Home » Авторски страници, Е-Списание

Защо е нужна нова организация на българите в Чикаго

2019.03.29 Няма коментари

Този текст е продължение на предишни два (вж. тук и тук). Те бяха разпространени в различни Фейсбук групи на българите в Чикаго и САЩ.

В първата част бе зададен въпрос: «Какво ни липсва в «българско» Чикаго?». Във втората част се опитах сам да отговоря на този въпрос. Отговорът ми в едно изречение – за да съществува която и да е общност като субект, тя трябва да е организирана. Така че това, което най-много ни липсва, е една обща организация, общ съвет на българите в Чикаго.

Какво му е лошото да съществуваме, както досега? – очаквам да попитате. Има официално над 50 организации и фирми само в Илинойс, които носят в себе си думата Bulgaria – защо пък трябва да има една обща? По-долу ще се опитам да отговоря защо.

Но първо бих искал да подчертая, че идеята е създаване на организация на организациите и на (не)организираните българи, която начело да има изборен съвет. Преди някои са го наричали съвет на старейшините.

Дори древната Чичен-Ица на маите (която се случи да посетя скоро – вж. снимка на едно от 7-те ръкотворни чудеса) не се е контролирала от един господар или династия, а вместо това е съществувал съвет за управление.

Популярни по-късни организационни названия са координационен / консултативен съвет или конгрес, а в последно времеобществен съвет. Но за самата структура на организацията ще има отделна тема до няколко дни и ще поставя линк тук към нея. Надолу отговарям – защо ни трябва нова форма на обединение?

Нашата общност в Чикаго е преминала няколко фази на развитие. Историците отбелязват пет различни по-характер български емиграционни периоди. Първият период е от 1876 до 1903 г. и е известен като “Пионерска миграция”, вторият период е от 1903 до 1912 г. и може да се характеризира като “Политическа миграция”, третият период е от 1919 до 1939 г. и е “Икономическа миграция”, четвъртият период е от 1944 до 1990 г. и се отбелязва като “Антикомунистическа миграция”, и последният пети период е от 1990-та досега (и продължава) и може да се нарече “Миграционна имиграция”. Наименованията на Втория, Третия и Четвъртия период на Българската миграция в САЩ през 2001 г. публикува проф. д-р Трендафил Митев във вестник “Неделник”. Наименованията на Първия и Петия период на Българската миграция в САЩ предлага през 2002 г. проф. Никола Чаракчиев. Същият през 2013 г. дефинира и етапите в развитието на Българската общност в Чикаго през т. нар. Миграционен период.

Първият етап е образователен и адаптационен за българската миграция и чрез него се осъществява „Адаптация на българите към американските стандарти на живот“. Етапът започва от 1990 г. Към края на 2012 г. Първият етап завършва успешно и в Чикаго са формирани основните структуроопределящи звена, които оформят една общност.

Вторият етап настъпва, когато българската общност сама започва да произвежда материални и нематериални ценности от високо ниво. Това е етапът на развиващо се общество. За началото на този етап условно може да се отбележи 2013 г. и се очаква той да приключи към 2025 г.

През третия етап българските имиграционни продукти ще достигнат класическото равнище на американските производители.

За това, че вече е необходимо да преминем на ново организационно стъпало напред и нагоре, изказвания са правели всички генерални консули в града ни досега – като се започне още от първия – Иван Сотиров и достигнем до днешния – Иван Анчев. Ето какво е писал по въпроса г-н Симеон Стоилов преди три години:

“МВнР е единствената пряка връзка на държавната администрация с местните общности… Много от местните общества имат училища, църкви, организации с идеална цел и др. По аналогия на местните административни власти в България, може да се говори за сравнително обособяване на български общини в чужбина, които обаче нямат свое местно самоуправление, нито представителсност, още по-малко координационни звена за връзка с родните институции и власти. Това положение е в ущърб на всички:
– Родната администрация губи от невъзмонжостта да общува с българските граждани, с обичайното проникване, което би било полезно;
– Емигрантите губят от възмонжостта да получават актуална информация за процесите в страната и да участват в тях, чрез полезен опит, практики или чрез контакти с реципрочни чуждестранни институции и организации, в които примерно работят;
– Обществения живот в България губи от ерозията на гражданска активност, предвид оредяването на числеността на български граждани в активна работна и житейска възраст, които участват в него.
Всички тези процеси имат и пряко икономическо измерение, отново в ущърб на всички.

… Аз бих заложил на подобряване на качеството на чуваемост и обсъждане, както и консолидирането на събирателни обществени структури. За мен ключът към успешно взаимодействие и ефективна работа е добра, регулярна, наситена и структурирана комуникация вътре в общностите, между тях и институциите, между тях и други организации в България и по света, за да се прилагаме най-добрите съществуващи практики.”

