Home » Авторски страници, българи зад граница

Стенограма от конференцията „Политики за българите в чужбина“

2013.01.16 Няма коментари

Стенограма на дебата от

КОНФЕРЕНЦИЯ „ПОЛИТИКИ ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА”
под патронажа на Вицепрезидента Маргарита Попова
Брюксел, 7 и 8 ноември 2012 г.

 

Първи ден –  7-ми ноември, сряда

Мария Цанкова /МЦ/: Добре дошли в тази зала, благодаря на всички, които са тук! Аз съм Мария Цанкова и ви приветствам първа, защото с всеки от вас съм общувала и много се радвам да видя пълната зала. Бих искала в началото, тъй като ние идваме от България и тази седмица ни напусна Негово светейшество патриарх Максим, да ви помоля за ставане на крака и свеждане на глава в памет. Благодаря ви! Днес, в деня, в който целият свят поздравява новия стар американски президент, ние можем да приветстваме в залата на Европарламента българския вицепрезидент, г-жа Маргарита Попова и организатора на конференцията, евродепутата Емил Стоянов, българските евродепутати, представителите на изпълнителната власт в България, днес тук е Петя Евтимова, заместник-министър на образованието. Но преди всичко трябва да приветстваме залата, която днес е пълна с българи, дошли на практика от петте континента, от над 20 държави, което е абсолютна чест за нас! Думата сега има г-н Стоянов, за да ви приветства.

Емил Стоянов /ЕСт/: Благодаря, Мария! Уважаема госпожо Вицепрезидент на Република България, уважаеми г-н Бусутил, уважаеми евродепутати, уважаеми дами и господа, благодаря ви, че сме заедно днес в тази много символна сграда на Европейския парламент в Брюксел. Сигурен съм, че в нашата дискусия ще намерим верния баланс на българите, живеещи извън страната, и на българите, живеещи вътре в страната. Сигурен съм, че ще доминира духът на разбирателството и на разумните и практически решения относно политиките за българите, живеещи извън страната. Вероятно, мисля си, че вече е дошло и времето да създадем една световна българска организация и тя да бъде независима от партиите, от политическата конюнктура и тя да може да защитава интересите на всички българи, и да бъде посредник между българите и България. Аз ви пожелавам лека работа и дано утре да излезем с един хубав и прагматичен меморандум, който да изпратим да всички власти в Република България. Благодаря ви още веднъж.

МЦ: Заедно ще даваме думата с колегата Борислав Велков.

Борислав Велков /БВ/: Здравейте на всички и добре дошли. От настроението в залата личи, че ни предстои една положителна дискусия. давам думата на г-жа Маргарита Попова, вицепрезидент на Република България.

Маргарита Попова /МП/: За мен, уважаеми сънародници, уважаеми български граждани, уважаеми представители на българските общности зад граница, е изключителна чест и наистина голямо вълнение да бъдем днес заедно тук в Европейския парламент, мястото, което е символ на демокрация, на правене на демократични политики, на възможността всеки да говори, да каже това, което иска, и да направим най-разумното и най-доброто за човека, за гражданина, който – научихме се на това в последните двайсет години – е първата и най-важната ценност, човекът с неговите права, стремежи, задължения. Много съм щастлива да видя пълна зала от хора, наши приятели и сънародници, които са дошли, за да участват. Това е конференция не на поканените, това е конференция на участниците и аз затова ви приветствам от цялото си сърце! Вие сте онази могъща сила, която, заедно с нас, в съгласие и доверие ще говори, ще коментира, ще направим хубав диалог, за да направим една актуализирана, модерна държавна, национална политика за комуникация между националните институции и вас, нашите сънародници и съграждани извън пределите на Република България. Искам да кажа, че днешната конференция е наистина много силна изява на българските национални власти. Тя обаче нямаше да бъде такава, ако я нямаше вашата мотивация , вашето желание да участвате, да работите и да кажете всичко, което ви вълнува и ви е вълнувало през годините за политиката на Родината по отношение на българските общности зад граница. Днешната конференция ще покаже няколко неща. Първо, ще покаже, че диалога с вас считаме и намираме за първостепенна задача, за приоритет. Второ, ще покаже, че, въпреки че България е имала и досега политика за българските общности зад граница, изразяваща се и в закони, и в институции, и в комуникация с вас, ние оценяваме, че времената са различни, много променени и новата политика, новата концепция за българските общности зад граница трябва да намери нови проявни форми. Третото, което ще покажем, е новото отношение и разбиране на държавата за това, че политика за българските общности зад граница се прави не затворено, на тъмно и говорейки си ние сами институциите в рамките на България, а този път тази политика ще се направи със силен акцент отвън навътре – вие ще участвате, вие ще кажете, вие ще предложите и това, което е възможно, което е на първо място необходимо, трябва да намери отклик в новата, модернизирана, подобрена и очаквана от вас политика за българските общности зад граница. Искам да добавя още нещо – от шест години България е член на Европейския съюз, нашата родина е в ново измерение, България и Румъния вече са външна граница на Европейския съюз и една нова политика по отношение на българските общности зад граница трябва непременно да има и тези въпроси предвид. Европейска политика, политика в европейски контекст, съобразена с много ключови понятия , които до момента не бяха третирани от страна на националните власти. А именно – интеграция, миграция, диалог, демографска криза и проблеми, участие и участие, и участие! Вашето участие е моята гордост – днес и утре, и в дните оттук насетне, когато ще продължим да работим заедно. Да си пожелаем успех на конференцията, в добро разбирателство, в интелигентен и хубав диалог и чуваемост да очертаем възможностите за вашето участие, на първо място, и нужните ни, най-важните приоритети на стратегията, чиято обща рамка нашата изпълнителна власт в момента е подготвила и тя беше обсъдена през юни, когато направихме първия съвет, посветен на българските общности зад граница. Вълнението на всички нас е голямо, както и желанието за добър диалог и ползотворна работа, която се надявам да приключи утре, в края на работния ден, с един заключителен документ, в който ще отразим най-важното, до което – заедно – ще достигнем в рамките на двата дни. Благодаря ви и на добър час на конференцията!

МЦ: Няма време. „Няма време” беше един от най-използваните изрази в комуникацията ми с вас…между другото искам специално да благодаря тук, в Брюксел, на БГ-профешънълс, които разпространиха информацията за конференцията сред многото ни сънародници в Белгия, та няма време. Имаме много ограничено физическо време за конференцията, знам, че мнозина са питали какъв ще е регламентът. Моля ви да се съгласим, че персоналното участие в дискусията би могло да бъде в рамките на 2 минути. Смятам, че е много чисто, европейско и дава възможност да се заяви позиция. Как мислите? Две минути участие в дискусия – засега, спираме се на това. Трябва да направим и избор на хора, които вие ще излъчите, за работната група, която ще слуша внимателно и ще изготви заключителния документ на тази конференция. Моля ви да мислите за това, предлагам ви този избор да не го правим точно сега, а да изчакаме малко, тъй като онези, които работят в Брюксел до 17.30, ще дойдат малко по-късно и те ще могат също да участват в номинациите за хора в групата. Имате ли предложения колко души да бъде тази група да бъде оперативна и едновременно с това представителна? 10, 12, 8? Девет чувам от залата. Девет – харесва ни? Добре, девет човека ще излъчи залата, ще водят записки и ще формулират след това заключителния документ, от наша страна също ще имаме представители. Това, което пропуснах да кажа, е че в залата е и председателят на Държавната агенция за българите в чужбина Росен Иванов, към когото могат да бъдат отправяни въпроси и съответно да чува мнения за работата на агенцията. Давам думата на нашия специален гост Симон Бусутил, член на Европейския парламент, който ще представи – отново много сбито времево – обща имиграционна политика на Европа, основни акценти, основни послания. Заповядайте!

Симон Бусутил: Благодаря! Скъпи участници, г-жо вицепрезидент, за мен е голяма чест да се присъединя към това ваше събиране. Доколкото разбрах имам 1 час за да говоря? Това беше шега. Бях поканен да представя основните акценти на европейската емиграционна политика. Това е една от най-забележителните европейски политики, които се зараждат в момента, аз съм координатор на ЕНП по въпросите на правосъдието и вътрешния ред, които включват и общите тези на емиграционната политика. Общата емиграционна политика е политика, засягаща хората. Затова тя е толкова впечатляваща и предизвикателна. Тя засяга главно хората, които идват от страни извън ЕС, в ЕС. Става дума за националности от трети страни и засяга външните граници. Но националностите от трети страни, външните граници и общата емиграционна политика са само една от двете страни на монетата. Другата страна на монетата са вътрешните граници на ЕС, и а мисля, че това е „а” и „б” на този проект, който се опитваме да създадем вътре в ЕС – проектът за свободите, сигурността и правосъдието. Накратко, това е проект за гражданите на Европейския съюз, които се ползват не само от икономическите права, където и да отидат в ЕС, на и от политическите права, където и да отидат в ЕС. От другата страна на монетата на общата емиграционна политика е т.нар. област Шенген. Която включва свободата на придвижване между европейските страни. Знам, че вашата страна е в процес на присъединяване към Шенген, това е нещо, което Европейският парламент, включително моята политическа група, напълно подкрепяме. Този процес не е завършен, защото окончателното решение все още не е взето – не от нас, а от Европейския съвет, който е друга институция на Съюза. Но Шенген включва пълна свобода на придвижване, при това не само за гражданите на ЕС от европейските страни, а и граждани на трети страни вътре в Съюза. Шенген предвижда премахването на всички вътрешни граници в рамките на ЕС – примерно границата между Германия и Франция, както и между Гърция и България. Това е нещо, по което трябва да продължим да работим и трябва да го постигнем. Разбира се, Шенген не трябва да се вижда само и единствено в това измерение. Трябва да поставим ударението върху двете страни на монетата. Другата страна е гарантирането на сигурността на външните граници. Присъединяването към Шенген означава усилване на външните граници. Това в частност означава усилване на външните граници на България. Общата емиграционна политика трябва да гарантира, че външните граници на която и да е страна от Шенген са достатъчно защитени така, че да заслужат доверието на всяка страна от Шенген. Нека ви дам един пример защо това е толкова важно. Сигурен съм, че си спомняте миналата година как 55 хиляди души от Либия по време на гражданската война пресякоха до малкия италиански остров Лампедуза. Това е най-голямото преселване на хора от трета страна към Европейския съюз. Веднага след пристигането си в Лампедуза тези хора бяха транспортирани до Италия. Но тъй като голяма част от тези хора идваха от Тунис, т.е. са франкофони, те искаха да намерят път от Италия към Франция. Е, Шенген предвижда, че няма граница между Италия и Франция. Но това придвижване на хора от Италия и Франция предизвика такова напрежение между тези две страни, че Франция възвърна за първи път от 20 години външната си граница с Италия. Ето защо усилването на външните граници е ключово за премахването на вътрешните граници. Ето защо общата емиграционна политика е съдбовно важна, ако искаме да имаме свободно придвижване в рамките на Европейския съюз и да имаме Шенген, който работи. Разбира се тази тема е свързана с много спорове, но аз дадох този пример, за да формулирам посланието, че дори България да се присъедини към Шенген, пак ще стоят въпроси за външните граници – примерно как стои въпросът за границата с Турция. Ясно казано, веднъж станеш ли част от Шенгенската зона, твоите външни граници вече няма да са грижа само на България, а стават европейска грижа. И всеки натиск откъм границата на България с Турция се превръща в проблем на интересите на ЕС. Обяснявам всичко това, за да подчертая, че всички ние трябва да работим заедно, за да осигурим и да постигнем две неща – първото е свободно движение в рамките на ЕС и това включва премахването на всички граници вътре в ЕС и усилване и разширяване на Шенген. Надявам се този процес да включи вашата страна и Румъния. На второ място, за да постигнем това, ние трябва да усилим външните граници. Защото ако не го направим, доверието вътре в ЕС няма да бъде постигнато. За да се постигне това, Европейският съюз демонстрира воля да помогне, всички страни, включително и моята, чрез политики, агенции и инструменти. Надявам се България да използва тези инструменти по добър начин, не само за да усили своите външни граници, но преди всичко и най-важно за да се постигне премахването на вътрешните граници вътре в ЕС в интерес на българските граждани. Благодаря за вниманието!

МЦ: Ако това е европейското измерение за един час говорене, шапка свалям, благодаря ви!

БВ: Благодарим на г-н Бусутил, който представи по интересен начин общата емиграционна политика на Европа. Изучаването на българския език и култура зад граница е една основополагаща тема. Г-жа Петя Евтимова, заместник-министър на образованието и науката, ще направи презентация по темата.

