Home » Авторски страници

Малките държави могат да конкурират големите само със знания

2012.12.27 Няма коментари

Българските учените напускат страната с една цел – да намерят условия, които им позволяват да си вършат работата, казва докторантката по физикохимия в института “Макс Планк” –  Германия Албена Драйчева. При сегашните условия не бих се върнала в родината, казва една от многото български научни таланти, пръснати по света.

Албена Драйчева е само на 27 години, но вече е част от научните екипи на престижни международни изследователски центрове. През 2003 г. започва да учи молекулярна биология в СУ “Св. Климент Охридски”, а през 2007 г. вече е в Швеция, в университета в Упсала, където продължава обучението си в катедрата по молекулярна клетъчна биология. В момента е докторант по биофизикохимия на института “Макс Планк” – Германия. Тя е един от близо 500-те български учени в чужбина, подписали Отворено писмо до българския парламент и до правителството, с протест срещу конкурса в научния фонд на МОМН и срещу отношението към науката в България.

 

Интервю на Светла Василева

– Албена, занимавала ли сте се с наука в България?

– Преди 9 години започнах да уча молекулярна биология в СУ. Захванах се с голямо желание и ентусиазъм, исках да уча генетика и да стана генетичен инженер. Още генетично модифицираните организми (ГМО) не бяха на мода, но аз исках да работя в бъдеще в тази насока.

– Продължихте с научна работа, но зад граница. Защо?

– В началото на втората година реших да разпитам в различните катедри дали имат свободни места за стажанти. С голямо разочарование разбрах, че местата са ограничени и аз няма да получа такова. Бях много възмутена, защото противно на логиката, на студентите, които искат да отделят от свободното си време да научат нещо повече от това, което им се предоставя в час, не им се даваше шанс. Един от колегите от предишната година беше тъкмо заминал за Швеция и ми разказа за системата там.
Определено се впечатлих от късата дистанция между преподаватели и студенти – професорите ти знаят името от първия ден, а ти се обръщаш към тях на малко име. Без предварителна уговорка можеш да отидеш в кабинета им и да си зададеш въпросите. Не, че не са заети, но ти отделят 5 минути от времето си. Лабораториите им са много добре оборудвани, библиотеките им имат най-новите издания на учебници и списания. След година двуумене кандидатствах и заминах за Швеция.

– Ако трябва да сравните условията за работа в България, Швеция и Германия – какви са плюсовете и минусите на всяка от страните?

– За България ми е трудно да говоря. Това, което видях в нашите лаборатории, винаги е било много оскъдно. Въпреки това учените успяват да работят с остарялата техника и с минимални ресурси. Успяват да имат публикации и да поддържат международни сътрудничества. Жалко е, никой не оценява колко много усилия са това. Аз имах щастието да уча и работя в едни от най-добрите университети и институти на Швеция (Упсалския университет) и в Германия (болницата Charite, Берлин, и института на “Макс Планк” по биофизикохимия). Основните преимущества, които предоставят Германия и Швеция, са добре оборудваните лаборатории, достъп до разнообразни консумативи (които са скъпи дори и за западните стандарти), до електронни издания и книги. Има възможност да слушаш лекции на утвърдени учени в твоята сфера и да обсъждаш с тях идеи. В големите научни центрове на едно място работят хора от различни научни направления и това улеснява обмена на идеи, раждането на нови, както и осъществяването им.

– Как развити държави като Швеция и Германия привличат и задържат млади учени?

– Фактът, че има достатъчно ресурси и възможности за научна дейност, която по своето същество е творческа, е достатъчно за привличането на младите хора. Когато виждаш, че целите ти могат да се осъществят, си готов да оставиш татковината и да тръгнеш след мечтите си. Все пак, не на последно място, трудът ти се заплаща. Получаваш достатъчно, за да си позволиш да си платиш наема, тока и да заделиш за почивка. На учените не им трябва много.

