IN MEMORIAM: Отиде си Георги Миралаев – един от стожерите на старата ни емиграция в Чикаго

.

Българската общност в Чикаго научи скръбна вест. На 92-годишна възраст ни напусна Георги Стойчев Миралаев (George S. Miralaeff, Sr.) – един от най-възрастните, морално устойчиви и уважавани представители на старата българска политическа емиграция в САЩ.

Човекът, който прекара цели 71 години в изгнание, но до последния си дъх повтаряше думите: „Аз си оставам българин… майчиният език не се забравя лесно“, премина във вечността.

Едно момче срещу браздата на тиранията

Роден на 13 ноември 1933 г. в елховското село Раздел, Ямболско, животът на Георги е белязан от жестокостта на ранния комунистически режим. След като семейството му е разкулачено, земята им е отнета, а баща му е жестоко пребиван в килиите на милицията, едва 17-годишният Георги взема съдбоносно решение. В нощта на 13 ноември 1950 г., без дори да вземе хляб, за да не го усети майка му, той пресича нелегално границата с Турция само с нож и тесла в торбата. На самата бразда пада на колене, разплакан целува българската пръст и се сбогува с нея така, както се целува майка.

Следват брутални разпити в Одринския затвор, месеци в претъпкания емигрантски лагер в Истанбул и драматичен опит за отвличането му от агенти на Държавна сигурност посред бял ден в градската градина на мегаполиса.

Пътят към свободна Америка и каузата в Чикаго

Неговата честност и трудолюбие печелят сърцето на американския полковник Далас Хейнс (военно аташе в Истанбул), който го наема в дома си, а през 1955 г. го довежда в САЩ, представяйки го пред колегите си във военните бази като „свой по-голям син“. По пътя през разрушена Германия, младежът е поканен и застава пред микрофоните на радио „Свободна Европа“ и „Гласът на Америка“, за да говори за съдбата на поробена България.

През юни 1956 г. Георги се установява за постоянно в Чикаго. Той става един от основоположниците и дългогодишен секретар на настоятелството на Българската православна църква „Св. София“ в Чикаго. Заедно със свои другари, той превръща черковната общност в пристан за хиляди български политически бежанци, устоявайки на редица църковни и политически разколи с думите: „Винаги с Майката черква, винаги с България!“

Георги изпита и най-тежката трагедия на разделението – през 1974 г. отива в Скопие за среща с родителите си, но комунистическите власти спират майка му на границата като примамка, за да го арестуват. Георги отказва да влезе в капана и никога повече не вижда майка си приживе.

Закъснялото признание на Родината

В изключително символичен, но и болезнен обрат на съдбата, само преди два месеца (на 23 март 2026 г.) Българо-американската асоциация – Чикаго и редакцията на Eurochicago изпратиха официално предложение до Държавната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ) за удостояване на Георги Миралаев с почетно отличие за неговата дългогодишна родолюбива дейност.

Държавата реагира и Изпълнителният директор г-жа Райна Манджукова подписа Почетна грамота, с която официално призна заслугите на този скромен българин. Съдбата обаче се оказа по-бърза от администрацията – Георги затвори очи броени дни преди документът да прелети Океана. Грамотата вече няма административна стойност, тя има силата на исторически документ. Тя ще бъде предадена официално на четирите му деца (Джордж-младши, Стивън, Майкъл и Мери), деветте внуци и правнуци като вечна семейна реликва.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОКЛОНЕНИЕТО И ПОГРЕБЕНИЕТО

Всички сънародници, приятели и представители на българската общност в Илинойс, които желаят да отдадат последна почит пред делото на Георги Миралаев и да подкрепят семейството му, могат да го направят на официалните церемонии, организирани от погребална агенция Smith-Corcoran. Ето част от съобщението на уебстраницата на агенцията (линк):

To send flowers to the family or plant a tree in memory of George S. Miralaeff Sr., please visit our floral store.

Скъпи сънародници, братя и сестри българи,

Отиде си един от последните преки свидетели на една бурна и мъченическа епоха. Човек, който пренесе чистата и неопетнена любов към България през океани, десетилетия и изпитания. Заповядайте да се поклоним заедно пред неговото родолюбие.

Историята му бе увековечена в документалния филм „I Remain a Bulgarian“ („Оставам българин“) и неговият завет никога няма да бъде забравен.

Дълбок поклон пред светлата му памет!

.

Редакционен екип на уеб портал Eurochicago.com и Българо-американска асоциация – Чикаго

.

.