Петя Евтимова /ПЕ/: Уважаема госпожо вицепрезидент, уважаеми членове на Европейския парламент, уважаеми представители на българските общности зад граница, уважаеми гости, изключително ми е приятно да бъда днес сред и вас и да споделя какво правим ние, какви дейности предприемаме за запазването на изучаването на българския език зад граница. Надявам се в рамките на дискусията да получим обратна връзка от вас относно образователната политика, която провеждаме. Нашите основни действия са насочени в две сфери, на първо място това е да осигурим дейности, с които да се осигури изучаването за нашите деца на български език зад граница, на второ място – да създадем нормативната уредба, която е необходима, за да функционират тези училища безпроблемно и да могат действително там да се извършват всички необходими действия, свързани със запазване на идентичността на децата и учениците от български произход. Имам предвид неделните училища, училищата към българските дипломатически представителства и училищата към църковните общини в чужбина. Освен тях България осигурява обучението в две български държавни училища – в Прага и Братислава, и на последно място , но не и по важност, искам да спомена новосъздадената българска секция в Европейското училище в Брюксел- 4 на 24 октомври т.г. На третия слайд съм отбелязала, но няма да се спирам подробно, всички нормативни актове за изучаването на български език зад граница, така че да се осигури конституционното право на всички български граждани. Какви са основните компоненти на образователната политика зад граница. На първо място това е засиленото подпомагане на българските общности зад граница. На второ място считам, че действително в последните няколко години се засили координацията, за да може това изучаване на български език да може да се осигури – между МОМН, МВнР, ДАБЧ, ето и този форум под патронажа на вицепрезидента – т.е. всички институции си подадоха ръка така, че да може да координират по-добре действията си в тази задача. Какво прави държавата, за да подпомага изучаването на български език зад граница? На първо място това е осигуряването на учители. При различните видове училища осигуряването на учители става по различен начин. На второ място е осигуряването на материална база – помещения, в които това обучение да се провежда. И на трето място се разработват специални адаптирани учебни програми, по които да се изучава български език, българска литература, история и география. Подпомагат се финансово неправителствени организации на българи, живеещи в чужбина, които пишат проекти, кандидатстват към министерството, ние ги оценяваме и тези, които са най-добри, получават финансиране. И на трето място – създаде се регистър на българските училища зад граница, който се намира на интернет-страницата на министерството. Публичен регистър е, всеки може да види кои са тези училища. Сега накратко ще се спра на двата основни документи, по които ние работим. На първо място това е Националната програма „Роден език и култура зад граница”, голяма част от присъстващите тук в залата са запознати с нея, тъй като тя функционира от няколко години и много от бенефициентите на тази програма действително виждам днес тук сред нас. Програмата е израз на ангажираността на правителството към българите, живеещи зад граница, с нея се осигуряват възможности за финансиране на образователно-възпитателни дейности, като трябва да се подчертае, че се финансира не само обучението по български език, но и допълнителни, извънкласни дейности, свързани с изучаването на български народни танци, народни песни, театрални състави. Следващият слайд показва как е вървяло финансирането по тази национална програма, виждате, че през 2010 година, времето на най-голямата криза, програмата беше запазена, а това беше времето, когато България се принуди да съкрати голяма част от националните си програми, тази програма, макар и с наполовина намален бюджет, все пак беше запазена. През 2011 успяхме да възстановим бюджета на програмата,а през 2012 – не се учудвайте, че виждате само 1 милион, останалите 4 милиона са пренасочени по постановлението, което приехме в края на 2011 година, за финансиране на неделните училища зад граница. Така че бюджетът за 2012 година на практика за тези дейности надхвърля 5 млн. 100 хил.лв.Виждате също така по колко проекта са били финансирани от различните континенти, което също е една добра статистика за сравнение. Следващият документ, по който ние работим и който е действителна новост при финансирането на изучаването на български език зад граница, това е постановлението №334 на Министерския съвет, което е в сила от 1 януари 2012 г. Какво дава то на българските неделни училища – на първо място то определя статута им, на второ място то осигурява финансов стандарт за образователната дейност. Това означава, че не е необходимо българските неделни училища ежегодно да разписват проекти, да кандидатстват, ние да ги одобряваме, което е един дълъг процес. Напротив, след като училищата вече са в списъка, за който вече ви казах, на българските неделни училища зад граница, те получават средства по този списък на базата на утвърдени финансови стандарти. Кои участват в този списък и могат да получават средства по това постановление – това са организации на българи, живеещи извън Република България, това са дипломатическите представителства, в които се осигурява изучаване на български език, и българските църковни общини, към които има организирано изучаване на български език. Ето и бюджета на постановлението на следващия слайд и броя на българските училища, които са пожелали да бъдат вписани в списъка – 104, не е малък броят, от 24 държави. Накрая съвсем накратко ще спомена за учителите, които командироваме зад граница извън тези нормативни актове. В откритата миналия месец секция в Европейското училище Брюксел-4 министерството командирова 3 преподаватели, освен това ежегодно изпращаме преподаватели по български език и литература, история, народна музика, народни танци в българските училища в Молдова, Украйна, Румъния, Сърбия, Албания и Казахстан, като през учебната 2012/13 година са командировани 24 преподаватели. Освен преподаватели осигуряваме и литература за Сърбия, Молдова, Албания, Австрия – там, където има изучаване на български език. Това избрах да споделя с вас съвсем накратко, предвид времето, което имаме, но действително в дискусията се надявам да получим онази обратна връзка, която предполагам и вие сте дошли да ни дадете. Благодаря!

МЦ: Благодаря на Петя Евтимова, самият факт, че имаме представители от български училища от Германия, Франция, Нидерландия, Англия, Кипър, дано не пропускам някого, означава, че ни предстои доста силна дискусия, което е повод – следващите 3 джентълмени, които ще вземат думата – да призова за краткост и влизане в регламента. Сега наред е Боян Кулов, който е председател на Асоциацията на българските училища зад граница, заповядайте!

Боян Кулов /БК/: Уважаема госпожо вицепрезидент, уважаема г-жо заместник-министър, уважаеми евродепутати, уважаеми директори и учители в българските училища зад граница, уважаеми участници, уважаеми гости! Преди всичко искам да поздравя президентството за тази инициатива. Президентът на България е президент на всички българи, където и да се намират, и именно затова президентството може и трябва да играе една много важна роля, много по-важна роля за координиране на работата на българските институции с отношение към българите в чужбина. Много накратко ще се представя пред вас, само от гледна точка на опита ми, който имам зад граница. Аз съм българин с двойно гражданство, от 1990 до 2007 съм живял в Америка, от 2002 до 2007 съм един от основателите и първи директор на училището във Вашингтон, също и председател на борда на директорите на това училище, на училищното настоятелство, 2006-2008 основахме, с много кратък живот, Асоциация на българските училища в САЩ, защото решихме, че е по-добре да направим една асоциация, която да обхваща всички български училище зад граница и 2007, заедно с колеги, много от тях присъстващи тук, основахме днешната Асоциация на българските училища в чужбина. Това /слайдове/ са някои данни за училищата, само по една от програмите, която заместник-министърката представи – програмата „Роден език” – виждате броя на училищата – те започват от 93 през 2010 г. и стигат до 163 през 2011 г., и това е само по една от двете програми. Общо взето броят на училищата зад граница е над 200, много повече над 200, а броят на учениците приближава 20 хиляди в училищата зад граница. Това е много малка част, много колеги тук вече ми подсказват, това е под 10% от учениците, които бихме могли и трябва да обучаваме зад граница. Следващият слайд представя географското разположение на училищата зад граница – това са само онези, които са кандидатствали през 2011по програмата „Роден език и култура зад граница”, не е представено училището в Пекин, общо взето имаме училища на четири населени континента, най-отдалечените от тях са в Пекин, Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка. Училищата, които имат най-много подадени проекти, идват от Испания, с една от най-големите български общности в Европа. Всяка държавна политика има обекти и субекти. Аз ще започна с някои неща, които вече бяха посочени тука – ето вижте бенефициентите по програма „Роден език и култура”, които са организации на българите в чужбина, на второ място това са организации на българите в чужбина, регистрирани съгласно законите на държавата, които имат право и не само и право, но трябва и да провеждат обучение на деца и ученици, но не и на възрастни, не знам защо, по някакви причини, но това е определено дискриминация – тука имаме европейски депутати, те ще се изкажат по тоя въпрос. Така че първият бенефициент са организации на българи в чужбина. На второ място дипломатическите и консулските представителства на Република България, там, където се провежда обучение, 7 такива училища имаме. Българските църкви и манастири в чужбина също имат право да обучават. Училищата в системата на светското образование, създадени като такива, това са училища, които принадлежат на други държави като Румъния, Молдова и т.н., които също имат класове по български и обучават българи на тяхна територия. И на последно място имаме все още 2 държавни български училища в чужбина – в Прага и в Братислава. Това, което на предишния слайд трябва да забележите, е, че не се финансират никъде училища в чужбина. Финансират се организации на българи в чужбина, дипломатически консулства, църкви, държавни училища, финансират се и училища на други страни. Само български училища не се финансират. Всички останали, които не са бенефициенти по тези програми, с тях се занимава Държавната агенция за българите в чужбина. Ще кажа няколко думи, без да се повтарям, за основните субекти на държавната политика за българите в чужбина. На първо място, това определено е Министерството на образованието, няколко от постановленията, които са пред вас, вече бяха споменати, така че няма да ги повтарям. Определено 103 постановление за образователната дейност сред българите в чужбина, което се оказа финансово неосигурено, което подпомага училищата само учебно-методически. 2009 г. много голяма крачка напред, определено много голяма крачка напред с една от националните програми за развитие на средното образование, посветена на стимулирането на изучаване на родния език и култура зад граница. Това е националната програма „Роден език и култура зад граница”, която много добре знаете, започна 2009 година, продължава и до този момент. 2011 г. още по-голяма крачка напред с 334 постановление за българските неделни училища в чужбина. Също така е разширен отделът в министерството на просветата, който отговаря за изучаването на български език, история, култура и география на България зад граница. И на последно място, има ни,т.е. има я дейността, която българските училища в чужбина изпълняват – обучение по български език, в проектозакона на министерството на образованието, който в момента се намира между първо и второ четене в комисия на Народното събрание. В този закон заляга дейността на училищата в чужбина, огромната част от училищата в чужбина, като юридически лица. По една или друга причина, юридическа причина не съществуват обаче. ДАБЧ също има проектозакон за българите в чужбина, за първи път обучението по български език и култура се третира като приоритет, отделя му се в този проектозакон – за съжаление все още – цял раздел за него като приоритет. Най-важното, поради което се изказвам тука, е да говоря за приоритетите в една бъдеща стратегия за българите в чужбина. Наистина, Държавната агенция може да изпълнява и още по-големи координиращи правомощия. Министерството на външните работа – аз се съмнявам, че те изобщо знаят къде и колко български училища има в чужбина, но предполагам, че имат много по-важни интереси да защитават зад граница, как го правят това е интересно да се чуе. Също така имат културен институт, но нямат институт по български език, защо също за мен лично е неясно. говорим още веднъж за приоритети – кои са приоритетите на Външно министерство в неговата работа в чужбина? Министерството на културата /следващ слайд/ – изобщо участва в някаква степен, но много слабо засега. Държавната агенция за закрила на детето – има деца зад граница, всички вие, представители на българските общности, знаете, че има нужда от закрила правото на децата да говорят майчиния си език. Т.е. отново говорим за приоритети на политиките ни за българите в чужбина. Министерство на финансите – инвестициите на българите в чужбина са сравними в последните години по обем с преките външни инвестиции и с много по-висока ефективност от тях поради пълна липса на разходи, разбира се задържането и привличането на подобни инвестиции. Прави ли достатъчно държавата за това да се поддържа този изключително ценен инвестиционен поток към България? Въпросът ми е отправен към самия себе си най-вероятно. Въпросът е още веднъж за най-сигурните, за най-надеждните, за най-дългосрочните инвестиции в България, какво правим ние, за да ги привлечем?

БВ: Г-н Кулов, само искам да ви напомня, че времето на презентацията изтича, виждам, че имате още 7-8 слайда, безспорно информацията, която давате, е много интересна и е полезен анализът, но все пак да се придържаме към регламента за времето.

БК: Ще приключа, имам само 2 слайда с предложения, които са съвсем конкретни, имаме също много дълъг списък с конкретни предложения и по едната програма, и по другата. Едно от предложенията на европейско равнище – смятаме, че трябва да има – това е инициатива, която се надявам да бъде подета от българските евродепутати в този европарламент – има нужда от европейска политика, която да се финансира от Европейския съюз, която да закриля правата на децата да изучават майчиния си език, да им осигурява достъп до качествена предучилищна подготовка и училищно образование, да създава – ето господинът, който говори на първо място, говори за мигрантите. Тези мигранти в ЕС трябва да се социализират по някакъв начин, те не говорят добре нито майчиния си език, нито езика на приемащата страна. Как тогава искаме да станат пълноценни граждани на европейското общество? Така че има нужда от директива за създаване условия за изучаване на майчин език, европейска политика – да се финансира от ЕС по този въпрос. Презентацията ми ще я сложим на сайта на АБУЧ, запознайте се, сигурно с някои неща ще се съгласите, с други няма да се съгласите, просто не искам да отнемам прекалено много от времето на всички тук, благодаря ви! Това е, както има Гьоте институт, така трябва да има Институт за български език, това е едно от нещата, за които се борим. Трябва да се прилагат европейските директиви за работа на държавните институции с неправителствения сектор и аз благодаря на г-жа вицепрезидентката, че започна с това, че трябва да има диалог между нас, много по-близък диалог дори от този. И се надявам това да е една първа стъпка в това отношение, благодаря ви, г-жа Попова. Само последен слайд ще ми покажете ли – вижте когато говорим за приоритети, за какво става въпрос, приоритети на стратегията за българите в чужбина. В първия панел има ключови изказвания, които са 4 – от заместник-министър един, от членове на ЕП двама, от НПО – един. Останалите три панела общо имат три ключови изказвания. Ето, някои неща, които ни се струват случайни, всъщност са съвсем закономерни. Това е приоритетът, образованието. Ако няма образование по български език и култура в чужбина, няма да има българи в чужбина и тогава стратегията ще увисне.

МЦ: Благодаря ви, г-н Кулов, направихте 3 в 1 – сложихте част от проблемите, които ще се дискутират малко по-късно, участвахте вече и в утрешния панел на конференцията, това е страхотно! Само да напомня да мислите за излъчването на групата, която ще работи по заключителния документ на конференцията. И да кажа, че имаме намерение да направим страница във Фейсбук за конференцията, там ще бъдат качени презентациите отначало до край, и това, което надхвърля времето тук, и ще имате възможност да коментирате и по-нататък това, което ще сме започнали тук.

БВ: Следва г-н Андрей Ковачев, член на ЕП, заповядайте!

