Home » Е-Списание

Какви са, все пак, източниците на „легитимността” на посткомунистическия български политически елит

2013.01.07 Няма коментари

Продължаваме публикуването на откъси от “Глава Шеста. Легитимистичното политическо мислене на българите в посткомунистическия период след 1989 г.” от книгата на проф. Янко Н. Янков-Вельовски “ЛЕГИТИМНИТЕ ОСНОВИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ”.

Проф.Янко Н. Янков-Вельовски

По времето когато бе не само депутат, но и председател на Парламента, Александър Йорданов гордо бе обосновал легитимността на своето лично участие в новата власт с това, че по време на комунистическото управление той не само бил обмислял, но дори и бил подготвил издаването на нелегален вестник, но не могъл да го направи просто защото неочаквано дошъл 10 ноември 1989 г. и комунистическата власт паднала.

През лятото на 1999 г. Надежда Михайлова, която по същото време бе Министър на външните работи на България, обосновала пред един холандски вестник заслугите си пред новата власт, т. е. легитимността на участието си във властта чрез това, че … през 80-те години била „замисляла” „да емигрира от България”, но изоставила идеята си, защото преценила, че „никъде другаде по света не би могла да направи добра кариера”.

Откровението на първата дипломатка в този аспект е повече от красноречиво и едва ли подлежи на коментар. Все пак няма да е излишно да бъде уточнено, че по времето, когато тя е оформяла в себе си „конспиративната идея” да внесе в съкровищницата на българската история своята съпротива срещу комунистическата система, тя се е намирала в Египет, където е придружавала съпруга си – висш офицер от българските тайни (шпионски, външнополитически) служби, намиращ се там на официална работа в полза на комунистическата власт.

Чувството, че нещо им липсва, кара посткомунистическите управници на България да си набавят „революционно минало”.

Но понеже все пак напълно липсват „дела и документи” в това направление, те просто не се усещат как се самопричисляват към онази категория „дисиденти” (всъщност – „ДеСе-денти”*), за които още през 60-те години руският поет Евгений Евтушенко бе писал:

Съвременник на Галилея
таеше същата идея
за въртеливата Земя,
но мислеше и за дома…
”.

_____________________________
*Де-Се-денти = зъби на Държавна сигурност.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.