Home » Авторски страници, политика

Само 14 посланика и 1 консул са подали заявления за гласуване

2014.05.14 12 коментара

4f9a8b116904d1db7b607bd33bd6790093ea0cfe2-623x380Представители на българските официални институции не веднъж са изказвали тезата, че българите в чужбина не са активни и не подават заявления за гласуване, което било причина да няма открити достатъчно избирателни секции в чужбина за организирани от българската държава избори.

За предстоящите този месец избори за български представители в Европейския парламент, за които избори обикновено активността е по-ниска, са били подадени 7998 заявления за гласуване от български граждани в чужбина. За българските парламентарни избори, проведени миналата година, заявленията за гласуване бяха много повече, но това се обяснява и с характера на изборите – към националните парламентарни избори интересът е по-голям. От друга страна обаче, с влезлите промени в новия Изборен кодекс, за тези избори ще се открият три пъти повече избирателни секции извън страната, отколкото при предишните.

На 12 май вицепрезидентът Маргарита Попова се обърна с призив към българските граждани в чужбина да гласуват на Евроизбори ‘2014. В нейното обръщение до сънародниците зад граница, което нашето издание публикува, се казва: „Благодаря на онези от вас, които вече заявиха желание да партнират на българските дипломати зад граница, за коректната и ефективна подготовка на изборите за Европейски парламент. Изразявам надежда, че предвидените от законодателя по-добри възможности за гласуване на европейските избори ще бъдат „наградени“ с вашата активност. Сигурна съм, че дипломатическите и консулските ни представителства зад граница ще се отнесат позитивно към инициативата на българските общности за подпомагане на изборния процес.“

И ние се надяваме, че българските дипломатически и консулски представителства ще съдействат максимално за организацията за провеждането на тези избори и нашите дипломати и генерални консули в чужбина ще подходят към своите отговорности ангажирано.

Да видим обаче дали самите български дипломати в градовете и страните, в които ще има избирателни секции за тези избори, са подали заявление за гласуване.

Проверка на нашето издание в списъците с всички подали заявления за гласуване за тези избори в различни градове и страни (списъците по секции са качени в сайта на МВнР) показа, че българските посланици, генерални консули и постоянни представители в различни международни организации, които са подали заявление за гласуване в избирателната секция в съответната столица или град, където е седалището им, са 15, а неподалите – 31. Т.е. съотношението е над две към едно в полза на неподалите.

Подали заявления за гласуване са българските посланици в: Берлин, Германия – Ради Найденов; в Берн, Швейцария – Меглена Плугчиева-Александрова; в Братислава, Словакия – Маргарита Ганева; в Будапеща, Унгария – Бисерка Бенишева; във Варшава, Полша – Василий Такев; във Виена, Австрия – Елена Шекерлетова; в Загреб, Хърватия – Таня Димитрова; в Кишинев, Молдова – Петър Вълов; в Лисабон, Португалия – Тодор Стоянов; в Любляна, Словения – д-р Иван Сираков; в Мадрид, Испания – Костадин Коджабашев; в Прага, Чехия – Лъчезар Петков; в Рим, Италия – Марин Райков; в Токио, Япония – Георги Василев. Заявление за гласуване е подал за секцията в Солун и българският генерален консул в Солун, Гърция – Васил Вълчев.

Общо 14 посланика и един генерален консул са тези български дипломатически представители, които в градовете и страните, в които ще има български секции за тези избори, са подали заявление за гласуване.

