителства на Република България в държавите, в които има български общности или български национални малцинства, могат да се създават консултативни органи на българите, живеещи в съответната държава, които се състоят от представители, излъчени от лицата по чл. 2.”

“Чл. 17. (2) Националният съвет съдейства за провеждане на единна държавна политика по отношение на българите, живеещи извън Република България, съобразена с Конституцията, традициите, националните интереси и международноправните принципи и норми; координира дейността на българските публични и частни институции, свързани с българите, живеещи извън Република България, и оказва съдействие на тях и техните организации.

Закон имаме, но нашите управници сякаш не са заинтересовани от организирането на българската диаспора – ето защо и никога не е създаден правилник към този закон, така че той реално да заработи. Нито пък самият закон, приет още преди 19 години, е адекватно актуалиризан така, че да отговаря на днешните реалности, както и на законодателно гарантирана възможност за изборно институционално представителство на българите зад граница, на местно и на национално ниво. Изоставен, забравен и пренебрегнат остана и един основен акцент в Националната стратегия за българските граждани и историческите български общности по света (линк), приета от Министерски съвет през 2014 г., който акцент беше за това институционално представителство.

Но винаги има изход. Нека сега се опитаме да го направим сами – отдолу нагоре, без да чакаме някой да ни организира. Още повече, че преди за такова организиране сме получавали официална подкрепа и имаше изготвен законопроект* по наше предложение, касаещ Обществените към българските посолства и консулства (вж. тук и тук).

Подкрепа за това предложение бе изразена от: депутати в 43-то Народно събрание (вж. тук), Президентството (вж. тук), Националния омбудсман (вж. тук), Държавната агенция за българите в чужбина (вж. тук), министър Даниел Митов и посланик Елена Поптодорова (вж. тук).

Нека на първо време да я направим организацията дори неформална. Ако заработи добре, то така или иначе, всички по-късно ще бъдат принудени да се съобразят с една такава организация. Имаме чудесен пример за това – Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ). Това е най-голямата организация на българите по света – и нейните членове са нагледен пример, че само за 2-3 години след като се самоорганизираха, бяха признати. Именно заради техните самоинициативи от 2010 г. насам се отварят повече български училища зад граница. Асоциацията постигна завидни успехи по отношение на изучаването на български език в САЩ и влизането на нашия език в програмата Seal of Biliteracy (“Печат за двуезичност”) на различни щати. Освен това в Европарламента бе внесена Петиция на АБУЧ за равнопоставеност на българския и другите т.нар. малки езици в ЕС, която бе подкрепена впоследствие от Европейската комисия. Ако я нямаше АБУЧ, нямаше да е същото – и броят на училищата нямаше да е толкова, и усещането, че българите зад граница милеят за роден език и култура нямаше да е същото.

Бъдещата организация ще се самофинансира и ще работи с доброволни начала, независимо от всякакви държавни институции.

Органът за управление на Новата организация ще бъде на изборен принцип**, срокът на мандатите ще е кратък и без право на два последователни мандата.

Членовете на тази организация – български граждани по паспорт и произход, и обичащи Родината си. Ръководството ще се избира само от редовни български граждани, на ротационен принцип за една година. Срокът е кратък, но ще даде добра атестация за в бъдеще на всеки, който се включи.

Очаквам Вашите мнения, за да продължа със следващата част, в която заедно да обсъдим задачите, дейността, структурата, изборите и т.н.

Не забравяте и за нашата ПОКАНА за среща – вж. тук и тук.

 

Петър Стаматов

———————————————————————————–

* При предишното правителство на Борисов, когато ГЕРБ беше в коалиция с Реформаторския блок, и при предишния, 43-ти парламент, чрез депутатите Петър Славов, Методи Андреев и Вили Лалков, се опитахме да съживим мъртвородения Закон от 2000 г. за българите, живеещи извън Р. България. Тези депутати внесоха нашето предложение в Народното събрание – а именно да бъде променен законът и да се дадат повече права на българските граждани да се самоорганизират, и да не чакат инициативи от МВнР. Беше достатъчно да се промени само едно изречение в закона, в частта, засягаща Обществените съвети към посолства и консулства. А именно в текста на чл. 5, ал. 3: “Към дипломатическите представителства на Република България в държавите, в които има български общности или български национални малцинства, по инициатива на членове/представители на общността, се създават консултативни органи на българите, живеещи в съответната държава, които се състоят от представители, избрани от лицата по чл. 2.” За съжаление, законът не мина дори в Комисията по политиките за българите в чужбина, където имаме нещатен сътрудник от Еврочикаго (вж. тук и тук). Там се сблъскахме с процедурни хватки и лицемерие. При условие, че 6 от членовете на Комисията бяха “за”, 7 души се въздържаха, нито един не гласува “против” и няколко души отсъстваха, заради това, че нямаше 51 %, предложението не бе прието.

** Предварително ни е дадено обещание за софтуер за избори през компютър или телефон.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.