Home » Авторски страници, българи зад граница

Заседание на КПБЧ за изборите в чужбина, статута на учителите и законопроекта за Обществените съвети (стенограма)

2016.12.22 Няма коментари

На 14 декември т.г. се проведе заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина /КРБЧ/ при следния дневен ред: “1. Проблеми, свързани с организирането и провеждането на изборния процес в чужбина на проведените президентски избори и национален референдум; 2. Проблеми, свързани с признаването на осигурителен стаж на учителите в българските неделни училища в чужбина; 3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, № 654-01-132, внесен от Петър Славов, Методи Андреев и Вили Лилков на 17 ноември 2016 г.; 4. Разни.” На заседанието присъстваха представители на Централната избирателна комисия, Външно министерство, Министерство на образованието и науката, Националния статистически институт.

11

.

АКЦЕНТИ ОТ КАЗАНОТО НА ТОВА ЗАСЕДАНИЕ ПО ТОЧКА ПЪРВА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД

Ивелина Алексиева, ЦИК: 

“Основните проблеми бяха свързани с опашките. Не е за първи път. Това е проблем, който ние знаем от много време. Може би ръководителите на дипломатически и консулски представителства, които познават разпределението на българската общност извън страната най-добре, те са там, където са назначени, които могат да проследят и тенденциите на гласуването, и миграцията от съответния район, биха могли да подпомогнат анализа за евентуално оптимизиране на този процес по разкриване на секции като критерий. Предполагам, че ще стигнем до някакъв извод, когато направим и среща с тях за оценка на организираните избори.
Другите сигнали, освен опашките, които получавахме, пак казвам – малко на брой, е недостиг на бюлетини и прехвърляне на бюлетини от едно място на друго. Същото се е случвало и преди. Получихме сигнали и за говорене на език, различен от българския на територията на секции. А също така и сигнали във връзка с попълване на декларации. Централната избирателна комисия веднага предприе мерки, обърна внимание на съответните секционни избирателни комисии, че трябва да се придържат към нормите на закона и изпрати писмо до съответните посланици и ръководители на дипломатически и консулски представителства за извършване на проверка на място.”

Димитър Танев:

“Преди изборите се очертаваха общо взето три групи страни по проблемите, които евентуално можеха да се обединят около тях. Единият момент беше Великобритания или група от страни, които касаеха 35-те секции – дали да са 35 или повече. И имаше много на брой заявления за откриване на секции. Какво се случи там с броя открити секции? Достатъчни ли бяха? Колко средно са гласували и т.н.? Втората група страни беше страни като Турция, където евентуално се очакваше по-голяма активност, а пък 35-те секции като задължение се очакваше, че няма да са достатъчни. Там какво се случи? И третата група страни са страни като Македония, Сърбия, Албания, където самите държави не дават възможност да се открият достатъчно на брой секции извън посолствата и нашите консулства. Основателни ли бяха претенциите специално за Великобритания и за Турция?”

Йорданка Ганчева, ЦИК:

“Да, действително при действието на нормата от Изборния кодекс пред и изменението, което беше прието, в сила от 28.10.2016 г., с което се махна лимита от 35 секции за страните – членки на Европейския съюз, подадените заявления за гласуване извън страната за държава Великобритания бяха за формирането на повече от нормативно определения брой секции 35. Ако не ме лъжа паметта мисля, че броят заявления беше достатъчен, за разкриване на 51 или 52 секции. Ние като Централната избирателна комисия, първо в рамките на работната група, която съществува в ЦИК, а и смея да кажа с участието на всички членове, много внимателно преценихме наличните факти и обстоятелства с оглед и документите, които пристигаха в Централната избирателна комисия, а именно предложенията конкретно на ръководителите на ДКП за Великобритания и на базата критерии и мотивировка, които смея да твърдя, че почти изцяло копирахме от нашето първоначално решение, с което определихме местата и съответно броя избирателни секции в държава Великобритания – 35 в съответствие с действащата преди 28.10.2016 г. норма от Изборния кодекс. Успяхме да се справим с 35 секции.
След като се прие изменението ние, имайки предвид броя на подадените заявления, определихме места, в които се разкриха избирателни секции и те напълно отговаряха на броя на подадените заявления. Нямам спомен, не мога да цитирам общия брой на заявленията, защото за нас в Централната избирателна комисия е по-важен броят подадени заявления, който е виден от списъка на потвърдените заявления от нашата интернет страница и списъка на непотвърдените. Колегата Андреев и като говорител, си водиха някаква статистика с оглед своевременното подаване на информацията в публичното пространство, може да Ви запознае. По отношение на Република Турция там броят на секциите е 35 и преди, и след изменението. Вие сте запознати като членове на законодателния орган. Ние като Централна избирателна комисия изцяло се съобразихме с мотивираното становище, което произтича и от Изборния кодекс, на ръководителя на ДКП в Република Турция госпожа Нейнски, като след среща с общностите ни бяха представени нещата, където да се образуват и където да бъдат разположени избирателните секции в Република Турция. По отношение на последната част от въпроса Ви, който е свързан с държавите, които имат по-особен разрешителен режим, аз ще споделя личното ми впечатление по отношение на Федерална република Германия, където знаете, че има такъв проблем. Въпреки всичко мисля, че ние като Централна избирателна комисия съумяхме да отговорим и да удовлетворим желанието на българските граждани извън територията на Република България да упражнят правото си на глас, като след изменението ние с последното си решение на база мотивираните предложения на ръководителите на дипломатическите и консулските мисии в Република Германия вдигнахме броя на секциите. Като отбелязвам, че и съобразно становище на Министерството на външните работи, което пристигна в Централната избирателна комисия, ние определихме… Да, колегата ми помага, че за Великобритания, видно от списъка на подадените заявления, който е публикуван на нашата интернет страница, 7106 е броят на потвърдените заявления. Тоест това са заявленията за лицата, за които проверката, съгласно Изборния кодекс, е била потвърдена като лица, имащи право да упражнят правото си на глас.”

Александър Андреев, ЦИК:

“Както каза нашият председател госпожа Алексиева, и колегите потвърдиха, това ще е въпрос на един допълнителен анализ въз основа на окончателните данни. Единственото, което бих могъл да кажа, е, че поне от справката, която е, в секциите във Великобритания са гласували повече от подадените заявления като избиратели. Има хора, в които има сто, в други секции има над 300-400 избиратели, които са гласували. Това е видно и от протоколите, които са качени на страницата на Централната избирателна комисия. Може би фактът с постъпилите жалби по отношение на опашките беше свързан с факта, че с оглед промяната на Изборния кодекс на 28 октомври някои от секциите, тъй като първоначално беше поставен въпросът, че след като са 35, а след това бяха увеличени, това може би до някаква степен повлия на избирателите, които първоначално се бяха насочили на едни места, след което при разкриването на секциите в местата, за които те са подали заявления. При всички случаи необходимият брой секции, които бяха разкрити, във всички тях е имало активност при изборите за президент и вицепрезидент и за националния референдум.”

Дора Янкова:

“Явно изборите, които протекоха, бяха организирани, според мен по Закона, и с компетенциите, вещината и понякога гъвкавото поведение на Комисията спрямо Закона, но в крайна сметка нямаше нито голям шум, всички партии признахме изборния процес за приключил и приехме резултатите. Но ме интересува, тъй като сте хора, които държахте Закона и го упражнявахте, може ли да ни препоръчате като Комисия необходимо ли е в оставащите по някои политически прогнози месец и половина, 5-6 работни седмици, има ли необходимост от промяна в частта за организиране на изборите в чужбина на Изборния кодекс, който да улесни и да направи изборния процес по-законово гарантиран, а да не Ви вкарваме в тълкуване и в гъвкаво отношение на самата Комисия? Имате ли необходимост от това? Да ни подскажете, защото едно е да го гледаш от желанието на политическите партии в парламента, друго е, когато Вие арбитрирате от името и на самия Закон, и на практиката. Или, предстоят скоро избори, Законът в този вид, в който е приет, Ви дава основание да работите спокойно, без да се притеснявате?”

Ивелина Алексиева:

“Като правоприлагащ орган Централната избирателна комисия винаги полага всички усилия да прилага Законът такъв, какъвто Вие ни го предоставяте. И ще прави така и занапред. Моя лична оценка като човек, който се занимава с избори и изборно законодателство поне от 15 години, е, че е най-добре, когато остава малко време до избори да не се правят промени. Поради това бих си позволила да кажа следното. Нормативната уредба на организацията на изборите извън страната, каквато е, не ни създава съществени затруднения, които да налагат бързи и спешни промени. Другото, което казвам, е, че както законодателят, Вие сте ни задължили, Централната избирателна комисия извършва анализ на произведените избори и референдум. В този анализ онези детайли и онези оперативни неща, които, според нас, биха довели до оптимизиране на процеса, ще бъдат включени и ние ще го предоставим на Вашето внимание.”

 

АКЦЕНТИ ОТ КАЗАНОТО ПО ТОЧКА ВТОРА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД

Наталия Михалевска, МОН:

“Ние много време вече се занимаваме с този въпрос. Финансираме и са ангажирани 886 учители в българските неделни училища по български език, история и география на България. Какъв е проблемът? В разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, се дава легално определение за понятието „учителски трудов стаж“ и това е осигурителният стаж, положен на учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения. За учителски стаж се счита и осигурителният стаж на директорите и заместник-директорите. Съгласно чл. 19, ал. 3 на същата Наредба, учебни възпитателни заведения по смисъла на ал. 1 са създадените по реда на Закона за народната просвета. Сега, когато вече имаме нов Закон за предучилищното и училищното образование, положението е същото. Тези обучения, които ние наричаме „български неделни училища“ в акта на Министерския съвет, не се определени като институции в системата на училищното образование. В Глава първа на Закона за предучилищното и училищното образование, в чл. 2 и чл. 3 ясно е казано, че имаме три елемента в системата на училищното образование. Това са учащите се, родителите, учителите, ръководствата на училищата. Това са институциите, изброени са училища, детски градини, специализирани обслужващи звена. И организирани обучения на българи в чужбина. Тоест, те са извън текста за институциите, което създава и този проблем.”

Петя Малакова, НСИ:

“Аз също искам да обърна внимание на нашия отговор, който сме предоставили на вниманието на Комисията, който горе-долу е свързан с конкретния проблем, който е поставен като тема – проблеми, свързани с признаването на осигурителния стаж. И в тази връзка ние действително говорихме с колегите от Министерството на образованието, там има доста добри възможности, защото се оказа, че в повечето случаи тези наши преподаватели сключват договори под някаква форма – дали граждански договори, или трудови договори за определен брой часове, но тъй като това е дейност, която те осъществяват в чужбина, регистрацията на тези организации на българите в чужбина, е по съответното чуждо законодателство, те изобщо не подлежат на регистрация по българското законодателство, и тогава възможностите са: ако лицата са осигурявани действително по съответното законодателство на държава – членка на Европейския съюз, или на държава, с която ние имаме сключено споразумение за социална сигурност, там няма да има никакъв проблем при зачитането на осигурителния стаж, след завръщането им в страната. Има начин за обмяна на служебна информация между институциите, така че когато говорим за зачитане на общия осигурителен стаж на тези лица, не би следвало да има проблем, ако те попадат в обхвата на съответното законодателство. Малко по-различен е въпросът със зачитането конкретно на учителски осигурителен стаж. В тази връзка е добре да се прецени дали е необходима промяна, защото по принцип в нашето законодателство, включително и за българските преподаватели в български учебни заведения, школи, курсове и различни форми на обучение, има разлика. Идеята на зачитането на учителски осигурителен стаж е да се отчете работата на определени учители или възпитатели при едни много по-тежки условия в сравнение с останалите форми на обучение и образование. Поради тази причина в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е изрично посочено, че от такъв учителски осигурителен стаж, който дава възможност за ранно пенсиониране на учителите е предвидена възможност само за учители и възпитатели, които работят в учебни заведения, регистрирани по Закона за народната просвета. Това са, както казаха колегите, детски градини и училища, които са до завършване на средното образование.”

Весела Караиванова:

“Целта на учителския стаж е да даде право на лицата, полагайки го, освен да придобият ранно пенсиониране, ако те имат желание, да придобият и добавка към тяхната пенсия. За целта е създаден Учителски пенсионен фонд. Вноската в Учителския пенсионен фонд се внася изцяло и само за сметка на работодателя. Тоест, когато този неправителствен сектор се е сдружил, аз да наема лица учители, които да преподават, той не се явява като работодател по силата на този текст на чл. 19 от Наредбата за пенсиите, не внася вноски в Учителския пенсионен фонд и оттам се губят и правата на лицата по отношение на тяхното ранно пенсиониране и добавка. Неслучайно текстът е регламентиран кой е учителският стаж и как е придобит в учебни и възпитателни заведения, които са създадени по реда на Закона за народната просвета. Тук искам да кажа, че и в момента има неравнопоставеност между учителите в българските държавни училища, които са създадени по Закона за народната просвета, и всички тези търговски дружества, които са решили да обучават нашите деца в един по-друг тип на образование – с повече лекторски, повече езици, с повече интерактивни, интелектуални игри, така наречените „частни училища“. Тези учители в търговските дружества, които са решили да преподават образованието на нашите деца, също нямат право на учителски стаж.”

