Всички авторски страници

Авторски

• ДС пази разписка за костюм на Божидар Димитров

  БНТ излъчи репортаж за агентурното минало на бъдещия министър на българите в чужбина Божидар Димитров, от който станаха известни любопитни подробности за сътрудничеството му с бившата Държавна сигурност (ДС).

  Той е открит от службите още като студент. Вербуват го през 1973 г. Подписал е декларация, че е с дълбоко убеждение, че ще защитава родината си и комунистическата идея, в която вярва.
  Работи за ДС под псевдоними Кардам, Тервел, Телериг.

  В архивите се пазят оригинали на картончета, разписки за получени от историка суми за командировки, хотел, костюм. Няма обаче доноси, твърди държавната телевизия.

  Димитров писал за чужденци, които познава и българи, живеещи в чужбина, повечето свързани с научните среди. Сред тях са биолог, помолил го да напише предговор за книгата му за Черноморието, внучка на възрожденец и студент от Югославия, ругал политиката на Тито.

  Един от загадъчните моменти в биографията му започва от Франция, където му съдействат за включване в палеографската школа на Ватикана. Първоначално посетил Ватикана, за да предаде дарение от книги. По-късно имал за задача да установи стабилни връзки с ключови хора от библиотеката, да стигне до секретния фонд и да се запознае с документи за папската политика на балканите от последните 150 години. Описва хора от библиотеката, сред които шеф на отдел, среден на ръст, с овехтял костюм, с петна, които според него са един от триковете на църковните служители за демонстрация на бедност.

  Димитров е изключен от сътрудническия апарат на Първо главно, след като си позволил да внесе книги на Солженицин в България и без да уведоми ръководителя си, да ги раздаде на приятели. След това дори вдигнал скандал, че са го предали на МВР. По този повод ръководителите му го оценяват като недисциплиниран. По-късно обаче от апарата на ДС решават, че в действията му не е имало вражеска умисъл и го възстановяват като агент Тервел.

  Историкът не смята, че агентурното му минало ще дискредитира ГЕРБ. В папките с истории за Димитров най-вероятно има изчезнали страници, допуска БНТ. Самият той казва, че е писал много и дори е готов да публикува досието.

  Асоциацията за българо-френски обмен обаче вече подготвя протестно писмо до Бойко Борисов срещу назначаването на Димитров за министър .„Личност с подобна биография и убеждения не би могла да заема този пост в контекста на ценностите на наднационална Европа”, казва Стефан Манов, който е сред основателите на асоциацията.

  Author: Kafene.net

  Б.Р. Приканваме Ви да гласувате в анонимната ни анкета (на първа страница на нашия сайт Еврочикаго) и да отговорите с ДА или НЕ на въпроса: Подходящ ли е Божидар Димитров за министър на българите зад граница?
  

• Бойко удря с всичка сила Синята коалиция

  Борисов нанесе втори удар по Синята коалиция и това вече прилича на целенасочена кампания.
  Първият беше с нищо не значещият „документ“, наречен с гръмкото име – меморандум. И на новобранците политолози им е ясно, че нито една уважаваща себе си партия няма да се подпише под подобна стандартна бланка тип „Клетва във вярност“. След логичния отказ на сините да подпишат последва гневната и „спонтанна“ реакция на Борисов, че сините се опитват да му „извиват ръцете“, което няма нищо общо с действителността. Факт е, че СК декларира подкрепа за правителството на ГЕРБ още в деня на изборите. Факт е, че СК  НЕ МОЖЕ да „извива ръцете“ на Бойко защото със своите 116 гласа, плюс пълната и безусловна подкрепа от Атака, това просто не може да се случи.

  Интересен е факта, че РЗС също не подписаха меморандума. Буквално часове по-късно в интернет излезе „материалче“, на което Р. Овч. почти недвусмислено казва, че РЗС е плод на политическо генно инженерство на БСП. Пак часове по-късно РЗС вече „безусловно“ подкрепя Бойко Борисов, „ако ще в правителството му да има 5 агенти“. Не правя коментари, просто редя хронологично факти.

  След като акция „Меморандум“ не постигна кой знае какво, освен да даде начало на негативно говорене срещу Синята коалиция, ББ нанесе втори, доста по-силен удар върху роднините от ЕНП – предложи за министър човек, доказан агент на ДС. Въпреки коментарите от последния месец, че Божидар Димитров няма да влезе в правителството, най-малко защото е мажоритарно избран депутат и ако бъде в изпълнителната власт, ГЕРБ ще загуби 1 депутат в парламента. Тази логика обаче не попречи Божидар Димитров не само да влезе в правителството като министър, но и да отговаря за българите в чужбина. Още след като новината за неговото номиниране стана факт в интернет изданията на българските емигранти започнаха сериозни дискусии, доколко един агент на ДС може да се „грижи“ за българите в чужбина, голяма част от които са били прогонени (или са се спасили) навремето точно от тази Държавна сигурност. Споменава се и факта, че в огромната си част българите в чужбина гласуваха против БСП и не приемат човек, бил допреди няколко месеца в тази партия да бъде назначен на този пост, с тази мисия. Споменава се и някаква одит на Сметната палата, доказал редица злоупотреби в Националния исторически музей, ръководен от Б. Димитров – нещо, за което аз лично нищо не знам и не мога да коментирам.

