Home » Избрано

Банкнотата от 5 евро е с БЪЛГАРСКИ надпис

2013.01.11 Няма коментари
Spread the love

Проф. Пламен Павлов, д-р Ана КочеваФрог нюз

.

5evro

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Не само неточно, но и невярно е, че новата банкнота от 5 евро е просто с надпис на кирилица. Този надпис с българските букви е на тази азбука, която европейската цивилизация дължи на България.

„От май в обръщение влиза първата евро банкнота с текст и на кирилица върху нея, съобщи БНБ. Според националната ни банка “с този исторически акт кирилицата влиза в употреба в еврозоната и разширява влиянието на еврото като глобална валута” – Тази новина беше тиражирана от всички медии, но основното й послание като че ли остана в периферията и недостатъчно разбрано.

Затова пък „комшиите” схванаха веднага значението му и побързаха да обяснят и заявят претенции, независимо, че рибата (сиреч членството им в ЕС) е още далеч в морето: „Единствена земја која користи кирилица во ЕУ е Бугарија”, пише македонският Утрински вестник и продължава бодро: „Така повеќе од над 200 милиони луѓе на светот што ја користат кирилицата, меѓу кои се и жителите на Бугарија, како членка на Европската унија, ќе можат на своето национално писмо да го прочитаат текстот напишан на банкнотата“, информираат од Бугарската централна банка.” И естествено, не забравят да напомнят по присъщия си категоричен начин: „Кириличното писмо го користат и две земји-кандидати за ЕУ, Македонија и Србија.

Повече от безапелационен е фактът, че кирилицата, т.е. българската азбука, е културно явление със световно значение.

С приемането на Република България в Европейския съюз (1.01.2007 г.) азбуката, известна в целия свят с името “кирилица”, придоби статут на официална знакова система в тази държавно-политическа общност. Освен в България днес кирилицата е писмена норма в редица държави в Европа и Азия: Сърбия, Черна гора, Украйна, Руската федерация (с нейните съставни републики, автономни области и национални райони), Беларус, Казахстан, Киргизия, Таджикистан, Монголия, в Абхазия и Южна Осетия (в състава на Грузия) и разбира се Р. Македония, в която една регионална норма на българския език е издигната в ранг на държавен език по силата на коминтерновски декрет през 1944 г. Надписи на кирилица са поставени на първите космически апарати, чрез които човечеството след 4 октомври 1957 г. направи исторически скок в бъдещето. В миналото тази азбука е била официална в Румъния, Литва и др. източноевропейски страни.

Кирилицата често се определя като “славянска азбука”, подобно на предхождащата я глаголица – графична система, създадена от Константин-Кирил Философ и брат му Методий през 855 г. Подмяната е не просто неточна, нито е случайна; тя има своите причини, по-голямата част от които са не просто културни, но геополитически.

Ето и фактите: Бележитите византийски монаси и християнски мисионери, принадлежали по майчина линия към българските славяни, намират мощно културно оръжие както в азбуката, така и в създадения от тях старобългарски литературен език. Новата азбука дава възможност за пълноценното представяне на християнското и античноно наследство на старобългарски и родствените с него славянски езици. В нея са възприети постиженията на други по-стари азбуки, включително на т.нар. руническа писменост на древните българи (прабългари). Създадена за християнизацията на българските славяни – както в България, така и на територията на самата Византия, глаголицата е приложена за първи път във Великоморавия (средновековна държава, обхващаща части от дн. Чехия, Слования и Унгария) през 863 – 886 г. Сред краха на Моравската мисия учениците на Кирил и Методий идват в България, където получават мощна подкрепа от страна на нейния владетел Борис – Михаил (852-889). През ІХ-ХІ в. глаголицата се употребява в Българското царство, прониква в Сърбия и руските земи. Векове наред тя се прилага и в Хърватия и Чехия.

