Home » Избрано, литература

България в думи

2013.01.11 3 коментара
Spread the love

Ясен Ведрин*,  jasen-vedrin.blogspot.com

.

Вожд. Харизма. Път. Прогрес.

Банско. Писти. Интерес.

Дюни. Бонуси. Кумец.

Референдум. Ток. АЕЦ.

 

Колорадо. Аспен. Гаф.

Изявление. Масраф.

Ролекс. Линкълн. Кръст. Синод.

Литургия. Храм. Възход.

 

Дянков. Доходи. Числа.

Приходи. Бюджет. Тесла.

Босфор. TB. Листопад.

Рейтинг. Медии. Диктат.

 

Мечки. Рожен. Стадион.

Мач. Победа. Шампион.

Тигри. Футбол. Еърбъс.

Перник. Мъка. Земетръс.

 

Криза. Майчински. Позор.

Цаца. Избор. Прокурор.

Гаф. Принуда. Прецедент.

Клетва. Хумор. Президент.

 

Инфраструктура. Тръба.

Газ. Печалба. Веселба.

Път. Обама. Интервю.

Слава. Блясък. Дежа вю.

 

Урни. Битка. Мат’риал.

Яне. Марешки. Парцал.

Лято. Избори. Сефте.

Бюлетина. Ром. Кюфте.

 

———————————————————————————-

* Ясен Ведрин e псевдоним на поета Стефан Главчев, който живее в Добрич.

3 коментара »

  • Nik said:

    Радвам се, че в България има и такъв поет, който един ден ще заеме заслужено място в букварите на нашите правнуци!
    Николай Гусев

    ГОРЧИВ ПЕЛИН

    Недей да се оплакваш, брат!
    На всички вече ни е тежко.
    А трябва ни на този свят
    поне един хитрец Андрешко.

    Когато тръшне ни беда –
    туй данъци, цени, налози –
    с конете – мили господа –
    той бирник нека да повози.

    Сред гъстата и блатна кал
    в студена нощ да го остави,
    че тръгнал е – изедник цял
    животът ни на ад да прави.

    Един Андрешко, братко мой!
    Една присъда по човешки.
    Сълзите станаха порой
    да плащаме за чужди грешки.

    И все дебели вратове
    от грош бедняшки лой да мажат.
    За тези техни грехове
    веднъж поне да се накажат.

    Позор да ги петни, позор!
    А не да се измъкват сухи…
    Но как слепец намира взор
    или пък звук душите глухи?

    Затъва в кално битие
    народецът, търпял хомота,
    и ще го грабят зверове
    за не един, но сто живота.

    Горчи ни днес Елин Пелин.
    И сладко няма как бъде,
    щом мъката е исполин
    от неизпълнени присъди.

    Ведролей

  • Nik said:

    25 септември 2012, вторник
    ДАНЪК ЖАЛЪК ЧОВЕШКИ ЖИВОТ!

    “Управляващите заговориха и за данък върху пенсиите…”
    (из медийния печат в България)

    Данък въздух сложи ни, министре!
    Данък глътки от чист кислород!
    Нека в миг небесата ни бистри
    да ти носят голям оборот.

    Изчисли си процента, теслата.
    Всеки българин – с въздухомер.
    Нека бясно танцуват числата
    в твоя бял министерски тефтер.

    Запечатай в налози жестоки
    и обема на белия дроб.
    Замърсителят с въгледвуокис
    да си плаща цената до гроб.

    В тази тежка финансова криза
    въведи печелившия ход.
    Данък въздух в хазната да влиза!
    Данък жалък човешки живот!

    Данък дъх или данък въздишка.
    Данък плач… Данък песен дори.
    Със финансова яка каишка
    цял народ оскотял умори.

    Късоглед, тесногръд и безбожен
    чак до ада с налози върви.
    Че човешката алчност не може
    даже дяволът тъй да взриви.

    (Бакърена паничка)
    Публикувано от Jasen Vedrin в 12:13

  • Nik said:

    Щастлив съм, че доживях да прочета стихове, написани от наистина благословен от Бога поет – не съчинител на стихове, а пророк.

    Николай Гусев, 71 г.

    13 януари 2013, неделя
    РАЗГОВОР С КАЛИГРАФ

    Той надписва денем некролози
    с почерк на изкусен калиграф.
    Седнал край букетите от рози
    и запретнал десния ръкав…

    “Много ли покойници са тука?” –
    питам го, от листите смутен.
    А човекът става и куцука,
    леко приближавайки до мен.

    “Виждаш ли ковчези ти тъдява
    с тези тъй известни имена?
    Носи се великата им слава,
    знаят ги по цялата страна…

    Живички са уж, за пред народа.
    Всеки е от здраве напращял.
    Но видял е Бог от небосвода
    пъклото на земния им хал…

    Той на мене делото възложи,
    миг преди над тях да падне меч –
    та със некролог да разтревожи
    плевели, посочени за сеч…”

    “Е, тогава имат ли тревога?” –
    питам го отново изумен.
    “Що говориш! Нямат страх от Бога!
    Всеки като бик е угоен.

    А сърце през тлъста лой не чува.
    Гордост сатанинска го мори.
    Истина наопаки тълкува
    и живее само за пари.

    Хили и лигави се зловещо,
    че след него плиснал би потоп,
    а не мисли колко е горещо
    в ада под утъпкания гроб.

    Затова аз приживе ги плача
    с думи като бисерни сълзи,
    че са всички слепи за Палача,
    Който само в миг ще ги срази…”

    Тръгвам си. От думите потресен.
    Кой ли вижда този калиграф,
    там, над некролозите привесен,
    да надписва скръбен епитаф…

    Може би избрах си орисия,
    в царството на слепите – с око,
    да прогледна сам… И да открия
    приживе умрелите в “Горко!”

    (Бакърена паничка)
    Публикувано от Jasen Vedrin в 04:21

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.