Спонтанният стремеж към максимална печалба мотивира бизнесмените, за създаване на повече производствени мощности от необходимите за нормално задоволяване потребностите на купувачите. Страхът от недостиг на пари за възпроизводство на стоките е наложил познатите ценоопределящи процедури пазарлък и търг, при скрити добавени себестойности, което мотивира купувачите към икономически шпионаж. Страхът от престой на производствените мощности и необорот на капиталите, мотивира продавачите на стоки към натрапване на потребителите на стоки, които не са им необходими – болниците натрапват ненужни медицински изследвания, кредиторите натрапват ненужни кредити, рекламиране чрез рекламни пакети и пр.

Наши хотелиери и ресторантьори искат България да издаде зелени карти за привличане на туристически кадри от Украйна, Молдова, Македония и Сърбия. Привличането на украинци и молдовци ще е най-удачно, защото знаят руски и с лекота ще обслужват руснаците, които са съществена част от клиентите по родните морски курорти. Това се случва при официлна 11,3% безработица. Няма шивачки, лекари, медицински сестри, машинни оператори, шофьори и механици, електрозаварчици, оксиженисти, хлебари, мебелисти… По-долу поместваме материал на в. “Труд” от днес, 26 януари, с повече подробности.

Книгата на Анатол Калецки “Капитализъм 4.0. Раждането на новата икономика след кризата”* ще бъде повод за кръгла маса на тема “Новата икономика”. Кръглата маса ще се проведе на 18.02.2014 г. (вторник) от 11 до 13.00 ч. в Софийска търговско-промишлена камара.
Защо 4.0? Според автора, след кризата от 2008 г, светът навлиза в четвъртата версия на капитализма. Антидоктринерският подход на автора и прагматичното му отношение към пазара са определящи за интереса му към книгата. Не е дошъл краят на капитализма. Той се променя. Идеологията на пазарния фундаментализъм днес е най-големият враг на капитализма. Гуруто на пазарния фундаментализъм Айн Ранд си признава за допуснатата от нея грешка. В днешно време нараства ролята на държавата. Капитализъм 4.0 предвижда сближаване на държавата и пазара. „Кухнята едновременно има нужда от печка и от хладилник“. Това поставя въпроса кой ще поеме ролята да защитава и да представя пред държавата балансирани позиции на бизнеса.

България вече изпълни поне 90 на сто от тези указания, някои дори преизпълни. Сега чакаме чуждия инвеститор както Мадам Бътерфлай чака лейтенант Пинкертон в едноименната опера. Но уви, инвеститорът с дебелия портфейл не само, че не идва, а дори си отива! Защото сме лоши деца – казват неолибералите. Много корупция и бюрокрация.
Но аз бих препоръчал на българския елит една съвсем друга книга – “Лоши самаряни: митът за свободната търговия и тайната история на капитализма” от Ха Джоон Чанг, професор по икономика на развитието в Кеймбридж.* Според професор Чанг истината е точно обратната – ако една държава желае да излезе от блатото, тя трябва да ограничи и строго да контролира чуждите инвестиции, да защити националния си пазар с високи мита и да развива силен държавен сектор. С две думи – трябва да направим точно обратното на това, което днес правим.

Ако готвеното Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (TTIP, ТПТИ) бъде подписано, световното движение за свободна търговия, датиращо от началото на 1970-те, ще съзре обширни нови хоризонти. Но реалният живот е повече от търговия. Глобалната търговска либерализация в последните десетилетия увеличи брутния вътрешен продукт, но с цената на екологични поражения, десетки провалени държави, загинали национални отрасли, загуба на идентичност, задълбочаване на пропастта между бедни и богати. Търговският съюз на двата блока на богатите – в единия по стечение на обстоятелствата се намира България, поражда въпроси, опасения, вече и опозиция.

В „Индекса на глобалната конкурентоспособност 2013-2014” страната ни заема 57-мо място, изкачвайки 5 позиции спрямо доклада 2012-2013 (62-ро място). За поредна година от критериите, включени в индекса, най-добра оценка получаваме за макроикономическата стабилност, а най-лоша – за дейността на институциите.
В „Класацията на световната конкурентоспособност” сме на 57-мо място, при 54-та позиция в предишното издание. Страната ни остава в дъното на подреждането сред 60-те участващи държави. От страните – членки на ЕС единствено Хърватия има по-лоша позиция от нашата.