За съжаление, както вече споменахме, броят на неподалите заявления за гласуване български дипломатически представители е двойно по-голям. Това са нашите посланици в: Атина, Гърция – Емилия Кралева; в Брюксел, Белгия – Веселин Вълканов; в Букурещ, Румъния – Александър Филипов; в Дъблин, Ирландия – Бранимир Заимов; в Кабул, Афганистан – Николай Янков; в Копенхаген, Дания – Валентин Порязов; в Лондон, Великобритания – Константин Димитров; в Москва, Руска федерация – Бойко Коцев; в Никозия, Кипър – Веселин Вълчев; в Осло, Норвегия – Румяна Митрева; в Париж, Франция – Ангел Чолаков; в Скопие, Р. Македония – Иван Петков; в Стокхолм, Швеция – Светлан Стоев; в Хага, Нидерланция – Никола Колев; в Хелзинки, Финландия – Любомир Тодоров; във Ватикана, отговарящ и за Малта – проф. Кирил Топалов (името на проф. Топалов не фигурира нито в секцията в Рим, нито в секцията в Сейнт Джулиан в Малта). Както и временно управляващият посолството ни в Бейрут, Ливан – Пламен Цолов. Общо 17 посланика не са подали заявления.

Не са подали заявления и българските генерални консули в Битоля, Р. Македония – Теодор Русинов; Истанбул – Александър Велев; в Мюнхен, Германия – Антоанета Байчева; в Ню Йорк, САЩ – Милен Люцканов; във Валенсия, Испания – Мая Стефанова; в Дубай, Обединени арабски емирства – Ангел Калинов. Общо 6 генерални консула.

Не са подали заявления и постоянните представители на Р. България към: Европейския съюз (със седалище Брюксел) Димитър Цанчев и към НАТО (пак седалище Брюксел) Иван Найденов – за секцията в Брюксел; към ОССЕ (със седалище във Виена) Светослав Спасов – за секцията във Виена. Както и българският постоянен представител към ООН (седалище Ню Йорк ) Стефан Тафров – за секцията в Ню Йорк; и постоянният ни представител към ООН (седалище Женева) Иван Пиперков – за секцията в Женева. Постоянният ни представител към Съвета на Европа (седалище в Страсбург) Красимира Бешкова и постоянният ни представител към ЮНЕСКО (също седалище в Страсбург) Александър Савов не са подали заявления за секцията в Страсбург. Както и българският постоянен представител към ФАО (Организация за прехрана и земеделие към ООН, със седалище в Рим) Любомир Иванов – за секцията в Рим.

Общо 8 български постоянни представители в различни международни организации, чиито седалища се намират в градове, където ще има български избирателни секции за евроизборите, не са подали заявления за гласуване. А повечето от тях се намират в Страсбург и в Брюксел.

Разбира се, теоретично е възможно някои от неподалите заявления посланици и генерални консули да са предвидили да бъдат в България на 25 май, когато се провеждат евроизборите, и да гласуват по постоянния си адрес в страната. Но това е малко вероятно, заради техните служебни задължения около провеждането на самите избори в съответните градове и страни, вменени им от Изборния кодекс.

Проверката, която направихме, обхваща само посланици, генерални консули и постоянни представители към важни международни организации. Тя не обхваща всички български дипломатически служители зад граница, за които не знаем в какъв процент са подали заявления за гласуване. И които разбира се като брой са много повече. Но не е трудно човек да се досети, че ако само служителите в българските дипломатически представителства и, да кажем, пълнолетните членове на техните семейства, биха подавали заявления за гласуване за организираните от българската държава избори в чужбина, каквито и да са те, в съответните градове и страни, където България има посолства и генерални консулства, създаването на изборни секции там би било гарантирано.

А сега то се гарантира само и най-вече с активността на т.нар. обикновени граждани, на българските граждани в чужбина, които ако не бяха достатъчно заявления за гласуване в някои столици и градове – на съответните посланици и/или генерални консули всъщност щеше да им е по-лесно, понеже нямаше да имат никакъв ангажимент по организацията на изборни секции за български избори в чужбина.

Така, както ще им бъде по-лесно, например, за тези избори на българските генерални консули в Ниш и в Одеса, и на българските посланици в Киев и в Белград, понеже там няма да има изборни секции. (В Сърбия и в Украйна, както е известно, има български малцинства, и част от българите в тези страни имат и българско гражданство. Това са две европейски страни, едната от които е в процес на преговори за присъединяване към ЕС, а в другата се намира в критична ситуация, за чието решаване роля има и ЕС.)