Дора Янкова:

“Господин Председател, спор няма, че представителите на отделните институции, на образованието, на НОИ и на Министерството трябва да спазват Закона. Но спор няма и в това, че ние сме Комисия и българският парламент в наше лице по начина, по който е учредена, която да се грижи и за българите в чужбина, за тяхното образование, за културата, за етническата принадлежност към България. Моето предложение е следното. Тук чухме това, което изпълняват отделните институции. Да се разпоредите да съставим една експертна работна група и поне да подготвим нещата за следващия парламент. Да се направи поправка в трите закона, за които се коментира, и да намерим начин да дадем самочувствие на българите и на учителите да имат принадлежност към българската държава и да могат да се ползват от правата по повод осигуряване поне наполовинка. Ние даваме осем милиона дори за тези, които са по български език и изведнъж им казваме: имаме тези пари, правим някаква политика и с години те ще се оплодяват. Вчера имахме среща с Комисията по външна политика на Украйна. Там си върви един процес, който ние наблюдаваме, говорих с председателя – Александър в българските семейства, самата държава вече казва ще бъде Олександър. Ние ще отидем в едни изкривявания, които впоследствие сръбското и друго влияние дадоха отражение на българите в Македония. Радетел съм на това да си пазим българите, да им създаваме условия за принадлежност, не само да кажем: те ще отидат и ще гласуват, пък ако гласуват и докогато гласуват. Затова да направим една работна група, да се обърнем към двамата министри и към управителя на НОИ да излъчат по един човек, да ни предложат как това да се случи и с помощта на народни представители и експертите на Комисията, за да можем, ако имаме воля като комисия, да го решаваме. В противен случай всяка институция ще си казва това: законът е такъв, депутатите не са го направили. Гражданите ще казват: това събрание нашето ли е, грижи ли се за нас или не? В другото министерство ще отидат пак: законът е такъв, ние го изпълняваме, те депутатите не са го направили. И все топката ще бъде в нас. И ще виси един проблем, който би могъл да се приключи.”

 

АКЦЕНТИ ОТ КАЗАНОТО ПО ТОЧКА ТРЕТА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД

Петър Славов (един от вносителите на законопроекта):

“Това, което предлагаме, е съществуващата и понастоящем възможност за създаване на така наречените към дипломатическите ни представителства в чужбина консултативни съвети. Предложението ни е тази процедура да бъде разписана по по-различен начин и всъщност инициативата за създаване на такъв консултативен съвет към дипломатическо или консулско представителство на страната ни в чужбина всъщност да е по инициатива на българската общност, или българското малцинство, или както сме го формулирали ние – по инициатива на представители на тази общност или малцинство, които живеят в съответната държава. Кое налага нуждата от такава промяна? В момента, ако погледнете чл. 5, ал. 3 ще видите, че там текстът фигурира с доста пожелателното „могат да“. Тоест, тези дипломатически представителства до голяма степен имат правото на преценка, независимо от инициативата на нашите сънародници, дали да създадат или да не създадат подобни консултативни съвети. И тук, разбира се, се намесва, както всички знаем, субективният елемент, тоест в едни ситуации може би биха имали основателни причини да преценят, че не е необходим такъв съвет, от друга страна, може да се получи така, че чисто субективно някой да прецени, че прекалено голяма ангажираност има в тази държава съответното ни представителство и не може да се занимава и с проблемите на българската общност или малцинство. Това, което на нас ни се иска, е този субективизъм да отпадне и когато има изразена такава легитимна воля на представители на тази общност или малцинство, съответно тя да бъде уважена и да бъде създаден такъв консултативен съвет.”

Бойко Хаджийски, МВнР:

“Уважаеми дами и господа народни представители, за първи път съм в това си качество пред Вашата Комисия и се възползвам от тази възможност да декларирам и пред Вас, и пред българите в чужбина, сигурен съм, че утре или вдругиден ще бъда цитиран най-малко в Чикаго, да декларирам нашата готовност за открит, конструктивен, отворен диалог както по този въпрос, така и по всички въпроси, които касаят българските граждани, живеещи в чужбина и българските общности в чужбина. По конкретния проект, първо, моето уважение към вносителите, които улавят сигналите, идващи от българските общности в чужбина и се опитват да ги претворят в нови. Уважение за техния труд. Като цяло обаче този проект поражда повече въпроси, отколкото дава отговори на проблемите, които може би вносителите се опитват да адресират. На първо място, прочетох мотивите, не съм съгласен с това, което е записано в тях, че дали да се създаде такъв консултативен съвет често се взема субективно от администрацията към съответното посолство, без да се съобрази действителната воля на българската общност. Към момента такива консултативни съвети не са създавани и това не де дължи на нашите задгранични представителства, а на това, че, първо, не съществува ред, по който да бъдат избирани тези представители, не съществува ясна структура за такива консултативни съвети, даже не са ясно разписани техните функции какво означава консултативни съвети, по какви въпроси те биха могли да консултират, кой да влиза в тях? Също опитът с така наречените „временни обществени съвети на българите в чужбина“ не е еднозначен. Там има доста разнопосочни мнения кой да бъде член на такъв съвет, дали въобще има нужда от такива съвети. Имаме становище дори от българи в чужбина срещу съществуването на тези консултативни съвети в този Закон, които от своя страна считат, че българските общности в чужбина нямат нужда от такъв посредник от общуването си с нашите задгранични представителства. Затова тези въпроси са основата, върху която ние да създаваме норми и да дискутираме дали да бъде възможност, дали да се създават задължително, по чия инициатива и т.н. Ние в момента не разполагаме с тази основа. Бих искал да отбележа, че трябва да се вземе под внимание, че в Закона за българите в чужбина липсва привръзката гражданство. Това има особено значение в работата на задграничните представителства, защото по Виенската конвенция за дипломатическите отношения те имат определени правомощия, които пак не са неограничени и са съобразени с международното право по отношение на гражданите на изпращащата държава. Но е много деликатен въпросът по отношение на това какви правомощия ние имаме спрямо граждани на приемащата държава. Дори те да са българи и да е ясно, че се самоопределят като такива, въпросът няма еднозначен отговор и е много деликатен.
В тази връзка по-скоро считаме, че тези изменения са прибързани и становището ни е раздвоено и не е еднозначно. Ако трябва да разбираме с езика на Народното събрание дали да гласуваме „да“, „не“ или „въздържал се“ по-скоро бихме гласували с „въздържал се“.”

Борис Вангелов, ДАБЧ:

“Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, този въпрос не знам доколко има нужда от дебат, тъй като е дебатиран от нашите сънародници зад граница повече от 10-15 години. Не знам колко десетилетия още трябва да бъде дебатиран. Искам да обърна внимание, ние не веднъж сме взимали отношение по този въпрос, на един документ, който се нарича Национална стратегия за българските граждани и историческите български общности по света, гласуван от Министерския съвет на Република България през 2014 г., в който е регламентирано като част от политиката на държавата към българите в чужбина, формирането на обществени съвети. Ще отнеме само 20 секунди да цитирам нещо от този документ.
„Разширяващата се мрежа от организации на български граждани и/или лица от български произход, е основание за създаване на обществени съвети, обхващащи и българите, нечленуващи в съответните организации. Обществените съвети на българите, живеещи извън Република България, са независими консултативни органи на обществени начала към дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина. Изборите за обществени съвети се организират и провеждат от ръководителя на съответното дипломатическо представителство на България“ и т.н., „съгласно Правилник, утвърден от Министерството на външните работи“.
Има и още няколко параграфа, които сега няма да чета.
В чл. 5, ал. 3 на Закона за българите, живеещи извън Република България, се казва:
„Към дипломатическите представителства на Република България в държавите, в които има български общности или български национални малцинства, могат да се създават консултативни органи на българите, живеещи в съответната държава“.
До ден-днешен такива няма. Ние изключително приятно бяхме изненадани от инициативата на тримата народни представители, че най-после някой поде тази инициатива, макар и не като задължителна, но като произлизаща като инициатива на местната общност да бъдат формирани такива тела. Да, има държави, в които може да възникне някаква по-сериозна друга ситуация, именно незадължителният характер на нормата ще отпуши възможността там, където няма пречки от приемащата държава, но има активни български общности, да бъдат формирани такива обществени съвети.”

Борис Станимиров:

“Най-напред трябва да започнем с това, че е изключително похвално намерението на колегите да се отпуши този въпрос, който виси от толкова много години. Действително тези съвети са нещо хубаво, нещо, което трябва да го има и което по най-различни причини до този момент не се прави. Но след дискусия нашето мнение беше, че по-скоро тази конкретна промяна, която колегите предлагат, не решава този проблем, а създава риск от други проблеми. Тези други проблеми са основно в три групи. Първо, това е общата формулировка „от представители на българските общности“ дава възможност в редица места, където има враждуващи български общности, разделени, ние сме се занимавали много пъти в Комисията с тези казуси, където има различни български общности и организации, които воюват помежду си, това дава възможност те сега да влязат в състезателен режим да инициират такива съвети, за да ги огладят, и вменява на българската държава чрез нейните дипломатически служби ролята на арбитър да си избере с коя организация да работи и на коя организация да уважи инициативата, което е нещо, от което трябва страната ни да бяга. Много пъти сме го коментирали тук. Нашите дипломати се стремят винаги да запазват едно балансирано отношение между тези български организации в чужбина и да не взимат страна, защото в края на краищата тяхната роля е да работят с всички българи в чужбина и с всички техни организации. Това е единият риск, че ще се поставим в ролята на арбитър, ще има обидени и ще има хора, които ще бъдат недоволни в един такъв тип интриги. Има, разбира се, места по света, където българските общности са доста по-единни и те могат без проблем да създадат обществени съвети, но има места, където е опасно. Аз тук давам пример с Чехия. Нали помните, че имаше 14 организации, които ни пишеха писмо всяка седмица, на което основното му съдържание беше колко са лоши другите 13 организации. Така че нещата са специфични и затова считам, че условното наклонение в сегашния текст на Закона, който казва „могат да се създадат“ всъщност дава вратичка точно тези случаи да бъдат регулирани. Вторият тип рискове, които представлява задължението да се създават по инициатива на такива общности, е с някои специфики на приемащите държави или държавите, чиито граждани са тези етнически българи. Не навсякъде би се приело добре в местната общност, ако българските общности са свързани формално с българската държава или с българското посолство. Има места, където тези наши сънародници биха били по някакъв начин остракирани от обществото и те доста деликатно действат там. Ако направим това нещо като задължение, може да се провокират действия, които да поставят нашите сънародници и тези организации в деликатно положение. Тук, разбира се, не става въпрос за големите демократични държави със стабилни емигрантски общности, тук става въпрос предимно за традиционните български общности в чужбина. И третият кръг рискове, които само ще загатна в режим на открито заседание, е възможността някоя държава да поиска реципрочност, ако ние създадем такава директна връзка между посолствата и някакви български общности.”

Димитър Танев:

“Аз не мога да разбера каква е необходимостта от създаването на тези съвети. Искат определени групи от хора да бъдат облечени в някакви права, власт или нещо друго? Какво пречи и в момента българските общности в чужбина да изразяват мнение писмено, чрез Агенцията за българите в чужбина и т.н.? Какъв е проблемът? По-скоро ако предприемем такава мярка, дето и колегата каза, това би довело до разделение в самите общности, а не до обединение. Защо е необходимо? Не го възприемам. Не знам как точно работят. Ние в тази Комисия сме изслушвали граждани от различни страни и те са изразявали винаги позицията на цялата общност. Сега трябва да създадем един съвет, който да прави събрани, срещи и т.н., да събира мнения или да изрази мнението на 5-10 човека – тези, които ще влязат в този съвет? Мисля, че на този етап по-скоро не е необходимо създаването на такива съвети. И аз съм съгласен с мотивите и с мнението на Комисията по външна политика, която също е на мнение на този етап да се въздържим от създаването на такива съвети. Иначе това ще е един посредник, който донякъде ще се опита да отнеме част от функциите на Комисията за българите в чужбина, ако директно контактува с консулските служби или с Външно министерство. Не виждам необходимост на този етап.”

Мариана Христова:

“Уважаеми народни представители, уважаеми представители на Министерството на външните работи, бих казала, че аз леко се учудвам от Вашите страхове и притеснения. Разберете нещо много важно – именно изборите на обществени съвети биха направили тези представители легитимни. Не само, че няма да създадат напрежение, когато имате едни организирани избори… Защо е това предложение? Защото някъде може и да не искат. Общностите са различни, някъде са много големи, като в Чикаго, други може да са твърде малко и да няма нужда от такива обществени съвети. Вие не знам как си го представяте, уважаеми дами и господа? Именно когато се проведат избори и съответната общност гласува за тях и представителите вече са представители на цялата общност. И тогава и проблемът, за който спомена господин Станимиров – едните организации така, другите иначе, нямаше да е такъв. Ако имаше обществени съвети към Българското посолство в Прага, представителите, избрани от цялата общност, щяха да изразяват волята, независимо от търканията и противоречията, които има между българи в страната, и в чужбина, и т.н. Това е изключително неправилен поглед върху нещата. Второто нещо, върху което бих искала да обърна внимание, е това, което уважаемият господин Хаджийски каза. Извинявайте, господин Хаджийски, има толкова много писма изпратени, не знам дали Вие сте бил на този пост във Външно министерство. Има не един, а два правилника, конкретни, разработени от българи в чужбина, два има, които са представени с молба във Външно министерство. Има външен министър, например господин Митов, когато летя за Чикаго и предишната българска посланичка в Чикаго госпожа Елена Поптодорова се учудила защо още няма избори на обществени съвети на българите в САЩ. Господин Митов казал: да, вие дайте вашите предложения, ще погледнем. Има такива обещания. Има толкова много писма, толкова много предложения. Външно министерство, аз съм присъствала между другото и съм гледала с Ваши предишни представители, например госпожа Марияна Минкин пред тази комисия, която казва, че не можем да изпълним правната норма, защото тя е диспозитивна, пожелателна. Това е смисълът на промяната на Закона. Когато е пожелателна, Външно министерство може да каже: ние не сме длъжни да я изпълним. Боя се, че просто Външно министерство може би има други приоритети и ако Вие пожелаете ще го направите. Вие сте институцията, която е много важна в този случай. И аз наистина се учудвам от това отношение на Външно министерство, което последователно, с различни Ваши представители казва: не, не и не. С различни поводи, които си намира. А е дошло време да каже: да.”