  Но да се върнем на операция „Министър без портфейл“. Несериозно ми звучи обяснението на Бойко Борисов, че Б. Димитров му бил приятел, който бил до него доста време и му имал пълно доверие. Факт е, че Божидар Димитров беше едно от знаковите лица на БСП до 11 юни тази година, когато напусна БСП и се яви като мажоритарен кандидат на ГЕРБ в Бургас. До този момент (а това е почти пълният мандат на БСП във властта) Димитров е сред червения елит. Доказан факт е, че Димитров е бил агент на Първо и Второ Управление на ДС с кодовите имена – Кардам, Тервел, Телериг. Въпреки тези факти плюс загубата на 1 депутат, Б. Борисов закривайки 2 министерства създава 1 министър без портфейл. При това го прави с ясното съзнание, че за Синята коалиция Димитров е напълно неприемлива фигура в новото правителство. Нещо повече СК е поставена в ситуация, при която няма полезен ход. Ако гласува ЗА това означава да се наруши собствените си принципи и да предаде собствените си избиратели. Ако гласува ПРОТИВ, секунда по-късно ще бъде „громена“ лично от ББ по всички медии като „извивач на ръце“, лъжци, които не държат на думата си за подкрепа (дадена още в изборната нощ), ще бъде причислена към групата на БСП и ДПС и т.н. – към антисиньото говорене вероятно ще бъдат прибавени още „инструменти“. Разбира се накрая всяко изявление на Борисов ще бъде „подпечатано“ със заканата „Отиваме на избори“.

  Тук има два варианта за развитие на казуса. Първият е да се приеме предложението на СК за поименно гласуване на министрите. Това вероятно няма да се случи. ГЕРБ, Атака и вече послушната РЗС няма да го приемат. Вероятната мотивировка ще бъде, че това е „екипът, избран от Бойко Борисов и той носи пълната отговорност за него“. Вторият вариант е както стана с бургаския рапър и бизнесдамата, Божидар Димитров да си направи отвод, под претекст, че не иска да навреди на доброто име на ГЕРБ и да предизвиква негативни коментари към новото управление. Това е по-вероятния вариант, но ако стане така вече на всеки ще е ясно, че всичко се прави срещу Синята коалиция. Защото към настоящия момент единствено тя понася ударите от негативното говорене на Борисов (който като че ли забрави за БСП и ДПС).

  Разбира се има и трети вариант – Димитров да стане министър. Синята коалиция да се въздържи от гласуване (ан блок) на министрите или… (знам ли и аз какво ще направят, струва ми се че там са напълно шокирани от ставащото). ББ да я обяви за враг на вота на България и да влезе в тежка конфронтация с нея. Риториката вече е позната. Целта – премахване на конкуренцията в дясното пространство и привличане на десния избирател към ГЕРБ. Нищо чудно Борисов да нанесе и друг изпреварващ удар, като постави въпроса пред Европейската Народна Партия и поиска изключването на СДС и ДСБ. С броя си депутати в Европаламента, и успехите си на изборите в България, Бойко спокойно може да играе силово по темата. Вероятно не е забравил как при създаване на ГЕРБ партиите от Синята коалиция доста дълго поставяха бариера пред влизането на неговото политическо образувание в ЕНП.

  Бойко Борисов си дава ясна сметка, че споделя електората си със СК. И ако в процеса на управление натрупа негативи, то те ще доведат до увеличаване на подкрепата за другата ясно дефинирана дясна формация – СК. Защото въпреки насмешливо подхвърляните цифри 10+5, факт е, че сините се върнаха буквално от Оня свят. Нали не сте забравили, че в началото на годината социолозите почти категорично смятаха, че СДС и ДСБ няма да влезнат в следващият Парламент, като допускаха СДС да има някакъв минимален шанс за минаване на 4% бариера. Оказа се, че в дясно има още потенциал и социолозите ни отново сгрешиха. Атака и РЗС имат много ограничен електорален потенциал. Атака отдавна се обявиха за далеч от определенията ляво и дясно. Спомняте си думите на Сидеров дни преди изборите, че ако се наложи и „за доброто на България“ би седнал на една маса за преговори с БСП. За РЗС (особено след шоуто на Р. Овч.) вече масово има сериозни съмнения у десния избирател. Остават … ГЕРБ и СК. Ако, Бойко не изолира СК и не я навре в миша дупка, на следващите избори е възможно партньорството им да бъде наложително.
  Затова си мисля, че акциите ще продължават.

  Лично на мен ми е много интересно как сините ще реагират на случващото се. В момента те са в центъра на много сложна и важна за бъдещето им политическа игра. При това се играе Ва Банк. Ще им трябва доста търпение, прозорливост, мъдрост и активност да реагират адекватно. Оказа се, че обединяването им е проблем не само за естествения им противник, а и за партньорите им.

  И моля ви не казвайте, че Бойко бил тъп пожарникар 🙂 Човекът ни демонстрира най-висш политически пилотаж.

  Автор: Боян Боянов (www.boyanov.blog.bg)

• Корупционен скандал в САЩ

  При операция в предградие на Ню Йорк са арестувани 44-има политици и петима равини заради участието им в корупционна схема, която имала разклонения в Израел и Швейцария.

  Сред арестуваните политически фигури са кметовете на градчетата Кобокън, Сикокъс и Риджфийлд в щата Ню Джърси, както и общински съветници.

  Арестуваните политици и равини са обвинени в изнудване, получаване на подкупи, пране на пари.

  Равин Леви Ицхак Розенбаум е обвинен в трафик на органи. Той убеждавал хора да му дарят бъбреците си срещу 10 хил. долара, а после ги препродавал шест пъти по-скъпо.

  Сред задържаните е и главният равин на сирийските евреи в САЩ.

  Политиците, обвинени във взимане на подкупи, се опитвали да замаскират получените суми като дарения за предизборни кампании.

  Ако бъдат признати за виновни заподозрените могат да получат 20-годишни присъди.

  Мрежата е разбита след 10-годишно разследване. От Министерството на правосъдието съобщиха, че през последните години международната мрежа е „изпрала“ стотици милиони долари.

  Щатът Ню Джърси е известен с нездравите връзки на политици с хора от средите на организираната престъпност. Щатът, който послужи за декор на популярния сериал за мафията „Семейство Сопрано“, е по-прочут с италианските мафиотски семейства.

  Този път обаче политиците предпочели да се съюзят с еврейски организации. Чрез благотворителни организации и фондации мрежата „изпрала“ стотици милиони долари.

  Кръгът се ръководел от духовници, които чрез демонстриране на висока нравственост умело прикривали престъпната дейност, каза прокурорът Ралф Мара.