Отделен въпрос е, че не всички български дипломатически представители познават добре българското изборно законодателство и при организираните за тези избори значителен брой избирателни секции в чужбина, за които има желание за съдействие на различни места от страна на представители на диаспората, те биха могли да не се възползват от тази гражданска активност и желание за съдействие. Това може да се случи например, във връзка с попълването на съставите на секционните избирателни комисия (СИК) за някои избирателни секции в чужбина, за които не достигат членове на СИК.*

.

Еврочикаго

———————————————————————–

*Според Изборния кодекс – “Чл. 104. (1)  Когато партия или коалиция по чл. 102, ал. 6 или 7 не е направила предложение, Централната избирателна комисия не по-късно от 5 дни преди изборния ден назначава за членове на секционните избирателни комисии лица, предложени от ръководителите на съответните дипломатически или консулски представителства или от министъра на външните работи или оправомощен от него заместник-министър.
(2) Ръководителите на съответните дипломатически или консулски представителства или министърът на външните работи или оправомощеният от него заместник-министър може да правят  предложенията въз основа на предложения от организации на български граждани в съответната страна.”

 

12 коментара »

  • Митко said:

    Българските граждани в Украйна и Сърбия в общия случай нямат право да гласуват на тези избори защото не живеят в ЕС. Същото важи и за САЩ и Швейцария например. Надявам се да не се получат неприятни ситуации и иначе добросъвестни хора да попълнят декларация с невярно съдържание и съответно да фалшифицират изборите.

    Като цяло е чешене на езици това с дипломатите. Българските общности в Европа са многохилядни. При минимална заинтересованост във всеки малко по-голям град можеше да има секция (е, с изключение на Германия).

  • Стефан said:

    Никак не е чесане на езици. Това показва гражданската мотивация на тези най-висши български представители зад граница да участват в изборния процес. Които дори не са си дали труда да подадат заявление за гласуване, какво остава да седнат и да подготвят своевременно изборите. А същевременно непрекъснато упрекват българите в чужбина, че по избори не били активни и не подавали заявления. Поради което после нямало достатъчно секции. Справка: скандалът миналата година в Лондон, където бяха открити само 2 секции и където се чакаше 4-5 часа за да се гласува. А виждаме, че самият посланик в Лондон не е подал заявление. Естествено, не става дума, че с 30-тина заявления от посланици ще отворим куп секции. Не, не говорим за математика, а за политика. Какъв личен пример дават посланиците? И с какво морално право после упрекват българите зад граница? И даже бих отишъл по-далече от статията : с какво морално право те са български посланици? Защото те са в чужбина не за да ходят по коктейли по амбасадите, а да представляват България и българската демокрация. А демокрация без избори – няма. С този си жест – да не подадат заявление, те казват всъщност, че не вярват в българската демокрация. А в случая за Евроизбори – и в европейската такава.

    А иначе, ако не беше променен изборният кодекс, в т.ч. и под натиска на българските организации в чужбина, така че да се предвиди автоматично откриване на секции, там, където на предходни избори са гласували най-малко 100 избиратели, то и сега щеше да стане същото – малко на брой секции и много чакане.

  • Стефан said:

    И за да не съм голословен. Ето нахалното изявление на говорителя на MВнР Япраков по повод скандалните опашки в Лондон минаата година
    http://www.dnevnik.bg/izbori2013/2013/05/15/2061365_vunshnoto_ministerstvo_za_opashkite_v_chujbina_broiat/

  • Любо said:

    “Външното министерство за опашките в чужбина: Броят на избирателните секции зависи от заявленията”.

    Според мен, като данъкоплатец смятам, че кариерното израстване на посланиците би трябвало да зависи от заявленията за разкриване на изборни секции.