Андрей Ковачев /АК/: Добър вечер и от мен, най-напред благодаря на вицепрезидента, г-жо Попова, г-н Стоянов, за тази възможност, г-жо заместник-министър, дами и господа, скъпи гости, благодаря ви за възможността да споделя няколко думи по тази много важна тема, защото аз смятам, че като избрани членове на ЕП, ние сме отговорни за връзките с вас, за връзките с традиционните български общности извън България, и разбира се за връзките с по-новите български общности, които са се създали в по-новите български десетилетия. Позволете ми да кажа няколко думи за мен, защото смятам, че тук е мястото да го кажа. Аз все пак се чувствам един от вас, един от онези българи, тогава млади през 1990 г., които напуснаха България, за да получат по-добро образование или да търсят своето щастие извън страната ни. Разбира се не за това, което сега някои носталгично привързани към стария режим смятат, че демокрацията е изгонила 1 милион българи или повече. Аз смятам, че тъкмо комунистическият режим изгони тези българи или ги накара да търсят своето щастие извън страната. Въпросът е как от сега нататък, какво правим с тези българи, които вече или са намерили своето щастие или искат да го намерят извън страната, как България държи връзката с тези хора. Това, което каза г-н Кулов, е много важно между другото – да няма дебългаризация, да няма откъсване от своя корен, от своя език, култура, нация и все пък сърцето да продължава да тупти за България, не само за страната, в която се намираш в този момент, или са намерил своето семейно огнище и щастие, или където плащаш данъците, или където твоите деца отиват на училище, на паралелно с това да запазиш своята връзка с родината. Много важно смятам ние всички – тези, които са отговорни, правителство, законодатели – да осигурим тази връзка. Панелите са според мен добре подготвени по важност. Аз бих искал само за няколко минути да споделя това, което не само аз, а с моите колеги за връзките с нашите традиционни общности, които по стечение на историческите обстоятелства са останали извън пределите на нашата родина – това са разбира се Сърбия, Молдова, Украйна, Македония и след това с нови общности извън пределите на страната и даже извън европейския континент. Ние правим многократни срещи – или ние ги посещаваме, или те идват при нас – с представители на тези български общности. Искам да споделя с вас с особено задоволство връзките ни с нашата общност в Украйна и Молдова, многократно каним, особено млади хора, от тези общности тук в ЕП. Съвсем наскоро се проведоха изборите в Украйна. Независимо от трактовката, от това как са били провеждани и политическите занятия по този въпрос, аз искам да кажа, че представител на българската общност беше избран като независим депутат в техния парламент в Болградска област във Върховната Рада на Киев. Това означава, че българската общност се е припознала в този кандидат. Аз се радвам, че всички български представители в ЕП успяхме да се видим с г-н Киссе преди един месец и той сега вече е част от парламента на Украйна. Другият важен въпрос, по който работим, са разбира се нашите Западни покрайнини в Сърбия. какво се случва в Босилеград, дали има достатъчно и дали има въобще български учебници в този български град – мнозинството са българи в Босилеград – те си имат свои специфични проблеми, както и между самата българска общност – тук трябва да кажем като критика към нашия манталитет – съжалявам, че го казвам, ние също не сме много единни. Понякога една група е срещу друга група и това не ни води до добри, в края на краищата, резултати. Натискът по отношение на страни кандидатки като Сърбия и Македония трябва да продължи, и оттук ще продължи за това, че трябва да се осигуряват учебници по български език и литература за нашите традиционни общности в места , населени предимно с българи, особено пак казвам за Босилеград. Не мисля да отварям думата за Македония, защото там е по- специфично и даже може за този дебат да се отдели една отделна конференция за този дебат за Македония, който и в момента тече в България, затова няма да говоря по тази тема. Другите наши общности – аз имах възможността миналата година да посетя Мадрид, един от традиционните български събори, които се правят всяка година там. Наистина това, което каза г-н Кулов, най-голямата българска общност извън традиционните общности, така се смята. Получават и най-много, вероятно защото са най-активни, получават най-много от програмите на българското правителство по роден език и култура. Доколкото знам, вие казахте тук една критика към Външно министерство, това, което е моето наблюдение, че неговите представители работят с местните власти за осигуряване на училища. Миналата седмица се върнах от Ню Йорк, нашето генерално консулство там е и училището, но поради технически причини не може да бъде извършена тази дейност в училищата и затова тези дипломатически служители търсят възможност в американски училища и те ги намират, да бъдат извършени занятията на българските неделни училища. Има какво да се направи, трябва да се активизират и на други места съответно българските дипломатически представителства и да направят такива споразумения с местните власти, за да могат да се използват за български съботни или неделни паралелки. Миналата година имах възможност да посетя нашата българската общност в Тулуза, много активна, г-н Манов е тук, той е в следващия панел, те имат много интересни идеи, които със сигурност ще породят дебати след това за участието на българите извън България в обществено-политическия живот на нашата страна. Не искам да взимам повече от времето, много ми е интересен дебатът, който ще последва, вашите въпроси или как можем ние, като представители на ЕП, независимо от политическата сила, от която сме избрани, аз мисля, че по тази тема не можем да не бъдем единни, защото това е отстояване на българщината и запазване на нашата етническа идентичност. Благодаря!

БВ: Благодаря на г-н Ковачев, продължаваме с изказване на г-н Евгени Кирилов, също член на ЕП, заповядайте!

Евгени Кирилов: Уважаема г-жо вицепрезидент, драги сънародници, уважаеми гости, наистина вълнуващо е това събиране. Аз ще започна от там, където моят колега, г-н Ковачев, привърши. Хубаво е, че тук са поканени представители на различни политически групи на европарламента. Логиката е съвсем ясна – ние ако почнем да се делим на партии, когато говорим за нашите сънародници, значи предварително да провалим цялото дело. Аз съм убеден, че тук няма да се намери човек, който да обсеби темата за чисто политически цели. Ще започна с това, че промених малко обекта на моето изказване, повлиян от това, което г-н Кулов каза. Да големият приоритет е там, страшно много млади българи заминаха от България. Тези хора живеят в смесени бракове не малко, каквито и да са бракове, има деца с българска кръв живеят в чужбина вече, не зная оценката каква е, вероятно 1 милион, а може и повече. Самите ние като ходим из различни страни, главно тук в Европейския съюз, ни е много интересно да се срещаме с тези хора и да изучаваме техните настроения и проблеми. Всичките те си имат разбира се своите каузи, те трябва да се борят ежедневно с трудности, главно естествено с голямата носталгия. И, докато слушах, си спомних нещо, което се случи с мен преди не малко години в Калифорния. Преди да отида там се свързах с на мой добър познат роднина, жена на активна възраст, която каза – където и да сте, кажете, аз ще дойда с колата, с цялото семейство, което имам тук. И наистина дойде, пътувала три часа с колата, с нея децата й, мъжът й – американец, и свекървата, също американка. Аз и предложих – то цялото семейство – да говорим на английски, а тя – не, не на български говорете. Ама чакайте, децата? Те знаят. Ами мъжът ви – той също знае. Ами свекървата – тя не говори, но разбира. Няма как да го забравя това. Този български дух ни задължава всички. Дали сме политици, хора сме, живеем, отиваме си, а България трябва да остане. И българското, и българите трябва да останат. Затова мисля, че е много добре, че сме събрали и обсъждаме всичко това. Има напредък, както чух и от госпожата заместник-министър, но това е дребен напредък. Можем ли да сме доволни, няма как да сме доволни. Страшно много повече трябва да направим и то главно за децата, които се раждат. Вижте даже тук в Брюксел все още не е достатъчно разработена базата. тука директора го видях, преди 24 май се сетихме и даже с колеги евродепутати направихме едно дарение за поддръжка на базата, но от него разбрах, че идват българи от Германия, доколкото разбрах от Бон семейства, които стоят цяла събота, децата се учат, те стоят, чакат и се връщат. Всичко това е добре за тия българи, както и за оная, за която ви казах. Но ние като държава трябва да направим много повече. Тия средства са малко. Трябва да намерим достатъчно подкрепа и консенсус вътре в България да увеличим тези средства. Защото правилно беше подчертано – няма по-добра инвестиция от тази. Тези българчета трябва да знаят, че са българчета. Децата, родителите те си имат грижата, те биха желали, но и държавата трябва да помага. Съгласен съм и с критиката към Външно министерство. Първо, поради кризата или други съображения, доста посолства бяха съкратени. Базата в тия посолства – ще ми се колегите от националния парламент да проверят, дали нещо е останало за училища, или се продава. Но така или иначе и с тази база нещата са недостатъчни. Малко е това, което правим. Разбира се, не може да бъде всичко наготово, затова мисля, че е правилен подходът с тези така да се каже неправителствени организации,т.е да има подкрепа и от самите наши сънародници. Но няма как да караме едно семейство, на което са му останали един или два дни почивни, по-скоро много често един, да пътуват стотици километри за обучение на децата. Съгласен съм и по-скоро тука ние сред колегите евродепутати ние трябва да го обсъдим тоя въпрос като политика и средство за натиск там към нашите страни-членки, където има по-концентрирано присъствие на българи, а ако говорим за принципи и за директива, то трябва да е свързано и с други европейски нации. Където има засилено присъствие и самата страна домакин на нашите сънародници трябва да покаже нещо. Но главно нашите дипломати трябва да получат тоя приоритет с пълна сила. Е, не е единственият, има и други приоритети, но, според мен, той е един от най-важните. Т.е. те също трябва да си свършат работата където имаме представителства, да работят с местните общини, които знаете, според местното право, ние в местните избори имаме право да участваме. Т.е. да работят с тези общини, за да могат да се защитят правата и да могат тия семейства да допринесат за една чисто българска идентичност. Нашите усилия на централно равнище също трябва да бъдат достатъчно силни в това отношение. Говоря и за културно присъствие. Неделните училища, да, това е чудесна идея, но тя трябва много по-широко да се разгърне , но и културното присъствие на определени празници, национални. Гордостта,у която тия деца трябва да изпитат, ако видят един добър ансамбъл или културна проява, която трябва да им гостува. Имаше по-рано и се надявам нашата държава да намери възможност – това не са чак толкова много средства, да се намери начин и така малките деца ще си спомнят дълго време, когато има някакво вълнуващо присъствие на българската култура на земята, на която живеят с техните родители. Благодаря още веднъж, че сте тук и ще имаме възможност да обсъждаме всичко това допълнително.

МЦ: Благодаря на г-н Кирилов. Старт на дискусията по тази тема. Помните – регламент 2 минути, аз и Боби ще се разпределяме, за да ви даваме думата. Всички въпроси, които бихте поставили към г-жа Евтимова, респективно към г-н Иванов, ще бъдат записани и ще им се отговаря накуп, за да не се чупи дискусията. Моля ви след нея ще направим избора на работната група много бързо. Вие сте, представяйте се моля!

Галина Иванова Кумбару /ГК/: Създател съм на организация, която в момента управлява две училища – едно в Никозия, Кипър, и едно в Лимасол, съучредител съм и на АБУЧ. Искам да изразя една позиция в два аспекта, първият е правен аспект и сме ползвали експертно мнение на Елена Сачкова, която е доктор на педагогическите науки. Два са моментите, на които искам да обърна внимание. Първо, правото и задължението да се изучава български език, чл. 36 от Конституцията – това право и задължение не се споменава никъде в проектозакона, и е въведено понятието „българска общност”, което обединява в едно български граждани, чужди граждани с български произход, живеещи извън Република България. Тази липса на диференциация по отношение на задълженията на държавата към своите граждани и необходимостта тя, държавата, да гарантира конституционните им права. Според Конституцията гражданите на република България, където и да се намират, имат всички права и задължения, това е чл. 26, ал. 1. Затова основният въпрос е проектозаконът гарантира ли основните права и задължения на българските граждани, които са представени в глава втора от Конституцията, когато тези граждани са извън Република България. Отговорът е отрицателен, например правото да се изучава и ползва български език, чл. 36 ал. 1 от Конституцията, не се споменава никъде. Вторият проблем, на който искам да обърна внимание на това поле, е проектозаконът за българите и българските общности. Този проблем съществува в момента в два проектозакона и идеите, макар че са доста сближени, има разминавания, желателно разминаванията да се избегнат, за да няма противоречие между двата бъдещи закона, както и във функциите на различните държавни институции. Например според чл. 30, т.12 от проектозакона ДАБЧ предоставя безвъзмездно на българските общности литература, печатни издания и т.н. Докато министерството на образованието има изисквания, на които трябва да отговарят организациите, за да им даде безплатни учебници. Има и един друг момент, на много места се говори за права на българите и права на българските общности. Тук сигурно има някаква тънкост, защото става дума за индивидуално и колективно право, която, според нашия експерт, е пренебрегната. Другият аспект, по който искам да говоря и да направя няколко предложения, е приетото 334 постановление и програмата „Роден език”. Всички училища, които кандидатстват по тази програма, са задължени да учат по адаптирани програми. Аз считам, че когато министерството задължи училищата да изучават български език по тези програми, каруцата беше поставена пред коня, защото и досега има 4 проблемни полета, по отношение на които българската държава, в лицето на министерството на образованието според мен няма ясен отговор, а тези проблемни полета са свързани с ефективността на обучението по български език. Не е работено по проблема за характеристиката на децата, които обучаваме, а е изключително важно да има анализ на техните нагласи, потребности, цели, мотивация и възможности за учене, подходът, който трябва да се използва, типът обучение, освен това средата, в която осъществяваме това обучение – среда на многокултурие и многоезичие.

МЦ: Г-жо Кумбару, моля ви съкращавайте!

ГК: Искам също така да благодаря на г-н Кулов, че ми подхвърли топката за институцията, която би трябвало да се създаде, от типа на Британски съвет, Гьоте институт. Тук обаче искам да кажа, че съществува един голям дефицит, голяма празнина – българският език не е сертифициран, не е стандартизиран, нито е в системата, по която се обучава в департамента по чуждоезиково обучение, нито езиковият ТСЛ изпит по български език към европейския езиков консорциум за сертифициране на познанията по съвременни езици…Мога ли да направя три предложения…

МЦ: Моля ви, дайте ги писмено, ще ги отразим в заключителния документ ако групата се съгласи.