Бойко Хаджийски:

“Дали ще съществуват или не обществени съвети нищо не пречи на българите в чужбина да създадат една организация – сдружение с нестопанска цел ли ще го наречем, или по друг начин, в което те да членуват, да си правят своите избори. Никой не ограничава който и да било член на тази българска общност в съответната държава или град, или район, да членува в такава организация. Какво пречи организацията да бъде само една? Тук Външно министерство няма никаква вина, че организациите са повече от една в отделните държави. Да не говорими, че има и в отделни градове по няколко организации.
Както казах и преди – опитът с временните обществени съвети въобще не е еднозначен. Дори съществуването на този текст в Закона, отново ще го повторя, има писма от други места, не от Чикаго, има писма от други места, където членовете на българските общности са против съществуването дори на този текст. Ние и това го приемаме за сведение. Какъвто текст бъде приет от Народното събрание – такъв ще изпълняваме. Това е без всякакво съмнение. Но просто така да се говорят едни неща… Моето уважение към всички хора в Чикаго, аз там имам приятели, с които контактувам постоянно, не бива по този начин да се поставят нещата.”

Стефан Желев:

“От всички изказвания аз останах с впечатление, че пречките за създаване на такъв орган са във Външно министерство. В същият момент от Външно министерство казват: няма проблеми, стига да поискат няма проблем за създаването.
И въпросът ми е: има ли някоя организация в някоя от държавите, в която е поискано създаване на такъв съвет и е било отказано?”

Мариана Христова:

“Преди предишния национален референдум имаше официално писмо до Външно министерство с желание за пилотни избори за обществени съвети в няколко консулски окръга. Не във всички – в няколко. Някои българи в чужбина, които още не знаеха за какво става дума и не касаеше, те бяха от Гърция и от Кипър. И точно в Гърция имаше търкания, една група иска да каже: ние сме тези, които искаме да ги създаваме и друга група казва същото. Това писмо тогава отиде и до Външно и послужи вероятно, предполагам, да се цитира това, че не искали някои българи в чужбина такива обществени съвети. Извинявайте, но в самия текст пише „където искат“. Не е задължително. В която страна не искате – няма. Не е задължително.
Имаше такова официално писмо и то не е единствено, те са много от страна на „Еврочикаго“, има подкрепа и от предишния български генерален консул в Чикаго господин Стоилов*, който много добре работеше с общността там и е в детайли запознат, защото на такава голяма общност й трябва такава организация.
Защо, извинявайте, господин Танев, има всякакви организации. Питате: защо? Всеки може да си направи обществена организация в чужбина. Разбира се. Обаче, ако няма такава, която да мине през тези избори, които са за цялата общност и която да представлява всички и която, дай Боже, да има тази добра координация с Външно министерство, която не бива да се плаши от тези обществени съвети, може би е въпрос на някаква нагласа. Няма от какво да се броите, повярвайте ми. Има такива писма и такива искания. И на тях се е отговаряло горе-долу със същите аргументи: едни българи в чужбина искат едно, други не искат, ние не искаме да послужим за това те да се противопоставят едни на други.
Самият факт, че вече 16 години никъде няма такова нещо… Защо няма? Имало е такива пилотни във Франция**, например. Ами  Временните обществени съвети***, които се цитират, те не са към дипломатическите и консулските служби. Прощавайте. Не са. Те са самопоявили се структури на активни българи в чужбина. Те не са към дипломатическата служба. Просто българската държава в лицето на Външно министерство трябва да участва. Всеки иначе може да се направи всякакви организации, има много такива и те извършват най-различна дейност, но за да бъде този обществен съвет институционална връзка с българската държава, това няма как да стане без самата българска държава в лицето на Външно министерство.”

Стефан Кенов, председател на КПБЧ:

“С ясното съзнание, че най-вероятно няма да мине, с ясното съзнание, че няма да мине и в Комисията, дори да мине в Комисията, няма да мине в залата, но виждаме, че животът на това Четиридесет и трето Народно събрание приключва и най-вероятно след няколко месеца ще има и Четиридесет и четвърто Народно събрание, но в дейността си Министерството на външните работи може да направи няколко крачки към удовлетворяване на искането на българските общности за създаване на тези съвети по сега действащото законодателство. Както каза и господин Вангелов – стратегията я има, Закона го има от години. Желанието на българските общности също го има. И наистина дипломатическите и консулските представителства можеха да направят нещо досега. Заявявам своето желание и наистина ще гласувам „за“ сега, но молбата ми към господин Хаджийски и към професионалното ръководство в Министерството на външните работи и служителите е наистина да мислят в тази насока дори и по време на служебното правителство, да се започнат действия по избор на обществени съвети по сега действащото законодателство.”

 

СЛЕДВА ПЪЛНИЯТ ТЕКСТ НА СТЕНОГРАМАТА от това заседание, който е публикуван в сайта на НС. (За съжаление в нейния текст има допуснати няколко грешки. Вместо “Стоилов”, както е фалимията на предишния български генерален консул в Чикаго, е написано “Симеонов”. На друго място место “пилотни избори във Франция” е написано “пилотни избори в Англия”. На трето място вмeсто Временните обществени съвети е написано “останалите обществени съвети”. Всички забелязани грешки са в отразяване на изказвания на редактора на Еврочикаго Мариана Христова, на която е дадена думата по време на това заседание.)

———————————————————————————————————————

П Р О Т О К О Л
№ 16

На 14 декември 2016 г. се проведе редовно заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Проблеми, свързани с организирането и провеждането на изборния процес в чужбина на проведените президентски избори и национален референдум.
2. Проблеми, свързани с признаването на осигурителен стаж на учителите в българските неделни училища в чужбина.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, № 654-01-132, внесен от Петър Славов, Методи Андреев и Вили Лилков на 17 ноември 2016 г.
4. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по политиките за българите в чужбина, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Стефан Кенов.

* * *

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Имаме кворум да започнем.
Днешното заседание на Комисията е при следния дневен ред:
1. Проблеми, свързани с организирането и провеждането на изборния процес в чужбина на проведените президентски избори и национален референдум.
2. Проблеми, свързани с признаването на осигурителен стаж на учителите в българските неделни училища в чужбина.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, № 654-01-132, внесен от Петър Славов, Методи Андреев и Вили Лилков на 17 ноември 2016 г.
Тук правя уточнение, че това е Законопроект, който се гледа на първо четене.
4. Разни.

По първа точка:
ПРОБЛЕМИ, СВЪРЗАНИ С ОРГАНИЗИРАНЕТО И ПРОВЕЖДАНЕТО НА ИЗБОРНИЯ ПРОЦЕС В ЧУЖБИНА НА ПРОВЕДЕНИТЕ ПРЕЗИДЕНТСКИ ИЗБОРИ И НАЦИОНАЛЕН РЕФЕРЕНДУМ.
Благодаря за голямото присъствие от Централната избирателна комисия.
При нас гости от Централната избирателна комисия са: Ивилина Алексиева – председател на ЦИК, Йорданка Ганчева – член, Александър Андреев – член, Росица Матева – член, Катя Иванова – член, и Румяна Сидерова – също член на ЦИК.
Аз бях гост на Централната избирателна комисия на едно тяхно заседание, за което искрено благодаря и от името на цялата Комисия. Тогава направихме този разговор и дадохме възможността да се видим след провеждането на тези президентски избори.
И колегите знаят, тяхно беше настояването, че преди провеждането на тези избори в последния момент се правеха много законодателни промени. За щастие и за жалост, след тези избори веднага идват други. При нас, в Комисията, имаше желание да видим какви са били проблемите при провеждане на избори и референдум с последните изменения в изборните правила. Имате ли някакви набелязани грешки, неточности, проблеми, които можем да коригираме сега, преди провеждането евентуално на извънредни парламентарни избори 2017 г.
Давам думата на председателя на Централната избирателна комисия.
Заповядайте.

ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Уважаеми господин Кенов, уважаеми членове на Комисията по политиките за българите в чужбина! От името на Централната избирателна комисия благодаря, че ни поканихте на Вашето заседание.
Да, ние сме много членове на Комисията, защото сме тук, пред представителите на законодателния орган, да дадем своя отчет, да отговорим на всички въпроси, които имате да ни поставите.
Ще си позволя да започна с едно обобщение. Считам, че организирането и произвеждането на изборите и националния референдум извън страната премина добре. Премина в тясно сътрудничество между Централната избирателна комисия, Министерството на външните работи и разбира се съответните разпоредители на дипломатическите и консулските представителства. Имаше предизвикателства, с които се справихме. Разбира се и нарушения, както и на територията на страната. Разбира се и организационни слабости, както и на територията на страната. Но като цяло, според мен, изборите и референдумът извън страната протекоха добре.
Ще започна нещо, което е лично мое мнение, преди да мина конкретно към организацията извън страната.
Струва ми се, че Централната избирателна комисия, и тук се обръщам чрез вас към законодателния орган, след като Централната избирателна комисия е вече две години и половина постоянно действащ орган, законът трябва да предвиди поне редовни избори, онези, които са извънредни не коментирам, поне редовни избори да могат да се организират много по-рано. Имам предвид сроковете в Изборния кодекс. Също така има решение на Върховния административен съд по повод местните избори и референдума миналата година, в което Върховният административен съд казва изрично: Това Ваше решение е преждевременно.
И ето, мисля, че ние имаме достатъчен капацитет, мисля, че и Министерството на външните работи има достатъчен капацитет, но фактът, че ние извършваме цялата организация в рамките на два месеца, поставя под изпитание усилията на професионалистите, на предложените от политическите субекти членове на секционни комисии, на наблюдатели, на застъпници.
Оттук насетне ми позволете в рамките на няколко минути да рамкирам основните моменти, през които минахме в тази организация и в самия изборен ден. След това, разбира се, ние ще очакваме с радост и Вашите въпроси.
По отношение образуване на секциите извън страната, съумяхме да спазим сроковете, съвсем нормално протекъл процес. И естествено предизвикателство беше лимитът от 35 секции като максимум, които можеха да бъдат разкрити. Справихме се с това. След това вие, Народното събрание, извършихте промени в Изборния кодекс в сила от 28.10.2016 г. Успяхме да се справим, веднага направихме новото решение. Представителите на парламентарно представените политически сили дойдоха на допълнителните консултации в Централната избирателна комисия, съумяха да се излъчат и членове на за тези секционни избирателни комисии. И Министерството на външните работи съумя да осигури представители на държавата. Мисля, че този процес се случи добре.
Назначаването на секционните избирателни комисии извън страната създаде същите проблеми, както и назначаването на секционните избирателни комисии в страната, а именно: промени се правят твърде често. Извън страната, включително и в рамките на самия изборен ден. В комисията отиват хора, които не са минали предварителното обучение, организирано от Централната избирателна комисия. Понякога не познават и Методическите указания и решенията на Централната избирателна комисия. В секционните комисии извън страната ние разчитаме основно на представителите на държавата, но би било добре и би спомогнало за много по-оптимизиран процес на организация в изборния ден тези функции да се изпълняват от лица, които са добре подготвени.
Разбираме проблемите, разбираме защо се налагат тези замени. Апелираме към представителите на политическите сили ако е възможно съставът на комисиите извън страната да бъде ясен по-отрано и по-малко да бъдат замените. Това само би повишило качеството на самия процес.
Може би трябва да споделя, че тъй като за първи път извън страната се произвеждат и избори, и референдум, досега винаги е едно, сега е две в едно за първи път, това беше предизвикателство. Ние отговорихме на всичко, което беше поискано от Централната избирателна комисия – съставът на секционните избирателни комисии, увеличаване на състава там, където знаем и където е поискано мотивирано, че би имало затруднения. По същия начин и във връзка с разкриването на секциите при мотивирани искания от ръководителите на дипломатическите и консулските представителства веднага дадохме съгласие за разкриване на съответната секция.
Дейността на Комисията беше публична.
В изборния ден, видели сте от писмото, което Ви изпратихме, имахме малко на брой жалби и сигнали, защото за организацията на изборите извън страната ние получаваме информация и в ролята си на районна избирателна комисия за секционните избирателни комисии извън страната, на база на получените в Централната избирателна комисия жалби и сигнали – 42 за изборите и за референдума, а за новия избор само 4.
Основните проблеми бяха свързани с опашките. Не е за първи път. Това е проблем, който ние знаем от много време. Може би ръководителите на дипломатически и консулски представителства, които познават разпределението на българската общност извън страната най-добре, те са там, където са назначени, които могат да проследят и тенденциите на гласуването, и миграцията от съответния район, биха могли да подпомогнат анализа за евентуално оптимизиране на този процес по разкриване на секции като критерий. Предполагам, че ще стигнем до някакъв извод, когато направим и среща с тях за оценка на организираните избори.
Другите сигнали, освен опашките, които получавахме, пак казвам – малко на брой, е недостиг на бюлетини и прехвърляне на бюлетини от едно място на друго. Същото се е случвало и преди. Получихме сигнали и за говорене на език, различен от българския на територията на секции. А също така и сигнали във връзка с попълване на декларации. Централната избирателна комисия веднага предприе мерки, обърна внимание на съответните секционни избирателни комисии, че трябва да се придържат към нормите на закона и изпрати писмо до съответните посланици и ръководители на дипломатически и консулски представителства за извършване на проверка на място.
Това е общата картина, която мога да Ви представя за организацията на изборите. Моите колеги биха могли да допълнят, ако счетат за необходимо. И, разбира се, очакваме Вашите въпроси.
Благодаря Ви.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Уважаеми членове на Централната избирателна комисия, имат ели нещо да добавите, или да преминем към въпроси от колегите.

АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ: Ако има въпроси.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Колеги, въпроси към представителите на Централната избирателна комисия?
Заповядайте, господин Танев.

ДИМИТЪР ТАНЕВ: Преди изборите се очертаваха общо взето три групи страни по проблемите, които евентуално можеха да се обединят около тях. Единият момент беше Великобритания или група от страни, които касаеха 35-те секции – дали да са 35 или повече. И имаше много на брой заявления за откриване на секции. Какво се случи там с броя открити секции? Достатъчни ли бяха? Колко средно са гласували и т.н.?
Втората група страни беше страни като Турция, където евентуално се очакваше по-голяма активност, а пък 35-те секции като задължение се очакваше, че няма да са достатъчни. Там какво се случи?
И третата група страни са страни като Македония, Сърбия, Албания, където самите държави не дават възможност да се открият достатъчно на брой секции извън посолствата и нашите консулства.
Основателни ли бяха претенциите специално за Великобритания и за Турция?

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Заповядайте.

ЙОРДАНКА ГАНЧЕВА: Добър ден на всички! Благодаря за поканата.
Йорданка Ганчева – член на Централната избирателна комисия.
Ще си позволя да отговоря с факти. Да, действително при действието на нормата от Изборния кодекс пред и изменението, което беше прието, в сила от 28.10.2016 г., с което се махна лимита от 35 секции за страните – членки на Европейския съюз, подадените заявления за гласуване извън страната за държава Великобритания бяха за формирането на повече от нормативно определения брой секции 35. Ако не ме лъжа паметта мисля, че броят заявления беше достатъчен, за разкриване на 51 или 52 секции.
Ние като Централната избирателна комисия, първо в рамките на работната група, която съществува в ЦИК, а и смея да кажа с участието на всички членове, много внимателно преценихме наличните факти и обстоятелства с оглед и документите, които пристигаха в Централната избирателна комисия, а именно предложенията конкретно на ръководителите на ДКП за Великобритания и на базата критерии и мотивировка, които смея да твърдя, че почти изцяло копирахме от нашето първоначално решение, с което определихме местата и съответно броя избирателни секции в държава Великобритания – 35 в съответствие с действащата преди 28.10.2016 г. норма от Изборния кодекс. Успяхме да се справим с 35 секции.
След като се прие изменението ние, имайки предвид броя на подадените заявления, определихме места, в които се разкриха избирателни секции и те напълно отговаряха на броя на подадените заявления.
Нямам спомен, не мога да цитирам общия брой на заявленията, защото за нас в Централната избирателна комисия е по-важен броят подадени заявления, който е виден от списъка на потвърдените заявления от нашата интернет страница и списъка на непотвърдените. Колегата Андреев и като говорител, си водиха някаква статистика с оглед своевременното подаване на информацията в публичното пространство, може да Ви запознае.
По отношение на Република Турция там броят на секциите е 35 и преди, и след изменението. Вие сте запознати като членове на законодателния орган. Ние като Централна избирателна комисия изцяло се съобразихме с мотивираното становище, което произтича и от Изборния кодекс, на ръководителя на ДКП в Република Турция госпожа Нейнски, като след среща с общностите ни бяха представени нещата, където да се образуват и където да бъдат разположени избирателните секции в Република Турция.
По отношение на последната част от въпроса Ви, който е свързан с държавите, които имат по-особен разрешителен режим, аз ще споделя личното ми впечатление по отношение на Федерална република Германия, където знаете, че има такъв проблем. Въпреки всичко мисля, че ние като Централна избирателна комисия съумяхме да отговорим и да удовлетворим желанието на българските граждани извън територията на Република България да упражнят правото си на глас, като след изменението ние с последното си решение на база мотивираните предложения на ръководителите на дипломатическите и консулските мисии в Република Германия вдигнахме броя на секциите. Като отбелязвам, че и съобразно становище на Министерството на външните работи, което пристигна в Централната избирателна комисия, ние определихме…
Да, колегата ми помага, че за Великобритания, видно от списъка на подадените заявления, който е публикуван на нашата интернет страница, 7106 е броят на потвърдените заявления. Тоест това са заявленията за лицата, за които проверката, съгласно Изборния кодекс, е била потвърдена като лица, имащи право да упражнят правото си на глас.
Това е, което мога да кажа аз. Може би колегите, които стоят до мен, и които активно взеха участие в обработката, приемането на документите извън страната, както и в приемането своевременно на решенията, изключая останалата част на ЦИК, която не присъства тук.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Председател.

ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Благодаря.
Само бих искала да допълня, че госпожа Ганчева е ръководител на работната група в Централната избирателна комисия по повод организацията на изборите и референдум извън страната. Другите колеги са и членове на тази работна група.
И може би само още едно допълнение по отношение на Великобритания.
Специално проверих, защото Великобритания беше въпрос, който беше поставен в Народното събрание, секциите, всички секции, които са образувани на територията на Великобритания, са образувани при стриктно спазване на законовите изисквания. Тоест навсякъде, където са били подадени 60 и повече заявления, е открита секция. Не е открита секция там, където заявленията, подадени както по електронен път, така и сумирано с онези, които са подадени на хартиен носител, са били под 60. Разбира се и при спазване на изискванията на чл. 15 от Изборния кодекс, а именно втора секция се образува едва когато заявленията е над 500. Такъв случай не сме имали.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Благодаря.
Някой друг от Централната избирателна комисия иска ли да вземе отношение?
Господин Желев, заповядайте.

СТЕФАН ЖЕЛЕВ: Здравейте!
Аз се запознах с доклада. Мога да Ви поздравя за добрата работа и организацията, която сте създали.
Имам един малък въпрос по отношение на Германия – 8 секции. Въпросът ми е това ограничение от кое идва – от броя на подадените заявления, или от ограниченията, които налага германската страна?

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Заповядайте, господин Андреев.

АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ: Може би и аз да се включа.
Александър Андреев – член на Централната избирателна комисия.
Въпросът за броят на секциите, които са открити във Федерална република Германия, е свързан с разрешителния режим, който приемащата държава е постановила по отношение на разкриването на секции на нейна територия от държави членки и държавите, които не са членки на Европейския съюз, при произвеждането на избори в техните държави.
В тази връзка откриването на избирателни секции може да стане единствено и само в дипломатическите и консулските представителства, като немската държава приравнява към тях и почетните консулства. В тази връзка и с Министерството на външните работи, което ни предостави информацията, има разменени множество вербални ноти между нашето представителство и Министерството на външните работи на Република Германия, в което се поставя въпросът, че не могат да бъдат разкрити секции извън тези места – дипломатическите и консулските представителства и почетните консулства. И в тази връзка подадените заявления за населени места, които са извън местата, в които имаме такива представителства, не могат да бъдат разкрити. Там, където самото дипломатическо или консулско представителство позволява като сграден фонд и като възможности, бяха открити повече от една секция, с оглед възможността да могат да бъдат обслужени всички български граждани, които желаят да упражнят правото си на глас при спазването, разбира се, на този режим.

РОСИЦА МАТЕВА: Ако може да допълня колегата Андреев?

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Заповядайте.

РОСИЦА МАТЕВА: Там, където освен че разкрихме повече от една секция в дипломатическите и консулски представителства, увеличихме състава на съответната секционна избирателна комисия, за да могат по-бързо да работят. Включително издадохме указания да бъдат поставени повече от една кабина за гласуване с цел улесняване на избирателите и по-бързото гласуване.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Господин Желев.

СТЕФАН ЖЕЛЕВ: Понеже виждам таблицата, която сте дали, навсякъде в посолства, генерални консулства, консулство, почетно консулство, навсякъде е указано, че има по една секция. Това е в доклада, който сте подали към Комисията.

ЙОРДАНКА ГАНЧЕВА: Може би е най-правилно да гледате Решението.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Предлагам това да го уточните впоследствие.
Заповядайте.

ЙОРДАНКА ГАНЧЕВА: Може би се касае за някаква техническа грешка при закачането на приложението към писмото, което е до Комисията.
С Решение № 3802 от 19 октомври ние сме изменили и допълнили наше Решение № 3785 от 15 октомври, с което сме увеличили определения брой на избирателните секции във Федерална република Германия по следния начин. И за определените места Берлин и Мюнхен, Франкфурт на Майн се увеличава броят на избирателните секции, съобразно предложенията на ръководителите на ДКП.
Както казах и предния път, когато взех думата, по отношение на Федерална република Германия и с оглед на това, което разясниха колегите за специалния правов режим, с който ние следва да се съобразим и няма как да го избегнем, по становище на Министерството на външните работи, което пристигна в Централната избирателна комисия, с което се съобразихме, ние в списъка по чл. 14, ал. 1 от Изборния кодекс, където по право се образуват избирателни секции в местата, където Република България има дипломатически и консулски представителства, този списък е допълнен и с почетните консулства, които, съгласно Виенската конвенция и протоколната практика на Федерална република Германия се третират наравно с дипломатическите и консулски представителства. Тоест способствахме така, съобразявайки се със становището на Министерството на външните работи, да увеличим броя на местата, въпреки специалния правов режим.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Благодаря.

СТЕФАН ЖЕЛЕВ: Само да уточним – кое решение казахте?

РОСИЦА МАТЕВА: Решение № 2802 от 19 октомври, като в Берлин сме образували две секции, в Мюнхен – 3.

ЙОРДАНКА ГАНЧЕВА: Във Франкфурт на Майн се увеличава от 1 на 2.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Общо 12 секции, нали така? Такава Ви е справката.

АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ: Да.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Благодаря.
Господин Танев.

ДИМИТЪР ТАНЕВ: Аз уважавам усилията Ви, за да изпълните желанията на избирателите и Закона, но моят въпрос по-скоро беше за това какво е Вашето становище – секциите, които се откриха във Великобритания бяха достатъчни, или в повече от това, което е необходимо? Имаше ли излишни секции? Това ми беше въпросът. Спрямо броят гласували и в България, спрямо броят гласували и в чужбина – каква е Вашата преценка, имаше ли излишни секции или недостатъчно секции?

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Господин Андреев.

АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ: Както каза нашият председател госпожа Алексиева, и колегите потвърдиха, това ще е въпрос на един допълнителен анализ въз основа на окончателните данни. Единственото, което бих могъл да кажа, е, че поне от справката, която е, в секциите във Великобритания са гласували повече от подадените заявления като избиратели. Има хора, в които има сто, в други секции има над 300-400 избиратели, които са гласували. Това е видно и от протоколите, които са качени на страницата на Централната избирателна комисия.
Може би фактът с постъпилите жалби по отношение на опашките беше свързан с факта, че с оглед промяната на Изборния кодекс на 28 октомври някои от секциите, тъй като първоначално беше поставен въпросът, че след като са 35, а след това бяха увеличени, това може би до някаква степен повлия на избирателите, които първоначално се бяха насочили на едни места, след което при разкриването на секциите в местата, за които те са подали заявления. При всички случаи необходимият брой секции, които бяха разкрити, във всички тях е имало активност при изборите за президент и вицепрезидент и за националния референдум.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Благодаря.
Колеги, други въпроси имате ли?
Госпожа Дора Янкова.

ДОРА ЯНКОВА: Само един въпрос.
Явно изборите, които протекоха, бяха организирани, според мен по Закона, и с компетенциите, вещината и понякога гъвкавото поведение на Комисията спрямо Закона, но в крайна сметка нямаше нито голям шум, всички партии признахме изборния процес за приключил и приехме резултатите.
Но ме интересува, тъй като сте хора, които държахте Закона и го упражнявахте, може ли да ни препоръчате като Комисия необходимо ли е в оставащите по някои политически прогнози месец и половина, 5-6 работни седмици, има ли необходимост от промяна в частта за организиране на изборите в чужбина на Изборния кодекс, който да улесни и да направи изборния процес по-законово гарантиран, а да не Ви вкарваме в тълкуване и в гъвкаво отношение на самата Комисия? Имате ли необходимост от това? Да ни подскажете, защото едно е да го гледаш от желанието на политическите партии в парламента, друго е, когато Вие арбитрирате от името и на самия Закон, и на практиката.
Или, предстоят скоро избори, Законът в този вид, в който е приет, Ви дава основание да работите спокойно, без да се притеснявате?