  Шансът за полицаите се появил наскоро. Бизнесмен от Ню Джърси се съгласил да свидетелства срещу престъпната мрежа. От години той трябвало да плаща подкупи на местните управници.

  BTA

• Обявяват ченгетата в електронните медии през август

  Автор: Галина Гиргинова

  Собственици и управляващи на електронните медии, които са били агенти на Държавна сигурност, ще бъдат обявени тт Комисията по досиетата в първата седмица на август, съобщи за “Всеки ден” шефът на комисията Евтим Костадинов. В решението на комисията ще бъдат оповестени единствено шефове на електронни медии – радиостанции и телевизии. По-нататък ще бъдат обявени и собствениците на вестници и електронни издания – агенции и електронни вестници.

  Срещнахме голяма трудност, защото има голямо движение на ваши колеги от една медия в друга, обясни Костадинов. Забавянето на проверката е станало и защото от комисията са уточнявали и точните адреси на медиите. В повечето случаи данните от Търговския регистър и по лиценз се разминавали. Костадинов уточни и че голямото движение и в управителните съвети и бордове на медиите също е затруднило проверяващите.

  Част от електронните медии, чиито собственици подлежат на проверка за принадлежност към бившата Държавна сигурност, са бавили своите отговори към комисията. 30 електронни медии пък не са отговорили до сега на комисията. По думите на Костадинов причината най-вероятно е, че те са регистрирани като такива, но не извършват дейност. Въпреки липсата на сътрудничество от тяхна страна, комисията ще провери бордовете на директорите. Официални откази за сътрудничество нямаме, просто имаме забавяне на отговори, посочи Костадинов.

  Според Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, на проверка и оповестяване подлежат собствениците, директорите, заместник-директорите, главните редактори, заместник главните редактори, членовете на редакционните съвети, политическите коментатори, водещите на предавания, водещите на рубрики в печатни издания или електронни медии.

• Божидар Димитров – министър без портфейл на българите в чужбина

  Б. Димитров: Вчера разбрах, че ме правят министър

  23.07.2009

  

  Ако приемем, че четири милиона българи са излишни, тогава и министерството е излишно, коментира нуждата от поста си Димитров

  Номинираният за министър без портфейл Божидар Димитров съобщи пред журналисти, че е приел номинацията за министър без протфейл, тъй като познава проблемите на българите в чужбина.

  „Номинирал ме е (Борисов), приятел ми е и аз приех, тъй като познавам проблема и наистина мога да работя“, каза Димитров.

  Той посочи, че с лидерът на ГЕРБ отдавна обсъждат въпроса, че трябва да отговаря за българите в чужбина, но едва вчера е разбрал, че длъжността му ще бъде министър без портфейл.

  На въпрос дали постът не се създава само за него, Божидар Димитров отговори: „Ако приемем, че четири милиона българи са излишни, тогава и министерството е излишно“.

  Страшно много работа е – гражданството, зелените карти, училищата, културно-историческото наследство в тези региони, укрепване на националната идентичност, добави той.

  Ще се разделя с мечтата си да съм депутат, още повече, че ще имам много по-малко права от обикновен гражданин, коментира Димитров.

  По повод коментарите, че ГЕРБ „мери с двоен аршин“, Димитров каза, че лустрационен закон в България няма. Той добави, че приетите текстове в правилника на парламента, свързани със сътрудници на бившата Държавна сигурност, се отнасят само за Народното събрание.

  Агентурното минало на Божидар Димитров бе оповестено официално през 2001 г., когато той бе кандидат-депутат от Коалиция за България.

  Досега с проблемите на българите зад граница се занимаваше Агенция за българите в чужбина (АБЧ), създадена през 1992 г. Сред председателите й в годините бяха Вера Мутафчиева и Георги Данаилов, за които също по-късно стана ясно, че са свързани с бившата Държавна сигурност.

  Председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов посочи, че решението за номинацията на Божидар Димитров е на кандидата за министър-председател Бойко Борисов и предположи, че Борисов е направил всичките си изводи за това, което ще последва.

  Борисов познава много добре Божидар Димитров от дълги години, запознавал се е лично и с делото, за което става въпрос, и ние смятаме, че той няма тази зависимост, която се предполага за агенти на бившата ДС, каза Цветанов.

  Михаил Неделчев за ДС и българите в чужбина

  Някой винаги слага хора от ДС да работят с емиграцията казва историкът и изследовател на Държавна сигурност в интервю за Mediapool

  – Какъв знак за българите в чужбина е издигането на Божидар Димитров за техен ресорен министър без портфейл?

  – За съжаление, тази история има доста дълга предистория. Оказва се, че в държавата има някакъв колективен кадровик, който избира за този пост предимно хора, свързани с бившата Държавна сигурност.

  Вера Мутафчиева и Георги Данаилов, които преди това ръководеха Комитета за българите в чужбина, бяха обявени като хора с доста солидно агентурно минало точно в тази тематична насока – работа с българите в чужбина.

  По същия начин бе посочен литераторът Георги Василев, който зае централно място в този комитет. Той също има дългогодишна специализация по линия на ДС за контакти с българи в чужбина.

  В случая с Божидар Димитров тази номинация не ме изненадва. Тя е логична за нашата демократична практика в последните 15-18 години.

  В условия на социалистическа България, хората, пътуващи на Запад, в голямата си част бяха вербувани. Самото пътуване много често означаваше такъв тип ангажимент. Казвам го като човек, който до 1989-та г. дори не си е мислел за пътуване.

  Освен това контактите с българите в чужбина бяха променени. Преди 80-та за тях се мислеше като врагове, а след това като за хора, които трябва да бъдат привличани на страната социалистическа България.

  Имаше промяна на парадигмата. Тя не бе приета особено от старите емигранти. Те с основание преценяваха тези опити на българската държава като форма на спекулация, като опит режимът да се представи по-благоприятно.