Снежина Мечева /СМ/, директор на българското училище към посолството в Лондон и говорител на Асоциацията на българските училища в чужбина: Малко искам да дръпна темата за взаимоотношенията ни с МВнР в по-друг аспект, защото тук се цитира техния принос, че те подпомагат българските училища като намират нови помещения. з обаче, освен че съм доста възрастна, съм и доста препатила. Защото от 26 години съм преподавател в училището към посолството и 24 години директор и нещата от наша страна са малко по-различни. Много голяма част от дипломатите в посолствата използват това като бюрократичен мотив да отстранят българските училища към посолствата и дипломатическите мисии, защото е проблем. Тези училища стават все по-големи и по-големи и имат нужда от обгрижване. А на много посланици и посолства не им се занимава с това и намират начин да извадят училищата от тези помещения, което ги подлага на големи изпитания. И аз виждам, че това става заразително. Нали това е една форма, която се представя така като загриженост, но всъщност е друго. Защото тези училища, които излизат навън, трябва да плащат страхотни наеми, като почнат да плащат наемите, това значи вдигане на таксите. Специално в Лондон българите, които идват на училище при нас, а ние сме най-голямото българско училище зад граница, не са богати. И затова, че ние сме най-голямото училище, значение има именно това, че бяхме към посолството, не плащахме наем, бяхме под закрилата на дипломатите, имали сме късмет. Преживяла съм отношение със 7 посланици от различни астрологически и политически знаци и сме оживели, обаче почвам да се плаша, като виждам какво става в Париж – нали излязоха 2 училища, като виждам какво става с двете училища в Ню Йорк, които току-що излязоха, и това се цитира като положителен пример. Не е положителен пример, защото те там не са плащали наем, били са доста години, сега излизат навън, намерен е спонсор за 1 година, ама тоя спонсор догодина я го има, я го няма и това е заплаха. Дипломатическите мисии имат възможност, специално ние, които сме от десетилетия там, и затова сме се развили и сме били образец за всички останали и тръгнаха след нас. Когато ние имахме училище в Лондон, училищата бяха десетина зад граница, сега са над 200. Когато се борехме да оцелеем в Лондон, нито министерството на образованието искаше да разговаря с нас, нито Държавната агенция за българите в чужбина. Минахме през толкова препятствия, за да проведем само един диалог и наистина никога не сме имали по-добър диалог от сега с МОМН и ДАБЧ и това трябва да се приветства и да се повтаря. Но с МВнР има още много какво да се работи, защото моето усещане е, че се абдикира. И друго, още една минута ще ми дадете, от името на училищата в Америка, които са най-отдалечени – нашата колежка не можа да дойде, Боянка Иванова, защото стачкуваха колегите в Чикаго и сега не я пускат в отпуска, но трябва да прочета какво казва тя специално като послание от училищата в Америка. „Това, че в Европа има одобрени 110 проекта, за разлика от Америка, където са 26 и 2 в Канада, следва да е основание за препоръка към държавната политика за българите в чужбина да преосмислят приоритетите си и ги пренасочат към по-отдалечените от Европа големи общности. Там асимилационните процеси са погълнали вече едно поколение българи поради това, че няма нормативни актове както в повечето европейски страни, подпомагащи съхраняването на майчин език. Българите нямат финансова възможност да изпращат децата си за всеки празник до България, както слабата посещаемост от страна на политици, а оттам и слабата познаваемост на процесите в тези общности. Отдалечеността на общностите от България е право пропорционална на асимилационните процеси и това е рефрен, който г-жа Иванова повтаря на всяка конференция. За сравнение броят на българите в цяла Испания е равен на броя на българите само в един град в САЩ – Чикаго , и често се правят неравностойни политически сравнения на Испания и Чикаго. Така че да се помисли повече за онези големи общности в Америка, където нито политиците ходят толкова често, защото е скъпо, нито пък толкова се интересуват както се случва там.

Ана-Мария Гюзелева /АМГ/: Имам честта да представям българска академия на науките и изкуствата, както и Асоциацията на българите по света, и съм много благодарна за възможността да говоря в този момент. Уважаема госпожо вицепрезидент Попова, уважаеми господин Емил Стоянов, уважаеми българи, дами и господа! Ще кажа само няколко думи и моето е по-скоро едно пожелание. Уповавайки се именно и на скорошната ни среща на Асоциацията на българите по света, където се подчерта, че по последни статистики българите по света са три пъти повече от българите в България, не 1 милион, а почти 22 милиона и цитирайки чудесното изказване на г-жа Петя Евтимова, чудесни са тези идеи, които имаме да се подкрепят за в бъдеще неделни училища и т.н. Но именно на четвъртата сесия на парламента на българите по света се подчерта точно това – имаме опасението, меко казано, че неделните училища съвсем не са достатъчни. Защото както каза г-жа директорката на училището в Лондон, абсолютно силни истини тя представи пред вас, твърде слабо ще бъде това обучение, защото има нужда от много по-осезаемо присъствие на обучението по български език, както и осезаемо присъствие на обучението изобщо на българските деца.

МЦ: Благодаря ви, госпожо Гюзелева, двете минути изтекоха, заповядайте вие!

Георги Донков /ГД/, главен редактор на българския вестник в Кипър: Точно една минута – един риторичен въпрос, но мисля, че е много важен, към г-жа Петя Евтимова. През юни в Никозия министър Игнатов обеща тържествено, че ще дойде да открие учебната година на седемте български училища в Кипър. Само искам да отбележа, че на една територия от 9 хиляди кв.м. с около 850 хиляди души население общо, има 7 български училища. Това е голямо постижение, с което ние адски много се гордеем, представител на две училища е г-жа Кумбару. Той обеща тържествено пред хора, че ще дойде да открие учебната година в Кипър, децата се подготвиха, родителите също, но г-н Игнатов не се отзова. След единствения ни възможен разговор той престана да вдига телефона, както и неговата сътрудничка. Дали това е отношението на българската държава към около 100-те хиляди наши сънародници, които живеят в Кипър, над 50 хиляди при всички положения, или…не знам, просто искаме да си направим изводите. Вземам връзка от думите на г-н Кирилов, който каза, че всички деца биха се зарадвали, ако някой ги посети и им обърне внимание, и родителите също, но г-н Игнатов просто не дойде.

БВ: Благодаря ви, господин Донков, г-жа Евтимова ще ви отговори в края на дискусията, заповядайте вие!

Данчо Мусев /ДМ/, председател на Българското самоуправление в Унгария: Позволете ми, в две минути ще е много трудно, но… самоуправлението е органът, който издържа българското училище за роден език и българската детска градина в Будапеща. Тук се чуха много интересни неща от представителите на министерството. Действително което се прави от министерството на образованието в изминалите 1-2 години, са много важни крачки и една нова стратегия именно с това, че се направи регистъра, утвърди се финансирането на тези училища. Но какво трябва да правим по-нататък, защото действително обучението в тия училища, при нас то се води за обучение по роден език, регистрирано е и в системата на унгарската образователна система, официално признато училище, и също нашето училище е в регистъра на министерството на образованието. Българите в Унгария са стара емиграция, второ, трето поколение българи сме, т.е. ние нямаме живата връзка с България и с българския език. Спецификата е съвсем по-различна на обучението, което се води при нас, отколкото при новата емиграция. И действително обучението на български език в няколко часа седмично не е достатъчно. Дори трябва да си признаем, че това не е обучение по роден език, а по-скоро чуждоезиково обучение и трябва да се търсят нови форми на обучение. И моите предложения са: първо, командировките на учителите, както се спомена, това трябва да стане възможно за всички български училища зад граница, които имат интерес и които нямат професионалисти на място – учители по български език, учители в детска градина, това да не е само за нашите общности в Молдова, Украйна, Казахстан, Сърбия, а да имаме и ние възможност, по постановление 103 тия възможности са много ограничени. Друга инициатива наша – виждам проблем с преподаватели по български език, които са втора-трета емиграция в Будапеща, за тях е необходимо да има възможност за спецификация, за обучение в България, т.е. да ги усъвършенстваме тия наши преподаватели, за да имат и те връзка с българските стандарти на изучаването на български език. И третото е осигуряване на педагогически материали, не е достатъчно само българските буквари да се пращат или да се носят от нашите общности, защото, както казах това са нашите деца, които посещават унгарски училища и само 4-5 часа седмично изучават български език. С един учебник за четвърти, пети или шести клас от България ние не можем да ги учим, защото те така нямат напредък. И тук трябва да се разработи един стандарт и българската държава да задели средства да могат да се правят тия неща. И една четвърта идея, която г-н Кирилов спомена, натиск върху тия членки на ЕС, в които има по-голямо присъствие на българи, затова е добър пример Унгария, където и без натиск се прави много за малцинствата. И искам да ви покажа – ние в последните години сме издали 4-5 учебника с унгарски пари, това е най-новият буквар по български език и тетрадка-помагало, което е направено според изискванията за български деца, които учат в унгарски училища. И тук унгарската държава успява /ръкопляскания/ да насочи евросредства по обществено усъвършенстване, доколкото се сещам, и ние чрез тези проекти издаваме български учебници, така и словенците, и гърците успяха да издадат в Унгария свои учебници, но както ви казах, ние за прогимназиален и гимназиален клас имаме учебници. Именно за семинара, за който споменах, преди две седмици някои от залата присъстваха в Будапеща, ние първо искахме за нашите четири преподаватели да направим един семинар-обучение, да подписваме договор със Софийския университет и те пратиха специалисти да обучават нашите учители, и пратихме един имейл до всички вас и присъстваха над 20 преподаватели и директори най-вече от българските училища в европейските страни, и в Будапеща проведохме един тридневен семинар. Това беше само първата крачка и голям интерес имаше от всички вас и от колегите именно за втория въпрос, на който аз наблегнах, да има възможност нашите учители да се усъвършенстват в България и в дадените държави. И да се търсят нови методи на обучение – уеб2 методи, онлайн, защото сме разпръснати в дадените държави и по света. Щото изгубим ли връзката с българския език, загубваме българския си идентитет, вижте ние – второ, трето поколение го държим именно заради това, защото винаги е имало българско училище в Будапеща.

МЦ: Давам си сметка, че говоренето на български по-продължително време е страхотно удоволствие! Изречение към предишния изказал се, г-н Донков – ако приемете, че това е някаква компенсация за отсъствието на министъра на образованието, предстои съвсем скоро посещение на вицепрезидента в Кипър, по специална покана за откриването на бюст-паметник на Левски, ще посети и училища г-жа Попова.

ГД: Поканата излиза и от нас също, като единствената българска медия в Кипър, за което благодарим на г-жа Попова, че се отзовава, но просто това, което направи министър Игнатов, разтревожи, меко казано.

Петя Цанева /ПЦ/, председател на една от първите български асоциации в Испания, „Балкан”, основател на първото българско училище в Испания: Добър ден на всички, с големи благодарности към г-жа Попова! 243 хиляди българи живеят в Испания по новата официална статистика, от тях 24 212 са деца на ученическа възраст, но аз не искам в момента да говоря за Испания, искам да допълня колегите, които говориха тука относно образованието въобще за българите по света. Пропуснахме две важни неща, едното от които е учебници, специализирани учебници, както колегата каза, че те са си изработили. Значи ние бихме желали министерството на образованието да обърне специално внимание върху учебниците по история и география. Защо, защото история и география в момента се учат само в много малко класове, да кажем география в осми и в десети. Искаме да се учи, да се разпредели историята и географията от пети до единайсти клас, да се създадат специализирани учебници, в които състави по създаването на учебниците би трябвало да се включат учители, преподаватели вече от българските училища в чужбина, защото те са наясно с проблематиката и как трябва да се разпредели този материал за всичките тези години. Второ нещо, което искам да кажа, е за матурите – въпрос, който стои много отдавна, който не е решен. Седми и дванайсти клас са двата класа много важни и трябва това нещо да се реши, матура, която да се разреши да се прави или по места, защото има достатъчно специализирани кадри в почти всички външни университети в страни извън България са наши хабилитирани преподаватели и няма да има конфликт на интереси, ако се направи от такива преподаватели, а не от преподаватели, които са в самите български училища. И понеже г-жа Петя Евтимова каза за материалната база, искам да ви дам пример как в Испания направихме 2 договора с 2 общини, но това не беше направено от държавата, а беше гражданска инициатива, която беше подкрепена от съответните дипломати на момента и в момента сме кажи-речи единствената страна извън България, където има 2 договора между Република България и съответна община за ползване на държавните испански училища в случая за целите на нашите български училища. В Испания имаме една голяма молба към министерството на образованието – аташе или съветник по образователните въпроси.

Петър Попов /ПП/, Прага: поздравявам г-жа вицепрезидента Маргарита Попова, евродепутата и заместник-министъра, радвам се, че тази политическа формация организира тази среща, защото това се прави за българската общност за пръв път и това го приветстваме. Искам тези кратки две минути, които имам на разположение, да кажа под формата на точки, които могат после да се развият дискусии, че прави впечатление: първо, официалните говорители бяха ориентирани към т.нар. трети държави, както виждате дискусията отвътре е преди всичко от страните от Европейския съюз, защото там е големият проблем и аз чаках официалните говорители да говорят за европейските страни. Това, което говориха Испания, Англия, Унгария, виждате, че имаме някакви общи проблеми. Искам да кажа за Прага, за българската общност в Чехия, че исторически, повече от 120 години се живее организиран живот и българската общност никога не е била с протегната ръка, да казва „дайте ни, за да покажем какво можем да правим”. Те винаги тези хора, наши предшественици сами са се организирали и ние говорим за училищата тука, защото искаме да запазим българската народност. А българската народност я прави езикът, културата, традицията, изкуството и да не забравяме това, което не се споменава – вярата, защото за да се запази през вековете българският народ е пренесъл езика и вярата, православието. Искам да кажа, че първото училище на територията на бивша Чехословакия е основано 42-ра година, помогнал е свещеник от Унгария, защото тогава е била фашистката окупация и разбита държавата. И самите градинари са го изисквали и са си направили училището. След това, от 48-ма година насам, с встъпването на комунистическата власт, се променят коренно условията, но известно време съществуват четири училища – в Кошице, Братислава, Бърно и Прага. Сега имаме едно училище- държавно. И аз тука, пред г-жа заместник-министърката, пред вас, г-жа вицепрезидент, апелирам, това, което беше при миналите правителства, когато беше започнато ликвидирането на българското държавно училище в Прага, да не се повтаря вече, защото тогава с идването на г-жа Фандъкова на министерския пост тя отмени едно абсолютно безпрецедентно някакво постановление, с което училището беше почнало да се ликвидира. Аз в рамките на Европейския съюз не виждам, дайте ни учители от България. Ами сега има свободен достъп, Чешката република приема от всякъде – да се обяви конкурс и, който иска, винаги може да се мести – не само да работи като работник и да пече пици, но може и да бъде учител, това искам да кажа /ръкопляскания/. В Прага има и неделно училище в дружеството „Възраждане”, мъчим се да помагаме. И при 60-годишнината на държавното училище със средствата на организацията беше издадена тази брошура, в която се отразяваше историята на българското училище в Чешката република, конкретно в Прага. Искам да кажа, само не ни пречете, ние мислим, че можем и да си помогнем, искам да кажа, че материалната база я има, не трябва да правим междуправителствени договори, както в Испания, има база и има идеи, нека да не измисляме това, което да кажем колегите от Словакия – аз това ще говоря със заместник-министърката, няма време, но има идеи, защото ние трябва да обхванем тази младеж, децата, които идват, за да се обучат, и мога да ви кажа, че на срещата с министър-председателя Борисов, когато там говориха, обаждаха се учители, че българското училище в Прага помага много повече на тези социално слаби деца, които са се озовали в Прага, за да им даде обучение на български език.

БВ: Г-н Попов, хубави думи, благодаря ви. Заповядайте вие, виждам, че чакате отдавна, благодаря за търпението!