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Благодаря, госпожо Янкова.
Госпожо Алексиева, заповядайте.

ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Както се казва – благодаря за въпроса.
Като правоприлагащ орган Централната избирателна комисия винаги полага всички усилия да прилага Законът такъв, какъвто Вие ни го предоставяте. И ще прави така и занапред.
Моя лична оценка като човек, който се занимава с избори и изборно законодателство поне от 15 години, е, че е най-добре, когато остава малко време до избори да не се правят промени. Поради това бих си позволила да кажа следното.
Нормативната уредба на организацията на изборите извън страната, каквато е, не ни създава съществени затруднения, които да налагат бързи и спешни промени.
Другото, което казвам, е, че както законодателят, Вие сте ни задължили, Централната избирателна комисия извършва анализ на произведените избори и референдум. В този анализ онези детайли и онези оперативни неща, които, според нас, биха довели до оптимизиране на процеса, ще бъдат включени и ние ще го предоставим на Вашето внимание.
Благодаря.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Други въпроси имаме ли към членовете на Централната избирателна комисия?
Искам от името на Комисията да благодаря за начина, по който се справихте при провеждането на изборите. Смятам, че ние допълнително усложнихме ситуацията със законодателните промени, които направихме, даже и по време на започналата предизборна кампания.
Това, което казахте в началото по отношение на сроковете и като приемем хипотезата, че Вие вече сте постоянно действащ орган, по отношение на редовните избори могат да се направят малко по-дълги срокове, за да може в някакво по-нормално време да се направи организация на изборния ден и всички процедури по време на изборите. Това най-вероятно и във Вашия последен коментар, е добре да го направи следващото Народно събрание в един по-спокоен период, в който ще има достатъчно време до провеждането на следващите редовни избори.
Отново Ви благодаря от мое име и от името на колегите за това, което направихте за толкова кратко време. Наистина се справихте блестящо, според мен. Вие сте най-малко виновни за каквито и да било затруднения по време на изборите и националния референдум.
Благодаря Ви.

ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: И ние благодарим.
И ние много приятно да чуем тази оценка, защото колегите много работихме.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Довиждане.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРОБЛЕМИ, СВЪРЗАНИ С ПРИЗНАВАНЕТО НА ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ НА УЧИТЕЛИТЕ В БЪЛГАРСКИТЕ НЕДЕЛНИ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА.
Наши гости от Министерството на образованието и науката са: госпожа Наталия Михалевска – директор на дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“, и господин Светослав Спасов – държавен експерт в дирекция „Правна“.
От Министерството на труда и социалната политика: госпожа Петя Малакова – началник-отдел в дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“.
И от Националния осигурителен институт: госпожа Весела Караиванова-Начева – подуправител на НОИ, госпожа Красимира Атанасова – началник-отдел в дирекция „Правна“, и госпожа Елка Атанасова – началник-отдел в дирекция „Пенсии“.
Съжалявам, че господин Миков трябваше да излезне, но той ще се върне. Въпросът беше повдигнат на предходното заседание на нашата Комисия именно от господин Михаил Миков по отношение на негова среща с представители на неделните училища и проблемите с признаване на техния стаж като учители. Тяхното притеснение и от становището, което надявам се имат всички колеги, което е от Асоциацията на българските училища, става ясно какви са проблемите, че през последните осем години тези хора реално работят, осъществяват държавната политика в обучението на нашите български деца зад граница, но в крайна сметка те не са равнопоставени на учителите в страната.
Ще дам думата на първо място на Вас. Смятам, че и колегите ще вземат отношение, но ако се стигне до едно желание за разрешаване на този проблем, бихме искали от това първо заседание поне работни предложения какво трябва да се коригира, за да могат да бъдат удовлетворени исканията на тези десетки български учители, които работят зад граница.
Първо, искам да дам думата на Министерството на образованието и науката.
Заповядайте.

НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: Ние много време вече се занимаваме с този въпрос. Финансираме и са ангажирани 886 учители в българските неделни училища по български език, история и география на България.
Какъв е проблемът? В разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, се дава легално определение за понятието „учителски трудов стаж“ и това е осигурителният стаж, положен на учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения. За учителски стаж се счита и осигурителният стаж на директорите и заместник-директорите.
Съгласно чл. 19, ал. 3 на същата Наредба, учебни възпитателни заведения по смисъла на ал. 1 са създадените по реда на Закона за народната просвета. Сега, когато вече имаме нов Закон за предучилищното и училищното образование, положението е същото. Тези обучения, които ние наричаме „български неделни училища“ в акта на Министерския съвет, не се определени като институции в системата на училищното образование.
В Глава първа на Закона за предучилищното и училищното образование, в чл. 2 и чл. 3 ясно е казано, че имаме три елемента в системата на училищното образование. Това са учащите се, родителите, учителите, ръководствата на училищата. Това са институциите, изброени са училища, детски градини, специализирани обслужващи звена. И организирани обучения на българи в чужбина. Тоест, те са извън текста за институциите, което създава и този проблем.
Дейността на тези училища се организира от организации на българи, живеещи извън Република България, регистрирани съгласно местното чуждо законодателство на съответната държава за извършване на културно-образователна дейност. Нашите учители там могат да бъдат наети от дипломатическите представителства, където има български неделни училища, и от българските православни общини.
Договорите за работа с лицата, които осъществяват дейностите в българските неделни училища, се сключват с представляващия организацията, към която функционира самото училище. И това са точно тези чуждестранни юридически лица, дипломатически представителства и църковни общини.
Предвид изложеното и във връзка с факта, че българските неделни училища в чужбина не са учебни и не са възпитателни заведения и по стария, и по смисъла на отменения Закон за народната просвета и сега с новия Закон за предучилищното и училищно образование, преподавателската работа на учителите в тях не може да бъде зачетена за учителски стаж по смисъла на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.
Много ни се иска да разграничим обаче възможността да бъде признат учителски стаж и общ осигурителен стаж. Затова на нас ни беше много полезно да се свържем с колегите от Министерството на труда и социалната политика, да обменим с тях информация, за да намерим някаква възможност, някаква опция сега пред Вас за това как би могъл да се признава общият осигурителен стаж на заетите учители в българските неделни училища. С наше юристи считаме, че това е възможно, ако те си внасят осигурителните вноски в чуждата държава, при работодателите, които са наети, и същите работят в държава – членка на Европейския съюз, или на Европейското икономическо пространство или в държава, с която Република България има сключено споразумение, уреждащо въпросите относно социалното осигуряване. Има такива.
Какво може да се направи? Въпросът на господин Миков беше такъв. С Наредбата за институциите не може нито да допълваме, нито да променяме Закона за предучилищното и училищно образование, затова не е регламентирано и в Наредба № 9 за институциите в системата. Може да се предприемат стъпки за промяна на самия Закон, но може да се разясни и на нашите учители възможността да получават право за признаване на общ осигурителен стаж, тоест да се огледат договорите на място. Обикновено това са граждански договори и те са наети почасово да работят това в събота и неделя.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Само един уточняващ въпрос, ако позволите. Става въпрос, че те могат да настояват за общ осигурителен стаж в момента по гражданско правоотношение, не трудово, между тях и евентуално неправителствена организация по чуждо законодателство, дипломатическа и консулска служба и църковна община, така ли?

НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: Точно така.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Но по отношение на учителския стаж трябва да има изменение на Закона за училищното и предучилищно образование, в общата му част, където са се признаят неделните училища за образователни институции.
От Министерството на труда и социалната политика – заповядайте.

ПЕТЯ МАЛАКОВА: Аз също искам да обърна внимание на нашия отговор, който сме предоставили на вниманието на Комисията, който горе-долу е свързан с конкретния проблем, който е поставен като тема – проблеми, свързани с признаването на осигурителния стаж. И в тази връзка ние действително говорихме с колегите от Министерството на образованието, там има доста добри възможности, защото се оказа, че в повечето случаи тези наши преподаватели сключват договори под някаква форма – дали граждански договори, или трудови договори за определен брой часове, но тъй като това е дейност, която те осъществяват в чужбина, регистрацията на тези организации на българите в чужбина, е по съответното чуждо законодателство, те изобщо не подлежат на регистрация по българското законодателство, и тогава възможностите са: ако лицата са осигурявани действително по съответното законодателство на държава – членка на Европейския съюз, или на държава, с която ние имаме сключено споразумение за социална сигурност, там няма да има никакъв проблем при зачитането на осигурителния стаж, след завръщането им в страната. Има начин за обмяна на служебна информация между институциите, така че когато говорим за зачитане на общия осигурителен стаж на тези лица, не би следвало да има проблем, ако те попадат в обхвата на съответното законодателство.
Малко по-различен е въпросът със зачитането конкретно на учителски осигурителен стаж. В тази връзка е добре да се прецени дали е необходима промяна, защото по принцип в нашето законодателство, включително и за българските преподаватели в български учебни заведения, школи, курсове и различни форми на обучение, има разлика. Идеята на зачитането на учителски осигурителен стаж е да се отчете работата на определени учители или възпитатели при едни много по-тежки условия в сравнение с останалите форми на обучение и образование. Поради тази причина в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е изрично посочено, че от такъв учителски осигурителен стаж, който дава възможност за ранно пенсиониране на учителите е предвидена възможност само за учители и възпитатели, които работят в учебни заведения, регистрирани по Закона за народната просвета. Това са, както казаха колегите, детски градини и училища, които са до завършване на средното образование.
Важно е да се има предвид, че дори българските преподаватели във висши учебни заведения, предвид това, че те обучават по-зрели и при по-спокойни условия хора, студенти, дори на преподавателите във висшите учебни заведения в България не се зачита учителски осигурителен стаж. Също така има множество курсове, школи, при които по-скоро се доближава характера до тези неделни училища, те имат по-краткотраен характер, няма пълна норма на обучение, няма една ангажираност в големи групи деца, които са от понеделник до петък постоянно ангажирани с тях преподавателите, те имат по-епизодичен характер, по-малък брой часове и по-малка ангажираност като групи деца и продължителност на обучението. Така че за тях в българските школи, курсове за квалификация, преквалификация на тези преподаватели не се зачита учителски осигурителен стаж.
И поради тази причина обхватът на случаите, в които се зачита този специално учителски осигурителен стаж е добре да се прецизира, за да не се получи така, че се получава неравнопоставеност между определени групи преподаватели в зависимост от това дали са в страната, дали са в чужбина.
Само искам да отворя една скоба. В случай че българските преподаватели работят на основание трудов договор с учебно заведение, което е регистрирано, примерно Австрийска гимназия, те упражняват преподавателска дейност, имат сключен трудов договор, със завръщането в България този стаж ще им бъде зачетен за учителски на основание на Регламент № 883, който сме посочили в запитването си, като положен при специфични условя. Но само въз основа на работата в българското делено училище към настоящия момент не е възможно това да бъде направено.
Благодаря Ви.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Госпожо Караиванова, заповядайте от името на Националния осигурителен институт.

ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, колеги от различни министерства, асоциации и ведомства, няма да повтарям това, което каза госпожа Малакова. Аз също бих искала да разделя правата на тази категория хора, полагащи труд извън страната, свързан с възпитанието и учебния процес на българите, които са в чужбина. Техният общ осигурителен стаж и сега е зачетен при условията, при които разговаряхме и преди малко с представителите на Министерството на образованието и науката и на Министерството на труда и социалната политика по отношение на Регламента.
Бих искала обаче да обърна внимание на тези неделни училища, които, ако правилно съм разбрала, а мисля, че е така, са създадени по силата на едно сдружаване на родителите, които искат техните деца да учат българската история и българския език чрез неправителствени организации. Целта на учителския стаж е да даде право на лицата, полагайки го, освен да придобият ранно пенсиониране, ако те имат желание, да придобият и добавка към тяхната пенсия. За целта е създаден Учителски пенсионен фонд. Вноската в Учителския пенсионен фонд се внася изцяло и само за сметка на работодателя. Тоест, когато този неправителствен сектор се е сдружил, аз да наема лица учители, които да преподават, той не се явява като работодател по силата на този текст на чл. 19 от Наредбата за пенсиите, не внася вноски в Учителския пенсионен фонд и оттам се губят и правата на лицата по отношение на тяхното ранно пенсиониране и добавка.
Неслучайно текстът е регламентиран кой е учителският стаж и как е придобит в учебни и възпитателни заведения, които са създадени по реда на Закона за народната просвета. Тук искам да кажа, че и в момента има неравнопоставеност между учителите в българските държавни училища, които са създадени по Закона за народната просвета, и всички тези търговски дружества, които са решили да обучават нашите деца в един по-друг тип на образование – с повече лекторски, повече езици, с повече интерактивни, интелектуални игри, така наречените „частни училища“. Тези учители в търговските дружества, които са решили да преподават образованието на нашите деца, също нямат право на учителски стаж. И нямат правата на лицата, които работят в учебни и възпитателни заведения, които са регламентирани по Закона за народната просвета.
Това е изключително важно и трябва да се знае, защото те придобиват правата на ранното пенсиониране по Кодекса за социално осигуряване единствено, заради привилегията, че за тях се внасят вноски в учителския пенсионен фонд. Дори пенсията за ранно пенсиониране не се поема от всички нас солидарно, които внасяме във фондовете на държавното обществено осигуряване, а се поема от Учителския пенсионен фонд, където вноската се внася единствено и само за сметка на работодателя. Лицето, което е наело тези възпитатели да преподават съответните дисциплини по български език.
Благодаря Ви.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо Караиванова.
Колеги народни представители, въпроси към представителите на двете министерства но НОИ?
В крайна сметка имате ли някакво предложение от Министерството на образованието и науката и Министерството на труда и социалната политика за изход от тази ситуация? Освен това, че може да се осигуряват?
Финансирането обаче в крайна сметка идва от Министерството на образованието. Дали един преподавател преподава в училището в София или в Атина това финансиране идва от Министерството на образованието и науката на Република България, той го получава за това, че полага труд като учител в съответното училище в България или неделно училище в Атина. Казвам Атина, защото това, което казахте от МТСП, че заетостта е по-малка, аз имах честта да участвам в един учебен ден на училище в Атина, което беше заето седем дни в седмицата. Поради многото класове и малкото учители там заетостта беше седемдневна, не два дни или три дни. Така че случаите са различни, не можем да ги обобщаваме.
Ако има възможност това нещо да стане – да го предложим Ако няма такава възможност и не виждате от Министерството на образованието и науката, и от Министерството на труда и социалната политика, въпросът ще остане така.

ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Аз неслучайно казах, че Учителският пенсионен фонд е създаден точно с тази цел – да гарантира правата на тези учители, които полагат труд в учебни и възпитателни заведения, регистрирани по Закона за народната просвета. Няма как ние да накараме работодател, който е извън страната, извън независимата икономическа зона, да внася вноска в Учителския пенсионен фонд, който да дава право на това ранно пенсиониране и добавка. Там вече сме подвластни на друго тяхно национално законодателство. Разбирате ли? Защото този неправителствен сектор, който се сдружава, за да разкрие такива училища, е подчинен на националното законодателство на съответната държава, където се регистрира – Австрия, Германия, Съединени американски щати, Канада, Великобритания и т.н. Ние не можем този работодател, за мен той е работодател, дали е оформил договора с тези български учители, които също са мигранти, според мен, дали го е оформил по силата на гражданско правоотношение, договор за определена услуга само в рамките на неделния ден, дали е чрез спонсорство от други българи, които са успели в чужбина и те искат да запазят традиции… Вие сте гледали и „Другата България“, има много предавания в „Комбина“, където се казва как се организира българското училище – с вноски на семействата, на българите, които се емигрирали. Те събират тази парична сума, за да я дадат на учителите, които учат техните деца. Разбирате ли колко е несъстоятелно?

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: От Министерството на образованието и науката.

НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: Както уважаемата Комисия знае, над 8 млн. лв. Министерството на образованието и науката отделя всяка година за българските неделни училища. Разбира се, част от тях са финансирани по националните програми на проектен принцип, другите са на делегирани бюджети, като част от нашата училищна мрежа по Постановление № 334 на Министерския съвет. Тоест ние отделяме немалък ресурс за финансово подпомагане, като приоритетно то е за снабдяване с учебници, учебни помагала и лекторски часове на учителите по български език.
Всички останали такси, които те имат право да събират като частни организации в чужди държави, подпомагат тази дейност, но не и за основната образователна дейност, която българската държава все пак признава, като тези училища отговарят на много условия, за да получат тази субсидия. И я отчитат два пъти годишно.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Госпожа Дора Янкова.

ДОРА ЯНКОВА: Господин Председател, спор няма, че представителите на отделните институции, на образованието, на НОИ и на Министерството трябва да спазват Закона. Но спор няма и в това, че ние сме Комисия и българският парламент в наше лице по начина, по който е учредена, която да се грижи и за българите в чужбина, за тяхното образование, за културата, за етническата принадлежност към България.
Моето предложение е следното. Тук чухме това, което изпълняват отделните институции. Да се разпоредите да съставим една експертна работна група и поне да подготвим нещата за следващия парламент. Да се направи поправка в трите закона, за които се коментира, и да намерим начин да дадем самочувствие на българите и на учителите да имат принадлежност към българската държава и да могат да се ползват от правата по повод осигуряване поне наполовинка. Ние даваме осем милиона дори за тези, които са по български език и изведнъж им казваме: имаме тези пари, правим някаква политика и с години те ще се оплодяват.
Вчера имахме среща с Комисията по външна политика на Украйна. Там си върви един процес, който ние наблюдаваме, говорих с председателя – Александър в българските семейства, самата държава вече казва ще бъде Олександър. Ние ще отидем в едни изкривявания, които впоследствие сръбското и друго влияние дадоха отражение на българите в Македония.
Радетел съм на това да си пазим българите, да им създаваме условия за принадлежност, не само да кажем: те ще отидат и ще гласуват, пък ако гласуват и докогато гласуват. Затова да направим една работна група, да се обърнем към двамата министри и към управителя на НОИ да излъчат по един човек, да ни предложат как това да се случи и с помощта на народни представители и експертите на Комисията, за да можем, ако имаме воля като комисия, да го решаваме. В противен случай всяка институция ще си казва това: законът е такъв, депутатите не са го направили. Гражданите ще казват: това събрание нашето ли е, грижи ли се за нас или не? В другото министерство ще отидат пак: законът е такъв, ние го изпълняваме, те депутатите не са го направили. И все топката ще бъде в нас. И ще виси един проблем, който би могъл да се приключи.
Така че моето предложение е да формирате с Ваше решение от наше име, така Ви упълномощаваме, една работна група, да помолите да се даде нужната експертиза и ако имаме воля да помогнем на учителите, които работят зад граница. Ако имаме воля да направим стъпката и да подпомогнем в следващия процес следващото Народно събрание да го направи. Ако това събрание ще продължава, ако колегите от Реформаторския блок направят правителство, да го направим докато има събрание.
Това са двете неща като решение. Аз съм за това да търсим решение. Иначе в тяхното си отношение те няма как да го коментират по друг начин.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Благодаря, госпожо Янкова.

ДОРА ЯНКОВА: И господин Миков ме упълномощи да споделя и неговото мнение. Това са много хора…

ПЕТЯ МАЛАКОВА: Колко?

ДОРА ЯНКОВА: 896 човека. Нека да бъдат наполовинка. Според статута. От Министерството на образованието ще дадат каква е заетостта, за да може да чувстват, че майка България се грижи за тях и както ги е пратила да правят нещо, така съответно им подава ръка да се ползват от нашите права по Закона.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Благодаря, госпожо Янкова.
Остава в рамките на Комисията да решим какво ще правим впоследствие. Предлагам да го решим извън заседанието.
Да благодарим на колегите от министерствата и от НОИ за експертизата, която ни дадоха днес на това заседание.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, № 654-01-132, внесен от Петър Славов, Методи Андреев и Вили Лилков на 17 ноември 2016 г.
Гости от Министерството на външните работи са: господин Бойко Хаджийски – директор на дирекция „Консулски отношения“ и Милена Узунова – началник на отдел „Процесуално представителство“.
И от Държавната агенция за българите в чужбина: Борис Вангелов – председател.
Давам думата на господин Петър Славов да представи Законопроекта.

ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря, господин председател.
Ще се постарая да бъда кратък и благодаря на Комисията за възможността да кажа няколко думи като един от вносителите на този Законопроект. Както много наши сънародници го коментираха пред различни медии, той не е обемен, може би може да се нарече и кратък, но очевидно са съществени промените, предвид, че предизвикаха такъв голям интерес и дискусия.
Това, което предлагаме, е съществуващата и понастоящем възможност за създаване на така наречените към дипломатическите ни представителства в чужбина консултативни съвети. Предложението ни е тази процедура да бъде разписана по по-различен начин и всъщност инициативата за създаване на такъв консултативен съвет към дипломатическо или консулско представителство на страната ни в чужбина всъщност да е по инициатива на българската общност, или българското малцинство, или както сме го формулирали ние – по инициатива на представители на тази общност или малцинство, които живеят в съответната държава.
Кое налага нуждата от такава промяна? В момента, ако погледнете чл. 5, ал. 3 ще видите, че там текстът фигурира с доста пожелателното „могат да“. Тоест, тези дипломатически представителства до голяма степен имат правото на преценка, независимо от инициативата на нашите сънародници, дали да създадат или да не създадат подобни консултативни съвети. И тук, разбира се, се намесва, както всички знаем, субективният елемент, тоест в едни ситуации може би биха имали основателни причини да преценят, че не е необходим такъв съвет, от друга страна, може да се получи така, че чисто субективно някой да прецени, че прекалено голяма ангажираност има в тази държава съответното ни представителство и не може да се занимава и с проблемите на българската общност или малцинство.
Това, което на нас ни се иска, е този субективизъм да отпадне и когато има изразена такава легитимна воля на представители на тази общност или малцинство, съответно тя да бъде уважена и да бъде създаден такъв консултативен съвет.
Интересното тук е, че четейки Закона в цялост, всички виждаме, че функциите на тези консултативни съвети до голяма степен е факултативна. Те по нищо не задължават или не ограничават работата на българските дипломатически и консулски представителства в чужбина, по-скоро аз мисля, че биха могли да ни бъдат доста от полза, примерно при честване на различни национални празници, съвместни дарителски акции и т.н. Преди малко тук стана дума и за неделните училища. Всички тези добри инициативи, най-малкото ще има една по-добра координация между съответната общност и между българските държавни власти в тази държава.
Виждам тук едни забележки, които изказва като резерви Министерството на външните работи и ми се струва, че те са абсолютно решими между двете четения, ако бъде подкрепен този Законопроект на първо четене, а именно от МВнР посочват, че, на първо място, биха искали да има ясни правни критерии как се определят тези представители на общност или малцинство, с което само мога да се съглася, разбира се. И на второ място, посочват, че е хубаво и самата общност или малцинство да има ясни критерии как се определя, за да може да излъчва представители.
Мисля, уважаеми колеги и уважаеми гости, че това е абсолютно в правомощията да се разпише в правилника, който е предвидено да съществува към този Закон и това до голяма степен влиза в правомощията на Министерския съвет, респективно на Министерството на външните работи, с утвърждаването на този правилник. Тоест нашата идея е да дадем основата и рамката подобни консултативни съвети да могат да се създават по облекчена процедура за нашите сънародници, живеещи в чужбина, или българските малцинства там, а точните критерии как се излъчват представители на общността, как се провеждат вероятно избори, тъй като може би ще има доста желаещи да бъдат представители на тази общност – всичко това може да бъде разписано в Правилника. Разбира се, може да бъде разписано и в Закона, ако прецените, че това е по-добрият вариант и между двете четения, ако бъде приет, една такава съвместна работна група. Но моето лично убеждение като юрист е, че мястото му е в Правилника, защото Законът трябва да даде рамката, а Правилникът, като подзаконов нормативен акт, който много по-лесно може да бъде променен при необходимост, трябва да разпише детайлите и процедурата. И това вече си е работа на съответното министерство, като най-добре познаващо съответната проблематика.
Благодаря Ви.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Благодаря Ви, господин Славов.
По отношение на становищата – Министерството на външните работи, господин Хаджийски, заповядайте.

БОЙКО ХАДЖИЙСКИ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, за първи път съм в това си качество пред Вашата Комисия и се възползвам от тази възможност да декларирам и пред Вас, и пред българите в чужбина, сигурен съм, че утре или вдругиден ще бъда цитиран най-малко в Чикаго, да декларирам нашата готовност за открит, конструктивен, отворен диалог както по този въпрос, така и по всички въпроси, които касаят българските граждани, живеещи в чужбина и българските общности в чужбина.
По конкретния проект, първо, моето уважение към вносителите, които улавят сигналите, идващи от българските общности в чужбина и се опитват да ги претворят в нови. Уважение за техния труд. Като цяло обаче този проект поражда повече въпроси, отколкото дава отговори на проблемите, които може би вносителите се опитват да адресират.
На първо място, прочетох мотивите, не съм съгласен с това, което е записано в тях, че дали да се създаде такъв консултативен съвет често се взема субективно от администрацията към съответното посолство, без да се съобрази действителната воля на българската общност. Към момента такива консултативни съвети не са създавани и това не де дължи на нашите задгранични представителства, а на това, че, първо, не съществува ред, по който да бъдат избирани тези представители, не съществува ясна структура за такива консултативни съвети, даже не са ясно разписани техните функции какво означава консултативни съвети, по какви въпроси те биха могли да консултират, кой да влиза в тях?
Също опитът с така наречените „временни обществени съвети на българите в чужбина“ не е еднозначен. Там има доста разнопосочни мнения кой да бъде член на такъв съвет, дали въобще има нужда от такива съвети. Имаме становище дори от българи в чужбина срещу съществуването на тези консултативни съвети в този Закон, които от своя страна считат, че българските общности в чужбина нямат нужда от такъв посредник от общуването си с нашите задгранични представителства. Затова тези въпроси са основата, върху която ние да създаваме норми и да дискутираме дали да бъде възможност, дали да се създават задължително, по чия инициатива и т.н. Ние в момента не разполагаме с тази основа.
Бих искал да отбележа, че трябва да се вземе под внимание, че в Закона за българите в чужбина липсва привръзката гражданство. Това има особено значение в работата на задграничните представителства, защото по Виенската конвенция за дипломатическите отношения те имат определени правомощия, които пак не са неограничени и са съобразени с международното право по отношение на гражданите на изпращащата държава. Но е много деликатен въпросът по отношение на това какви правомощия ние имаме спрямо граждани на приемащата държава. Дори те да са българи и да е ясно, че се самоопределят като такива, въпросът няма еднозначен отговор и е много деликатен.
В тази връзка по-скоро считаме, че тези изменения са прибързани и становището ни е раздвоено и не е еднозначно. Ако трябва да разбираме с езика на Народното събрание дали да гласуваме „да“, „не“ или „въздържал се“ по-скоро бихме гласували с „въздържал се“. Като оставяме отворени за бъдещ диалог по тази тема и по всякакви други теми.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Благодаря Ви.
Господин Вангелов – становище на Държавната агенция за българите в чужбина.

