Home » Авторски страници, българи зад граница

Мирослав Шалтев: Нацията е безвъзвратно чалгизирана

2013.01.14 Няма коментари
Spread the love

Вместо държава, имаме територия България, в която полуграмотни тарикати управляват фирмичките си, казва докторантът в Лайбниц Университет в Хановер М. Шалтев

 

Miro03Мирослав Шалтев е роден 1981 г. в София. Завършил е ПМГ “Иван Вазов” в Добрич през  1999 г. След един семестър Физика в СУ “Св. Климент Охридски” продължава образованието си в Лайбниц Университет, Хановер, където от 2009 г. е докторант. Един от 500-те учени в чужбина, подписали Отворено писмо до българската общественост и институциите в подкрепа на Националната астрономическа лаборатория “Рожен” и поискали разследване на скандала във фонд “Научни изследвания”.

 

Интервю на Светла Василева*

 

– Занимавали ли сте се с наука в България. Върху какво работихте и къде?

– Заниманието с наука започва да се случва някога в средата на докторантурата, всичко преди това е обучение. И веднага отварям следната скоба: в българското общество, а и не само, днес се смята за образование свише, ако си достигнал бакалавър, а станеш ли и магистър – чудо голямо. По същество, след бакалавър студентът не знае нищо, а след магистър има някаква надежда, че може и да е научил нещо. И вероятно няма как да е иначе, след като преди време един господин стана министър без образование, а голяма част от настоящите са с много съмнително такова – затварям скобата. В този ред на мисли, понастоящем съм докторант, следователно не съм се занимавал с наука в България. Всъщност в България съм учил един семестър в СУ, Физика, преди вече 12 години. И тук още една странична мисъл: ще ми се да отбележа, че не съм имал проблеми с преподавателите там като цяло, за което се изискваше съвсем малко, да се трудиш и се отнасяш човешки с тях. Те отговаряха със същото.

– Днес младежите “бягат” от физико-математическите науки. Били тежки и трудни. Ако трябва да ги насърчите да учат физика като вас, какво бихте им казал?

– Струва ми се, че младежите бягат от труд, което като цяло е разбираемо, защото е по-лесно да не правиш нищо, или поне по-малко. Мога да ги уверя, че е далеч по-лесно да решиш 5 задачи, отколкото да научиш един урок или една тема наизуст. Завършил съм природо-математическа гимназия с профил Биология, но в 10-ти клас установих  по-горното твърдение експериментално и определено съм щастлив. Съветвам ги да опитат и те.

– Можете ли да сравните условията за работа в България и Германия – какви са плюсовете и минусите на всяка от страните?

– Един огромен незаличим минус е на път да погуби всичко в България, Германия и където и да е другаде. Това е капиталистическото консуматорско общество и свързаната с него несигурност. Това общество няма нужда от наука, то има необходимост единствено от задоволяване на първичните си нужди. Експлоатация и закон на джунглата, като нивото на уродливост се проявява пропорционално на степента на развитие на системата. В развития див капитализъм в България, научните работници не се радват на особена почит от профанизираното общество. В Германия все още не се е стигнало дотам, но да се занимаваш с наука не е най-добрата стратегия за оцеляване.

– Как държава като САЩ привлича и задържа млади учени, според вас?

– Стотинки е ключовата думичка. На учените там им е позволено да работят в лаборатория или да посетят конференция например. А доколко ги задържа не е много ясно, защото позициите са срочни 1, 2, 3 години, като постдок, а след няколко такива ставаш ненужен. Принуден си да търсиш място в индустрията, а това е мръсно място, което при все че има допирни точки с науката, е сравнително далеч от нея. И вероятно тук е мястото да се попита как високо технологичен индустриален парк, т.е. наливане на обществени средства в частни дружества, ще подпомогне науката?! Всъщност, откъде накъде обществени средства ще се отпускат на частни училища и проекти?!

– Миналата година 44 нобелови лауреати подписаха открито писмо до европейския парламент срещу намаляване на предложените от Европейската комисия средства в размер на 80 млрд. евро за наука за периода 2014-2020 г. Политиците от една страна говорят за конкуретоспособност, иновации, високи технологии, а от друга съкращават парите за научни изследвания. Това ми се струва лицемерно. Вие как бихте го коментирал?