И на последния наш въпрос преди отпътуването му, който беше “Какво не успяхте да свършите и какво бихте направили, ако разполагахте с още един мандат?”, г-н Стоилов ни отговори така:

“Ако бях довършил всичко, щеше да е сигурно, че плановете ми са били недостатъчно завършени. Към момента на моето отпътуване от Чикаго имахме няколко стартирали проекта, по които нямаше сигурност за успешно изпълнение. Сред тях са идеите за написване на втори и трети том на книгата „Чикаго – българският град“, за изграждане на Български мемориален парк, за създаването на Български културен център, но най-вече на водеща организационна структура на обществения живот на българите в Чикаго…”

Аз не мога да не се присъединя към казаното от г-н Симеон Стоилов. А Вие съгласни ли сте с него, че ни е необходима водеща организационна структура, обща българска организация? (И бих добавил още – организация и на обичащите България, защото все повече от нашите деца ще се женят за американци и хора от други националности). По-долу ще изредя още няколко причини – очаквам и Вие да ме допълните, тъй като един човек няма как да е изчерпателен.

1. За съжаление ние, българите в Чикаго, все още нямаме човек на висок пост в градската или държавната администрация. Такъв човек, които може да ни бъде лице, говорител, изразител на нашата общност.

Засега аз не знам сред нас по-изявена личност от г-н Шефкет Чападжиев. Но той скоро ще навърши 80 години и вече е пенсионер.  При разговорите ми с него, той ми е заявявал, че практически се оттеглил от обществения живот, макар че, когато има нещо важно и добро, го подпомага с пари. (Навярно всички знаете, че наскоро той дари $1 млн. на болницата в Мадан – линк.)

Една общобългарска организация и нейният обществен съвет може успешно да запълнят тази празнота. Нямаме един изявен лидер – но пък ще имаме една организация/съвет с много лидери. (Б.а.: Предварително искам да успокоя някои, които вече ме питаха – тази обща организация няма да е политическа, в нея няма да има възнаграждения и няма да зависи от българската държавна, нито ще се финансира от нея.)

2. Когато вдигаме знамето в Чикаго или се събираме за прием по случай националния празник, сме много горди всички, нали? Но това събитие е един път в годината и парите за него идват основно от няколко големи фирми. Доколкото ми е известно – от по около 2000 долара от всяка. Но нужно ли е само едни и същи да дават пари? Ако имаме многобройна организация, могат 2000, а защо не и 20 000 човека да дадат по 10 долара, и да осъществим значително по-големи задачи. Както и аз, така и почти никой от българите в Америка няма да обеднее за 10 долара. А с едно малко дарение ще се гордеем, че сме съпричастни, че сме допринесли за развитието на общността. На мен ми се случва да помагам за различни каузи, но често поради заетост научавам със закъснение или въобще не успявам да науча за някои добри инициативи.

3. В България се намира Институтът по история на българската емиграция в Северна Америка. За съжаление неговият основател и единствен спонсор д-р Иван Гаджев е покойник от две години (линк). И бъдещето на многотомния му архив е неясно (линк). За събраното от българския патриот македонската държава е предлагала преди години милионна сума.  Д-р Гаджев е отказал. От него зная и друго – той, който сам беше от Детройт, следеше внимателно случващото се в Чикаго. Д-р Гаджев събираше не само вестници, но и статии дори от електронни сайтове като нашия. А достойните постъпки, за които сме писали и ние, и вестниците, са много – някога на внуците ни може да им е интересно да научат повече за миналото и за нас с Вас. Ако не успеем да продължим апостолското събираческо дело на д-р Гаджев, то нека поне се опитаме да направим нещо за архива му и събраните ценни документи, книги, вестници, списания и предмети още от XIX век. Които са били събирани в продължение на половин век и с поне пет контейнера са били пренесени в България.

4. Една обща организация/съвет ще подобри много връзките и информираността сред хората – ще може от рано да се планират събитията ни в Чикаго, за да не се събрат по три културни и спортни събития в един ден, и интересуващият се от култура и съответно от спорт да не знае кое от тях да посети.

5. С обединението ни около основни въпроси на общността ни в Чикаго ще дадем добър пример за българите у нас и по света. За да не ни упрекват и някои политици, както един, който се опита да ни унижи, и ни изкара едва ли не врагове на България (вж. снимка).

Кадър от видеото, заради което ми позвъниха от няколко държави с въпроса: Вярно ли е, че само три деца от Чикаго са поискали да изучават български?

6. Постиженията на българите и българските организации са вече внушителни – например Съюзът на българските писатели в САЩ и по света издаде няколко сборници и книги, от Еврочикаго сме издали три, Салонът за българска култура и духовност издаде 4-5, а някои училища – 5-6 учебни помагала. И съвсем друго е да кажем, че общата организация е издала 50 книги, че излизат 4 вестника и няколко уебсайта. Добре е, че отборите по футбол на “Балкан”, “Миньор” и “Ботев” и др. са спечелили по няколко купи, но друго си е да се каже общото число – например, че са над 30!

7. Когато станем много значителни като бройка (и успеем да се преброим – нещо, което досега не сме направили), от нас ще се заинтересуват и всички, които искат да намерят пазар – една голяма организация може да издейства отстъпки за билети за културни събития или пътувания, за стоки и услуги и др. Така вложеното време и доброволен труд може да се върне с лихвите.

8. Оставам Ви сами да допълните този списък….

И накрая – един кратък анонс за следващия текст – той ще е за това как да се самоорганизираме, за изборността, мандатите и т.н. Защото, за разлика от всички други организации, които познавам поне досега, то при тази трябва да има изборност и да е без повторение на мандатите.

 

Петър Стаматов

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.