Home » Archive

Articles tagged with: Николай Гусев

Авторски страници »

[6 авг. 2015 | No Comment | ]

Знаете ли, че по време на Третия Райх (1933-1945) в Германия първо е имало концлагери не за евреи и цигани, а за германци и други националности, включително българи? Не?
И аз не знаех, но преди 65 години научих… от най-възрастния от братята на баща ми.
Чичо Моне (Симеон)… През 1935 г. набирали български младежи с технически наклонности за специализация в Райха. Записал се и моят чичо – шлосер по професия. Заминал. Обучението вървяло нормално.
Но… по някое време се отплеснал и се включил в някакъв антиправителствен, вероятно комунистически, кръг. Полицията ги разкрила и съответно ги окошарили в близък до столицата концлагер.
Концлагеристите бивали принуждавани да работят тежка физическа работа, а храната била оскъдна. Разказвал ми е, че като ги водели към поредния обект и случайно в калта виждали коричка хлебец, по неколцина от конвоираните се нахвърляли да я сграбчат и да я набутат в устата си – така, мръсна и кална. Гладът е лош съветник, да знаете…

Авторски страници »

[5 авг. 2015 | No Comment | ]

Жените от нейното поколение – поне тия със здрава селска закваска – не се оставяха на произвола на държавните социални служби. Захващаха се с какво ли не, но винаги се оказваха на повърхността. Освен с отлично гледаната зеленчукова градина в обширния двор, Мики развъди и няколко млекодайни крави, които докарваха добри доходи на семейството. Многократно съм я виждал да ги прибира вечер, обута в мъжки брич и ботуши – същинска амазонка от „преходния период“.

Авторски страници »

[4 авг. 2015 | No Comment | ]

Понатрупа пари, построи двуетажна къща, приюти в нея пенсионирания си баща. Вода не признаваше – освен за миене и къпане – консумираше само вино, бира и ракия. Ядене и пиене – на корем! С няколко думи – постигнатата мечта на социалистическия труженик… реализираната утопия на средностатистическия лумпен.
По някое време обаче соцблагополучието му се стори „прочетен вес’ник“. Приѝска му се нещо пó така, по-чорбаджийско. Разгеле, другарите бяха поотпуснали малко мъртвата хватка около врата на предприемчивите българи. Киро заряза „директорската“ държавна работа – по-скоро служба, купи една бракувана „Ифа“ и се зае да я „стегне“.
И – о, чудо!
Само след три месеци външният вид на братовчеда се промени на 180° – биреното коремче се стопи, стана сух като чироз. Я виж ти каква била разликата между „кьóравото“ – държавното, и частното…

Авторски страници »

[3 авг. 2015 | No Comment | ]

Веднага бързам да възразя: горният автошарж само подчертава силното чувство за хумор на самите „вариклечковци“ (габровците). Всъщност, автентичните габровци са с диаметрално противоположна менталност: широко скроени хора, ларж, не жалещи собствени средства за добри дела, изключително трудолюбиви, пословично гостоприемни. Знам го от собствен опит – контактувал съм с мнозина от тях.
В конкретния случай, за съжаление, сме изправени пред карикатурния образ на „габровеца“, който отгоре на всичко е и принадлежен на друг, негабровски регион на България – шопския.

Авторски страници »

[1 авг. 2015 | No Comment | ]

Както и да е – важното е, че тези две благородни създания вярно и предано служеха на семейството ни над четвърт век. Впрягани в плуг. Дърпащи претоварената талига в пек, дъжд, сняг и студ.
Подтичващи по бетона на „Орханийското“ (преди да стане „Ботевградско“) шосе пред взетия назаем кабриолет на път за традиционния събор в Долни Богров. Дори достолепно чаткащи с копитата си по булевард „Витоша“, теглещи натоварената с няколкостотин тома от разпродажбата в двете руски книжарници селска каруца.

Авторски страници »

[31 юли 2015 | No Comment | ]

В тия дни, когато не можем да си позволим дори литър прясно мляко, си спомням с тъга за изобилието, което бликаше тогава от виметата на трите добичета – баба Гюра, майката Миче и внучката Спаска.
Всъщност, поради вродена непоносимост към прясното мляко с триста зора изкусвах надробената попара.
За маслото пък да не говорим – то беше обект за непрекъснатите набези на мравките към долапа, където майка ми държеше паницата с жълтата мазнина – хладилници в ония времена имаше, но в Америка…

Авторски страници »

[30 юли 2015 | No Comment | ]

Ето „така се преобръща палачинката“… Днес си на върха, утре – в низините. И обратното. Но това може да схване и проумее само оня, който го е преживял. За което понякога са нужни десетилетия.
Затова руснаците казват: „Для одного битого двух небитых даем!“
Французите пък имат поговорката „Un homme ouvertue cout deux!”

Авторски страници »

[29 юли 2015 | No Comment | ]

Били са около тридесетгодишни, когато закупили – обикновено „на изплащане“, „на кредит“, или както сега му казват – „на лизинг“, своите товарни автомобили – немски „Опел-блиц“, френски „Рено“ или „Берлие“, италиански „Фиат“, американски „Додж“. Случило се някъде около 1938-1939 г. – най-доброто време в целокупната история на Царство България. Време, когато политическите партии са забранени и не могат да вредят на честния бизнес с подмолните си крадливи мераци; когато трудолюбивите сред сънародниците ни са знаели за какво работят, и това ги е стимулирало към пълно себеотдаване.

Авторски страници »

[28 юли 2015 | No Comment | ]

След пенсионирането си доживя до 90 години – мирно, тихо, незабелязано. Отиде си, без барабани и фанфари да възвестят, че разсилният и скромният магазинер, услаждал живота на поколения малчугани, вече го няма.

Няма я и кооперацията.

Има „супери“, „хипери“, а напоследък – и „мол до мол“.

Само човещина няма…

Авторски страници »

[27 юли 2015 | No Comment | ]

Така – тухла по тухла – се събираше дом. С много лишения и труд без мярка.
Най-ценното обаче беше нещо нематериално: изграждаше се сплотено семейство, децата отрано се приучваха да помагат със скромните си сили на родителите.
И пораснаха личности.
Тухла по тухла.

Авторски страници »

[26 юли 2015 | No Comment | ]

Съселяните не назоваваха бръснарина по име – за тях той си беше „Брѝчо“ (нищо общо с известния военен тип панталони; „бричене“ на шопски означава „бръснене“). Ако някой си нямаше друга работа, а много му се искаше да узнае последните местни, държавни и световни клюки, се отбиваше на лаф „при Бричо“.
Стефан – дребно очилато човече със заоблено бирено коремче – „не цепеше басма“ никому – включая и на властта. Знаеха си го и не го закачаха – иначе кой щеше да ги „брѝчи“ и подстригва?! Оттам тръгваха и политическите вицове, и майтапите по адрес на един или друг недостатъчно предпазлив в поведение или в словоизлияние селянин.