Home » Авторски страници

„Дỳнди“

2015.08.09 Няма коментари

Текст от авторската поредица на Николай Гусев „Защото накрая нищо друго не остава…“. Всички публикувани досега текстове от тази поредица могат да се намерят тук.

———————————————————————————————————————————————-

„ДÝНДИ“

.

Илюстрация: LostBulgaria.com, фрагмент

Илюстрация: LostBulgaria.com, фрагмент

Не, не беше анимационен герой от детските филмчета за гумените мечета.

Носеше хубавото име Красимира и беше единственото дете на най-големия брат на баща ми – чичо Мóне /1/, и рано починалата – скоро след раждането, негова първа съпруга.

Осиротяла още като бебе, отгледа я баба ѝ Ангелина /2/. Крàса, пълничко закръглено детенце, някак си естествено пасна на прякора си. Пък си беше и яшничка. Даже баяʹ.

Смешен случай от детинството. Беше ни на гости и майка ми /3/ ѝ сипа пълна паница мляко с качамак. След като я изяде, поиска втора порция. Излапа и нея. Пак си подаде съдинката, което учуди стринката – къде се беше побрало толкова ядене у това малко дете?! Каза на племенницата си: „Ще ти дам и тоя път, но ако не го изядеш, ще ти изсипя качамака на главата!“. Майка ми е човек, който не хвърля думи на вятъра. Стана така, както и се очакваше – лакомията си изпати като по ноти…

Дунди не беше старателна ученичка, ама хич. Ходеше на училище, защото беше задължително. Ала в края на всяка учебна година все така се случваше, че изпускаше бележника си в селската вада, която го отнасяше в Искъра. Така, за срам на родàта, не можа да завърши трети (днешен седми) клас до осемнайсетгодишна възраст.

Добре, че наскоро бяха отворили училище /4/ за подобни закъсали непрокопсаници, където освен диплома за основно образование, получаваха и някаква професия. Записаха наша Краса в „Пето весело“ (така шегобийците сред възпитаниците му наричаха училището, находящо се на ъгъла на „Ботевградско шосе“ и ул. “Бесарабия“ – днес погълнато, ведно със стотици други сгради, от разширението на булеварда).

Така Дунди не само „изкласи“, но получи и сертификат за готвач.

Изглежда беше „улучила десятката“.

Можеше да яде до насита, солидното ѝ телесно тегло не беше застрашено от спадане. При военните винаги имаше ваканция за готвачи. Така започна успешната професионална кариера на братовчедката. В която се пенсионира и като уважаван главен готвач.

Междувременно се беше запознала с едно скромно момче от провинцията – Жечко (Желю Желев /5/, майстор на ковано желязо). Колкото тя беше пълна, толкова той беше фин и слаб – абе Елин-пелинови Дуда и Вуте… Роди им се щерка, Росица – за разлика от майка си – ученолюбива и доста работлива. Но това е вече друга история…

Краса и Жечко лека-полека понасъбраха пари, съградиха двуетажна къща. Но съседска стара клюкарка – бивша столична бонвиванка, приютена на съжителски начала от себеподобен комшия (Тóше „Коньо“) – подкокоросваше Желю да изостави „недостойната за него Краса“. Добре, че зетят навреме се усети и обърна гръб на сводницата, която вече му беше довела „на крака“ подходяща столична пачавра.

След пенсионирането си братовчедка ми се зае с градинарство – разораха чимовете на обширния двор и засадиха зеленчуци и цветя. Уж „за красота“ поиска от майка ми няколко грудки от уникалната далия, с която държехме пазара на борсата /6/. В един прекрасен ден се появи като конкурент на стрина си както на „Ибър“ /7/, така и на цветната борса. Което си беше живо предизвикателство и дори нещо повече, ама нейсе…

Но човек, и добре да живее…

Впрочем, всеки си има своя собствена представа за „добре“. Някъде към 70-ата година, коварна болест повали Красимира и само за няколко месеци я довърши. Остави Жечко да се шири в събираната с толкова труд къща. Наистина, никой нищо не отнася със себе си в отвъдното…

Важното е какво оставяме отсам. В случая с Дунди то е горе-долу средностатистично, полусериозно-полукомично, белязано с падения и възторзи – нито епични, нито свръхдраматични.

Това подсказа паметта ми за родената през 1937 г. братовчедка. Не ми се щеше споменът да си отиде заедно с онези, които я помнеха от детските ѝ години, та до края.

Сигурно съм пропуснал много детайли, но се надявам да съм разпознал поне главното за човека.

.

Николай Гусев

————————————————————————————————————————————————————-

/1/ Вж. Чичо Мóне.

/2/ Вж. „Михаил и Ангелина“.

/3/ Вж. „Моята майка“.

/4/ ПУЦ – професионално-учебен център.

/5/ Случайно съвпадение на личното и фамилно име с тези на бившия президент.

/6/ Цветната борса се намираше на ъгъла на ул. “Опълченска“ и бул. “Сливница“; сега там се шири бензиностанция – доказателство, че не красотата, а парàта е днешната господарка на света.

/7/ „Ибър“ е старото македонско название на днешния пазар „Димитър Петков“.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.