Home » Авторски страници, българи зад граница, политика

Удостоверенията на български произход. Отговорите на ДАБЧ

2018.01.22 Един коментар

На 15 януари 2018 г. Държавната агенция за българите в чужбина изпрати отговор на заявление за Достъп до обществена информация, подадено от нашето издание до председателя на Агенцията Петър Харалампиев още преди коледните празници миналата година. Заявления по същата тема – за доказването на български произход и даването на българско гражданство бяха изпратени и до министъра на правосъдието Цецка Цацева, както и до вицепрезидента Илияна Йотова. Техните отговори, получени своевременно, може да се видят съответно тук и тук. Факсимиле от отговора, получен от ДАБЧ и подписан от г-н Петър Харалампиев, може да се види по-долу в тази публикация.

Въпросите към председателя на ДАБЧ бяха следните:

  1. Какъв е броят на входящите номера за подаване на заявления за български произход, запазени чрез онлайн системата на ДАБЧ от началото на календарната 2017 г. досега?
  2. Какъв е броят на входящите номера за подаване на заявления за български произход, запазени чрез онлайн системата на ДАБЧ, от началото на Вашия мандат като председател на Агенцията досега?
  3. Колко са подадените заявления за издаване на удостоверения за български произход, по държави, от началото на Вашия мандат като председател на Агенцията?
  4. Колко са издадените удостоверения за български произход, по държави, от началото на Вашия мандат като председател на ДАБЧ досега?

(Знаем, че броят на издадените удостоверения може да бъде различен от броя на подадените заявления не само защото има заявления, които са били подадени по-рано, но и защото с едно заявление може да бъдат поискани и издадени повече от едно удостоверения. Но моля, посочете точните числа и за подадените заявления, и за издадените удостоверения, за посочения период.)

  1. Колко заявления за български произход има в ДАБЧ, подадени от началото на годината досега, които не са разгледани в рамките на един месец?
  2. Какъв е броят на отхвърлените заявления, от началото на годината досега, поради липса на убедителни доказателства за български произход на подателите?

За съжаление отговорите, които получихме от ДАБЧ, са не само неточни, но и непълни. На някои въпроси вместо отговор, има обяснения за правомощията на председателя на Агенцията и за това, че запазването на входящ номер в онлайн системата на ДАБЧ имало само удостоверителен характер. Няма никакви посочени числа, никакви, за това колко са запазените входящи номера в тази онлайн система, откакто г-н Харалампиев е на този пост, нито за календарната 2017 г.

А това е един много парлив въпрос, във връзка с който има много оплаквания от наши сънародници от историческата диаспора в различни страни. Не е ясно кога въобще тази онлайн система е активна, а без запазване на такъв входящ номер някой може да се разходи от друга държава до София, да отиде в ДАБЧ и да не може да си подаде документите за издаване на удостоверение за български произход. Защото без входящ номер това може да стане само с изричното разрешение от председателя на ДАБЧ. Това, впрочем, е отговор, който получихме от служители на тази агенция през декември миналата година, в разговори по телефона. Че ако няма запазен входящ номер, подаването на документи на място в ДАБЧ за български произход може да стане само с изрично разрешение на председателя. (Доколкото ни е известно, с изрично разрешение на Председателя на ДАБЧ през 2017 г. са приети заявленията и издадени удостоверения за българска народност на записалите се по Постановление № 103 на МС студенти от чужбина. Не знаем колко.)

Така че, първо, Държавната агенция за българите в чужбина не е изпълнила задължението си по Закона за достъп до обществена информация, навлизайки в други обяснения и не давайки никаква конкретна информация за това, за което е питана по първи и по втори въпрос. Като един от “аргументите” за недаване на тези отговори е посочено, че председателят на ДАБЧ не се избира за определен мандат и затова не можело да се даде информация колко входящи номера са били запазени в онлайн системата на ДАБЧ, откакто той е председател, както и за това колко входящи номера в тази система са запазени от началото на 2017 г. досега. (Данните за подадените заявления, издадените удостоверения за българска народност и отказите за издаване на удостоверения за българска народност не са обществено достъпни на сайта на ДАБЧ.)

