Home » Archive

Articles tagged with: Николай Гусев

Авторски страници, политика »

[12 сеп. 2015 | No Comment | ]

Вчера е бил арестуван и затворен в Пето РПУ – София проф. Янко Н. Янков-Вельовски – ПОЛИТЗАТВОРНИК №1 на КОМУНИЗМА В БЪЛГАРИЯ.

Авторски страници »

[10 сеп. 2015 | No Comment | ]

Набиращата скорост лява вълна на Запад, силно повлияна от поредната световна икономическа криза, не предвещава нищо добро за масовия човек, постоянно подтикван от надвилия на харча си тамошен научен истеблишмънт към отказ от самоличността (идентитета, индивидуалността) в полза на безличната общност (държавата, организацията, партията).

Авторски страници »

[9 сеп. 2015 | No Comment | ]

Тези „лесни пари“ никак, ама никак не подтикваха младите шòпчета да търсят някаква друга, по-трудно постижима реализация в предоставящата какви ли не възможности столица. И понеже не само природата, но и обществото не търпи вакуум, той се запълваше от гладните за знания и по-добро място под слънцето младежи, прииждащи най-вече от по-бедните откъм природни дадености и възможности за преживяване села и градчета.

Авторски страници »

[7 сеп. 2015 | No Comment | ]

Наистина в днешните префърцунени времена, когато ежеминутно от медиите ни предлагат като идоли за подражание морално, психически и физически атрофирали личности е странно, че някога – и то не много отдавна – са живели и хора като майка ми. Хора добронамерени и всеотдайни, ежедневието на които беше своеобразен житейски подвиг в името на семейството.

Авторски страници »

[6 сеп. 2015 | One Comment | ]

Законът е толкова по-стабилен и дълговечен, колкото съдържанието му е по-приемливо за по-широк кръг заинтересовани от неговото прилагане обществени среди, т.е. колкото по-всеобхватен е отразеният в него консенсусен интерес.
Или казано другояче: стабилността на закона е в правопропорционална зависимост от съответствието му с Правото, т.е. с неговата правосъобразност. Най-уязвими, изискващи най-грубо насилие при въдворяването им, са противоправните закони, отричащи общочовешкия морал. Те имат само временен успех, след което рухват под напора на вътрешно присъщите им противоречия, изразени преди всички в несъответствието им с основополагащи принципи на духовността, природата, прогреса, нормалната човешка същност.

Авторски страници »

[5 сеп. 2015 | 3 коментара | ]

Разбира се, в „мероприятието“ не липсват и задължителните във всички времена „международни елементи“ – част от глобалната плутократична общност на бездуховната социална аристокрация. „Спусканите“ откъм „разкрепостена“ Европа нови „общочовешки ценности“ пък предвещават още по-драстични промени в посока тържество на педерастията, лесбийството, „смяната“ на пòла, еднополовите „семейства“. Удряйки по единствената създадена от Твореца земна институция – семейството – световният клан на социалните аристократи подготвя, с неосъзнаваната подкрепа на демократичното население, идването на Антихриста, а оттам – и неговото, на дремещото население, редуциране от 7 милиарда до няколкостотин милиона.

Авторски страници »

[4 сеп. 2015 | No Comment | ]

Не можехме да си го обясним, просто го усещахме със шестото си чувство. И то не ни излъга. Дойде Горбачов, рухна Берлинската стена, на другия ден падна и „режимът на персонифицираната власт“ (според въведения от състудента на Горбачов – Никола Мулешков – термин).

Още на 11 ноември 1989 г. „Яйцето“ зашумя като разбунен кошер. Изведнъж „мълчаливото мнозинство“ отвори такъв зев за приказки и закани по адрес на рухващия под тежестта на нерешимите си проблеми социализъм, че нашето дотогавашно волнодумство на бърза ръка избледня пред героичния вербализъм на никому неизвестни до вчера „борци“.
Всички ТЕ бързаха да се вредят в първоначално нестройния хор на оформяната от предварително подготвени „наши кадри“ „опозиция“. Т.нар. сДС (Съюз на Демократичните Сили) всъщност възникваше и се натъкмяваше пред очите ни в „Яйцето“ (преди комунистическата власт да им предостави сградата на „Раковски“ 134, но и месеци след това).

Авторски страници »

[1 сеп. 2015 | One Comment | ]

Дори веднъж – беше по време на поредния конгрес на БКП и пръв в новопостроената сграда на еНДеКа – Наско изведнъж изтърси пред мен, „ни в клин, ни в ръкав“: „Ех, както разгеле сега са се събрали накуп – де да вземе да падне покрива и да ги затрупа!“.
Изгледах го озадачено – все пак това беше ръководството на партията, член на която беше и той.
– Ама ти наистина ли го желаеш това?!
– Да! Да! Да! – беше възторженият му отговор.

Авторски страници »

[31 авг. 2015 | No Comment | ]

Преди много години ми попадна сборник разкази на норвежкия класик Кнут Хамсун. В паметта ми са се запечатали няколко от тях. Особено впечатление ми направи един, в който авторът описваше случайна среща на двама ескимоси – мъж и жена – в арктическата ледена пустош. Не му е тук мястото да описвам фабулата; ще споменà само, че за половинчасовия им контакт не проронват и една дума, след което всеки си слага ските и отпрашва в различна посока. Така, безсловесно, общуват най-северните жители на планетата.
Колкото пò на юг се отива, толкова втората сигнална система – вербалната – набира все по-голяма скорост. Не, не като богатство на изразните средства, а измерена в децибели.

Авторски страници »

[30 авг. 2015 | No Comment | ]

Нещо повече: палестинците считат себе си – вероятно небезоснователно – интелектуално много по-високо от живеещите в палатки, местещи се от пасбище на пасбище за овцете, камилите и конете си номади; все пак са имали укрепени градове хиляди години преди пустинните им съседи за пръв път да се установят на постоянно местожителство (макар че дори и днес носталгията ги нуди да разпъват шатри сред пясъците – зовът на кръвта е по-силен от примамката на свръхмодерните им градове, израснали върху фантастичните приходи от нефта).

Авторски страници »

[29 авг. 2015 | No Comment | ]

Така узнах, че е създал Юридически факултет към Аденския университет. Последователно бил избиран за декан, зам.-ректор и ректор на университета.
1988 г. беше юбилейна за Софийския университет. По този повод бяха поканени ректорите на десетки университети. Един летен следобед синът ми Владимир дойде от улицата и ми каза: „Знаеш ли кой те търси. Няма да познаеш!“ Излязох и видях спряло такси, от което слизаше старият ми приятел – вече ректор на Аденския университет. Прегърнахме се, поканих го в моята барака, където ми беше гостувал нееднократно със съпругата и дъщеря си като аспирант. Обикновеният старши асистент са зарадва искрено на професора и ректора, но и донякъде му завидя: в изостаналия Трети свят научнопреподавателската кариера зависеше само от личните качества на ỳчения, докато в страната на реалния социализъм се подчиняваше на непотични и тем подобни партийни зависимости.