Полина Смиленова /ПС/, от българската общност в Брюксел: Искам първо да ви поздравя за чудесната инициатива тази вечер и за възможността за открит диалог. Аз искам да обърна внимание по-скоро на втората част на този панел, българската култура зад граница. Смятам, че важен елемент за развитието и запазването на българската култура е наличието на български културен център. Такъв съществува вече в европейски столици, в Германия, във Франция, в Испания, но такъв липсва в Брюксел, Белгия, в европейската столица. Българският културен център е място за развитието на български културни дейности, като например състави за народни песни и танци – хора, представяне на български театър, прожекция на българско кино. В Брюксел подобни инициативи в момента се развиват въз основа на частна инициатива или с частичното съдействие на европейски институции. Например в момента тече фестивал на българската култура в Брюксел или танцовите състави в Брюксел и Антверпен. Ясно е, че без една силна подкрепа от страна на българската държава подобни инициативи ще просъществуват много трудно и несигурно. Затова искам да попитам дали съществуват планове за откриване на български културен център в Брюксел, въпрос, който беше поставен вече през февруари т.г., благодаря.

МЦ: Благодаря, Полина, между другото тук е и посланикът на България в Кралство Белгия, г-н Веселин Вълканов, който чу този въпрос, а госпожа Попова пита може ли да дойде на този фестивал? а, дайте ни моля конкретни координати.

Камелия Конакчиева /КК/, училище „Кирил и Методий”, Париж: Г-жо вицепрезидент, искам да уточня някои въпроси, които вече бяха повдигнати в тази зала. Първият ми въпрос, доколкото зная президентството е гарант на Конституцията. Бих искала да разбера българският президент какво ще направи, ако този закон, който в момента се чете на второ четене в парламентарната комисия по образование, мине в този вид, във вида, в който е внесен от министерството на образованието. Там не само че нашите неделни училища ги няма или ги полуима – това е спорен въпрос, но има и един чл. 297, първа алинея, за финансирането, където отново, за кой ли път, се казва „държавата ще подпомага” тези училища. А ние тук искаме ние да помогнем на държавата тя да си изпълни задължението. Не знам защо още при встъпителните думи на г-жа Петя Евтимова, когато стана дума за върховния закон, който урежда тези въпроси, а именно Конституцията, се пропусна задължението. Каза се правото на българските деца да изучават, но се пропусна задължението. Защо, защото знаете като прависти, че задължението на един български гражданин е първо на държавата да му осигури условията да го изпълни, защото то е в обществен интерес, а в нашия случай не е само в обществен интерес, за този интерес вече се говори много и на всички ни е ясно. Той е и основно право на децата. Вторият ми въпрос е към г-н Стоянов, няма го, но се надявам, че ще му бъде предаден, той е член на европейската парламентарна комисия по образование и култура – сега в момента се разглежда следващият програмен период 2014-2020. Много се надявам нашите парламентаристи да съумеят да направят така, че една програма като „Коменски” например наистина ще се спазва, включително до последното тире. Защото неправителствените организации, занимаващи се с образование, са в последното тире. И министерствата на държавите си позволяват да не стигат до това последно тире. Вече четири години поред аз търся държава в Европейския съюз, с която да направим проект по „Коменски”. И в крайна сметка открих 2 държави – Унгария, за която разбрахте защо, и Франция, само защото го постигнах с огромен зор и с черно на бяло резолюциите на Европарламента. Никоя друга държава, нито Испания, нито Кипър, нито Холандия, нито Германия, не допусна неправителствените организации на наши училища до „Коменски”. Докога по този начин ще реагират компетентните органи на европейските държави, въпреки че има програми? Може ли сега да се осигури един по-добър контрол на такава програма? Може ли да се помисли, бъдете, уважаеми г-да депутати, инициатори в случая, ние сме новоприета страна, заедно с другите новоприети страни, заедно със старите страни с по-слабо разпространени езици бихте могли!

Елена Македонска /ЕМ/, учител в българското училище в Лайден, Холандия: Училището ни има около 70 деца, аз съм учител в четвърта и трета група, учим елементи на буквички. В добри отношения сме с българското посолство, но искам да се присъединя към мнението на г-жа Мечева, че ни е необходима и юридическа защита, т.е. имаме нуждата и от подкрепата, това посолство да ни подкрепи в нашите действия като учители във взаимодействието ни с холандските власти.

Григор Григоров /ГГ/, директор на училище „Букваран” в Обединеното Кралство Великобритания: Искам да акцентирам върху две неща. Училището ни работи от около 2 години, работим прекрасно с българските институции, с българските неправителствени организации в лицето на Асоциацията. Тук досега говорихме твърде много за образование, но искам да акцентирам малко върху културата, добре бе било Министерството на културата да имаше свой представител тук, тъй като ние сме начално училище, нашите деца са предучилищна група българчета до четвърти клас. Това, което аз наблюдавам като мой опит е, че те започват да говорят български с акцент или с интонация, или намесват английски думички на мястото на български. За да бъдат все по-съпричастни и за да си останат българчета, България е известна и винаги е била известна със своята култура, хубаво е да има едни по-голям интензитет посещения на различни български актьори, дейци на културата, спорта, известни фигури, които със своя пример да накарат децата да си останат българи, да продължават да виждат желание, да пристигат с желание на училище. И другото, което вече се каза многократно, ако има някаква възможност, вие сте представители на българската държава, държавата да помогне да се намери някаква форма на европейско финансиране за българските училища зад граница.

БВ: С този въпрос приключва дискусията на този етап, трябва да пристъпим към отговорите, които главно г-жа Петя Евтимова ще даде. Преди това няколко думи от г-жа Попова.

МП: Аз бих искала на вас да кажа няколко думи, тъй като поставихте въпроса за закона, който тече в момента в българския парламент и конкретните ви претенции към един законов текст. Нямайте никакво съмнение, е аз ще споделя всичко, което се случва в тази зала, с държавния глава и ще помислим и върху това какви са вашите претенции, какви са мотивите на българските национални власти да формулират проблема точна така, както са го направили. Нека да сме толерантни обаче и да изчакаме второто четене, защото вие знаете, че и тогава биха могли да се случат някои изменения. В същия диалог, който водим и с вас, ще чуем и колегите в парламента, които са суверенни да приемат текстове. Не бива да се отчайваме от това, че понякога законодателните актове не се случват точно така, както ние си представяме, че би било най-добре. Въпросът е да имаме желание да променяме, да даваме предложения, да се чуваме малко повече, лека-полека нещата ще станат по-добри. Ако действително имате основание да бъде мислено върху този текст, ще го направим по пътя и по начина, който ни дава като възможност Конституцията, специално на президентската институция. Благодаря за доверието и нямайте съмнение, няма да забравя вашия въпрос.

ПЕ: Ще се опитам съвсем накратко да мина по всички въпроси, които бяха зададени. На няколко пъти се спомена, ще започна от г-н Кулов, за директива. Такава директива съществува, доколкото си спомням директива за правата на работниците-емигранти, в нея има текстове, че на децата на работниците-емигранти би следвало в приемащата държава да им бъде осигурено изучаването на роден език. Такава директива има, просто вие би трябвало да се по-настоятелни, да я цитирате, да я намерите и да изисквате от държавите в ЕС да я прилагат и да я спазват стриктно, така, както България въведе разпоредбите на тази директива в една от наредбите на министерството.

ГК: Въпросът е, че ние тази директива я знаем, тя е от 97-ма година и след това се поднови през 2009-та и се разшири, обаче директивите са пожелателни, те не са наложителни, ние, което претендираме, е да се измисли форма за финансиране на майчините езици, което също може да се подкрепи от това, че в момента се излъчват езици хегемони. За тези по-малките езици, които са, както в случая е нашият, българският, той е признат и искаме да има, не само за българския, просто за майчините езици.

КК: Директивата е на Съвета на Европа, тя не е на Европейския съюз. Това, което исках да кажа, е, че може да се намери правно основание, да се направи правно обвързващо законодателство за майчините езици, като се задължат държавите, а не да чакаме добрата воля на посланици и на културни центрове.

ПЕ: Г-жа Кумбару направи много конкретни предложения, бих я поканила – аз затова в моята презентация си показах и личния служебен мейл, ако може да ни ги изпратите и писмено. Специално ще коментирам за адаптираните програми, ние сме наясно, че не са съвършени, но постановлението влезе в сила от тази 2012 година, успяхме да адаптираме само програмите от първи до четвърти клас, в момента колегите работят по останалите програми, така че действително предложенията ви са навреме и ще очакваме да ни ги направите писмено.

ГК: Извинете, но те не са адаптирани, а са само механично съкратени. /ръкопляскания/

ПЕ: Аз мога да предам само на специалистите, които конкретно се занимават с учебното съдържание, но не мисля, че тук можем да влезем в детайли и да коментираме самото учебно съдържание на учебните програми. Следващото, г-жа Снежина Мечева – да, действително, на някои места училищата бяха извадени от посолствата по различни причини. Аз не бих могла да коментирам причините на външно министерство, но от своя страна това, което можем да направим, примерно по роден език и култура да поемаме разходите за наем, вие знаете, че това са допустими разходи, освен това утвърдените стандарти за дейността, съгласно заповедта на министъра, знаете те са различни в зависимост от населените места, в които се намират тези училища. Всички тези документи, за които споменах – националната програма, постановлението за неделните училища, заповедта на министъра с утвърдените разходни стандарти – всичко това се намира на сайта на министерството в рубриката „за българите зад граница” и тези документи са там и са общодостъпни. Да, действително наемът на някои места е много висок, но не бих искала да влизам в подробности, на някои места са наети помещения с изключително висок наем в изключително престижни райони,вероятно има причини за това, които не знаем. Да, г-жа Гюзелева каза, че може би неделните училища не са достатъчни, това успяваме да правим с бюджета, с който разполагаме в момента. Мисля, че през 2009-та те са били 53 училища, в момента се финансират на практика 164 училища, 100% се увеличава годишно броят на училищата, които се финансират. Не сме спрели да работим в тази посока и за следващата година, в момента работим по бюджета, той ще бъде не по-малък от тазгодишния. На този етап това мога да кажа като информация, разбира се продължават ежедневно разговорите ни с Министерството на финансите по всички национални програми, които изпълняваме.

ЛШ: Прощавайте, казвам се Шнайдер, извинявайте, че се намесвам, ние не очакваме от българската държава изцяло да финансира обучението по български език, ние очакваме този продукт, който ние тук на запад, в Европа го предлагаме, да бъде стандартизиран от българската държава – примерно български като чужд език, български като роден език, за деца на възраст примерно от 2 годинки до 6-годишна възраст, от 6 нагоре. Ние очакваме не поемането на целите финанси – да ни плащате помещенията, ние очакваме от вас да създадете законодателство, с което, когато се обадя в Хесен, в региона, който е отговорен за нас, да кажа – по този параграф за нас аз искам да бъдат осигурени ниска цена в немски училища помещения, които от немската държава трябва да бъдат поети. Ние имаме деца, при които българският език може да бъде вписан в тяхната немска диплома като втори или трети чужд език, което е много важно – ние легализираме българския език като европейски, ние имаме право на това нещо. но това нещо не се знае в региона на Хесен. Ние нямаме нито едно дете, което досега да е поело такова нещо.

АМГ: Извинете, г-жо заместник-министър, точно това е един от проблемите, което каза и колежката, проблемът е, че няма статут на много български образователни и културни организации по света, а това е много жалко, защото именно поради липсата на статут не може да се развива нищо нататък – както за училищата, така и културните. Висша академия на България в Рим например, българска академия, която нямаше статут пред италианската държава. Сега за щастие имаме културен институт в Италия, но разбира се средствата са малко. Другото нещо, което исках да кажа като пожелание, че именно за да не се затруднява до такава голяма степен едно министерство – на образованието или на културата, би било добре да има и министерство за българите в чужбина, защото са много, но това министерство да има и портфейл.

МЦ: Благодаря на всички, които се включиха в тази част на дискусията, моля да имате предвид, че моят мейл, на който комуникирахме няколко месеца до сега, е отворен за вашите последващи въпроси, за това, което не сте успели да кажете, и то съответно ще бъде предадено на институциите, които са ангажирани с проблема. Стискайте палци на г-жа Попова, която се опитва да постигне сертифициране на българския език в университета във Виена и подпомагайте мислено нейната битка, която тя води цяла година за запазване на българистиката първо в Кьолн, после във Венеция. Благодаря на всички, минаваме към втората тема.

БВ: Скъпи гости и участници, навлизаме във втория панелна конференцията – Институционално представителство на българите зад граница, стартираме с една интересна презентация на г-н Манов.

МЦ: Г-н Манов е част от групата, която най-силно настояваше тази тема да бъде включена в конференцията, ето я и той ще бъде първият й говорител.