Само че оплакванията на наши сънародници от т.нар. историческа диаспора, свързани с тази онлайн система, зачестиха откакто г-н Харалампиев бе назначен за председател на ДАБЧ. И което е много важно, достъпът до тази система трябва да е еднакъв за всички, а не само за тези, които неизвестно по какви пътища могат да знаят кога тази онлайн система се отваря за регистрации. Което, според някои наши сънародници, ставало кой знае защо по малките часове на нощта.

След спестените отговори на първия и втория въпрос, следва отговор на третия ни въпрос, който е даден за календарната 2017 г., а не за периода, откакто г-н Харалампиев е председател, и както е зададен въпросът. Изглежда със същия “аргумент”, че диференциация във времето не можело да има за заемане на пост, за който съответното физическо лице няма определен мандат. Вероятно това са успели да измислят юристите на ДАБЧ, за да не даде Държавната агенция точни отговори на нежелани въпроси. Хванали са се за думата “мандат”, сякаш едва ли не не са разбрали в какъв контекст е била употребена.

И така, според това, което получихме като отговори от ДАБЧ, през календарната 2017 г. в Агенцията са били подадени 15 500 заявления за получаване на удостоверения за български произход. За това колко са подадените заявления от м. май до края на декември 2017 г., откакто г-н Харалампиев е председател, от ДАБЧ на практика отказват информация.

(Онлайн системата има ограничен капацитет и не е ясно колко заявления може да приеме за един работен ден. До 2.06.2016 г. е съществувала практика регистрираните от ДАБЧ български организации в чужбина да изпращат списъци с податели на заявления за удостоверения за български произход, с молба за разрешение да бъдат приети в ДАБЧ, за да си подадат тези заявления. От 2.06.2016 г., с писмо до българските организации, председателят на Агенцията Петър Харалампиев „временно“ преустановява приемането на заявления за издаване на удостоверения за български произход по този начин. Оттогава и онлайн системата се “затваря” и започва да е активна различни и неизвестни за непосветените часови периоди.)

За същия период – т.е. за календарната 2017 г., са били издадени 22 000 удостоверения за български произход, се казва в информацията, която получихме от ДАБЧ. Разбира се и тук отговорът не е за това колко са били издадените удостоверения от м. май до декември, т.е. по времето на г-н Харалампиев, а е за цялата календарна година, защото нали председателят на Агенцията не се избира по принцип за определен мандат. Дали г-н Харалампиев не знае, обаче, колко точно удостоверения за български произход е подписал, откакто е встъпил в длъжност до края на годината; дали няма точна вътрешна статистика в Държавната агенция по този въпрос или някой друг ги подписва тия удостоверения? Но кой тогава носи отговорността на държавен служител, облечен власт да издава тези удостоверения? Неговият предшественик ли, заместникът му ли, кой? Кой носи отговорност за удостоверенията за български произход, подписани от май до декември 2017 г.?

(Избегнат е и отговорът на въпроса колко удостоверения са издадени в законоустановеният срок от един месец).

Ако се съди по дадената официална информация, за миналата година са били издадени с 6500 удостоверения повече, отколкото са били подадените през същия период заявления. Защо ли тогава има толкова оплаквания от дейността на ДАБЧ, при такава успеваемост? Как да си го обясним?

В отговора, изпратен от ДАБЧ, се казва още, че всички заявления, подадени през 2017 г., са били разгледани и по тях са били образувани преписки, като “около 3500” от тях не са приключени. Както и, че броят на постановените откази е 226.

Изразява се и съжаление, че експертният състав на Агенцията е много натоварен. Тук може да отбележим, че броят на служителите в тази държавна агенция наистина е малък и този въпрос е бил обсъждан много пъти на различни нива. Но е странно на този фон, от друга страна, че следобедно време в ДАБЧ трудно може да се намери по служебните телефони нейното ръководство – нито председателя, нито зам.-председателя, а понякога, към края на работното време или преди някакви празници, даже няма служител, който да вдигне телефона.

Следва факсимиле с отговора по ЗДОИ, получен от ДАБЧ.

Ще направим опит за сравнение между информацията, получена по ЗДОИ от други институции, и тази, получена от ДАБЧ.