  – Каква би била целта на този „колективен кадровик“, щом вече имаме традиция?

  – Не знам кой е кадровикът. Дали е президентът, дали някой от президентството, дали е при президентството. Там сякаш се навъртат групи от бивши ченгета, които веднага са склонни да посочат такива люде като специалисти по контактите с българите в чужбина. Нашата демократична практика не успя да изучи това.

  Някой сякаш казва, че агентите на ДС в тази тематична насока имат най-добрата специализация. Този „някой“ се оказва винаги чут. И то бива винаги чут при различни правителства.

  – Как би бил приет Божидар Димитров в съседни държави и особено в Македония, където той е фигура, разглеждана по по-особен начин?

  – Аз лично не бих се съобразявал с позицията на хората в Македония. Като историк аз също имам множество текстове по „македонския въпрос“, които не се приемат в Македония. Не мисля, че нашите македонски съседи са меродавни в оценката си за един или друг български историк.

  Естествено, че Божидар Димитров, понякога ескалира своите историографски виждания най-вече в посока на Македония. Това обаче си е негово право и негова преценка.

  – Има ли нужда от такъв министерски пост без портфейл?

  – Мисля, че има нужда от такава структура. Дали ще е комитет за българите в чужбина или министерство е въпрос на управленско виждане. При днешната огромна българска емиграция – вероятно около 1/7 от българските граждани работят извън пределите на страната – структурата е важна.

  Трудно мога да преценя дали министър без портфейл е най-добрата формула. Не е ясно какво означава министър без портфейл. Ще има ли кой да работи за него?

  – Как вие разчитате досегашната политика на ГЕРБ. В единия случай се гласуват лустрационни текстове по отношение на Народното събрание, а след това се излъчват министри с принадлежност към ДС?

  – Аз много разчитам, че тези прекрасни лустрационни текстове ще бъдат разширени. В България трябва да има лустрация на всички равнища. Това, което се случи в сряда в Народното събрание, е само един малък жест в тази посока.

  Много разчитам, че компромисът, който се прави с Божидар Димитров, ще бъде единичен. Надявам се новите управляващи в лицето на ГЕРБ да бъдат последователни в своя отказ да бъдат ползвани за управленски нужди хора, свързани по този толкова ясен начин с Държавна сигурност.

  Борисов: Сините да спрат с лицемерието

  „Това е лицемерие от страна на Синята коалиция, от три години Божидар Димитров е до мен, когато аз се „биех“ с Татяна Дончева, Божидар Димитров беше до мен и ме подкрепяше и като общински съветник и навсякъде.“

  Това заяви лидерът на ГЕРБ и бъдещ премиер Бойко Борисов пред Би Ти Ви.

  „Лицемерие е да го забравя, ако искат да работим заедно. Знаят че Димитров ми е приятел, от три години съм обявил, че знам какво пише в досието му, давам му една канцелария.

  Нямаше как да постъпя нечестно към Божидар. Обадих се днес на Мартин Димитров да не правят днес такива изказвания. Нека да си видят колко агенти имат през тези 20 години в СДС и ДСБ“, каза още Борисов.

  „Божидар Димитров – обичан от българите, издал купища книги, от цялото правителство за това ли намериха да се заядат с мен“, запита той.

  „Всичките ми министри са експерти до един. Една част работят и с мен в общината, другите в МВР, третите по време на кръглите маси и срещи, които сме провеждали. Имаме 116 депутати – Евдокия Манева и много други които ни трябват и са доказани, съм ги поканил и те са в кабинета“, допълни Борисов.

  „Оттук нататък да поставят условия и да се държат по този начин, както днес с Божидар Димитров, просто доказват, че съм бил прав. Костов има пет, Мартин има 10 човека – с тях ли да се съобразявам да ми извиват ръцете?!

  След като правят такива номера нека с пет човека да ме подкрепят или да бъдат срещу мен, но аз няма да оставя да се гаврят с Божидар.

  С тези условия, които непрекъснато поставят не им прави чест. Ако искат от Синята коалиция да подкрепят ДПС и БСП“, заяви още Борисов.

  Днес президентът Георги Първанов прие предложението на Бойко Борисов за кандидат за министър-председател, както и за структура и състав на кабинета.

  При връчването на състава на новото правителство Борисов покани официално Първанов при заклеването в понеделник в 10 часа в Народното събрание (НС).

  На събитието е поканен и патриарх Максим. Партията на Бойко Борисов ГЕРБ спечели 116 депутатски мандата от 240 в българския парламент на изборите от 5 юли.

  Б.Р. Приканваме Ви да гласувате в анонимната ни анкета (на първа страница на нашия сайт Еврочикаго) и да отговорите с ДА или НЕ на въпроса: Подходящ ли е Божидар Димитров за министър на българите зад граница?

• Новите министри – биографична справка

  І. Структура на Министерския съвет на Република България:
  1. Председател на Министерския съвет;
  2. Двама заместник-председатели на Министерския съвет;
  3. Министерство на вътрешните работи;
  4. Министерство на финансите;
  5. Министерство на регионалното развитие и благоустройството;
  6. Министерство на труда и социалната политика;
  7. Министерство на отбраната;
  8. Министерство на външните работи;
  9. Министерство на правосъдието;
  10. Министерство на образованието, младежта и науката;
  11. Министерство на здравеопазването;
  12. Министерство на културата;
  13. Министерство на околната среда и водите;
  14. Министерство на земеделието и храните;
  15. Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията;
  16. Министерство на икономиката, енергетиката и туризма;
  17. Министерство на физическото възпитание и спорта;
  18. Министър без портфейл.
  