Стефан Манов /СМ/:  Чувствам се малко неловко, защото обикновено ние от Обществените съвети на българите в чужбина седим на последния ред и задаваме неудобните въпроси и в този смисъл искам да благодаря за открития подход на подготовка на тази среща, който даде възможност, въпреки че всички знаят нашите предложения или поне надявам се, и те не са някой път много удобни, ми се дава възможност да ви ги представя, да ги изложа и надявам се най-вече да ги дебатираме след това. Така позволих си да оставя едно мое заглавие – що е то институционално представителство на диаспората и има ли то почва у нас – не с референция към онзи текст от 19-та година за социализма и почвата му в България, просто за да бъда нарочно провокативен. Може би най-напред ми се иска да кажа, че един ден, когато надявам се националното представителство бъде факт, да имаме по-малко нужда от този тип срещи, за да изкажем своите проблеми. А защо, каква е идеята, която ние влагаме в това нещо като национално представителство. Позволете ми с няколко думи да схематизирам какво разбираме в крайна сметка зад този термин, който е доста странен и малко с чуждици изпълнен. Може би най-напред една дума кои сме ние и всъщност както защитаваме. Временни обществени съвети е гражданска инициатива, независима, която с една дума се опитва да докаже необходимостта от това да съществува механизъм, по който българите от чужбина да бъдат представени в обществено-политическия живот на страната. Какво означава институционалното представителство така, както го виждаме ние. С един опит за дефиниция това е съвкупност от механизми, чрез които гражданите, живеещи извън страната, да могат да участват в правенето на политики на страната на институционално ниво. Така ако дам обратната теза, това е всичко останало, което не е неправителствена организация. По-конкретно, говорим чисто и просто за три неща, поне така, както аз, правейки преглед на практиките в света, съм ги видял. Най-напред, ако говорим за институционално ниво, естествено мислим за институциите на представителната демокрация и това е най-напред активното избирателно право. Не всички държави в света разрешават на своите граждани в чужбина да гласуват, слава Богу българите в чужбина имаме това право, въпреки че има какво много да се говори за детайлите как се осъществява гласуването на българите в чужбина. Върху активното избирателно право няма да се спирам специално, защото мисля, че това е нещо, което всички познаваме. Това, което бих само посочил, е, че в момента в правната комисия се разглеждат промени в изборния кодекс с цел – има такова внесено предложение – облекчаване на гласуването на българите в чужбина. Ще видим какво ще излезе от тази дискусия и дали то ще се случи. Това е един пробен камък за това как българският политически елит се отнася към едно основно политическо право на българите в чужбина, а именно правото да гласуват, говоря за активно избирателно право. Втората форма, която можем да забележим в практиките на държавите, които имат политики спрямо диаспората, това е институционално представителство чрез специфични изборни, подчертавам изборни, представителни институции, т.нар. национални съвети на диаспората. За какво става дума, ще се върна след малко. Третата форма е т.нар. избирателен район „Чужбина”, а именно пряко политическо представителство на живеещите в чужбина в националния парламент. Възможността от обособен избирателен район в чужбина живеещите извън страната да излъчват членове на парламента, горна или долна камара, съобразно съответното институционално устройство на държавата. Неминуемо с тези три теми е свързана темата за политическите права на гражданите с двойно гражданство, които присъстват и са част от диаспората, в случая от българите, които живеем в чужбина. Около тия четири теми ние от временните обществени съвети се опитваме да натрупаме най-напред експертен потенциал, да видим как стават тези неща по света, в частност в Европа, какви решения се предлагат и оттам да предложим някакви модели, които разбира се подлежат на обсъждане. Когато правим преглед на държавите, които имат тези структури, оказва се, че често става дума за държави в южна Европа. Нещо, което е може би обусловено и от исторически причини. Така добрите примери за изборни представителни институции на диаспората са Франция, Италия, Испания и Португалия, но по-скоро и Сърбия. Франция е вероятно най-старият пример, още от 48-ма година французите са решили, че французите, живеещи в чужбина, трябва да бъдат институционално представени в обществения живот. Може би затова техният опит, поне за нас, изглежда най-интересен за проучване, защото те са извървели пътя през различни модели, пробвайки ги, понякога по метода на пробата и грешката, кой е най-добрият, кой е най-удачният. Този обаче модел виждаме, че отива и в държави, които са по-близо до нас – Сърбия, 2006 година – и всички от там можем да почерпим интересни изводи именно защо той не работи много добре у тях. Аз няма да влизам в много големи детайли на тази специфична институция, а именно национални съвети на диаспората, по простата причина, че темата е малко дълга за разказване. С две думи искам само да схематизирам идеята за тези национални институции. Най-напред казвам – те са изборни. Французите в чужбина са около 1 милион и 400 хиляди, французите във Франция са около 65 милиона. Тази пропорция е значително по-малка, отколкото при българите, в чужбина ние сме да кажем около 1 милион и 400 хиляди – говоря за българските граждани, с българско гражданство, нямам предвид всички с български произход – но спрямо една нация, която спрямо последното преброяване е 7 милиона и 300 хиляди. Та ако се върна на френския пример на асамблеята на французите в чужбина, какво прави тази асамблея? Това са по същество консултативни органи, в които доминират избраните от диаспората членове – съветници, в случая става дума за общо 155 съветници от 180, но в този орган се включват и представители на изпълнителната власт, а и представители на законодателната власт. Идеята е, че диаспората, която има специфични потребности, необходимости, права, разбира се и задължения, има необходимост от едно място, където да могат оперативно да се обсъждат тези проблематики, събирайки около масата както легитимни, излъчени чрез избори представители на диаспората, а не посочени и избрани от изпълнителната власт, а от друга страна да има представители именно на изпълнителната власт и на законодателната власт. Политики се правят естествено всеки ден в една държава и въпроси, които бяха повдигнати преди малко, са типично от компетенциите на подобни консултативни органи, имам предвид компетенции да вземат становище, да вземат мнение. Но кое е важно да се подчертае – че става дума за институции, които имат законодателно съществуване, законодателна рамка, която всъщност задължава държавата да вземе тяхното мнение предвид, когато се правят тези национални политики. Всъщност, това е разликата между нашия подход днес, на всички вас и на мен, неправителствени организации, които хлопаме по вратите и ни чуват, или не ни чуват, отварят ни вратите, или не ни ги отварят, и една институционална представителност, която държавата, законодателят сам се е задължил да има отворени врати, но не само отворени врати, а и реални действия зад това, по конкретните проблеми. това е възможността да се носи и един силен, легитимен глас от един орган, който действа оперативно в определен формат. Спецификата на Франция е и че този орган, освен всичко друго, избира и 12 сенатори в Горната камара на френския парламент, това е една френска специфика, в България, знаете, нямаме горна камара. В Италия моделът е подобен, като там е интересно да посочим, че обществени съвети има на италианците по държави – към консулствата, които се занимават с по-ежедневни и локални проблеми и носят гласа на съответните граждани в съответната държава, понякога, когато се налага, и оказвайки натиск върху официалните институции. Преди малко споменах нещо за участието на изпълнителната и законодателната власт. Знам всички ние сме, как да кажа, доста внимателни към това да участваме в органи, в които по някакъв начин можем да зависим от изпълнителната и от законодателната власт. Идеята е тук, че мнозинството в тези органи е от избрани от диаспората хора. Т.е. най-вече гласът на диаспората тежи в тези органи. Обратният пример – в Сърбия няма участие на изпълнителната и законодателната власт в Националния съвет на сърбите, живеещи в чужбина. Той е изборен, събира се, обсъжда, но липсва трансмисията – кой след това да внесе законопроекта, кой да отиде да работи по конкретно министерско постановление, наредба, правилник. Защото много често в детайлите – вашите примери за българските училища в чужбина го показват – много често в детайлите се крие дяволът. А законът не винаги всичко решава, някога детайлът е на ниво наредба, на ниво оперативно решение. Т.е. там трябва да има един звънец, на който да се позвъни и да се каже – чакай, има проблем, вратата трябва да се отвори, а не хората да чакат навънка в приемната, ако изобщо стигнат до нея, за да могат да бъдат изслушани. Това е смисълът от тези национални институции. Аз няма повече да говоря за тази форма, тя е доста специфична, има голям дебат, както виждате съществува в някои държави определен модел. Предлагам ви да обсъдим удачен ли е той за България. Една дума само – в проекта за закон за българите и българските общности извън Република България, който мина на първо четене в няколко парламентарни комисии, е предлага национално представителство, но, както казах, дяволът е в детайлите, г-н Иванов знае моето мнение, предложеният модел не е представителен, не е легитимен и не може да отразява гласа на българите в чужбина. За да има легитимност и представителност, трябва да има всеобщо избирателно право, не само членове на дружества извън България, но това е дълга тема, ние тепърва ще я водим, защото законът беше забавен и в правна комисия не е гледан. Имаме конкретно предложение как националният съвет на българите в чужбина да стане, имаме предложение и за това изборите как да се организират – в един и същи ден с изборите за президент, в съседно помещение, където гласуват българите за президент, да има урна за избор на национален съвет, да има възможност за интернет вот и избирателни райони, листи – всичко това е техника, има начин да се изчисти. Често в детайла е обаче дяволът, легитимност, представителност – това са думите, които трябва да ни водят, когато се правят избирателни райони – за национален съвет имам предвид, когато се правят методики – оттам ще излезе легитимността или орган само за парлама, прощавайте за израза. Няма да се спирам по-дълго на това, защото времето ни е ограничено и не искам с техники. Тази презентация ще бъде на нашия сайт – Globalbulgaria.org – а на тези, които желаят, бих им я дал на флашка с удоволствие. Бих посочил също така, че в нашата група в последните три години сме публикували редица експертни статии, доклади, становища и сме отворени, разбира се, за дискусии и други идеи най-вече. Защото всеки гледа от неговия ъгъл, а конфронтацията на идеите позволява да се избистрят именно най-добрите работещи модели. Ще мина на тази точка, която ми се струва изключително интересна. Става дума за прякото, този път политическо представителство на българите в националните парламенти, на диаспората в националните парламенти, чрез избиране на депутати от обособени избирателни райони в чужбина. Така в този час, ако искам да ви събудя, е въпросът – добре, ние живеем в чужбина, гласуваме, на последните избори гласуваха 156 хиляди български граждани в чужбина, това е повече от 20 от 31 избирателни района в страната, взети поотделно, значи ние сме повече, отколкото в 20 избирателни района в страната, но познавате ли вашия депутат, за когото сте гласували на последните избори. Не, отговорът е не, това е риторичен въпрос. Няма нито един избран депутат от избирателен район „чужбина”. Просто в избирателен район чужбина не се регистрират кандидатски листи – партийни или независими кандидати. Това е един избирателен район, който съществува само виртуално, в него ние гласуваме, но за политически – ако си спомняте бюлетина за гласуване – за отделните политически партии, но няма имена. Респективно, денят, в който един българин иска да се свърже със своя депутат, така, както правят всички хора по света, ами на кого да се обади? Последните три години ние от временните обществени съвети се опитахме в тази посока депутати от Народното събрание. В момента в България – няма да казвам имена, обещават се някои неща, но нищо не се случва. Защото те не зависят от хората, които ги избират, те зависят от нашите съграждани в Силистра, Перник, София, където искате. Няма избирателен район „чужбина”. Ще кажете – що за идея, ами къде има? Ами има. Има на много места и жалкото е, не знам доколко виждате тази таблица, ако оставим старите демокрации – Франция, Италия, Португалия, между другото отварям скоба – същите държави имат и национални съвети на диаспората, двете неща не са в конкуренция, това са два отделни инструмента в една обща политика. Не трябва да виждаме тези две наши предложения като несъвместими или като нещо, което се взаимно изключва, напротив, това е сноп от инструменти, които държавата използва, за да приобщи диаспората. Защото когато говорим за тези инструменти, това е не защото на нас това ни прави удоволствие да имаме депутат в българското Народно събрание. Най-напред това е от полза на държавата. С днешния глобализиран свят, културна експанзия, икономическа експанзия, геостратегическо влияние не се постигат с танкове или с митата на границите. Постигат се по други начини. Единият от начините това, което са разбрали тези държави – е мобилизирайки техните диаспори. Отново се връщам на Франция – извинявайте, живея във Франция и някак си съм пристрастен, но все пак хората от 48-ма година го правят, някак си ми се струва, че има смисъл да погледнем какво правят. 1 милион и 400 хиляди французи за 65 милиона нация. Ние сме 1 милион и 400 хиляди да кажем за 7 милиона и 300 хиляди в България. Пропорцията е коренно различна. Освен Франция, Италия и Португалия като погледнем, нещата стават още по-тъжни за нас, защото на Балканите хората са почнали да го осъзнават. Хърватия избира между 6 и 10 депутати от избирателен район „чужбина”. Македония избира в последните избори 3 депутати от 120 в парламента. Румъния въведе избирателен район „чужбина” с 4 депутати от 334 и 2 сенатори от 137. Данните няма да ви ги чета всичките, Южна Америка – Колумбия, Еквадор, по-екзотики като Зелени нос, Мозамбик, Алжир – като погледнем, какво ни прави впечатление? Това са държави, които или имат голяма емиграция, или които са стари демокрации, колониални сили, но не само. Те търсят връзка със своята диаспора, която да бъде онзи инструмент за лобиране и за позитивно отношение към съответната нация, бивайки на ключови ръководни функции в съответни фирми и т.н. Няма да прекалявам с вашето търпение, темата е много дълга. Една дума за двойното гражданство и пасивното избирателно право. Ще си позволя една силна дума – битуват безкрайно митове и легенди в публичното пространство за това коя държава забранявала, как не разрешавала и т.н. Един пример – типичен мит е този за германия, която била забранявала двойното гражданство. Първо, това не е вярно, още повече да пречи на хората да бъдат нещо. Например министър-председателят на Долна Саксония е с английско и немско гражданство. Това, което днес е фактът, от справка, правена не от мен, а от Европейския съд по правата на човека във връзка с едно дело – „Танасе срещу Молдова”, е, че България днес е единствената държава, която, без да забранява двойното гражданство – то е разрешено, забранява на своите двойни граждани да бъдат избирани за народни представители, президент, вицепрезидент, министри. Единствената държава. Не че това ще промени света утре, ако това отпадне. Но символът е жесток. Има държави в Съвета на Европа, 47, които не са демокрации и не го забраняват. Парадокс е архаичността на тази ситуация, господа евродепутатите го знаят чудесно. Чужд гражданин, който няма българско гражданство, може да бъде кандидат и избран за български евродепутат, чужд гражданин! Чужд гражданин, ако спечели доверието на софиянци, може да стане председател на общинския съвет на София, не и кмет обаче, там в Изборния кодекс кметът не може да бъде чужд гражданин. Ето тези архаични парадокси, които между другото бяха критикувани от ограничената мисия наблюдатели на Съвета на Европа, които дойдоха за изборите през октомври, в някой момент кристализират отношенията между България и нейната диаспора. Защото, тук друг пример съм посочил, ЕСПЧ осъди Молдова за опит да въведе такава забрана в нейното законодателство, именно това дело „Танасе срещу Молдова”. Значи за мен е обидно ние да решаваме проблемите през ЕСПЧ, и с това приключих.

МЦ: Лансирането на една тема, която не би трябвало да отива в пространството, затова предлагам да направим нашата работна група, за да може тя от сега да започне да си работи по заключенията на конференцията. Ако не е злоупотреба с власт това, предлагам Стефан Манов да бъде включен в тази група, ако залата не възразява. Двама души ще представляват нашата страна, на организаторите на конференцията, седем от залата, моля желаещи първо, освен г-н Манов, който не ми отказа.

СМ: За съжаление, аз точно това исках да кажа, че за съжаление аз утре няма да мога да остана до края на работата и бих предложил г-н Чобанов от Временните обществени съвети във Франция на мое място. Но отново, извинявайте, въпросът е важен, аз не искам да съм посочен от властта човек, затова нека нещата бъдат свободно дебатирани. това, което пропуснах да кажа, е, че ние от временните обществени съвети нямаме финансова подкрепа от никого, не зависим от политически партии, не сме обвързани с властта, работим само на доброволни начала.

БВ: Г-н Манов, трябва да продължим към дискусията, която е много важна.