Според отговорите, изпратени ни от Министерство на правосъдието, за периода от 4.05.2017 г. до 29.12.2017 г. в Дирекция “Българско гражданство” към Министерство на правосъдието са постъпили 10 811 молби за промяна на гражданството. От тях 3143 преписки са били подадени по консулски път. За същия период в дирекция “Българско гражданство” към Министерство на правосъдието са били проведени 7988 интервюта и са били одобрени от Съвета по гражданството и предложени за издаване на указ за българско гражданство молбите на 4742 души. (Ако извадим от числото проведени интервюта числото предложени за даване на българско гражданство, се получава, че 3246 души, с които са били проведени интервюта за даване на българско гражданство, не са били предложени за издаване на укази.) Всички тези числа са за периода от май до декември, не за цялата година.

В отговорите си Министерството твърди, че при него няма залежали преписки от преди мандата на този министър и от минали години, които да не са били разгледани от Съвета по гражданството.

Според отговорите, изпратени ни от Президентската администрация, за периода от 22 януари 2017 г. до 31 декември 2017 г. вицепрезидентът на Р. България Илияна Йотова е подписала 60 укази за придобиване на българско гражданство “от 3380 лица”.

Казва се също, че за посочения период вицепрезидентът е отказала да подпише укази за шест лица, за които министърът на правосъдието е предложил те да бъдат натурализирани. Както и, че за същия период Йотова е извадила 513 молби за издаване на укази за българско гражданство за допълнителна проверка, като допълнителните проверки за 34 лица „са приключили с издаване на укази за промяна на гражданството“. (Ако 513 молби са били извадени за допълнителна проверка, това значи, че общият брой на молбите е бил повече. Колко е бил той – 3380 ли, не е много ясно от отговорите на Президентството.)

И така, според отговорите на ДАБЧ, през 2017 г. са били издадени 22 хиляди удостоверения за български произход. Дали тези точно 22 000 издадени удостоверения са се получили случайно или числото е закръглено, не е ясно. Тук трябва да се има предвид и това, че на едно и също лице може да бъдат издадени повече от едно удостоверения за произход, които да послужат за различни цели и представяне пред различни институции.

Според отговорите на Министерство на правосъдието, от май до декември там са постъпили 10 811 молби за промяна на гражданството. За същия период са били предложени 4742 лица за издаване на указ за българско гражданство. Според отговорите от Президентската администрация, за почти цялата 2017 календарна година са били издадени 60 указа за българско гражданство.

Това в общи линии е изглежда ефективността на процеса по придобиване на българско граданство за наши сънародници от т.нар. историческа диаспора за 2017 г.

Невъзможност за запазване на входящ номер в онлайн системата на ДАБЧ за подаване на заявление за български произход, ако не знае човек кога тя ще бъде активна, верига от посредници, които кандидатите трябва да търсят и да ги облагодетелстват, за да може ходенето им по мъките на българските институции да е по-кратко, несъответствия между официално изпратените данни от различните ведомства, скриване на неудобна информация, десетки хиляди желаещи и 60 издадени указа за година.

А така също, по неофициална информация, стигнала до нашето издание от различни источници, имало дори тарифа за това колко струва едно удостоверение за български произход, в зависимост от времето за издаване, и това било публична тайна сред нашите сънародници зад граница, които са минали по този път. Едно дружество събирало личните данни на кандидатите за удостоверения и ги давало на вътрешен човек в ДАБЧ. Той ги вкарвал в онлайн системата и изнасял входящите номера в дружеството. Кандидатът давал 350 евро и на другия ден си получавал удостоверението. Ако искал да стане за седмица – 170 евро, а за месец – 100 евро.

Според друга неофициална информация, по време на закритото заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина, което се проведе през декември миналата година с представители на ДАБЧ, Министерство на правосъдието, Министерство на външните работи и други ведомства, най-горещият обсъждан въпрос бил за залежали преписки в Министерство на правосъдието, каквито имало от 2012 г.

(Тук е интересно да се отблежи и това, че протоколите с издадените укази за придобиване или отказ на българско гражданство вече не се публикуват на сайта на Министерството на правосъдието, каквато практика е имало преди 22.01.2017 г. Вместо това, на 2.10.2017 г. е публикувано „Важно съобщение“ с входящите номера на стотици податели на молби за придобиване на българско гражданство от 2015 и 2016 г., на които е оставена възможност до 2.02.2018 г. да доставят документ за наличието на „възходящ българин“. На подателите, които не доставят такъв документ, при това преведен на български и легализиран, преписката се прекратява. За тези, които са доставили такъв документ, процедурата по придобиване на българско гражданство тепърва започва.)