– Тази година 44 Нобелови лауреати са подписали открито писмо до Европарламента срещу намаляването на предложените от ЕК средства в размер на 80 млрд. евро за наука за периода 2014-2020 г. Политиците, от една страна, говорят да конкурентоспособност, иновации, високи технологии, а от друга съкращават парите за научни изследвания. Това ми се струва лицемерно. Вие как бихте го коментирала?

– Учените са може би най-неполитически настроените личности. Просто е извън мирогледа им. За да се вдигнат да протестират, това значи, че наистина се чувстват застрашени. Добър пример за това е Великобритания. Финансовата криза затвори много институти и университети там. Учените напуснаха и науката замря заедно с бизнеса и индустрията. Европа отделя много средства за образование и наука. Това е единственото място в света, където образованието е почти безплатно (в сравнение с Америка или Азия). Това позволява високо ниво на грамотност и добре развита наука. По този начин ние сме конкурентоспособни в света. Ако бюджетът бъде съкратен, това ще има сериозни последствия не толкова в близък план, колкото за бъдещето на Европа като цяло. Искрено се надявам решението за съкращаване на бюджета да не засегне образованието и науката.

– Парите, отделяни за наука в България, са обидно малко, направо са подигравка с труда на учените. Вие сте сред подписалите писмото срещу опорочения конкурс в МОМН за разпределяне на малкото дадени пари и срещу отношението към науката. Ако трябва да убеждавате обществото и правителството в необходимостта от повече средства, какво ще им кажете?

– Това е доста труден въпрос. Как да убедиш обществото и политиците със сегашните им ценности да финансират нещо, което няма директна материална стойност и не носи дивиденти от днес за утре. България е малка държава, със сравнително малко население, подобно на Холандия, Финландия, Швеция, Дания. Скандинавските държави са осъзнали, че могат да конкурират големите индустрии на Германия, Франция, Китай и САЩ само със знание. Те инвестират много в образователната си система и в изследователските си институти и центрове. Тяхната икономика е свързана с образованието и го финансира. Не са редки случаите, в които в университетите се вливат пари от фармацевтични компании, които финансират изследователски проекти. По този начин всеки печели. Иновациите са постоянни, системата привлича нови кадри и машината върви. Не виждам защо в една България, пълна с талантливи и знаещи млади хора, този модел да не се стимулира.

– Върху какво работите в момента и каква ще е обществената полза от труда ви?

– Нашият департамент, ние сме около 30 души, работи върху синтеза на протеини в клетката. В своите фундаментални принципи това е един от най-запазените процеси в цялата еволюция на живота, от най-простите бактерии до многоклетъчните организми като нас хората. Имайки предвид, че 90% от сухото вещество на една клетка са протеини, можете да си представите, че това е много важен процес. Нашият модел е бактериалната клетка и ние разглеждаме всяка стъпка от този процес в детайли. Може би сега не виждате пряка връзка с приложението, но всъщност голяма част от антибиотиците, които са на пазара, целят да блокират синтеза на протеини в бактериите.
В момента има голям недостиг на нови антибиотици, към които бактериите да не са резистентни. Резултатите от подобни изследвания дават възможност рационално да се разработят нови вещества, които да имат бактериостатично действие. Всичко звучи много лесно, но зората на тези изследвания е в 60-те години и все още има какво да се научи, и все още се работи на пълни обороти. Всяко ново откритие носи със себе си нови въпроси.

– В плановете ви съществува ли вариант за връщане в България и при какви условия?

– При сегашните условия, едва ли. Колкото и да ми се иска да се върна вкъщи, няма да мога да работя в остарялата ни авторитарна система. Предполагам, че ако се реструктурира системата и нейното финансиране, не само аз ще съм готова да се върна. Една идея например е, като за начало да се вземе пример от европейските фондове, които финансират завръщането на своите учени и им предоставят възможност да съберат нов собствен екип, с който да работят.

– Защо в България има неразбиране и неглижиране на хората, които са се посветили на науката?