БОРИС ВАНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, този въпрос не знам доколко има нужда от дебат, тъй като е дебатиран от нашите сънародници зад граница повече от 10-15 години. Не знам колко десетилетия още трябва да бъде дебатиран.
Искам да обърна внимание, ние не веднъж сме взимали отношение по този въпрос, на един документ, който се нарича Национална стратегия за българските граждани и историческите български общности по света, гласуван от Министерския съвет на Република България през 2014 г., в който е регламентирано като част от политиката на държавата към българите в чужбина, формирането на обществени съвети. Ще отнеме само 20 секунди да цитирам нещо от този документ.
„Разширяващата се мрежа от организации на български граждани и/или лица от български произход, е основание за създаване на обществени съвети, обхващащи и българите, нечленуващи в съответните организации. Обществените съвети на българите, живеещи извън Република България, са независими консултативни органи на обществени начала към дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина. Изборите за обществени съвети се организират и провеждат от ръководителя на съответното дипломатическо представителство на България“ и т.н., „съгласно Правилник, утвърден от Министерството на външните работи“.
Има и още няколко параграфа, които сега няма да чета.
В чл. 5, ал. 3 на Закона за българите, живеещи извън Република България, се казва:
„Към дипломатическите представителства на Република България в държавите, в които има български общности или български национални малцинства, могат да се създават консултативни органи на българите, живеещи в съответната държава“.
До ден-днешен такива няма. Ние изключително приятно бяхме изненадани от инициативата на тримата народни представители, че най-после някой поде тази инициатива, макар и не като задължителна, но като произлизаща като инициатива на местната общност да бъдат формирани такива тела. Да, има държави, в които може да възникне някаква по-сериозна друга ситуация, именно незадължителният характер на нормата ще отпуши възможността там, където няма пречки от приемащата държава, но има активни български общности, да бъдат формирани такива обществени съвети.
Благодаря Ви.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Благодаря Ви.
Колеги?

БОРИС ВАНГЕЛОВ: Само да допълня, че нашето становище и писмено беше дадено на Комисията, водена от госпожа Джема Грозданова.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Благодаря, господин Вангелов.
Господин Станимиров.

БОРИС СТАНИМИРОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, понеже дискутирахме в Комисията по външна политика доста този Законопроект и го отхвърлихме единодушно, аз ще си позволя да споделя с Вас някои от по-важните аргументи, които там коментирахме, и които считаме, че са резонни.
Най-напред трябва да започнем с това, че е изключително похвално намерението на колегите да се отпуши този въпрос, който виси от толкова много години. Действително тези съвети са нещо хубаво, нещо, което трябва да го има и което по най-различни причини до този момент не се прави. Но след дискусия нашето мнение беше, че по-скоро тази конкретна промяна, която колегите предлагат, не решава този проблем, а създава риск от други проблеми.
Тези други проблеми са основно в три групи.
Първо, това е общата формулировка „от представители на българските общности“ дава възможност в редица места, където има враждуващи български общности, разделени, ние сме се занимавали много пъти в Комисията с тези казуси, където има различни български общности и организации, които воюват помежду си, това дава възможност те сега да влязат в състезателен режим да инициират такива съвети, за да ги огладят, и вменява на българската държава чрез нейните дипломатически служби ролята на арбитър да си избере с коя организация да работи и на коя организация да уважи инициативата, което е нещо, от което трябва страната ни да бяга. Много пъти сме го коментирали тук. Нашите дипломати се стремят винаги да запазват едно балансирано отношение между тези български организации в чужбина и да не взимат страна, защото в края на краищата тяхната роля е да работят с всички българи в чужбина и с всички техни организации. Това е единият риск, че ще се поставим в ролята на арбитър, ще има обидени и ще има хора, които ще бъдат недоволни в един такъв тип интриги.
Има, разбира се, места по света, където българските общности са доста по-единни и те могат без проблем да създадат обществени съвети, но има места, където е опасно. Аз тук давам пример с Чехия. Нали помните, че имаше 14 организации, които ни пишеха писмо всяка седмица, на което основното му съдържание беше колко са лоши другите 13 организации. Така че нещата са специфични и затова считам, че условното наклонение в сегашния текст на Закона, който казва „могат да се създадат“ всъщност дава вратичка точно тези случаи да бъдат регулирани.
Вторият тип рискове, които представлява задължението да се създават по инициатива на такива общности, е с някои специфики на приемащите държави или държавите, чиито граждани са тези етнически българи. Не навсякъде би се приело добре в местната общност, ако българските общности са свързани формално с българската държава или с българското посолство. Има места, където тези наши сънародници биха били по някакъв начин остракирани от обществото и те доста деликатно действат там. Ако направим това нещо като задължение, може да се провокират действия, които да поставят нашите сънародници и тези организации в деликатно положение. Тук, разбира се, не става въпрос за големите демократични държави със стабилни емигрантски общности, тук става въпрос предимно за традиционните български общности в чужбина.
И третият кръг рискове, които само ще загатна в режим на открито заседание, е възможността някоя държава да поиска реципрочност, ако ние създадем такава директна връзка между посолствата и някакви български общности.
Няма да продължавам нататък. Просто казвам аргументите, които дискутирахме. В заключение ще кажа: похвална е грижата на колегите и желанието да се разреши този въпрос. Аз също имах, включително и през изминалата седмица след заседанието на Външната комисия и разговори с много българи в чужбина, които се вълнуваха от темата и се свързаха с мен, поговорихме си, понякога и доста остро и емоционално. За мен недостатъкът на този Закон не е в думичката „могат“ или „трябва“, а в липсата на правилник. Ако искаме българската държава да се ангажира като медиатор или логистично да съдейства на тези общности, тя трябва да има правилата, по които да го прави. Всъщност българските дипломати трябва да имат рамката, в която те могат да действат, защото иначе без този Правилник всичко остава на една инициатива и на лична преценка, където рискът хората да сбъркат и после да бъдат обвинени в нещо, е много голям.
По-скоро според мен ние трябва да положим усилия и да положим натиск, за да се създаде Правилник за Приложение на тези законови разпоредби за обществените съвети и по този начин да се отпуши въпросът, а не с тази конкретна поправки.
Благодаря Ви.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Благодаря на господин Станимиров.
Колеги?
Господин Танев.

ДИМИТЪР ТАНЕВ: Аз не мога да разбера каква е необходимостта от създаването на тези съвети. Искат определени групи от хора да бъдат облечени в някакви права, власт или нещо друго? Какво пречи и в момента българските общности в чужбина да изразяват мнение писмено, чрез Агенцията за българите в чужбина и т.н.? Какъв е проблемът? По-скоро ако предприемем такава мярка, дето и колегата каза, това би довело до разделение в самите общности, а не до обединение. Защо е необходимо? Не го възприемам. Не знам как точно работят.
Ние в тази Комисия сме изслушвали граждани от различни страни и те са изразявали винаги позицията на цялата общност. Сега трябва да създадем един съвет, който да прави събрани, срещи и т.н., да събира мнения или да изрази мнението на 5-10 човека – тези, които ще влязат в този съвет?
Мисля, че на този етап по-скоро не е необходимо създаването на такива съвети. И аз съм съгласен с мотивите и с мнението на Комисията по външна политика, която също е на мнение на този етап да се въздържим от създаването на такива съвети. Иначе това ще е един посредник, който донякъде ще се опита да отнеме част от функциите на Комисията за българите в чужбина, ако директно контактува с консулските служби или с Външно министерство. Не виждам необходимост на този етап.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Реплики към господин Танев?
Колеги, друго становище?
Господин Станимиров за пояснение.

БОРИС СТАНИМИРОВ: Благодаря.
Извинявам се, че взимам думата, но към колегата Танев – всъщност тези обществени съвети са разписани в момента, те съществуват по Закон, така че не решаваме дали трябва да се създадат или не трябва, защото законодателят е решил, че трябва да се създадат. Въпросът е по какъв начин и по каква целесъобразност, отчитайки всички специфики.
Аз смятам, че е хубаво да има съвети, защото тези общности имат най-различни потребности. Не само участието им, включително на избори в обществения живот, а и културният живот, събиранията, които правят, празниците, училищата, за които говорихме, църквите. Винаги е хубаво да имаме едни обединени общности с възможност за добра комуникация. Тя не е само формалната комуникация, която имат официалните институции и административно. Въпросът е дали тази промяна, която конкретно колегите предлагат с този Законопроект, решава този въпрос. Според мен – по-скоро не.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Колеги, ако няма други желаещи от народните представители – Мариана Христова от „Еврочикаго“ искаше да вземе отношение.

МАРИАНА ХРИСТОВА: Благодаря, господин Кенов, за дадената възможност.
Уважаеми народни представители, уважаеми представители на Министерството на външните работи, бих казала, че аз леко се учудвам от Вашите страхове и притеснения. Разберете нещо много важно – именно изборите на обществени съвети биха направили тези представители легитимни. Не само, че няма да създадат напрежение, когато имате едни организирани избори… Защо е това предложение? Защото някъде може и да не искат. Общностите са различни, някъде са много големи, като в Чикаго, други може да са твърде малко и да няма нужда от такива обществени съвети.
Вие не знам как си го представяте, уважаеми дами и господа? Именно когато се проведат избори и съответната общност гласува за тях и представителите вече са представители на цялата общност. И тогава и проблемът, за който спомена господин Станимиров – едните организации така, другите иначе, нямаше да е такъв. Ако имаше обществени съвети към Българското посолство в Прага, представителите, избрани от цялата общност, щяха да изразяват волята, независимо от търканията и противоречията, които има между българи в страната, и в чужбина, и т.н. Това е изключително неправилен поглед върху нещата.
Второто нещо, върху което бих искала да обърна внимание, е това, което уважаемият господин Хаджийски каза. Извинявайте, господин Хаджийски, има толкова много писма изпратени, не знам дали Вие сте бил на този пост във Външно министерство. Има не един, а два правилника, конкретни, разработени от българи в чужбина, два има, които са представени с молба във Външно министерство. Има външен министър, например господин Митов, когато летя за Чикаго и предишната българска посланичка в Чикаго госпожа Елена Поптодорова се учудила защо още няма избори на обществени съвети на българите в САЩ. Господин Митов казал: да, вие дайте вашите предложения, ще погледнем. Има такива обещания.
Има толкова много писма, толкова много предложения. Външно министерство, аз съм присъствала между другото и съм гледала с Ваши предишни представители, например госпожа Марияна Минкин пред тази комисия, която казва, че не можем да изпълним правната норма, защото тя е диспозитивна, пожелателна. Това е смисълът на промяната на Закона. Когато е пожелателна, Външно министерство може да каже: ние не сме длъжни да я изпълним. Боя се, че просто Външно министерство може би има други приоритети и ако Вие пожелаете ще го направите. Вие сте институцията, която е много важна в този случай.
И аз наистина се учудвам от това отношение на Външно министерство, което последователно, с различни Ваши представители казва: не, не и не. С различни поводи, които си намира. А е дошло време да каже: да. Външно министерство е получило и правилници, и писма, и много предложения. Оправданието е: „Не искаме да създаваме противоречия“ в случая напротив – можете да ги избегнете.
Бих си позволила още нещо да добавя към уважаемите вносители, не знам дали си тръгнаха, може би да се прецизира това, че излъчени чрез избори. Въпреки че е ясно, че става чрез избори. Това е много важно, за да не се помисли някой, че става въпрос за нещо друго. Защото ще ви кажа, че когато се направи тази национална стратегия, за която спомена господин Вангелов, която за първи път беше направена с участието на активни българи зад граница, затова беше много важно да е чрез избори, не някой да им назначи тези представители, някой да им ги излъчи, а те сами да си ги изберат. Така че може би, ако уважаемата Комисия реши все пак да се замисли какво становище да даде на този Законопроект и той каже „да“, и той тръгне към първо четене, може би не е зле да се прецизира неговият текст. Наистина няма никъде досега процедури започнати за такива обществени съвети, което може би е достатъчно условие да се замисли – нещо е спирало.
Много се надявам и Външно министерство, каквито и да са били резервите досега, или просто приоритетите на Външно министерство са били други, предполагам, защото Външно министерство няма дори отдел за българите в чужбина, но може да го направи. И аз силно се надявам, че ще се намерят хора във Външно министерство, които ще си направят труда да разберат къде всъщност са проблемите и че те не са там, където ги виждат, защото това е институцията. Външно министерство би трябвало да одобрява правилниците. Всяка една общност може да има някакви дребни различия, но не е вярно, че Външно министерство няма отношение към това, че те не са били създадени досега. Съжалявам да го кажа, но ако Външно министерство имаше по-активна политика досега, и при сегашното законодателство да ги бяхме създали.
Другото, което е важно и привършвам, благодаря за дадената възможност, това е част от институционалното представителство. Другата част е Националният съвет на българите зад граница, за което се нуждае по-прецизна друга промяна в същия Закон и което е видно от същата стратегия, за която спомена господин Вангелов.
Благодаря Ви за вниманието.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Благодаря Ви.
Искате ли да вземете отношение?
Господин Хаджийски, заповядайте.