И така, от една страна, официално всяка институция от ангажираните в процеса по даване на удостоверения за български произход и българско гражданство се “трепе от патриотизъм”, в името на нашите сънародници зад граница, а от друга страна се оказва, че освен обективни проблеми в този процес, има и множество оплаквания, съмнения за коруптивни практики и лошо администриране.

Затова може би е крайно време Комисията по политиките за българите в чужбина към Народното събрание или Главният инспекторат на Министерски съвет не само да изиска точна информация за всички въпроси, за които няма отговори или отговорите си противоречат, на всички институции, ангажирани с процеса по даването на удостоверения за български произход и българско гражданство, и да огласи тази информация. Или Главният инспекторат на МС да я поиска от ДАБЧ и Министерство на правосъдието, а Комисията по политиките за българите в чужбина – от всички ангажирани по веригата институции.

Отговорността на ДАБЧ като единствено специализирано звено в държавната администрация за работа с българите зад граница наистина е голяма. Но ако начинът да се отговори на тази отговорност е да се скрива неудобна информация за онлайн системата за входящи номера, да не се дават точни отговори на въпроси, зададени по Закона за достъп до обществена информация, да тегне върху Агенцията съмнение за търговия с подаването и издаването на заявления за български произход, тогава как ДАБЧ може да защити искането си за повече служители и експерти, които да работят в нея?

Ръководителите на ДАБЧ винаги са политическо назначение, в което управляващи партии или коалиции в различни правителства и парламенти се спазаряват кой да я ръководи. Във връзка с това, може би е време и за законодателни промени така, щото председателят на тази Държавна агенция да не се назначава според политическите пазарлъци в който и да било парламент и правителство, а чрез конкурс с ясни изисквания към кандидатите за  длъжността и за определен мандат. Така хем съответният ръководител на агенцията няма да бъде назначаван заради своята партийна принадлежност, каквото и да е тя, нито според политическите пазарлъци между управляващи партии и мнозинства, хем той би имал повече сигурност за времето, в което ще управлява тази агенция, и по-малко пряка зависимост от съответната партия, която го е довела на този пост.

Държавната политика към българските емигрантски и исторически общности, пръснати къде ли не по света, наистина трябва да бъде издигната на съвсем друго ниво и да се прави с повече пари и кадри, качествени кадри, но това няма как да стане, докато тази политика е следствие от междупартийни пазарлъци и докато ведомството, което отговаря за нея, е с нисък институционален ранг. За различни ведомства, имащи отношение към тази политика – като Министерство на външните работи, Министерство на образованието, Министерство на културата, Министерство на правосъдието, Президентството и пр., тя не е първостепенна и никога не е била.

Първостепенна е само за Държавната агенция за българите в чужбина, която обаче не е министерство.* Но тази агенция, освен, че има малък човешки и финансов ресурс, се поставя на практика при всяко правителство и парламент в пряка зависимост от някоя партия, чийто кандидат е спазарен между съответното управляващо мнозинство да бъде поставен на поста председател. И това се случва, въпреки че въпросът за българската диаспора, която е вече твърде значителна част от българския народ, не може да принадлежи на никоя партия.

Политиката към българските емигрантски и исторически общности по света е национален въпрос. В частност, и издаването на удостоверения за български произход и даването на българско гражданство на наши сънародници, граждани на други страни, също е национален въпрос. И едно от най-тъжните неща е да се подбива авторитетът на България пред всички онези наши сънародници, родени в други страни, за които тя е държава майка.

Отговорност в целия този процес по доказването на български произход и даването на българско гражданство имат и българските организации в различни страни, които са ангажирани по един или друг начин в него. Но най-голямата отговорност за това този процес да стане по-бърз, честен и ефективен, е на българската държава. Тя трябва да направи така, че и в законодателно, и в изпълнително отношение нашите сънародници от т.нар. историческа диаспора да имат равен, улеснен, некоруптивен достъп до възможността да станат български граждани.

——————————————————————————————————————————————————————–

Личното мнение на издателя на Еврочикаго е същото, както и на неотдавна починалия доайен на българската емиграция в САЩ д-р Иван Гаджев – че трябва да се закрие ДАБЧ и да се създаде Министерство за българите в чужбина (вж. линк).

.

One Comment »

  • Наим Тола said:

    Интервюирах две години и все още нямах интернет системи Преписката е разгледана от Съвета по гражданството. Извадена е за допълнителна проверка,

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.