  • Mariana said:

    Митко: “Българските граждани в Украйна и Сърбия в общия случай нямат право да гласуват на тези избори защото не живеят в ЕС. Същото важи и за САЩ и Швейцария например.”

    Българските граждани са и европейски граждани /по силата на това, че са граждани на страна – член на ЕС/, където и да се намират. Затова на тези избори, които са за български представители в Европейския парламент, ще има например секция в Афганистан, в Ливан, в Япония, в Турция, в САЩ – в които ще гласуват намиращи се там български граждани. Т.е. дори в страни, които не само, че не са членки на ЕС, но са и, някои, на съвсем други континенти.

    Така че не бива да се бъркат всички етнически българи в Сърбия и Украйна, които разбира се далеч не всички са български граждани – и поради това, че нямат такова гражданство, а са българи само по етнически произход, не могат да гласуват на каквито и да било избори, провеждани от българската държава, не само на тези – с онези от тях, които имат българско гражданство, и имайки такова, могат да гласуват, та ако ще и да са в Токио, например, на 25 май. Където ще гласува, впрочем, и българския вицепрезидент М. Попова, в изборната секция там.

  • Митко said:

    Mariana: Български гражданин, който не е живял в ЕС през последните 3 месеца преди изборите няма право да гласува. Факт. В Афганистан ще има секция, защото военните са изпратени там от държавата и се разглеждат като живеещи в България. Вицепрезидентът ще гласува в Токио, но тя живее в България, а не в Токио. Това за гражданите и етническите българи не разбирам защо го споменаваш. Никак не би ми се искало да съм в някоя комисия извън ЕС. Би трябвало масово да връщам хората.

  • Mariana said:

    За да стане човек български гражданин, ако се е родил примерно в Болград, Украйна, или в Босилеград, Р. Сърбия, или където и да било другаде, той трябва да има регистриран адрес в България. Как става това, е отделен въпрос. И Р.Македония, например, не е член на ЕС. Но за тези избори ще има избирателни секции в Македония – в Скопие и в Битоля, където впрочем се намират съответно българско посолство и българско генерално консулство.

    Ако погледнете списъците с подадените заявления за гласуване, благодарение на които са били формирани тези избирателни секции на територията на страна, която не е член на ЕС, за български представители в Европейския парламент, ще видите, че там ги няма имената на българския посланик в Скопие и на българския генерален консул в Битоля. Както и че повечето имена завършват на -ски, или пък са с малко име Миле, Гоце и от този род, т.е. това са македонски и български граждани, които са подали заявление за гласуване в тези избори, благодарение на които заявления в Скопие и в Битоля ще има избирателни секции.

    Затова пък в друга страна, също не член на ЕС, каквото е Р. Сърбия, няма такива избирателни секции – нито в посолството в Белград, нито в генералното консулство в Ниш. А в Р. Сърбия има българи, които са граждани и на страната, в границите на която са се родили – в случая в Сърбия, и на Р. България.

    Мислите ли, обаче, че има някаква разлика между българските и македонски граждани в Р. Македония и българските и сръбски граждани в Р. Сърбия – може някои от тях и да са били в последните 3 месеца на територията на България или на друга страна член на ЕС, но едва ли всички. И макар че онези от тях, които не са били в последните три месеца в България или в друга страна член на ЕС, които вероятно са повечето – и в Р. Македония, и в Р. Сърбия, и дори в Украйна, където нещата са подобни – може би трябва да се има предвид и това, че става въпрос в случая за европейски страни, които – като Р. Македония и Р. Сърбия са в процес на присъединяване към ЕС, а що се отнася до Украйна, и там въпросът дали тази страни да се присъедини към ЕС също не стои от вчера, а в последните месеци той стана още по-важен и актуален.