  ІІ. Поименен състав на Министерския съвет:
  1. Министър-председател – БОЙКО МЕТОДИЕВ БОРИСОВ
  2. Заместник-министър председател – ЦВЕТАН ГЕНЧЕВ ЦВЕТАНОВ
  3. Заместник-министър председател – СИМЕОН ДЕНЧЕВ ДЯНКОВ
  4. Министър на вътрешните работи – ЦВЕТАН ГЕНЧЕВ ЦВЕТАНОВ;
  5. Министър на финансите – СИМЕОН ДЕНЧЕВ ДЯНКОВ;
  6. Министър на регионалното развитие и благоустройството – РОСЕН АСЕНОВ ПЛЕВНЕЛИЕВ;
  7. Министър на труда и социалната политика – ТОТЮ МЛАДЕНОВ МЛАДЕНОВ;
  8. Министър на отбраната – НИКОЛАЙ ЕВТИМОВ МЛАДЕНОВ;
  9. Министър на външните работи – РУМЯНА РУСЕВА ЖЕЛЕВА;
  10. Министър на правосъдието – МАРГАРИТА СТЕФАНОВА ПОПОВА;
  11. Министър на образованието, младежта и науката – ЙОРДАНКА АСЕНОВА ФАНДЪКОВА;
  12. Министър на здравеопазването – БОЖИДАР МИХАЙЛОВ НАНЕВ;
  13. Министър на културата – ВЕЖДИ ЛЕТИФ РАШИДОВ;
  14. Министър на околната среда и водите – НОНА ИВАНОВА КАРАДЖОВА;
  15. Министър на земеделието и храните – МИРОСЛАВ ХРИСТОФОРОВ НАЙДЕНОВ;
  16. Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията – АЛЕКСАНДЪР СВЕТОСЛАВОВ ЦВЕТКОВ;
  17. Министър на икономиката, енергетиката и туризма – ТРАЙЧО ДИМИТРОВ ТРАЙКОВ
  18. Министър на физическото възпитание и спорта – СВИЛЕН ЕМИЛОВ НЕЙКОВ;
  19. Министър без портфейл – БОЖИДАР ДИМИТРОВ СТОЯНОВ.

  Председател на Министерския съвет:
  БОЙКО МЕТОДИЕВ БОРИСОВ
  Роден на 13 юни 1959 г. Дипломира се във Висшата специална школа на МВР като инженер по специалността “Противопожарна техника и безопасност” с чин лейтенант.
  Трудов стаж:
  10.11.2005 г. – настоящем е избран за Кмет на София,
  01.09.2001 г.
  Назначен на длъжност Главен секретар на МВР с указ № 194/2001 на Президента на Република България, а със заповед на Министъра на вътрешните работи му е присъдено звание “полковник” от МВР. С указ № 32/2002 на Президента на Р България е удостоен със звание генерал-майор, а на 25.06.2004г. е удостоен със званието генерал-лейтенант.
  1991 г.
  Основава фирма “ИПОН-1” ООД, която е сред най-големите охранителни фирми в страната. Фирмата членува в Световната организация на охранителите IAPPA, а Бойко Борисов е персонален член на организацията.
  1985 – 1990 г.
  Преподавател във Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност на МВР. Защитава дисертация на тема “Психо-физическата подготовка на оперативния състав” и му е присъдена н. с. “доктор”. През 1990 г. напуска системата на МВР.
  1982 г.
  Командир на взвод, командир на рота.
  Постижения и награди:
  “Обявяване на благодарност” през 1985 г., 1987 г. и 1988 г.; “Почетен знак III степен” – за конкретен съществен принос при изпълнение на служебни задачи с изключително значение в борбата срещу престъпността, опазването на обществения ред и сигурността в Република България през 2002 г.; “Почетен знак II степен” – за проявен висок професионализъм и обезпечаване сигурността и обществения ред по време на посещението на Президента на Руската федерация Владимир Путин през март 2003 г.; “Огнестрелно оръжие” – за постигнати високи резултати при изпълнение на служебните си задължения от Министъра на вътрешните работи през 2003 г.; “Кръст за полицейски заслуги с червена звезда” от Министъра на вътрешните работи на Кралство Испания за заслуги към испанската полиция – 22.09.2003 година; “Сребърен паметен медал” от председателя на Националния организационен комитет за 100-годишнината от установяване на българо- американските отношения, министър Соломон Паси; Почетен медал на френската полиция от името на президента на Франция и от името на министъра на вътрешните работи, вътрешната сигурност и местните свободи; Медал за бойно съдружие от заместник-директора на ФСБ на Русия; Почетен жезъл от генералния директор на полицията на Испания; Сертификат за изключително добра работа и съществен принос в борбата против фалшивото евро – от директора на “Европол” господин Юрген Щорбек през януари 2004 г.; Сертификат от Министерството на вътрешните работи и Генералната дирекция на Турската национална полиция за изключително ценен принос в развитието на двустранните отношения между българската и турската полиция в борбата с организираната престъпност и корупцията; Сертификат за благодарност за изключителен принос в борбата с наркотиците от Службата за борба с наркотиците (ДЕА) към Департамента на правосъдието на САЩ. Почетна титла Командир на Ордена на Звездата на Италианската Солидарност, от Президента на Република Италия – 13.06.2006. Този Орден се връчва на чуждестранни граждани, които са допринесли значително за развитието на двустранните отношения между Италия и респективните им страни.