Азбуката, наречена “кирилица”, е оригинално българско явление. Тя възниква в края на ІХ – началото на Х в., а появата й е не е случайна предвид използването на гръцката азбука (т.нар. унциал) от българската държавна власт през още от VІІ в. Най-ранните случаи на приложение на кирилицата са свързани със старите български столици Плиска и Велики Преслав, както и с близките до тях манастири. Най-ранният датиран кирилски надпис е от 921/922 г. от скална църква при с. Крепча, област Търговище.

Кирилицата е изобретена в пряка връзка с глаголицата. В нея са залегнали принципите, изработени Константин-Кирил Философ, съобразени с традицията в българската държава и културната политика на цар Симеон Велики (893-927). Към 24-те гръцки са прибавени букви за типичните български звуци (“б”, “ж”, “ч”, “ш”, “щ” и т.н.), което става под влияние на принципите и решенията, реализирани с глаголицата. Двете азбуки съжителстват в средновековна България в продължение на около два века, като постепенно кирилицата измества глаголицата.

Създадена в България кирилица се налага и поради нейната официализирана употреба от висшите органи на държавата и църквата. Тя е регистрирана с паметници, които имат силата на официални документи: печати на архиепископ Георги, цар Петър (927-969), надписи на ичиргу-боил Мостич (“пръв министър” при царете Симеон и Петър), цар Самуил (992 г.), цар Иван Владислав (1015 г.), неговият син княз Пресиан ІІ (1061 г.) и др. Благодарение на “българското културно излъчване” (израз на големия британски историк и философ Арнълд Тойнби) през Х-ХІ в. кирилицата бързо се налага като писмена норма и в другите православни страни. Държавните канцеларии на владетелите на Киевска Русия, Сърбия, Босна и др. страни, независимо че познават глаголицата, възприемат примера на българските царе и творят своите официални документи на кирилица.

Определянето на кирилицата като “славянска азбука” е неточно. Тази дефиниция се дължи най-вече на славистиката от първата половина на ХІХ в., повлияна както от имперските амбиции на тогавашната руска държава, така и от слабото познаване на балканските славянски народи по същото време. Още по-неприемливо е кирилицата да бъде наричана “руска”, “сръбска” и т.н., независимо от широкото й навлизане в културата на тези и други страни и народи. Ако създадената от Кирил и Методий глаголица, независимо от нейните български проекции, е замислена като писмена система за славянските народи в по-широк геополитически контекст, кирилицата има напълно конкретен български “адрес”.

Официалното признаване на кирилицата за българска азбука в Европейския съюз не трябва да се възприема като акт, предизвикан от патриотични подбуди и емоции. Подобно на повечето древни азбуки (финикийска, сирийска, гръцка, арменска, коптска, арабска и т.н.), кирилицата се ражда в конкретна етнокултурна и езикова среда – тази на средновековната българска държава. Този културен феномен е неразривно свързан с България в епохата на нейния най-мащабен политически и културен подем, т.нар. “Златен век” на цар Симеон Велики. Независимо от употребата й в православния славянски свят в продължение на повече от едно хилядолетие, кирилицата е азбука, създадена от български интелектуалци, ученици и последователи на Светите братя Кирил и Методий. Тази историческа истина е призната от най-авторитетните европейски слависти. Обективният подход изисква научните постижения да получат официална санкция – признаването на кирилицата за български принос в европейската и световната цивилизация.

Не друга средновековна държава, а именно България е зряла за зрялото наследство на Кирил и Методий, точно тук християнството е станало официална религия, църквата е провъзгласена за афтокефална, а старобългарският език за държавен. Пак тук се ражда първата национална литература през Средновековието, Охрид се превръща в една от трите столици на културата, редом с Константинопол и Рим, според хронистите на епохата. Тук настъпва първият Златен век на българската ни литература…

По тази причина е не само неточно, но и невярно, че новата банкнота от 5 евро е просто с надпис на… кирилица. Този надпис с българските букви е именно на азбуката, която европейската цивилизация дължи на България. И на никой друг!

 

Фрагмент от Азбучна молитва на Константин Преславски, ІХ в.

Фрагмент от Азбучна молитва на Константин Преславски, ІХ в.

Добруджанския надпис от 943 г.

Добруджанския надпис от 943 г.

 

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.