Home » Авторски страници

Мицка и Лиса

2015.08.01 Няма коментари
Spread the love

Текст от авторската поредица на Николай Гусев „Защото накрая нищо друго не остава…“. Всички публикувани досега текстове от тази поредица могат да се намерят тук.

—————————————————————————————————————————————————-

МИЦКА И ЛИСА

.

Илюстрация: Agronavt.com

Илюстрация: Agronavt.com

Дядо ми (дèде Кóла /1/) беше техният най-верен фен.

Правеше-струваше, ала три четвърти от денонощието прекарваше при тях. Хранеше ги, поеше ги, тимàреше /2/ ги – направо ги глезеше…

Но и те богато му се отплащаха: винаги в готовност, винаги „на линия“, без значение за кой от четирите сезони иде реч.

Особено им се радваше, когато баща ми постла дотогава студения каменен плочник с три пръста дебело дървено дюшеме. Помещението придоби някак си не само по-цивилизован вид, но и сякаш се позатопли.

Да бяха хора, да го разбереш. Майка и дъщеря – кобили – Мицка и Лиса.

За дъщерята е ясно защо беше с това име – голямото бяло петно на челото ѝ съвсем естествено го подсказваше. Що се отнася до Мицка, днес си давам сметка, че може би я е кръстил на майка си Мица – съпруга на баща му Вълкадин. Възможно е и да не е било така, но нищо друго не ми идва наум.

Както и да е – важното е, че тези две благородни създания вярно и предано служеха на семейството ни над четвърт век. Впрягани в плуг. Дърпащи претоварената талига в пек, дъжд, сняг и студ.
Подтичващи по бетона на „Орханийското“ (преди да стане „Ботевградско“) шосе, пред взетия назаем кабриолет на път за традиционния събор в Долни Богров. Дори достолепно чаткащи с копитата си по булевард „Витоша“, теглещи натоварената с няколкостотин тома от разпродажбата в двете руски книжарници селска каруца.

Откъдето и да ги погледнеш – наистина благородни същества! Конят, а не кучето, е най-добрият приятел на човека – знам го от личен опит.

Понякога и на мен ми позволяваха да се погрижа за конете. Това ставаше в редките свободни от усилна полска работа дни. Тогава яхвах Лиса (ръбестият гръбнак на Мицка направо срязваше седалището ми) и с лек тръс потегляхме към Крива бара /3/. Там ги пусках да пасат на воля, а привечер ги прибирах поживо-поздраво в кошарата.

По разбираеми причини (все пак – селскостопански труженици, а не елитни ездитни) гърбовете им никога не бяха познали седло. Нямаха и юзди: просто се държиш за гривата на коня и се стараеш да пазиш равновесие, за да не се окажеш изведнъж на пътя с натъртени задни части („извадих“ късмет – когато това все пак се случи, паднах в прясно изорана нива…).

Преди да започнат да механизират вършитбата (с т.нар. „вършачки“), тази работа се вършеше с конски впряг, завързан за стожера на гỳмното /4/ (всеки сериозен селски двор имаше такова). Снопите се развързваха и се разстилаха в кръг около стожера; въже с дължината на радиуса на гумното се завързваше с единия си край за стожера, а на другия му край връзваха конете.

Тогава даваха на децата един специален дълъг камшик, с който те подкарваха конете. Животните тичаха, въжето се навиваше на стожера, докато се увиеше напълно около дървото. След което „обръщахме“ впряга и започваше „развиването“.

Така, след няколкочасово препускане по снопите, под копитата оставаше слама, плява и онова житно зърно, което след време разбрах, че се наричало „твърда пшеница“. Добивите бяха ниски – 100-120, максимум 150 кг от декар. Ама само какви самуни ставаха от нея! – нищо общо с днешния хляб от високодобивна, но фуражна, т.е. за говедата, пшеница…

Отдавна я няма прилепената до старата къща кошара. Разрушихме я дори преди строената през 1921 г. от прадядо ни Вълкадин къща /5/. Пък и за какво да стои – празна, глуха, студена – без топлината на откараните на заколение в „кооперативното стопанство“ Гюра, Миче и Спаска /6/ (кравите), Мицка и Лиса (конете).

Скоро след тях си замина и дèде – техният ангел-хранител.

.

Николай Гусев

_______________________________________________________________

/1/ Вж. Дèде.
/2/ Тимàрене – чесане космената покривка на кон или друго добиче.
/3/ Вж. „Крива бара“.
/4/ Гỳмно – равно и изгладено кръгло място за вършитба; харман.
/5/ Вж. Старата къща.
/6/ Вж. Гюра, Миче и Спаска.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.