    Защо споменавам всички тези неща? Защото в този контекст – в контекста на това, че първо, става дума за страни, които са най-вероятно бъдещи членки на ЕС, в които живеят етнически българи, част от които са и български граждани; както и в контекста на това, че в една от тези страни – като например Р. Македония, ще има избирателни секции, а в други – като например в Р. Сърбия и в Украйна – няма да има (въпреки че и трите не са държави членки на ЕС все още); както и в контекста на това, че ако служителите в българските дипломатически представителства сами имаха по-висока активност и подаваха заявления за гласуване; можеше и в Ниш, например, както и в Одеса, да има избирателни секции. И сигурно щеше да се намери кой да гласува в тях. Въпреки че не е ясно как наистина членовете на съответните СИК, както сам споменавате, ще решават кой е живял трите последни месеца в страна член на ЕС и кой – не.

    Но може би в този конкретен случай буквата и духа на закона малко се разминават. Защото и в Р. Сърбия, и в Р. Македония, както в известен смисъл и в Украйна, хората с българско самосъзнание ще разчитат на Европейския съюз за спазването на техните човешки права в съответните страни. И поне онези от тях, които имат и българско гражданство, като граждани и на страна членка, и на страна, която се стреми да бъде членка на същия съюз, би било добре да имат правото да избират кой български представител в Европейския парламент ще защитава техните права в съответните страни, в които живеят, които права далеч не винаги са добре защитени.

  • Димо said:

    Mariana (author): Това са разсъждения, които изобщо не се покриват от действащия ИК и са крайно абстрактни. Все пак Еврочикаго не е ТВ7. ЦИК си е направила труда да формулира прецизна дефиниция на това, кой има право да глас: http://www.cik.bg/foreign. Преди да гласува всеки ще подпише декларация. Надявам се, че хората няма да разсъждават над “духа на закона”, както си се изразила, ами ще мислят с главите си. Само че аз още сега ще предскажа куп нарушения и неверни декларации. Членовете на СИК ще имат да обясняват до безкрай, но винаги се намират напористи сънародници, които няма да ги слушат.

  • Mariana said:

    Първо, драги Димо, не ми пишете на ти, защото въобще не се познаваме и не е зле да проявите малко възпитание.

    Що се отнася до това, че разсъжденията ми били абстрактни, не ми изглежда правилно да сте ги разбрал. Не знам дали е така защо не сте искал, или защото това, което ви интересува, е било съвсем друго.

    Впрочем, тук може да видите една илюстрация, свързана с “абстрактността”, която не сте разбрал – https://www.eurochicago.com/2014/05/priziv-bkks-evroizbori/

    Трето, в публикацията, която коментирате, става дума основно за това, че българските дипломатически представители зад граница трябва да бъдат по-ангажирани и да подават заявления за гласуване, вместо да се корят понякога т.нар. обикновени български граждани в чужбина, че не подавали такива заявления и затова нямало изборни секции еди къде си и еди къде си.

    Това изглежда обаче въобще не интересува някои читатели.

  • Димо said:

    ОК. Ако се появи статия за хаос в определени секции и неверните декларации, ще продължа там. И наистина не ме вълнуват консулите и посланиците, защото отдавна съм ги отписал като некадърни. От умрял писмо не чакай.

  • Никола said:

    Големи сталинисти се извъдихте, момчета и момичета.

    Гласуването е право, а не задължение. Дали българските дипломати ще гласуват или не, си е тяхна работа. Освен ако не искате да ги водите с пушка към бюлетината.

  • Mariana said:

    Разбира се, че гласуването е право, а не задължение. Обаче не сте обърнал внимание на контекста – който в случая е /ще се наложи да се повторя, не пиша това за първи път, но явно още не е разбрано/, че когато за българските граждани в чужбина е било казвано не веднъж от представители на българската държава при предишни избори, че не били достатъчно активни да подават заявления и затова нямало открити достатъчно секции, не би било зле първо гражданите, които са държавни служители на страната в чужбина, да дадат пример за това.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.