Home » Авторски страници, литература, политика

Билярд с демократични мозъци

2014.09.04 Няма коментари
Spread the love

Днес, 25 години след началото на демокрацията, българите живеят по-зле, по-несигурни са за утрешния ден, измират демографски, търпят етническа криминална престъпност, не виждат перспектива… И се появява вечният шопски въпрос: оти ги ручахме жабетата?

Големите жабета – 17

 

Преди 1989 г. си мислехме, че тогавашната идеология промива съзнанието на хората.

След онази паметна година постепенно разбрахме, че „промиването на съзнанието“ тогава е било детска играчка в сравнение със сегашното.

Демокрацията превръща мозъците на хората, повярвали в нея, в нещо по-гладко от билярдни топки. Който не вярва, може да влезе в дискусия с някой убеден демократ …

Гьобелс ряпа да яде.

Това донякъде обяснява защо все още толкова много хора вярват в “демокрацията“ – независимо, че тази система само за 200 години успя да съсипе съвременната западна цивилизация, изградена с усилията, волята и кръвта на западноевропейците в продължение на 1500 години, и днес я превръща в афро-азиатски бантустан под лозунгите за „толерантност“, „мулти-култи“ и т. н.

Главна роля в този процес се пада на демократичната пропаганда, която превръща човешкото мислене в билярд на съвършено полирани и лакирани мозъци.

Предлагам ви откъс от  Глава 11 – „Как  зомби-демократите надминаха комунистите“, на „Демократура или Диктатура на демокрацията“…

„Също пример за такова пригаждане (но тук едва ли е уместно определението „блестящ”) е съдбата на Горбачов – за когото днес остана жалката участ на храненик на бившите си идеологически противници, възнаграден за отстъпчивостта (или за глупостта си!) с малко, скромно замъче в баварските Алпи и модерен туристически комплекс за дъщеря му в подножието на атинския Акропол. Именно нему принадлежи най-кратката и най-синтезирана оценка на собствените му катастрофални „реформи”, обозначени с прочутия термин „перестройка”. В едно интервю през март 2010 г. журналист го попита:

– Михаил Сергеевич, излъгаха ли ви американците?

Той мълча дълго и отговори съвсем кратко:
– Излъгаха ме.

Какво да се прави… Бил  си глупак – излъгали са те. Както казва още преди 2 хиляди години един от най-блестящите военни мислители на всички времена, Сун-дзъ: „Тежко на излъгания”.

Затова комунистическата диктатура загуби конкуренцията с де­мократичната – поради ограниченост на мисленето. Ограниченост в ма­щабите на замисъла. Съответно – ограниченост в манипулирането на съзнанието на отделната личност и на обществото.

Именно в манипулирането на съзнанието демократите надми­наха тотално комунистите – и затова ги оставиха на бунището на исто­рията.
Демократите издигнаха манипулирането на съзнанието до следващата, много по-висша степен, която сполучливо може да бъде определена с метафората „зомбиране”.

При комунизма голямата част от манипулираните съзнаваха, че са манипулирани. Така манипулацията неизбежно и по принцип се про­валяше – просто никой не вярваше в сервираните му манипулативни тези. Робите на комунизма съзнаваха, че са роби. Нямаше как да им бъде внушено, че са свободни.

При демократите обаче по-голямата част от манипулираните не съзнават, че са манипулирани. Така манипулацията се развива до следващата си степен – да я наречем зомбиране.

Робите на демокрацията не знаят, че са роби.

Идеалните роби – които си въобразяват, че са свободни и затова са готови до фанатизъм да вярват, че тяхното робство е тяхната свобода.

Точно по Оруел: „Робството е свобода”.

В сравнение с демократите комунистите манипулираха в доста ограничена степен съзнанието на „масите”, според собствената им терминология. Просто колкото с цел да се предотвратят помисли за открити бунтове. А който повярвал на красивите идеи – повярвал. Както се казва: няма лошо. Затова и за комунистическите агитатори и пропагандисти нямаше особено значение дали някой вярва на това, кое­то пишеха и говореха – важното беше хората да се преструват, че вярват. Да бъдат принудени да се преструват, че вярват.

И бяха принудени. Преструваха се. Но това, разбира се, не мо­жеше да продължи вечно.
Затова накрая всичко стана на бъзе и коприва…

За разлика от комунистическата манипулация на съзнанието, която именно поради факта на изоставане във времето (все пак се е поя­вила на историческата сцена доста по-късно след демократичната манипулация) беше ограничена по интензивност, период и обхват, про­пагандата на демокрацията се стреми към тоталност и всеобхватност.

За демократичните манипулатори далеч не е достатъчно, както за комунистическите, да потиснат възможна съпротива. За демокра­тичното манипулиране на съзнанието е много по-важно да не допусне въобще да възникне мисълта за съпротива.

Разбира се, за тази цел не може да се залага само на заплаши­телните, силови методи, нито на очертаването на прекрасни, но смътни и неясни перспективи, каквито тактики избираха обикновено кому­нистическите идеолози.

Не. Демократичните манипулатори на съзнанието избягват основната грешка, допускана от комунистическите им колеги (допуска­на по необходимост, трябва да отбележим – та какво друго можеха да предложат?), и въобще не внушават, че там някога, в далечното светло бъдеще внуците и правнуците ще живеят в построения земен рай.