  Заместник-председател на Министерския съвет и министър на вътрешните работи:
  ЦВЕТАН ГЕНЧЕВ ЦВЕТАНОВ
  Роден на 08 април 1965 г.
  Образование:
  1998-2000 г.
  Следдипломна квалификация, специалност “Право” в Института за следдипломна квалификация при УНСС – София;
  1988-1992 г.
  Образователно-квалификационна степен “магистър” в НСА – гр. София, специалност учител по физическо възпитание и треньор по лека атлетика.
  Трудов стаж:
  Ноември 2005 г.
  Зам.-кмет по сигурността в Столичната община;
  2001 – 2005 г.
  Началник на сектор (оперативен помощник на главния секретар на МВР) “Ръководство на МВР”;
  1997 – 2001 г.
  Главен експерт в сектор “Национални служби, специализирана и обща администрация, учебни заведения, НИИ и НПИ и СОБТ” към отдел “Управление на човешките ресурси” при Дирекция “Човешки ресурси”-МВР, с придобит VІІ старши ранг;
  1987 – 2001 г.
  Специалист, инспектор, ст. инспектор, гл. инспектор, н-к на група в ЦИАОУ – МВР и СИТАУ – МВР.
  Допълнителни квалификации:
  01.06.2008 – 14.06.2008 г.
  Завършен курс по Международна програма на Държавния департамент на САЩ за млади политически лидери, Вашингтон – САЩ.
  22.05 – 27.05.2005 г.
  Завършен курс по “Противодействие на незаконния трафик на автомобили“ в Генералната дирекция на полицията в гр. Мадрид – Испания.
  09.05 – 15.05.2005 г.
  Завършен курс на Департамента за вътрешна сигурност на САЩ – тема “Контролирани доставки, свързани с оръжия за масово унищожение“ –  гр. София.
  11.12 – 18.12.2004 г.
  Завършен курс по “Противодействие на глобалния тероризъм“ в Службата за външна информация към Генералната дирекция на полицията в гр. Мадрид – Испания.
  16.08 – 10.09.2004 г.
  Завършен курс по мениджмънт в Международната академия за кадри на закононалагащи органи (ILEA) гр. Розуел, Ню Мексико – САЩ.
  12.07 – 16.07.2004 г.
  Завършен курс на ФБР – тема “Обмяна и обработване на разузнавателна информация” – гр. София.
  26.04 – 30.04.2004 г.
  Завършен курс в централата на “СИКРЕТ СЪРВИС”, Вашингтон – САЩ.
  24.10 – 20.12.2003 г.
  Завършен основен курс в Международната академия по правоохраняване (ILEA) гр. Будапеща – Унгария.
  Заместник-председател на Министерския съвет и министър на финансите:
  СИМЕОН ДЕНЧЕВ ДЯНКОВ
  Роден на 13 юли 1970 г. Завършва Ловешката езикова гимназия, след което продължава образованието си в УНСС. Доктор по международни търговски и финансови отношения от Мичиганския университет. От 1995 г. работи за Световната банка като главен икономист по финанси и частно дело. Работи по страните, най-застрашени от кризата в световен мащаб. Участва в различни програми на банката по приватизация, корпоративно управление, регионални реформи в Северна Африка, Източна Азия и други райони на света. Водещ автор на годишния обзор на Световната банка – World Development Report 2002. Автор на повече от 70 специализирани статии в най-авторитетните икономически издания в света – Quarterly Journal of Economics, American Economic Review, Journal of Finance, Journal of Financial Economics, Journal of Public Economics. Създател на годишния доклад “Doing Business Report”, най-продаваното издание на Световната банка в над 100 000 копия. Един от 100-те най-цитирани икономисти в света. Директор на научен център в Харвард.
  Министър на регионалното развитие и благоустройството:
  РОСЕН АСЕНОВ ПЛЕВНЕЛИЕВ
  Роден на 14 май 1964 г. Завършва Техническия университет в София, специалност: “Компютърни технологии”. През 1990 г. основава първата си строителна фирма и до момента има повече от 15 години опит на мениджърски позиции в България и чужбина. Под неговото ръководството е реализиран най-големият инвестиционен проект в областта на недвижимите имоти в България – Бизнес парк София.
  Министър на труда и социалната политика:
  ТОТЮ МЛАДЕНОВ МЛАДЕНОВ
  Роден на 19 юни 1964 г. Завършва Строителния техникум – Враца, и ВИАС – строителен инженер. Работил в Проектантска организация във Враца през периода 1990-1991 г.;
  от 1991 г. до 1995 г. е избран за председател на КТ “Подкрепа” – Враца;
  от 1995 г. до 2002 г. е избран за конфедерален секретар на КТ “Подкрепа” – София, с ресор информационна и социална политика;
  от 15.03.2002 г. до 16.11.2007 г. е назначен за изпълнителен директор на Главна инспекция по труда към МТСП;
  от 16.11.2007 г. е избран за кмет на община Враца.
  Министър на отбраната:
  НИКОЛАЙ ЕВТИМОВ МЛАДЕНОВ
  Роден на 5 май 1972 г. Завършва УНСС, специалност Международни отношения, магистър по военни науки от Кралския колеж, Лондон. Основател на Европейския институт в София. Работил като консултант на Световната банка, Международния републикански институт и Националния демократически институт в България, Афганистан, Йемен и други страни от Близкия изток. През 2006 г. е съветник към парламентарните комисии по отбрана и външна политика и сътрудничествно с Иракския парламент. От 2007 г. до 2009 г. е евродепутат от Парламентарната група на ГЕРБ. Като депутат в Европейския парламент е член на комисиите по вътрешен пазар и защита на потребителите, външна политика, подкомисията за сигурност и отбрана. Също така е първи заместник-председател на делегацията на Европейския парламент за отношения с Ирак и член на делегациите за Израел и Афганистан.
  Министър на външните работи:
  РУМЯНА РУСЕВА ЖЕЛЕВА
  Родена на 18 април 1969 г. Доктор по социология на университета Отто фон Герике в Германия с тема на дисертацията: “Социално-интерпретативни модели на предприемачите в икономиката на прехода”. Специализирала е икономическа и индустриална социология в университета в Билефелд и в Свободния университет в Берлин.
  Трудов стаж:
  Гост-професор по европеистика в университета в Магдебург в Германия и научен сътрудник първа степен в Института по социология при Българската академия на науките. Експерт в областта на пазар на труда, човешки ресурси и социална политика. Преподавател по „Връзки с обществеността и корпоративни комуникации” в Катедра „Социология” в СУ „Св. Климент Охридски”. През годините на научната си кариера има професионален опит в управлението на редица търговски дружества, заемайки ръководни длъжности. Научните и професионалните й интереси са свързани с икономиката на прехода и преструктурирането на организацията на труда в Източна Европа.
  Постижения и награди:
  Румяна Желева е член на Делегациите на Европарламента за връзки със страните от Машрек (Сирия, Египет, Ливан и Йордания) и за връзки с Иран. Участвала е като изследовател и консултант в проекти на Програмата за развитие на ООН и Програма ФАР за разработване на инициативи за пазара на труда, социално включване и младежка заетост. Има десетки публикации и участия в международни проекти и конференции в Германия, Австрия, Кипър, Норвегия, Латвия, Португалия, Унгария, Русия и Сърбия в областта на индустриалните отношения, предприемачеството и корпоративната социална отговорност. Член е на Berliner Forum (International network of business ethics), Българска социологическа асоциация (БСА) и Ротари клуб –  Бургас, координатор за България на European Association for Rural Sociology. Избрана е за член на Европейския парламент от листата на ГЕРБ, а след това и за ръководител на българската делегация в Европейската народна партия. Член на Комисията по регионално развитие, която се занимава с регионалната и кохезионна политика на Европейския съюз. През 2009 г. е избрана за член на Европейския парламент за втори път, издигната от Политическа партия ГЕРБ. От 2009г . е заместник-председател на групата на Европейската народна партия в Европейския парламент.
  Министър на правосъдието:
  МАРГАРИТА СТЕФАНОВА ПОПОВА
  Родена на 15 май 1956 г. Завършва немската езикова гимназия „Б. Брехт” – гр. Пазарджик, получава диплома по специалност „Българска филология” и втора специалност – немски език от СУ „Св. Климент Охридски”, също така и диплома по специалност „Право” от СУ „Св. Климент Охридски”.
  Трудов стаж:
  От 21.02.2007 г. – до настоящия момент е прокурор във Върховна касационна прокуратура, като от 01.09.2007 г. е завеждащ отдел „Противодействие на престъпленията против финансовата система на ЕС”;
  От 08.06.2006 г. – е командирована във Върховната касационна прокуратура;
  През периода 14.02.1996 г. – до 2006 г. е административен ръководител, окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – София;
  От 2005 г. е постоянен преподавател в Националния институт на правосъдието;
  От 2001 г. – до 2004 г. – е хоноруван преподавател във ВИПОНД – МВР – обучение на дознатели по Наказателен процес;
  От 09.1995 г. е заместник окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – София;
  От 05.05.1993 г. е прокурор в Окръжна прокуратура – София;
  През периода 1991 г. до 1993 г. е районен прокурор в Районна прокуратура – Своге;
  От 1990 г. – 1991 г. заема длъжността младши прокурор в Районна прокуратура – Пирдоп;
  Трудовата кариера на г-жа Маргарита Попова започва като коректор през 1981 г. във военното издателство на Министерството на отбраната.
  Специализации:
  САЩ – през 1998 г. – Университет „Джорджтаун” – Вашингтон, “Интелектуална собственост”;
  Унгария – през 1999 г. – Министерство на правосъдието на САЩ и Интернационална полицейска академия в Будапеща, „Организирана транснационална престъпност”;
  Германия – през 2004 г. – Немска фондация за международно правно сътрудничество – хоспитация: устройство и компетенции на немските съдебни и
  прокурорски структури, взаимодействие, досъдебно и съдебно разследване, изпълнение на наказанието, организирана престъпност, европейско сътрудничество в областта на наказателното правораздаване;
  октомври 2003 г. – юни 2004 г. – Лектор на международен семинар по въпросите на европейското наказателно правораздаване в Германия, Холандия, Австрия, Великобритания, Италия, Франция и България;
  Франция – през 2005 г. – ръководител на група младши прокурори и младши следователи за участие в Националната школа за обучение на магистрати в Бордо на тема „Международно правно сътрудничество по наказателни дела”.
  Министър на образованието, младежта и науката:
  ЙОРДАНКА АСЕНОВА ФАНДЪКОВА
  Родена на 12 април 1962 г. Завършва средно образование в 35-а гимназия, София, Висше образование в СУ ”Св. Климент Охридски”, специалност „Руска филология”. Специализирала „Преподаване на руски език” в Москва, „Бизнес администрация” в София, „Стратегия на училището”, „Училище за политика”. Учител по професия, директор на 73-о СОУ, гр. София, зам.-кмет на Столичната община.
  Министър на здравеопазването:
  БОЖИДАР МИХАЙЛОВ НАНЕВ
  Роден на 19 януари 1963 г. Получил образованието си в Медицинския университет, гр. Варна, специалист по обща, детска и гръдна хирургия. Хирург е в Клиниката по гръдна хирургия и Сектор по детска хирургия в Университетската многопрофилна болница във Варна.
  Хоноруван асистент е по детска хирургия към Катедрата по обща и оперативна хирургия, анестезиология и интензивно лечение в МУ – Варна.
  Член е на Българското хирургично дружество, Българската асоциация по гръдна и сърдечно-съдова хирургия, Българското научно дружество по детска хирургия. От 2005 г. до 2008 г. е член на Комисията по професионална етика на варненската колегия, а от 2008 г. е председател на Управителния съвет на районната колегия на БЛС във Варна. На 10.01.2009 г. е избран за председател на Българския лекарски съюз.
  