БОЙКО ХАДЖИЙСКИ: Благодаря, господин Председател.
Няма как да не взема отношение.
Искам да подчертая, че ние така или иначе не сме част от законодателната власт. Какъвто закон бъде приет, ние ще бъдем длъжни да го изпълняваме, но такива неща да се говорят, че липсата на такива консултативни съвети пречила на работата с българите в чужбина, е най-малкото невярно. Ние сме работили и работим с всички организации, където и да съществуват по света, създадени по каквито и да било законодателства на която и да е приемаща държава. Работим и с 14-те организации в Прага, и с 10-те в Словакия, и с не знам колко в Германия. Никой българин не е връщан, обърнал се към дипломатическо или консулско представителство, не е бил върнат заради това, че не е представител на обществения съвет или че не е избран от някого.
Становището, което току-що беше застъпено, на мен ми е добре известно, аз съм в контакт и с господин Стаматов от Чикаго, ние сме ги обсъждали тези въпроси. За мен съществуването на тези съвети не е панацеята за работата с българските общности в чужбина. Както казах и преди малко – този текст всъщност поражда повече въпроси, отколкото дава отговори.
Дали ще съществуват или не обществени съвети нищо не пречи на българите в чужбина да създадат една организация – сдружение с нестопанска цел ли ще го наречем, или по друг начин, в което те да членуват, да си правят своите избори. Никой не ограничава който и да било член на тази българска общност в съответната държава или град, или район, да членува в такава организация. Какво пречи организацията да бъде само една? Тук Външно министерство няма никаква вина, че организациите са повече от една в отделните държави. Да не говорими, че има и в отделни градове по няколко организации.
Както казах и преди – опитът с временните обществени съвети въобще не е еднозначен. Дори съществуването на този текст в Закона, отново ще го повторя, има писма от други места, не от Чикаго, има писма от други места, където членовете на българските общности са против съществуването дори на този текст. Ние и това го приемаме за сведение.
Какъвто текст бъде приет от Народното събрание – такъв ще изпълняваме. Това е без всякакво съмнение. Но просто така да се говорят едни неща… Моето уважение към всички хора в Чикаго, аз там имам приятели, с които контактувам постоянно, не бива по този начин да се поставят нещата.
Ако говорим мотивирано и си обясняваме един на друг какво имаме предвид, мисля, че ще намерим общо решение. Но няма как да приема такива нападки, аз така ги определям, че едва ли не ние пречим на контактите на българските общности в чужбина с нашите представителства.
В тази връзка бих искал да се обърне внимание, нали тук говорим за хора, които са чужди граждани, не говорим за българските граждани, но ако това са хора, които са чужди граждани, как този закон би имал сила спрямо тях.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Господин Вангелов.

БОРИС ВАНГЕЛОВ: Искам само да припомня, че България има своите църковни общини в рамките на Османската империя, без техните членове да са граждани на Княжество или Царство България. Тоест, това не е някаква пречка.
Искам само да напомня и с това да приключа, че напълно усещам едно игнориране на тази национална стратегия и то вече много години, въпреки че тя е ясна и категорична. Например, основни оперативни функции на обществените съвети да бъдат следните: да подпомагат дейността на дипломатическите и консулските представителства по отношение на българите в съответната държава; да представят интересите на българите пред съответното представителство; да подпомагат дейността и т.н. Тоест, аз специално виждам тяхната роля в една по-голяма спойка с държавата с основна цел съхраняване на нашата национална идентичност и привличане на българите и техния обществен живот в чужбина към този на България чрез едно обвързване на избрана от тях структура с българското дипломатическо представителство. Не знам дали има смисъл да се гласуват и приемат стратегии, които никое ведомство или почти никое не им обръща внимание и не се съобразява с техните повели. Тази стратегия е гласувана от Министерския съвет на България и в нейното изработване са участвали всички държавни институции, включително и представители на Външно предполагам са я подкрепили. Тя все пак съществува, въпреки че виждам, че никой не я коментира.
Благодаря.
И само да довърша, но не за да правя мили очи на госпожа Христова, съм съгласен с почти всичко, което тя каза. Пак казвам, не защото сме Агенция за българите в чужбина и трябва да се харесаме, а защото много от нещата, които тя каза бяха верни и мислех аз да ги кажа, но сега няма, защото няма нужда да се повтаряме.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Благодаря, господин Вангелов.
Господин Желев.

СТЕФАН ЖЕЛЕВ: Един въпрос може би към господин Вангелов и към госпожата.
От всички изказвания аз останах с впечатление, че пречките за създаване на такъв орган са във Външно министерство. В същият момент от Външно министерство казват: няма проблеми, стига да поискат няма проблем за създаването.
И въпросът ми е: има ли някоя организация в някоя от държавите, в която е поискано създаване на такъв съвет и е било отказано?

БОРИС ВАНГЕЛОВ: Има, но тъй като аз не съм следил 10-годишната сага по тази тема, по-добре госпожа Христова да каже, защото тя със сигурност си спомня всичко. Аз знам само, че ние от Агенцията излязохме с официално становище още на 16.07.2015 г., в което подкрепихме инициативата поне пилотно да се проведат избори за обществени съвети в един, два или три консулски района, където има готовност за това.

МАРИАНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин Желев, много разговори има, достатъчно много. Преди предишния национален референдум имаше официално писмо до Външно министерство с желание за пилотни избори за обществени съвети в няколко консулски окръга. Не във всички – в няколко. Някои българи в чужбина, които още не знаеха за какво става дума и не касаеше, те бяха от Гърция и от Кипър. И точно в Гърция имаше търкания, една група иска да каже: ние сме тези, които искаме да ги създаваме и друга група казва същото. Това писмо тогава отиде и до Външно и послужи вероятно, предполагам, да се цитира това, че не искали някои българи в чужбина такива обществени съвети. Извинявайте, но в самия текст пише „където искат“. Не е задължително. В която страна не искате – няма. Не е задължително.
Имаше такова официално писмо и то не е единствено, те са много от страна на „Еврочикаго“, има подкрепа и от предишния български генерален консул в Чикаго господин Стоилов*, който много добре работеше с общността там и е в детайли запознат, защото на такава голяма общност й трябва такава организация.
Защо, извинявайте и господин Танев, има всякакви организации. Питате: защо? Всеки може да си направи обществена организация в чужбина. Разбира се. Обаче, ако няма такава, която да мине през тези избори, които са за цялата общност и която да представлява всички и която, дай Боже, да има тази добра координация с Външно министерство, която не бива да се плаши от тези обществени съвети, може би е въпрос на някаква нагласа. Няма от какво да се броите, повярвайте ми. Има такива писма и такива искания. И на тях се е отговаряло горе-долу със същите аргументи: едни българи в чужбина искат едно, други не искат, ние не искаме да послужим за това те да се противопоставят едни на други.
Самият факт, че вече 16 години никъде няма такова нещо… Защо няма? Имало е такива пилотни във Франция**, например. Ами останалите обществени съвети, които някой път цитирам, те не са към дипломатическите и консулските служби. Прощавайте. Не са. Те са самопоявили се структури на активни българи в чужбина. Те не са към дипломатическата служба. Просто българската държава в лицето на Външно министерство трябва да участва. Всеки иначе може да се направи всякакви организации, има много такива и те извършват най-различна дейност, но за да бъде този обществен съвет институционална връзка с българската държава, това няма как да стане без самата българска държава в лицето на Външно министерство. Толкова ли е трудно да се разбере?
Благодаря за вниманието.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Благодаря, госпожо Христова.
Други колеги искате ли да вземете отношение?
Ако ми позволите, само да уточня няколко неща.
Много неща се казаха тук и за временните обществени съвети. Аз смятам, че те са свършили своята роля в утвърждаването изобщо на идеята да има обществени съвети в чужбина. Силно съм озадачен от смяната на някои позиции през последните месеци. Временни обществени съвети имаше, имаше и някакви проведени избори, но в крайна сметка има законодателство.
Въпреки голямото уважение към работата на Външно министерство смятам, че ако се бяха провели такива избори някъде и бяха излъчени такива обществени съвети, днес нямаше да сме стигнали до тази ситуация.
Съгласен съм напълно с господин Станимиров, че ситуацията във всяка държава е различна. И международното право предполага създаване на още повече усложнения, ако ние тръгнем да създаваме такива органи на българската държава в чужди държави. Не вярвам някой да не получи достатъчно внимание, ако не е представляван пред обществения съвет, пред съответната дипломатическа и консулска служба.
От срещата ми със служителите на Външно министерство навсякъде, където съм бил като председател на Комисията, се вижда пълната ангажираност към всеки български гражданин – дали той членува в някаква организация, асоциация, църковна община или просто гражданин, който е отишъл и се е обърнал към служителите на българската държава. Така че не виждам и пречка, ако има обществени съвети към съответната дипломатическа и консулска служба, те да попречат на връзката между отделния български гражданин в общността и самите представителства на българската държава.
С ясното съзнание, че най-вероятно няма да мине, с ясното съзнание, че няма да мине и в Комисията, дори да мине в Комисията, няма да мине в залата, но виждаме, че животът на това Четиридесет и трето Народно събрание приключва и най-вероятно след няколко месеца ще има и Четиридесет и четвърто Народно събрание, но в дейността си Министерството на външните работи може да направи няколко крачки към удовлетворяване на искането на българските общности за създаване на тези съвети по сега действащото законодателство. Както каза и господин Вангелов – стратегията я има, Закона го има от години. Желанието на българските общности също го има. И наистина дипломатическите и консулските представителства можеха да направят нещо досега.
Заявявам своето желание и наистина ще гласувам „за“ сега, но молбата ми към господин Хаджийски и към професионалното ръководство в Министерството на външните работи и служителите е наистина да мислят в тази насока дори и по време на служебното правителство, да се започнат действия по избор на обществени съвети по сега действащото законодателство.
Благодаря Ви.
Ще Ви помоля да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, № 654-01-132, внесен от Петър Славов, Методи Андреев и Вили Лилков на 17 ноември 2016 г.
Предварително господин Юлиян Ангелов и проф. Станилов заявиха, че гласуват „за“.

ДОРА ЯНКОВА: И Миков.

БОРИС СТАНИМИРОВ: И Боби Миланов е „за“.
ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Колегите Десислава Костадинова и Ралица Тодорова гласуват „въздържали се“.
Който е за, моля да гласува.
За – 6, против – няма, въздържали се – 7.
Законопроектът не се приема.
Знаех, че така ще се случи, но ви моля наистина от Външно министерство, направете нужното този текст, поне какъвто е в момента, да започне да действа.
Благодаря Ви.

По четвърта точка – РАЗНИ.
Има ли желаещи?
Господин Станимиров.

БОРИС СТАНИМИРОВ: В рамките на т. „Разни“ искам да продължа разсъждението си на конкретния въпрос, защото считам, че е важно да се търси отключване на тази тема. И въпреки че ние отхвърлихме този Законопроект, не пречи да се вкара законопроект като знак с по-прецизна формулировка.
Това, което си мислех докато обсъждахме въпроса, беше за текст от сорта на „Дипломатическите и консулските служби съдействат за провеждане на избори за обществени съвети по смисъла на този Закон. Организацията на изборите се урежда с Правилник към този Закон.“ Тоест, тук казваме двете важни неща, че от страна на държавата има съдействие за провеждане на избор, а не някакъв арбитраж и не субективна преценка. И второ, че трябва да има ясен правилник, който да регламентира провеждането на този избор, тоест кои хора участват, кои хора имат право да гласуват, защото има хора, които са български граждани, ама има места, където имаме диаспори, които не са български граждани и там много трудно ще определим кръга хора.
Тези неща трябва да бъдат прецизирани – прави се един Правилник и българските дипломатически и консулски представителства вече имат ангажимента да съдействат технически, логистично и организационно за провеждане на избор, който прехвърля изцяло отговорността на местната общност да си излъчи обществените съвети и те да имат тази легитимност оттук нататък, и да избегнем казуса.
Просто си мислих за текст, който според мен, заменяйки сега съществуващия, би бил доста по-адекватен, би удовлетворил и хората, които в момента се вълнуват от темата и се обръщат към нас. Дори съм склонен, ако искаме ние, като Комисия, да предложим един такъв текст, който да се опита да намери разрешение, аз лично да го инициирам.
Благодаря.

ПРЕДС. СТЕФАН КЕНОВ: Други колеги?
Благодаря Ви много.
Аз бих подкрепил идеята в качеството на народен представител, ако Вие го подготвите, без да правим работни групи. Животът на Събранието е изчерпан, но наистина може да остане за следващото Народно събрание.
Закривам заседанието.

 

——————————————————————————————————————————————————————————————

Бел.ред.:

* Тук в текста на стенограмата е допусната грешка в името на предишния генерален консул в Чикаго. Той се казва Стоилов, не Симеонов, както пише в официалния текст на стенограмата.

** Друга допусната неточност в официалния текст на стенограмата. Става дума за Франция, не за Англия, както е написано в стенограмата. 

*** Трета грешка в стенограмата. Вместо “Временните обществени съвети” е написано “останалите обществени съвети”.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.