Основният причинител (фактор) за Цикличните икономически кризи (ЦИК) е присвояването от частниците работодатели и акционери на цялата печалба (принадената стойност). Това поражда дисбаланс между стойностите на създадените стоки и заплатите за тяхното изкупуване. В края на фазата подем, банкерите, алчни за свръхпечалби, пресищат финансовите пазари с ипотечни кредити. Производството на жилища “се прегрява”, пазарът се пресища с непродаваеми жилища, необслужваните кредити достигат критична величина, банките изпадат в ликвидни кризи. “Невидимата ръка на пазара” реагира, като “спуква” всички спекулативни цени, настъпва паника на борсите. Започва фазата на ЦИК, именувана срив. “Невидимата ръка на пазара” спира производствата на непродаваемите стоки. Сривът се съпътствува от масови фалити, масова безработица, масово обедняване, но и ползи – намаляване на прахосничеството, увеличаване на спестовността; подобряване на икономическото мислене на потребителите и производителите. Последва фазата стагнация, траеща докато заплатите възстановят покупателните си способности и залежалите стоки се изкупят или изнесат навън.

Началото на историята започва през 1997 г. с въвеждането на „валутен борд“ в България. Причината – проблеми в управлението на страната, възникнали поради стремежа на правителството на БСП едновременно да запази работните места (като не закриват губещи предприятия), да изплаща външния дълг и да контролира валутния курс. Обстановката се задълбочава до степен на икономическа криза. Тя от своя страна предизвиква политическа криза, масови протести в цялата страна и отказ на президента Желю Желев да връчи мандат за съставянето на ново правителство след оставката на Жан Виденов през декември 1996 г. Правителството е изправено пред перспективата от повторно (след мораториума на кабинета на Андрей Луканов през 1990 г.) прекратяване на плащанията по външния дълг.

На топ мениджърите се плащат многомилионни заплати. Това им позволява взаимно да си изкупуват акциите и да се поглъщат. Конкурента направо се купува. Можеш да го оставиш да произвежда за теб, или да го фалираш и ликвидираш. Банките стават хранилища на огромните печалби на корпорациите. Откриват се нови форми на печалба. Самите корпорации започват да отпускат заеми на работниците си. По този начин работникът „повишава” дохода си, а работодателят му предоставя като заем парите, „спестени” от замразяването на заплатата му. Бизнесът, както вече споменах, е в еуфория. Не само няма да плаща на работниците си, но и ги натоварват с лихви. А те отчаяно търсят заеми. За пример – „Дженерал Мотърс” в момента е повече кредитна институция, отколкото производител. Чрез дъщерното си дружество GMAG печели повече от лихви, отколкото от производство на коли.

Когато екипът продължил да разплита мрежата от собственост, открил, че в повечето случаи тя води обратно до “суперобединение” от 147 още по-здраво взаимосвързани компании – цялата собственост се държала от членове на суперобединението, което контролирало 40 % от общото богатство на мрежата. „Всъщност, по-малко от 1 % от компаниите можели да контролират 40 % от цялата мрежа”, казва Глатфелдер. Повечето били финансови институции. В Топ 20 влизали банките „Барклис”, „Джей Пи Морган” и „Голдман Сакс Груп”.

Mortgage rates spiked again this week and reached their highest levels in two years, ruining refinancing plans for many homeowners while anxious homebuyers try to beat the clock.
The benchmark 30-year fixed-rate mortgage rose to 4.66 percent, compared with 4.48 percent last week, according to the Bankrate.com national survey of large lenders. The mortgages in this week’s survey had an average total of 0.28 discount and origination points. One year ago, that rate stood at 3.79 percent. Four weeks ago, it was 4.14 percent.
The benchmark rate on the 30-year fixed has risen …

Оказва се, че протестантските, еврейските и конфуциантските общества постигат много повече в икономически план, отколкото католическите, мюсюлманските и православните общества. Ние често обвиняваме някакви свръхсили в глобален заговор, но не им противодействаме чрез повече четене, образование, развиване на умения за работа в екип и т.н.

България оглави поредна негативна класация, която илюстрира колко е трудно да се прави бизнес у нас. С 243% са се увеличили фалитите на фирмите през 2012 г. спрямо 2011 г. Това разкрива доклад на “Кофас България”. Международна компания, специализирана в управлението на дълг, анализира 12 държави в Централна и Източна Европа.
През 2011 г. българските фирми, обявени в несъстоятелност, са били 390, а през миналата година банкрутите вече са 1339. Именно този троен скок превръща България в печален шампион на Централна и Източна Европа (ЦИЕ). За сравнение: в региона средният процент на банкрутиращите фирми е 3.5%.

Европейската комисия понижи прогнозата си икономическия растеж на България за тази и следващата година, съобщи БТА в петък. Новите предположения са за ръст на БВП от 0.9% през тази година и 1.7% през 2014 година. През февруари Брюксел прогнозира, че икономиката ще нарасне с 1.4 процента през 2013-та и 2% през 2014 година.

В света на икономиката няма много светила от нивото на Рейнхарт и Рогоф, и тяхното изследване оказа огромно влияние върху една от най-важните икономически политики, обсъждани в днешната епоха. И двамата са работили в Международния валутен фонд. Рейнхарт е била главен икономист на инвестиционната банка Биър Стърнс през 80-те години, докато Рогоф работи във Федералния резерв на САЩ, и минавайки през Йейл и Масачузетския технологичен институт, стига до Харвард.
Тяхното изследване, твърдящо, че икономическият растеж изключително се забавя, когато държавният дълг достигне 90% от брутния вътрешен продукт на страната, е цитирано от политиците из целия свят като оправдание за съкращаването на държавните разходи.
Използвайки данните на двамата професора, Херндън открива, че вместо огромен спад на растежа, спадът е много по-малък, като растежът се задържа на около 2,2%, вместо да пада на минус 0,1%, както Рейнхарт и Рогоф прогнозират.

Студент Массачусетского университета Томас Херндон опроверг выводы двух гарвардских профессоров о том, что высокий уровень госдолга резко замедляет экономический рост.
Профессора Гарварда Кеннет Рогофф и Кармен Райнхарт опубликовали свою работу “Рост во время долга” в 2010 году. В ней они изучили экономическую историю 20 ведущих развитых стран в 1946-2009 годах и пришли к выводу, что преодоление госдолгом отметки в 90% ВВП ведет к резкому замедлению роста экономики – в среднем до -0,1% ВВП. Этот вывод потом активно использовался, чтобы убедить политиков и общественность в необходимости жесткой экономии через повышение налогов и урезание госрасходов.
Однако перепроверка исследования гарвардских профессоров показала, что высокий госдолг влияет на темпы роста не столь драматично. “Средние темпы реального роста ВВП в странах, где госдолг превышает 90% ВВП, равны 2,2%, а не -0,1%”, – сделали вывод студент Массачусетского университета Томас Херндон и профессора Майкл Эш и Роберт Поллин.

Вестник “Банкеръ” публикува днес най-пълния списък на акционерите в български фирми, регистрирани в някоя от офшорните зони и данъчни убежища.
Списъкът няма нищо общо с изнесените досега факти и хвърля светлина върху всички офшорки, в които има български регистрации. В списъка са имената на над 6 000 юридически и физически лица. 2/3 от тях са регистрирани в Кипър, но не са малко и тези в Панама – близо 400, на Сейшелските острови – 350, в Белиз и британските Вирджински острови и на други места.