През изминалите 12 месеца отново битът определяше съзнанието. Повече от половината от хората в България – 57%, страдаха от недостиг на храна, лоши жилищни условия, лошо здраве, силен стрес, тревожност, тъга и гняв, имаха ограничен или никакъв достъп до здравеопазване, отчете Евростат. 44% търпяха сериозни материални лишения. Страната ни отново беше най-бедната в Европейския съюз със стряскащата реалност, че 52% от децата и 61% от пенсионерите са застрашени от мизерия и социално изключване. Младежката безработица удари 28.1% и съсипа хоризонта за бъдещето на всеки трети млад човек. Светлина в тунела е единствено падането на забраната да работят в страните от ЕС от 1 януари, за което им стискаме палци. Според 53% от мениджърите бизнес климатът през изминалата година се влоши. Спадът на оборотите на фирмите означава, че сме купували още по-малко стоки и услуги и сме свивали и без друго свитото си потребление. За сметка на това сивата икономика зае нови територии, като мина нивата отпреди 12-13 години според анализ на Центъра за развитие на демокрацията.

Плащане на заплати “под масата”, укриване на данъци и социални осигуровки, корупция в обществените поръчки – това са част от симптомите на българската “сенчеста икономика”, диагностицирани в едно ново изследване. Сивият сектор в икономиката нараства. България е първенец по този показател в Европейския съюз, гласи един от изводите на ежегодното изследване, направено с подкрепата на софийското бюро на фондация “Фридрих Еберт” и Центъра за изследване на демокрацията.

Работещите в България са едва една-трета от хората или 2 188 749 от 7 364 570 души приблизително, като горе-долу същия брой активно население е в чужбина, основно в добре развити и силни икономики. Населението обаче, което е навън, като съвкупност, е с по-добри показатели от това, което е останало при нас. Типичният профил на българския емигрант е човек между 20 и 35 години, а повече от 75% от тях са със средно и висше образование. Мотивите за емиграция през последните години се свързват с осигуряване на трудова заетост, с по-високи доходи и по-висок жизнен стандарт на емигрантите. Тази мотивация се допълва и от стремежа за образователна и професионална реализация.
Този процес е започнал от 1989 година и за двайсетина години сме „изгонили” потенциала на нацията. Не бих използвал термина изтичане на мозъци, защото той не обхваща достатъчно добре размера на проблема. Следва да се добавят понятия като износ на жени в родилна възраст, което, на практика, в момента с тези размери, понижава бъдещата раждаемост за дълъг период от време, приблизително 50 години.
Също така по-голямата част от тези хора са активно заети навън и често работят на две или три места, за да могат да се справят с темпа на живот и изисквания в по-развитите пазарни икономики, в които се намират.

Основният причинител (фактор) за Цикличните икономически кризи (ЦИК) е присвояването от частниците работодатели и акционери на цялата печалба (принадената стойност). Това поражда дисбаланс между стойностите на създадените стоки и заплатите за тяхното изкупуване. В края на фазата подем, банкерите, алчни за свръхпечалби, пресищат финансовите пазари с ипотечни кредити. Производството на жилища “се прегрява”, пазарът се пресища с непродаваеми жилища, необслужваните кредити достигат критична величина, банките изпадат в ликвидни кризи. “Невидимата ръка на пазара” реагира, като “спуква” всички спекулативни цени, настъпва паника на борсите. Започва фазата на ЦИК, именувана срив. “Невидимата ръка на пазара” спира производствата на непродаваемите стоки. Сривът се съпътствува от масови фалити, масова безработица, масово обедняване, но и ползи – намаляване на прахосничеството, увеличаване на спестовността; подобряване на икономическото мислене на потребителите и производителите. Последва фазата стагнация, траеща докато заплатите възстановят покупателните си способности и залежалите стоки се изкупят или изнесат навън.

Началото на историята започва през 1997 г. с въвеждането на „валутен борд“ в България. Причината – проблеми в управлението на страната, възникнали поради стремежа на правителството на БСП едновременно да запази работните места (като не закриват губещи предприятия), да изплаща външния дълг и да контролира валутния курс. Обстановката се задълбочава до степен на икономическа криза. Тя от своя страна предизвиква политическа криза, масови протести в цялата страна и отказ на президента Желю Желев да връчи мандат за съставянето на ново правителство след оставката на Жан Виденов през декември 1996 г. Правителството е изправено пред перспективата от повторно (след мораториума на кабинета на Андрей Луканов през 1990 г.) прекратяване на плащанията по външния дълг.