За жалост, разкриване на училище в един град примерно с около 15-20 деца Е НЕПОСИЛНО и като цени и като възможности само на няколко активни родители! Ние и сдружението ни успяхме да оцелеем само и изцяло благодарение на…

За съжаление в момента в Белия дом се настанил човек, който има проблем с натрапването си на другите. И макар добре да решава моментните задачи и да печели днешните малки битки, ако прояви недалновидност, то САЩ могат завинаги да загубят привлекателния образ, който са имали в продължение на много години – да загубят войната за умовете на гражданите по света…

Как не разбрахте, че никой, освен вас, не се интересува от въпраса: «Къде отидоха туристите ни?»
Защо си мислите, че нашите бизнесмени са на нивото на героя на Стоян Николов – Торлака?
А всъщност, по-информираните отдавна знаят, че огромните хотели не само по Черноморието, но и по планините ни, никога не са били толкова пълни, колкото се обявяват. А защо мислите, че някой обявява повече клиенти, отколкото има, сещате ли се? Тогава ще се сетите и защо у нас данъкът е толкова нисък – 10%. Не е ли заради това, че колкото е по-нисък, е по-удобен при прането на пари?

Ако искате реална смяна на ситемата, то рецептата ми е да започнете с това видео. Добавете към видяното във видеото – тестове за политици, гражданско образование и изкуствен интелект. И разбира се е необходима щипка вяра, че е възможна победа над…

Искате или не искате, вие вече сте обект на тестове. Дори сега, докато пишете във ФБ, изкуствен интелект ИИ (AI) ви следи и тества. Хората дълго време не са се доверявали и на компасите или на автомобилите, но днес не можем без GPS и коли. Съвършен е само Бог. Изкуствения интелект и тестовете могат да допускат грешки, но те са по-незначителни от грешките на средния избирател.

И колко от нас са готови, ако се наложи както в Чернобил, да се жертват за да спасят други? Така както на 1 май 1986 г. Алексей Ананенко, Валерий Беспалов и Борис Баранов влизат само с акваланги на смъртоносна мисия в басейна под реактора, за да отворят ръчно крановете. Погребани са в запоени оловни ковчези.

Закон имаме, но нашите управници сякаш не са заинтересовани от организирането на българската диаспора – ето защо и никога не е създаден правилник към този закон, така че той реално да заработи. Нито пък самият закон, приет още преди 19 години, е адекватно актуалиризан така, че да отговаря на днешните реалности, както и на законодателно гарантирана възможност за изборно институционално представителство на българите зад граница, на местно и на национално ниво. Изоставен, забравен и пренебрегнат остана и един основен акцент в Националната стратегия за българските граждани и историческите български общности по света, приета от Министерски съвет през 2014 г., който акцент беше за това институционално представителство.
Но винаги има изход. Нека сега се опитаме да го направим сами – отдолу нагоре, без да чакаме някой да ни организира.

Какво му е лошото да съществуваме, както досега? – очаквам да попитате. Има официално над 50 организации и фирми само в Илинойс, които носят в себе си думата Bulgaria – защо пък трябва да има една обща? По-долу ще се опитам да отговоря защо.

Често ми казват, че ние, българите в Чикаго, сме пренесли всичко най-лошо от България тук. Вероятно сме пренесли и лошото, но смятам, че ние сме тези, които трябва да дадем пример за това, че можем да живеем добре и организирани.
Това не означава всички да харесваме едно и също, и да викаме за един отбор; означава по най-важните въпроси да намираме консенсус. Натрупахме достатъчно години и опит в този град, за да разберем, че има бизнес за всеки и няма какво толкова да делим. Може да има различия и това е съвсем нормално, но по най-важните въпроси трябва да постигнем съгласие и общо мнение.

Ето какво е написал в своя “Манифест” Брентън Тарант и какви изводи можем да направим след кървавия терористичен акт в Нова Зеландия.
Не е ли неграмотността почвата, на която избуява най-лесно идеология, базираща се на салафитски и всякакви други радикални учения? Огромното разделение на бедни и богати, властта на силата и безогледното преследване на парите, като основна цел в живота – не са ли това причините много от хората, живеещи дори в развития Запад, почувствали се аутсайдери да се обърнат към радикалните…

Искам да обърна внимание на все по-големия брой нещастни жертви в света. В Чикаго Джуси Смолет са обидили. В Москва Путин са обидили. Наоколо – все едни обидени, където и да плюнеш.
Къде са победителите? Защо всички станаха агресори, които обичат да се смятат за жертва…