– Хората в България имат съвсем друго битие. Животът им не е лесен и грижите около оцеляването ги поглъщат. Учените им се струват малко като извънземни, в техните странни лаборатории, правят някакви неразбираеми неща. Неразбираеми – да, защото няма комуникация между научните среди и обществото. Ако редовия гражданин го поканят да разгледа някоя лаборатория и му направят демонстрация, разкажат на достъпен език какво се прави там, дистанцията ще се скъси. В немските градове има поне веднъж в годината “Ден на отворените врати”, когато се правят демонстрации и всеки може да посети университетските лаборатории и институти. Това е един доста натоварен ден за учените, защото наистина е пълно с хора, които искат да надникнат “зад кулисите”.

– Докога според вас ще продължи процесът на “изтичане на мозъци” от страната и кое е онова, което ще го спре или поне намали темпото му?

– Хора, които се занимават с наука, напускат България от дълги години. В Германия срещнах професори (те са станали професори там), които са емигрирали скоро след настъпването на демокрацията и намаляването на финансирането за научна работа. Сега мотивацията на учените е същата – да намерят условия, които да им позволят да си вършат работата. Един научен работник посвещава 10-11 години от живота си на официално обучение (докато получи докторската си титла). Съвсем спокойно това може да се сравни с кариерата на един лекар. Представете си, че лекарят трябва да предпише лекарства, да направи инжекция и не му се предоставя възможност. Когато се дава възможност да си върши работата, тогава оставаш.

– В България настоящият министър на финансите и дори този на образованието говорят, че науката трябва да се прави във ВУЗ, а не в институтите. Вие работите в Института “Макс Планк”. Очевидно, наука се прави и в научни институти. Как ще коментирате това?

– Наука може да се прави навсякъде, дори и в личното мазе. Има пенсионирани професори, които го правят. Друг е въпросът колко е разумно подобно нещо. По света както фармацевтични компании и автомобилостроители, така и университети “правят наука”. Често се случва да работят заедно. Институтите не са нещо по-различно. Обикновено разликата е във финансирането им. “Макс Планк” институтите са емблематични за Германия. Те са неправителствени организации, които се финансират от държавата и от централната организация за насърчаване на научните изследвания в Германия (DFG). Това не са единствените институти. Има “Хелмхолц” институти, които са обвързани по-силно с индустрията, “Франхофер”, които разработват инженерни иновации, има и няколко други.

– Бихте ли описала какви са условията, при които работите?

– Отлични. Не навсякъде е така, но винаги има минимални стандарти, които се поддържат. Един нормален работен ден започва между 9 и 10 часа сутринта и може да продължи 10-12 часа. Често се случва да сме там и в уикенда, или да работим от вкъщи, особено когато е свързано с четене или писане на статии. Понякога не усещаш как минава времето (все пак ходим на почивка и гледаме на Коледа и Нова година да празнуваме, като всеки друг). Работим в голям екип, но всеки си има свой проект. Важно е да имаш с кого да обсъждаш идеите и проблемите си. Обикновено това става на чаша чай или кафе, или на обяд. За рутинните задачи имаме технически асистенти. Мисля, че са около една пета от групата ни. Относно материалната база, различните групи имат необходимите им инструменти, както и специализирани. Вторите обикновено се ползват общо. Институтът има договори с компаниите, които доставят реактиви, така че всичко пристига за борени дни и на договорени цени.
Мисля, че един от най-големите плюсове е библиотеката, която осигурява достъп не само до своите каталози, но и до каталозите на повечето библиотеки в Германия. Отделно е достъпът до всички списания и онлайн издания. Казвам “всички”, защото досега не ми се е случвало да нямам достъп, когато ми е трябвало нещо.
Отделно от това имаме много гостуващи лектори, а и самите ние имаме възможност да посещаваме конференции и научни симпозиуми. Всичко това улеснява много работата и стимулира сътрудничеството. А това е в основата на новите идеи и разработки.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.