Не трябва да говорим за банки, защото парите обичали тишината. Престъпността обаче също обича тишината. Мълчанието около Корпоративно-търговска банка е повече заради втората обич, отколкото заради първата.
Проблемът никога не е бил финансов и финансовите показатели нямат никакво значение. Проблемът е личностен, партиен, корпоративен, политически. В черната кутия КТБ на фалиралия самолет България са записите на задкулисието. Уж изчезналите досиета не са изчезнали. Те съдържат важна информация за важни хора от всякакви партии. Тази информация е истинският фискален резерв на една държава, която развива икономика на омразата, на боричкането. Тази информация ще се вади лист по лист в подходящия момент срещу подходящия човек.

Изплащането на целия американски държавен дълг не е нищо повече от въпрос на изваждане стойността на облигациите в падеж от една сметка при Федералния резерв и прибавяйки тази стойност в друга сметка при Федералния резерв. Тези транзакции не са от никакво значение за реалната икономика и не са източник на ужасния стрес, показван от икономисти, политици, предприемачи и медии.
И какво ще се случи, ако Китай откажат да купуват дълга ни при изплащаните им сегашни ниски лихви? Лихвите трябва да се повишат, за да привлекат покупките им на държавни облигации, нали? Грешка!

Малкият бизнес усвоява само 2% от разходените пари за строителство. Няма тенденция за увеличаване или намаляване на средствата, разходени посредством договори до 200 000 лв. Тази негативна тенденция се допълва и от огромния дял средства, разходени чрез договори над 2 150 000 лв – сегментът, в който за една малка фирма е невъзможно да отговори на условията за кандидатстване. За 2012 г. дялът им е 78% и само за една година се забелязва тенденция на увеличаване на големите договори. За 2013 г. те сформират 83% от всички разходени пари за строителство. Можем да заключим, че тази тенденция е за сметка на договори, които са от 200 000 лв. до 2 150 000 лв. Там имаме спад с 5%. На второ място поставяме поръчки с обект доставка. Тук приемаме друго разделение, което ни предоставя АОП, а именно: Договори до 50 000лв., договори от 50 000 лв. до 180 000 лв., договори над 180 000 лв. Ако отново условно приемем, че тези договори се сключват със съответно малък, среден и голям бизнес, то изводите са следните:

– Кои неща от плана според вас бяха приложени правилно и кои не?
– Най-големият проблем беше, че буквално всяко от нашите предложения беше забавено с години. Например валутният борд бе въведен чак през 1997 г. след сериозна инфлация, колапс на лева, сериозни препятствия. Така загубихте 7 години. Приватизацията, която също беше много важна, не тръгна. Никой не я отхвърли, но бих определил политиката ви по това време като много токсична – сменяха се правителства, между партиите имаше много малко сътрудничество. Чак към края на 90-те започна истинското раздържавяване. Но продажбата, особено на големите предприятия, стана по не особено прозрачен начин. И по-скоро чрез преговори, а не чрез открит търг, което остави всички с впечатлението, че е имало фаворити.

The goal of every taxpayer is to make sure the Internal Revenue Service gets as little as possible. For that to happen, you need to take every tax deduction, credit or other income adjustment you can. Here are 10 tax breaks — some for itemizers only, others that any filer can claim — that often get overlooked but could save you some tax dollars.

Държавата винаги е обвиняем номер едно в разследването на социалния паразитизъм – и очевидно има защо. Гражданите трябва да окажат натиск върху държавата, за да получат от нея поне някаква форма на взаимноизгодна симбиоза. В цялата си грижа за потребителски права тя начислява ДДС върху приходите от благотворителност, третира безработните като самоосигуряващи се, а субсидира със стотици милиони неизгодни за народа проекти. Разбира се, трябва да погледнем паразитизма и по-широко от икономиката. Ефективността не е всичко – с този девиз безсмислени организации и учреждения се оправдават, защо продължават да теглят социални ресурси. Това са десетките държавни агенции, дирекции, дублиращи се държавни и общински органи.