Това отдалечаване на красивата илюзия в далечното бъдеще наистина е генерална грешка.

Демократичните манипулатори внимателно я избягват и внуша­ват, че човечеството (или поне „просветлената”, сиреч демократизи­раната, част от него) вече живее в този земен рай. Единственото, кое­то има да се пооправи още от великолепния строеж, са някои дребни подробности: да се премахнат такива отживелици като независимостта на държавите, да изчезне семейството, да се иронизират и подиграят та­кива вехти идеи като патриотизъм – тоест обичта към родината, да се заличат различията между мъжете и жените, религията да бъде осмяна и захвърлена (само християнството, разбира се, да не си помислите, че всички религии?!).

И когато се случи това, когато всички станат наистина равни, като вече все по-силно се внушава идеята под термина „равни” да се подразбира „еднакви” – тогава в глобален аспект ще се постигне ня­каква прекрасна хармония, която всъщност вече била почти постигната в т. нар. „демократичен” свят.

Идеята за равенството, естествено, е основна в демократичната манипулация. Вече отбелязахме, че обичайният похват на манипулато­рите в отговор на резонната забележка, че де факто не всички са равни и не е възможно да бъдат равни, е да заявят, че под „равенство” се разбирало само равенство пред закона – а за всичко останало се пре­доставяла пълна свобода на индивида да се развива както намери за добре. Тоест, за всичко останало индивидът се оставя на законите на джунглата.

Дребната подробност, че и пред закона не всички са равни, за­щото няма как да е равен някой, който може да си позволи адвокат за десет хиляди долара, с друг, разчитащ на служебен защитник, се подми­нава като несъществена; впрочем, такова подминаване на «несъществе­ни» подробности, характерно някога за комунистическата пропаганда, е взето изцяло на въоръжение и от демократичната.

Актуалният, злободневен проблем на демократичните манипу­латори обаче, който те сега, в този исторически момент, трескаво се опитват да решават, е, че идеята за равенството буксува и по друга ли­ния: веднъж изравнени, дори само пред закона, даже само с всичките условности на фактическото неравенство пред същия този закон, по-на­татък вече хората не може да бъдат манипулирани с внушението, че е необходимо още равенство.

Колко „още”?

Докога? Нали отдавна вече всички сме равни?

По този начин основата, фундаментът на демократичната мани­пулация – прословутото „равенство”, губи значението си, деактуализи­ра се, не може вече да бъде използвано като аргумент.

Ето защо на преден план веднага след рухването на комунизма излязоха малцинствата.

Беше спешно необходима нова идеологическа платформа – ста­рата с борбата срещу ужасния комунизъм просто вече нямаше как да бъде приложена; е, освен срещу Китай и Северна Корея, но те са далече, пък и китайците стават все по-силни и с тях трябва по-внимателно…

Затова сега масово се пласира манипулацията, че все още има хора, които не са достатъчно „равни”, които нямат достатъчно права, както останалите – и това са т. нар. „малцинства”. Без значение какви: етнически, религиозни, расови, педераси и лесбийки и пр., и пр. Естествено, гузно и неловко се заобикаля проблемът, че след като и без това вече всички са равни, то, ако се дадат на «малцинствата» допълни­телни «равенства», всъщност така те получават не изравняване (което веднъж вече по презумпция се е състояло още с раждането на отделния човек) – а привилегии. Както и, че по този начин се дискри­минира мнозинството от хората, които не принадлежат към „малцинс­твата”. Именно използването на теорията за „дискриминираните малцинства” издава и насоката, която ще следва и занапред демокра­тичното зомбиране на съзнанието – все по-нататъшно разделяне, раздробяване на обществото на отделни части и насъскване на тези части една срещу друга; напълно според старата забележка на Русо, че демокрацията е общество, основано върху вътрешни конфликти и междуособици.

Такива висини на манипулацията, превърната в зомбиране, като например внушението, че е нормално да се женят (или как да се нарича въпросното действие: мъжат, мъжоженят, женомъжват?!) мъже с мъже и жени с жени определено не бяха достигани от корифеите на ко­мунистическата идеология.

Да не говорим пък за свобода както в щата Тексас: там човек да може да се ожени за животно. Сега обмислят да се разреши законово и женитбата на човек с предмет. Интересно ще е, нали: жениш се за пра­хосмукачката си и й прехвърляш контролния пакет акции от фалирала фирма. Пък тя после да се оправя с кредиторите…

И със сигурност на външния министър на СССР никога не би хрумнало да провъзгласи, че основен приоритет на външната политика на съветската държава ще е защитата на правата на хомосексуалистите – каквато декларация направи държавната секретарка на САЩ Хилари Клинтън, която явно освен това ще остане в историята и с радостното си подскачане пред телевизора при гледката на зверското убийство на Кадафи.

Именно в достигането на такива шеметни висини на зомбиране на съзнанието демократите определено и категорично надминаха кому­нистите“.

Това беше откъс от Глава 11 – „Как зомби-демократите надминаха комунистите“ на моя роман-есе „Демократура или Диктатура на демокрацията“. Ще се радвам, ако съм предизвикал интереса ви към него.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.