– Лицемерие е, да… или може би демокрация?! Народът – неукият, си избира себеподобни, т.е. неуки, да го водят. На къде? В нищетата, в нищото!

– Парите, отделяни за наука в България, са обидно малко. Направо подигравка с труда на учените. Ако трябва да убеждавате обществото и правителството в необходимостта от повече средства, какво ще им кажете?

– На “обществото” не може да му се помогне! Хората са бедни. Те са гладни, в буквалния смисъл на думата, не може да изискващ от тези хора да мислят за наука, когато животът им е в опасност. Правителството?! Какво е това, то има ли държава? Аз мисля, че няма такава. Има територия, наречена България, в която полуграмотни тарикати управляват фирмичките си.

– Върху какво работите в момента и каква ще е ползата за обществото от труда ви?

– Завършил съм Физика и се занимавам с обработка на данни и по-конкретно търсене на гравитационни вълни, излъчени от непознати компактни обекти, например непознати неутронни звезди. Въпросът: “Каква е ползата за обществото”, отнесен към фундаменталната наука, намирам като цяло за несъстоятелен. Каква е ползата от познанието? Ако все пак трябва да успокоим хората, че не са забравени, подобните на мен, в по-голямата си част те приключват в индустрията, където доколкото им се позволява, се опитват да намалят количеството глупости, които се случват там (което е най-често породено от стремежа за бърза печалба и натиска на капитала).

– В плановете ви съществува ли вариант за връщане в България и при какви условия?

– Да, бих желал да се прибера, кога и при какви условия – не знам. Допускам, че когато това се случи, няма да се занимавам повече с наука, а ще преживявам някак си и ще търся утеха в страничните си занимания.

– Според вас защо в България има неразбиране и неглижиране на хората, които са се посветили на науката?

– Бедност, мизерия и простотия. Нацията е чалгизирана, при това тотално и безвъзвратно. Блясъкът и опаковката са всичко.

– Как мислите, докога ще продължи процеса на “изтичане на мозъци” от страната и кое е онова, което ще го спре или поне намали темпото му?

– Мисля, че няма място за тревога – както е тръгнало, скоро количеството “мозък”, което може да “изтече”, ще е пренебрежимо малко.

– Можете ли да опишете какви са условията, при които работите?

– Предвид на заниманието ми, нямам нужда от технически помощници – това като цяло сред физиците не е разпространено, за разлика от биохимиците например.

Институтът и/или библиотеката осигурява достъп до литература. Аз лично предпочитам системите със свободен достъп, например портала за предпечатно творчество arxiv.org, но когато се стигне до цитиране и статия, е по-добре да се ползва официално издадена версия. На мен лаборатория не ми е необходима, а лимитът в използването на общи ресурси е съвсем естествен – когато всички маймуни застанем на клона, той просто се чупи. Ето защо, когато е необходимо, просто изчаквам да се освободи компютърен ресурс. Работя тогава, когато се налага, а това като цяло е по всяко време. В този смисъл научният работник се различава от работника с установен работен ден, който след изтичане на работното време оставя и забравя всичко. Тези сред нас, които го правят, са много малко и обикновено не стигат много далеч. Останалите мислят за труда си през цялото време, 10-12 часа са нещо нормално, а събота и неделя са просто имената на 6-ия и 7-ия ден от седмицата.

– Защо подписахте Отвореното писмо до българската общественост?

– А какво друго може да се направи? Да грабваме пушките ли? Може би е единственото начинание с минимален шанс за успех, но ще е извън закона и не особено хуманно.

 

—————————————————————————————-

* Това е трето интервю на Светла Василева с представители на българската научна емиграция, публикувани в Еврочикаго. И трите интервюта са с български учени, работещи в чужбина, подписали Отворено писмо до българската общественост и институциите във връзка със състоянието на науката в България. Първото публикувано интервю е с докторантката в института “Макс Планк” Албена Драйчева (линк), а второто – с доцента по математика от университета в Маями Гео Грънчаров (линк).

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.