Спонтанният стремеж към максимална печалба мотивира бизнесмените, за създаване на повече производствени мощности от необходимите за нормално задоволяване потребностите на купувачите. Страхът от недостиг на пари за възпроизводство на стоките е наложил познатите ценоопределящи процедури пазарлък и търг, при скрити добавени себестойности, което мотивира купувачите към икономически шпионаж. Страхът от престой на производствените мощности и необорот на капиталите, мотивира продавачите на стоки към натрапване на потребителите на стоки, които не са им необходими – болниците натрапват ненужни медицински изследвания, кредиторите натрапват ненужни кредити, рекламиране чрез рекламни пакети и пр.

Наши хотелиери и ресторантьори искат България да издаде зелени карти за привличане на туристически кадри от Украйна, Молдова, Македония и Сърбия. Привличането на украинци и молдовци ще е най-удачно, защото знаят руски и с лекота ще обслужват руснаците, които са съществена част от клиентите по родните морски курорти. Това се случва при официлна 11,3% безработица. Няма шивачки, лекари, медицински сестри, машинни оператори, шофьори и механици, електрозаварчици, оксиженисти, хлебари, мебелисти… По-долу поместваме материал на в. „Труд“ от днес, 26 януари, с повече подробности.

Книгата на Анатол Калецки „Капитализъм 4.0. Раждането на новата икономика след кризата“* ще бъде повод за кръгла маса на тема „Новата икономика“. Кръглата маса ще се проведе на 18.02.2014 г. (вторник) от 11 до 13.00 ч. в Софийска търговско-промишлена камара.
Защо 4.0? Според автора, след кризата от 2008 г, светът навлиза в четвъртата версия на капитализма. Антидоктринерският подход на автора и прагматичното му отношение към пазара са определящи за интереса му към книгата. Не е дошъл краят на капитализма. Той се променя. Идеологията на пазарния фундаментализъм днес е най-големият враг на капитализма. Гуруто на пазарния фундаментализъм Айн Ранд си признава за допуснатата от нея грешка. В днешно време нараства ролята на държавата. Капитализъм 4.0 предвижда сближаване на държавата и пазара. „Кухнята едновременно има нужда от печка и от хладилник“. Това поставя въпроса кой ще поеме ролята да защитава и да представя пред държавата балансирани позиции на бизнеса.

България вече изпълни поне 90 на сто от тези указания, някои дори преизпълни. Сега чакаме чуждия инвеститор както Мадам Бътерфлай чака лейтенант Пинкертон в едноименната опера. Но уви, инвеститорът с дебелия портфейл не само, че не идва, а дори си отива! Защото сме лоши деца – казват неолибералите. Много корупция и бюрокрация.
Но аз бих препоръчал на българския елит една съвсем друга книга – “Лоши самаряни: митът за свободната търговия и тайната история на капитализма” от Ха Джоон Чанг, професор по икономика на развитието в Кеймбридж.* Според професор Чанг истината е точно обратната – ако една държава желае да излезе от блатото, тя трябва да ограничи и строго да контролира чуждите инвестиции, да защити националния си пазар с високи мита и да развива силен държавен сектор. С две думи – трябва да направим точно обратното на това, което днес правим.

Ако готвеното Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (TTIP, ТПТИ) бъде подписано, световното движение за свободна търговия, датиращо от началото на 1970-те, ще съзре обширни нови хоризонти. Но реалният живот е повече от търговия. Глобалната търговска либерализация в последните десетилетия увеличи брутния вътрешен продукт, но с цената на екологични поражения, десетки провалени държави, загинали национални отрасли, загуба на идентичност, задълбочаване на пропастта между бедни и богати. Търговският съюз на двата блока на богатите – в единия по стечение на обстоятелствата се намира България, поражда въпроси, опасения, вече и опозиция.