Божидар Томалевски /БТ/: Предлагам г-жа Гюзелева да участва в изработването на меморандума, нали имаме право на предложения от залата.

МЦ: Петя Цанева, записах, г-н Чобанов, който беше предложен от г-н Манов, Камелия Конакчиева, Николай Блангев, Полина Смиленова, г-н Попов от Прага. Отново да кажа – Петя Цанева, Атанас Чобанов, Камелия Конакчиева, Ана-Мария Гюзелева, Николай Блангев, Полина Смиленова, и Петър Попов. Приемаме ли, че това е нашата работна група, двама души ще помагат от наша страна, ще съучастват, без да оказват натиск на властта. Моля ви да започнете да си водите бележки, може би ще е добре докато има коктейл, вие малко да поработите, в смисъл вътре в коктейла. ОК, първият, който ще се изкаже по темата „институционално представителство”?

Божидар Томалевски, „Другата България”: Добър ден на всички! Искам да благодаря на нашите домакини – г-н Стоянов, евродепутата, и г-жа Маргарита Попова, вицепрезидента, и наистина адмирирам тяхното желание и най-вече кураж да създадат такава отворена дискусия, защото в такава отворена дискусия се ражда истината, в спора се ражда истината, а той не винаги е толкова приятен за всички. Няма да бъда критичен, ще използвам само и единствено думи, споменати от вас. Г-жа Попова, казахте за права. Г-жа Вивиан Рединг също има една теза, че без права няма бъдеще. Г-н Ковачев спомена думичката мотивация. Каква ни е мотивацията да имаме българско гражданство, когато нямаме права – цитирам българите с двойно гражданство. Ще цитирам и г-н Кулов – дискриминация. Трябва да ви кажа, че тези, които имат двойно гражданство, включително и аз, се чувстват като тъмнокожи по времето на апартейда, или те могат да консумират единствено и само своите активни избирателни права. Преди да се ангажирам с прочитане на тезата на г-н Манов, нали няма нищо лошо в тези обществени съвети, с една единствена забележка. Обществените съвети не са нищо повече, освен поредните НПО-та. Те нямат никаква законодателна инициатива. Онова, от което има нужда българската емиграция, е активни избирателни права. Ние сме го артикулирали в наше писмо от 5 септември, не знам защо това не е влезнало в дневния ред. Или именно премахване на дискриминационния текст на чл.65 ал. 1 от Конституцията на България, която забранява на българските граждани с двойно гражданство да участват в политиката на страната. Направил съм си труда и сме извадили от конституциите на европейските държави текстове, които ясно и точно показват, че не съществуват такива държави в Европейския съюз. Нещо повече – освен поредното НПО, което няма да има законодателна инициатива, как ще бъдат представлявани българските граждани в българския парламент. Дайте им политическо представителство, дайте ни политическо представителство, ние знаем какво да направим. Създаването на самостоятелен избирателен район е начинът, по който това да се направи. Г-н Манов каза, че има обществени съвети във Франция, но не каза, че във френския парламент има 11 депутати, избрани с гласовете на французите /реплика от залата: каза/ Добре, прощавайте, г-н Манов, ако съм ви обидил, а колко са в България? Нито един. Именно в този ред на мисли, понеже не сме съгласни с дневния ред, утре ще внесем при комисарката Вивиан Рединг нашата декларация.

/губи се звукът на микрофоните за няколко минути/

???: Мисля, че това е една от многото причини, заради които българите, които живеят в чужбина, които живеем в чужбина, би трябвало да имаме правото да гласуваме и да бъдем представлявани в българския парламент. Искам да направя и един коментар по отношение на г-н Манов в частта му за обществените съвети. В момента около 70% от българските общности в чужбина са изградени от гастарбайтери, които са отишли в рамките на 3 до 5 години да изкарат някой лев, да изучат деца, да подпомогнат родители, да изплатят кредит. голяма част от тях нямат намерение да остават в чужбина и смятам, че по-голямата част от тях ще се върнат в България.

Николай Блангев /НБ/, председател на Български център на Балеарите „Васил Левски”: Здравейте, привет на всички участници и представители на българските институции, това сдружение съществува от една година. Искам да се изкажа точно по този панел за обществените съвети, който смятам, че е пряко свързан с предишния панел – за българските училища. Обаче ще го направя много по-елементарно. Значи аз напуснах България преди десет години по мотиви, които не са в никакъв случай икономически. Живея в чужбина, в Палма де Майорка конкретно, и бях въвлечен в обществените събития преди две години. Научих доста, видях доста и видях колко е трудно, както каза господинът, да се съберат трима българи на едно място, знаете какво се получава. Хайдути чета с предател обикновено. Така че аз много прекрасно разбирам, че има хора, сигурно това е голям екип хора, които работят по т.нар. институционално представителство на българите в чужбина с разни проекти, с едно понятие като обществен съвет. Разбирам го и наистина пожелавам успех, дано това да се случи, но ще ви кажа следното – българите в чужбина се интересуват от определени неща и на последно място е да участват институционално в управлението на тази държава. Защо? Просто те са я напуснали. Предполагам, че всеки един от вас ще си отговори на тоя въпрос. Ами вие си тръгнахте от България и сега искате да ви създаваме нормативна уредба как да се оправяте помежду си. Ами, ще ви кажа – нещата са много по-елементарни. Аз съм родител в едно българско училище и искам моят глас да бъде чут поне в това българско училище, в което моите деца учат. Там, това са моите преки интереси. Не случайно тук на този прекрасен форум виждаме единственото, според мен, свързващо звено на всички българи – ами това е българщината, образованието, езикът и културата, нали! Не случайно на едно място един до друг седят представителят на тази институция, която в по- духовния смисъл представлява нашите стремежи, и представителят на президентската институция, който всъщност символизира единението на българите. В този аспект, в който ние живеем извън България, единственото средище, където ние поне се събираме на някакво място да говорим за проблемите си, това са нашите деца, това са т.нар. сформирани български училища, неделни училища, както ги наричат, въпреки че в болшинството от случаите те работят в събота. Ние се събираме родителите на кафе, обсъждаме тези въпроси, това е средището, това е мотивът ние да се събираме на едно място – нашите деца, те са нашето бъдеще. Т.е. аз ви предлагам вместо в момента толкова много да го мислите това за обществените съвети, обществените съвети все още не са юридически термин, нали, г-жа Попова, такова нещо не съществува в правната уредба на нашата държава поне. Но има едно постановление, което беше издадено преди една година, и говори за родителски съвети. Те са вече правен факт, въпреки че постановлението излезе в един така да кажем… на 8 декември, деня на убийството на Джон Ленън, аз не искам да го интерпретирам по този начин. Бих искал да кажа, че най-сетне някой някъде в България разбра, че родителите, тези, които поддържаме всъщност тези български средища в чужбина, трябва да бъдем чути по някакъв начин. Беше създадено понятието родителски съвет и бих могъл да ви кажа, че в продължение на една година наблюдавам явления, които се случват в Палма де Майорка, но предполагам, че се случват и на други места по света с българите, където реално това все още не действа както трябва. Не знам дали г-жа Евтимова е в течение, че точно преди един месец в Палма де Майорка – само като доказателство за това, че някой ни чува някъде – беше изпратена извънредна проверка от страна на Министерството на образованието да провери конкретен сигнал за нарушаване на така наречения избор на родителски съвет, т.е. имаше няколко други причини конкретно, и на мен ми е много интересно какво ще се случи от тази проверка, за да разбера дали реално има държава, която ни чува. Така че аз бих препоръчал на …но има един съществен проблем – тези родителски съвети не са изчистени в юридически смисъл как се избират, по какъв начин функционират. Може би специалистите от президентството ще подадат ръка на министерството на образованието да изчистят този въпрос и най-сетне ние, родителите, да може да даваме своя глас поне в тези съвети.

БВ: Благодаря ви, нека да чуем и други мнения, тази конференция е изключителна възможност да се чуе вашият глас, затова сме всички тук. Така че благодаря ви за това балансирано и позитивно изказване.

Женя Петева /ЖП/, служител на ЕК, генерална дирекция „Митнически съюз и данъчно облагане” : Няколко кратки коментара и предложения във връзка с организирането на изборите в чужбина. Първото е от личен опит – смятам, че трябва да се преразгледат допустимите документи за упражняване на избирателното право и по-конкретно специалната карта, която имам като служител на Комисията, да бъде призната като документ, за да бъда допусната до избори. Един конкретен пример – ако се наложи да пътувам в спешна командировка до Хамбург, и не нося друг документ, мисля, че този документ отразява всички условия за моето активно избирателно право. Вторият ми коментар – независимо до какво разрешение се стигне за представителството на българите в чужбина, все пак апелирам то да бъде адекватно. Понастоящем – аз вече участвам в няколко избора от 2005 година в Брюксел – гласовете на българите в чужбина се разпределят по избирателни райони. Аз съм от Бургас и съм живяла в София. Както знаете, 20 години всички политически партии поставят водещи политици начело на листите в Бургаска област. Моят глас в Брюксел отива в Разград, Хасково и къде още не си спомням, но действително имена, които аз не познавам. Ако в периода до следващите избори не може да бъде направен по-глобално, така да се изразя, решение за упражняване на нашите избирателни права, то поне избирателните райони е редно да бъдат преразгледани. Третият ми коментар е във връзка с предстоящите парламентарни избори, струва ми се уместно – ако има такава възможност – да има политически дебати и тук, в Брюксел. Защото в институциите работят много компетентни българи и то на добри места, които могат да направят много конструктивен принос в един политически дебат. И последният ми коментар е, по-скоро предложение, тук ние говорихме много за българските общности в Европа и по света, но мисля, че има една специфична общност, спрямо която българската държава трябва да има една последователна политика, и това са българите, които работят в европейските институции. И по-конкретно, според мен, България трябва да преразгледа политиката и да стимулира кариерата на българите в европейските институции.

БВ: Благодаря ви! Заповядайте вие, в същия конструктивен тон!

Надявам се да бъда конструктивна! По темата за институционалното представителство на българите бих искала да поставя две неща, които не ми станаха ясни – едното е във връзка с обществените съвети и тяхната функция, надявах се представителят да изясни малко повече какво точно правят тези обществени съвети, къде виждат мястото на своята дейност. Тъй като това, което аз знам за обществените съвети, те се избират от българи, които живеят в чужбина, и каква точно ще бъде тяхната функция – да променят политиката за българите, които живеят в България, или въпроси на българите, които живеят в отделни страни. така че от тази гледна точка малко остана за мен лично неясно. По отношение на институционализирането и избора, виждам, че нещата отново тръгват само в посока хората с двойно гражданство, не мисля, че институционализирането представлява проблем само за хората с двойно гражданство. Аз самата също съм с двойно гражданство, което ме подсеща, че не се представих, казвам се Ирина Верне /ИВ/, представител на Асоциация „Мисия България”, която е регистрирана по френските закони. Не мисля, че ние като български граждани не сме имали възможността да упражним и да кажем нашето мнение пред депутатите, които съществуват и ни представляват. Това, с което аз лично съм съгласна, и членовете на нашата асоциация, с които дискутирах и които ме упълномощиха да дойда тук и да изкажа тяхното мнение, е, че наистина нашите гласове отиват неясно къде и ние не знаем към кого точно да се обърнем. От тази гледна точка съм напълно съгласна и смятам, че хората, които са в момента представители и депутати, съвсем спокойно могат да променят тази ситуация и политическите партии или издигнатите независими кандидати могат да представят свои представители за този район, в който ние ще гласуваме българските граждани. Защото не мисля, че за някого е тайна, дори и събрани тука, водени от прекрасно желание да дискутираме, всеки един от нас поддържа една или друга политика. Дори да погледнем, че сме на форум, организиран от представител на една политическа сила, но сме в залата на друга политическа сила, която се изказа. Да, това е прекрасно, но в този случай бих желала по-скоро да усетя възможността моят глас или гласът на колегата, с който тук усилено дискутираме, макар че се опитва да се дръпне, по-скоро ние да имаме възможността нашите гласове да бъдат ясно отишли към конкретен район, но аз да мога да подкрепя политическата сила, която най-точно ще отговори на моите очаквания, той да подкрепи политическата сила, която ще отговори на неговите очаквания. Не смятам, че става въпрос за нещо кой знае колко трудно. Друг е въпросът, който си задавам по отношение на двойното гражданство – мнозина от хората и форумите, които прочетох, казват, че са напуснали страната, защото икономическите обстоятелства са ги изгонили и друго. Но тук говорим за връщане и за възможността на хората, българите с двойно гражданство да участват в какво? Включително и в законодателната власт. И разбира се в най-главната – президентството, откъдето са лишени. Тогава поставям въпроса си на всички поддръжници на тази теза, бих ги попитала – готови ли сте да се върнете в България само ако не сте депутати? Защото аз почвам да си мисля, че има хора, които смятат, че биха се върнали в България само при условие, че те ще бъдат депутати! Извинявайте, но за мен е малко странно един подобен ход, сигурно ще има дискусия и предполагам, че хората, които защитават тази теза, ще го защитят много, много ясно. Много исках да се включа по темата за училищата, но мисля, че ще имаме възможността и при други поводи да се изкажем, но ще се възползвам от това, че грабнах вашето внимание за момента само да кажа – прекрасно е, че има структури неправителствени, които се нагърбиха с тежката задача да обучават българските деца. Но да не забравяме, че българските деца не са компактна маса, не се намират само в големите градове като Париж, където съм и аз, където има 2 училища, които си имат достатъчен брой ученици. Българските деца се намират в много територии, понякога и отдалечени. И бих искала да насоча вниманието на представителя на министерството на образованието, тъй като аз съм бивша учителка, какво смята да прави министерството за онези наши български деца, родени в чужбина или дошли по икономически причини деца на емигранти, които нямат възможността да посещават българските, създадени от неправителствени организации, учебни структури, защото аз не мога да кажа, че това е българско училище в термина, в който всеки един родител го разбира. Да, това, което правят колегите, е похвално, но то е твърде малко, защото в един ден – няма какво да се заблуждаваме – български език, история и география не се учи в рамките на един ден.

МЦ: Благодаря на г-жа Верне! Да кажа само, че имаме 10 минути до края на дискусията преди коктейла, за да може в останалите 10, които са до 20.00 часа работната група да се запознае помежду си поне и да уточни някои неща, сега следващият – две минути, заповядайте!

Ели Славчева /ЕС/, част от българската общност в Белгия: Имам един въпрос – много се коментираше двойното гражданство, не мога да кажа, че имам някаква позиция за себе си. Обаче, пътувала съм – в Англия, в Холандия, в Белгия – има толкова много македонци, турци, които, ако ги питаш, те ти представят българска лична карта. И в момента, в който ти тръгваш да говориш с тях на български, една дума не знаят. В този контекст трябва много добре да обмислим как точно ще се процедира с двойното гражданство. Защото не съм съгласна лично аз, като българка, да приема, че човек, който на документ се води българин, но не знае една единствена думичка на български език, по някакъв начин ще определя как аз ще живея в България, тъй като имам планове да се върна в България, благодаря! /ръкопляскания/

БВ: Благодаря, интересна теза. Моля хора, които не са взели участие, ако имат желание, заповядайте!

Венцислав Събев /ВС/: Тук не представлявам никаква организация, живея в момента в Германия, но искам да споделя моя опит от последните шест години – живял съм в Германия, Австрия, Швейцария, Сингапур, Индонезия. Искам да споделя едно лично наблюдение – много говорихме досега какво България може да направи за нас. Малко говорихме какво ние можем да направим за България. В този контекст имаше въпрос тук, че сме представители на 40 държави, но всеки от нас идва от едно градче, от едно село в България, поне нашите родители и нашите деди. Даже се запознах тук с хора от Велинград, от Варна, от Бургас, от София разбира се. Въпросът е, че не всичко тук е София, не всичко е нашите отношения с централната България, с правителството, с държавните институции. Има общини в България, има села, които също имат нужда от нашето внимание. И в този контекст искам да споделя един опит, който видях и беше много успешен в Азия. В Сингапур една Дания, която има една много по-малка диаспора – да използвам същата дума – от нас е с една група доброволци, наречени посланици на добра воля, може и по друг начин да се нарекат, но имаха такова силно влияние в икономическите среди, в бизнес средите, в политиката, от името на общини, градове в Дания. Такъв пример има и в много други държави, този подход на посланици на добра воля е много лесно осъществим, той е политически необвързващ, много по-лесно се намира от една община някой цигулар, учител, производител на текстил, който може да свърже хора от неговото село, от неговата община, да изгради отношения културни и бизнес, и приятелски. Мисля, че това много лесно, и с президентството може, например един път в годината да се организира една конференция на тези доброволци, които от името на общините първо да дадат видимост на тези общини и с техния ентусиазъм, типичен за доброволци, да се съберат в София с техните общини, с техните кметове – и тук координацията на президентството може да е полезна, за да се свържат министерствата на външните работи, на икономиката, на туризма, така че това е една идея – много е прагматична, симпатична и поне по този начин можем да отговорим на въпроса какво ние можем да направим за България.

БВ: Преди да продължим бих искал да напомня, че всеки от вас има пред себе си анкета с въпроси, които са много важни както за организаторите, така и за вас и от които ще излезе интересен анализ.

Станимир Илчев /СИ/, член на Европейския парламент: Добър вече на всички, аз се извинявам на всички, че може би ощетявам някой, който иска да се изкаже преди да стане осем часа, но обещавам утре пък, в рамките на моето експозе, да бъда с 2 минути по-кратък. Защото съм абсолютно сигурен, че тези два фундаментални въпроса – за запазване на идентичността чрез езиково обучение и за представителството на българите зад граница – ще продължат да ни занимават и утре, при това искрено се надявам да ни занимават всеки божи ден след тази конференция. Тази конференция и среща е особена, тя трябва да намери алтернатива, освен на всичко друго, на една общо взето формена междуинституционална колизия у нас в страната. И затова тук идеята и усилието на вицепрезидент Маргарита Попова е за адмирации. Само ще припомня, че през юни т.г. от една страна в Министерския съвет се разгледа проект за закон и тръгна към парламента, от друга страна се предложи тази рамка за стратегия към българите в чужбина. Здравата логика изисква преди всяко усилие от законотворчески характер да има анализ, обсъждане, размяна на мнения, обогатена и просветена дискусия. Която без тази рамка за стратегията нямаше да стане. И сега вероятно щяхме да обсъждаме или един проектозакон между първото и второто четене в пленарната зала в София, или пост фактум приет вече закон, към който най-вероятно щяхме да имаме много повече претенции, отколкото положителни очаквания. Така че днес, ако работихме с тази нагласа и утре я съхраним, мисля, че ще останем в рамките на правилния и продуктивния път на разискване на проблематиката. Специално по втория въпрос ще ви кажа най-откровено, още повече че моята партия има вече два мандата тук, в Европейския парламент, но не е представена в народното събрание в София и това я прави доста с развързани ръце, както се казва, на футболен език либеро, мога да играя и за дузпа, тъй като съм последен в защитата. Искам да ви кажа, че темата за представителството изисква изключителна предпазливост и изключително отговорно осмисляне на всички реалности. Реалностите от живота на българите зад граница, реалностите от живота на българите в България и реалностите на региона на Балканския полуостров. Тука с лекота припомняме колко души са гласували на последните избори и с надеждата, че те ще бъдат удвоени, утроени, че 1 милион гласа ще дойдат от чужбина в урните в България. Но последният път в изборите, в които участваха 150 хиляди души, една група беше представена с абсолютно, безусловно и неоспоримо доминиращо разположение – 93 хиляди гласа дойдоха от Турция. Няма да използвам естествено категории на етиката – дали това е добро или лошо, още по-малко на естетиката – дали е красиво или грозно, там да се гласува масово, а българите зад граница да гласуват скромно, оскъдно. но, при нерешен въпрос за мажоритарните кандидати – 31, при нерешен въпрос колко компактно се гласува, колко хомогенни са общностите ни в чужбина, не обичам думата чужбина, но зад граница, ние какви гаранции имаме, че няма да настъпи вторично деформиране на представителството в Народното събрание, след като консумираме повече от 20 години първичното му изкривяване. Първичното изкривяване означава събирането на всички етнически гласове на една от етническите общности в страната и фокусираното им изливане в 35-37 мандата. Нещо подобно ще стане един ден в Европейския парламент. Но тук спирам разсъжденията си, понеже навлизам в една предизвикателна, поне за журналистите, гледна точка. Ние трябва добре да изчислим нещата, преди да ги нормираме. И аз много разчитам на познанията на г-н Манов и на неговите колеги, другари и неговия екип. Нашето общество не е запознато с технологията, която се крие зад вашия иначе чудесен замисъл. Да не стане така, че вместо да изберем 1 или петима от нашите общности зад граница, да не изберем нито един. Да не се разминем със собствените си очаквания имам предвид. И тук трябва да тръгнем даже още по-отдалече в терминологичното прецизиране на отделните субекти. Днес цял следобед говорим за асоциации, федерации, клубове, родителски комитети, църкви и църковни общности, сдружения. Една унификация на българските структури се налага. И, ако ме питате аз все пак какво харесвам, какво бих искал да видя, ще ви кажа направо – бих искал да видя всички българи под това небе събрани в световен конгрес на българите. Прототипът съществува – хората на проф. Григор Велев могат да го потвърдят – той създаде световен парламент на българите и две седмици във Варна събра 150 души. Един световен конгрес на българите може да се структурира както искате – отдолу нагоре или отгоре надолу, но той трябва да унифицира нашите структури в различните континенти и държави. Кой ще бъде неговият партньор в България? Според мен, един многопартиен консултативен съвет. Държавната агенция е специализиран орган на Министерския съвет, тя има особени функции. Консултативният съвет, съставен от представители на отделните партии – хубави, лоши, това са компонентите на демокрацията, партиите, партийната система. Те взаимно се следят, наблюдават, апострофират и тогава в този консултативен съвет няма да може да бъде забравена, пренебрегната или игнорирана нито една идея на световния конгрес на българите, което ще снеме напрежението от въпроса как би могла да има законодателна инициатива външна българска структура. Очевидно без промяна в конституцията не може да има, очевидно за промяна в конституцията няма време сега, особено пред избори

БТ: Всеки път едно и също, няма време…

СИ: Добре, Божидаре, аз определих само кога са изборите, на 4 юли догодина, ако не греша. Две такива тела единствено биха могли – не перфектно, но общо взето продуктивно да си партнират – консултативен съвет вътре в страната и обща, унифицирана структура на българите извън страната. Благодаря!

МЦ: Благодаря ти, Стенли! Приключваме с един малък прочит на нещо, което е пристигнало до г-жа Попова от над 400 души, които са гласували в интернет, нарекли са се Асоциация на българските групи и са от хората, които не са тук на конференцията и заявиха предварително, че не желаят да бъдат – това се случи преди около месец, но са помолили това нещо да бъде прочетено, няма буква по буква да го прочета, но ще прочета най-същественото от тяхната декларация. „Ние съзнаваме и заявяваме, че инструмент за постигане спазването на демократичните принципи в България е равноправието на всички български граждани, съобразно чл. 26, 1 от конституцията на Република България и премахването на дискриминацията на българските граждани по света от страна на Република България. За постигането на тази цел искаме парламентарно представителство на българските граждани по света чрез демократичен избор на народни представители от редиците на българските граждани по света в Народното събрание на Република България. Тази тема включва и останали въпроси – подобряване на икономическата, правната, образователната и културната ситуация в България; обединение на нацията и премахване на разделението на българи в България и българи в чужбина; участие на българските граждани по света в управлението на страната; приравняване на избирателно право на българите по света с това на българите в страната; активно и пасивно избирателно право за българските граждани по света и у нас; избирателни райони и избирателни секции за българските граждани по света; консулски отдели и подобряване на обслужването, лобирането и комуникацията за България; здравно осигуряване в България и проблеми на българските граждани по света, свързани с него; гласуване по пощенски и електронен път. Това е сърцевината на тази декларация, утре сме в друга зала, в 8.00 часа започва следващата ни работа. И имаме коктейл, където може неформално и да се видите помежду си и с всеки един от нас.

ЕСт: Извинявайте, искам аз да взема думата, разбрах, че идва външният министър, ако имате интерес да го чуете, можем да го поканим. Добре дошъл на външния министър, аз се радвам, че успя да дойде, макар и в края на нашата работа, идва от среща с г-н Ромпой, заповядайте!

Николай Младенов /НМ/, министър на външните работи: Благодаря, г-жо вицепрезидент, благодаря ви, съжалявам наистина, че така накрая се появявам на срещата, но досега имахме консултации по финансовата рамка на Европейския съюз за 2014-2020 година и тъй като Европейският съвет, на който се надяваме да се вземе решение за бюджета на Европа, е в края на ноември месец, в момента ни е малко напрегнат графикът. Аз не знам вие за какво сте говорили до сега, но съм сигурен, че Веско Вълканов /посланикът ни в Белгия, б.м./ ще ми предаде подробно. Това, което мога да кажа, е, че от гледна точка на Министерството на външните работи, това, което ние можем да направим за подобряване на, поне за подобряване на обслужването на българските граждани в чужбина, там, където има нужда от били те консулски, били те други услуги, ще го направим и сме започнали да го правим. В момента фокусът ни е първо върху подобряване на информираността на българите, пътуващи зад граница, за да имаме повече сигурност, че когато нашите съграждани пътуват в чужбина, не изпадат в ситуации, в които има рискове. Това постигаме по няколко пътя – първо, започна да работи системата, която позволява на българите, когато пътуват в чужбина, да се регистрират и да получават информация за посолствата и т.н. за условията за пребиваване в определени страни и ние да можем, ако има нужда от някакви евакуации или специални усилия, да ги прилагаме. Второто е, че приключваме в най-скоро време т.нар. електронна, или не знам как да я нарека, електронна консулска система, която ще подобри значително скоростта на работа, когато вие имате досег с нашите консулски служби, за да се обработват някакви документи – разрешителни, сертификации, легализации. Тя се тества първо в Лондон, мисля, че сега приключват тестовете и в Испания и в Турция и след това би трябвало да се приложи навсякъде. С нея значително ще се подобри бързината на това обслужване. Започнахме първо в Щатите на имплементирането на т.нар. мобилни станции, които са свързани с издаването на документи, паспорти, което също дава някаква степен на по-голяма възможност да се реагира на място. И може би най-голямото нещо, по което в момента работим, това е проектът на концепция за закон за задълженията на българската държава към българските граждани зад граница. Всички тези задължения са описани в различни текстове на българското законодателство, международни конвенции, консулски обслужвания, но е добре те да бъдат кодифицирани така, че българските граждани, когато са в чужбина, да знаят в крайна сметка на какво могат да разчитат от българската държава, съответно да следят дали тя си изпълнява ангажиментите, а в крайна сметка и държавата да знае какво може да причинява в кавички на българските граждани в чужбина. Това го казвам абсолютно без да знам за какво сте говорили до момента, така че не знам дали влизам в някакъв контекст или не, но това е така на пръв прочит.

ЕСт: Основният въпрос на дискусията, освен училищата, а по този въпрос вие очевидно не можете да отговаряте, е за изборните права – възможно ли е българите зад граница да имат конкретно изборно право, ерго да избират конкретни свои представители. Извинявайте, това разбрах аз.

ОТ залата: Пасивното избирателно право! Темата беше двойното гражданство – дали емигранти българи, патриоти, могат да участват в управата на държавата, въпреки своето двойно гражданство.

НМ: Доколкото ми е известно, има ограничения, които са конституционни и които са вследствие и на решения на Конституционния съд. По отношение както на гражданството, така и на това как се изчислява колко дългосрочно си пребивавал в България, за да можеш да участваш, това е така на първи прочит. Ограниченията не би трябвало да се прилагат по отношение на двойно гражданство в рамките на Европейския съюз там, където това е възможно, а има и опции за участие както в изборни позиции за гласуване на общински избори, когато човек няма въобще българско гражданство, а живее например постоянно в България – англичани, италианци, тези права произтичат от европейското законодателство, реално те са описани на какво ниво на управление могат да бъдат. Т.е можеш да участваш и да гласуваш в европейски избори, можеш да участваш и да гласуваш в местни избори. Няма пряк ангажимент за гласуване за национални парламентарни и президентски избори.

БВ: Благодаря, както видяхте г-н Младенов много бързо влезе в темата. С това изказване днешната дискусия приключва. Както каза г-н Илчев, нека да съхраним тази дискусия и позитивното в нея и за утре. За всички, които са попълнили анкетите, моля оставете ги на място, ние ще ги съберем. Към всички – от името на организаторите, г-н Емил Стоянов, г-жа вицепрезидентът Маргарита Попова, благодаря ви и до утре сутрин, заповядайте на коктейла!

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.