  Министър на културата:
  ВЕЖДИ ЛЕТИФ РАШИДОВ
  Роден на 14 декември 1951 г. Завършва Художественатa академия, скулптор. Член на AYAP, Париж, член на Парижкия есенен салон, член на Европейската академия в Париж, член-кореспондент на БАН. Носител на 14 международни награди, носител на Медала на Ватикана, носител на орден „Александър Невски” I степен на Руската федерация, носител на орден на заслугите на Украйна и Турция I степен, носител на орден „ Стара планина” I степен и орден „Кирил и Методий”. Организирал над 45 самостоятелни изложби извън страната.
  

  Министър на околната среда и водите:
  НОНА ИВАНОВА КАРАДЖОВА
  Родена на 28 август 1960 г. Завършва УНСС, специалност „Икономика и организация на труда”. Специализирала публична администрация в Института за международно обучение, Вашингтон. От 1984 г. до 1991 г. работи в Икономическия институт на БАН, дирекция „Регионална икономика и икономически въпроси по опазване на околната среда”. До 2005 г. работи в Министерството на околната среда и водите, след което се занимава с консултантска дейност, като ръководител на проекти в областта на околната среда и екологията.

  Министър на земеделието и храните:
  МИРОСЛАВ ХРИСТОФОРОВ НАЙДЕНОВ
  Роден на 14 декември 1968 г.
  Завършил Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина – Стара Загора, доктор по ветеринарна медицина през 1994 г.
  От 2006 г. до момента е директор на общинско предприятие “Екоравновесие”.
  През периода 2004 г. – 2006 г. е главен секретар на Националната ветеринарномедицинска служба.
  През 2002 г – 2004 г. е директор на Регионалната ветеринарномедицинска служба, Враца.
  От 1997 г. до 2002 г. осъществява комплексно ветеринарномедицинско обслужване в собствена ветеринарна клиника – Враца.
  През периода август 1995 г. – август 1997 г. е държавен ветеринарен лекар на ветеринарен участък с. Косталево, община Враца.
  Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията:
  АЛЕКСАНДЪР СВЕТОСЛАВОВ ЦВЕТКОВ
  Роден на 26 август 1967 г.
  Висше образование:
  – Университет за национално и световно стопанство – София, специалност „Международни икономически отношения”, степен „Магистър”.
  – Висш институт по архитектура и строителство, специалност „Транспортно строителство”, степен „Магистър”.
  Средно: 9-а Френска езикова гимназия – София.
  Професионална дейност:
  2008 г. – досега – заместник кмет на Столичната община, направление „Транспорт и транспортни комуникации”.
  2008 г. – Съвет на директорите „Паркинги и гаражи” ЕАД.
  2006 – 2008 г. – директор на дирекция „Транспортна инфраструктура” в Столичната община.
  2001 – 2005 г. – началник-отдел в изпълнителна агенция „Пътища”.
  1995 – 2001 г. – зам.-началник на управление в Главно управление „Пътища”.
  1994 – 1995 г. – началник отдел в ГУП.
  1994 г. – главен специалист в ГУП.
  Министър на икономиката, енергетиката и туризма:
  ТРАЙЧО ДИМИТРОВ ТРАЙКОВ
  Роден на 19 април 1970 г. Завършил английската гимназия в гр. София и Университета за национално и световно стопанство, специалност МИО. Специализации по контролинг, финансов анализ и мениджмънт в Австрия и Германия. Професионален опит като консултант по стратегическо развитие и сливания и придобивания в различни страни в Централна и Източна Европа. От 2006 г. е част от мениджърския екип на групата EVN България.

  
  Министър на физическото възпитание и спорта:
  СВИЛЕН ЕМИЛОВ НЕЙКОВ
  Роден на 14 декември 1964 г. Завършва средното си образование в ССУ ”Г. Бенковски” – гр. Варна, и ВИФ „Г. Димитров” – спортната специалност.
  От 1991 г. е хоноруван преподавател по ОНИР.
  От 1995 г. е редовен преподавател в сектор ТМСТ към катедра „Основи на спортната тренировка”. През 1999 г. е повишен в звание „старши асистент”.
  През 2001 г. защитава дисертация на тема „Оптимизиране на специализираните тренировъчни натоварвания при висококвалифицирани гребци през състезателния период” пред Специализирания научен съвет по Теория и методика на физическото възпитание и спортна тренировка. Има над 40 броя публикации, съавтор на две учебни помагала по „Теория и методика на спортната тренировка” за 9-10 клас за ученици от СОУ, на ръководство по Основи на спортната тренировка и редица участия в национални и международни научни конференции и семинари.
  Води лекционен курс по ТМСТ със студентите от ТФ и УФ, ІІІ и ІV курс редовно обучение, индивидуален план, задочно обучение.
  Като състезател по гребане е бил 9 години национален състезател. Студентски световен шампион – Универсиада 1989 г. Дуисбург, Германия. Финалист от Световни първенства – V м.; скиф лека категория 1989 г. – Блед, Словения; VІ м.; в двойка скул 1990 г. о. Тасмания, Австралия. Многократен шампион на България във всички скулови дисциплини, Балкански шампион 1987 г.
  От 1995 г. е избран за старши треньор на националния отбор по гребане на България – досега. Като такъв е спечелил през тези години над 15 медала от Световни първенства и Олимпийски игри, от които три световни титли, олимпийска титла и два олимпийски медала на Румяна Нейкова.
  Треньор № 1 на България за 2008 г. Награден е с орден „Стара планина” – I степен, за изключителен принос в развитието на „Физическото възпитание и спорта” в Република България.
  Министър без портфейл:
  БОЖИДАР ДИМИТРОВ СТОЯНОВ
  Роден на 3 декември 1945 г. в гр. Созопол. Завършил Софийския университет ”Св. Климент Охридски”, специалност История на България. Специализирал Гръцка палеография и дипломатика в периода 1974 – 1977 г. в Париж и Ватикана. Започва работа в Националния исторически музей през 1978 г., след което работи като телевизионен журналист в годините между 1998 г. и 2001 г. От 2001 г. до момента е директор на Националния исторически музей. Автор на 36 книги и над 300 научни публикации.

• Националната банка като клон на ДС (и БКП)

  ФАКТИТЕ:

  Шефове на БНБ – агенти на ДС

  Ръководството на Българската народна банка (БНБ) след 10 ноември 1989 и в периода на управлението на БСП 1994-1997, което ще се запомни и с фалита на голяма част от банковата система и грабежа на спестяванията на хиляди българи, е било в ръцете на лица, свързани с Държавна сигурност (ДС).

  Това показва публикуваният в сряда доклад на Комисията по досиетата за извършената от нея проверка сред ръководители на БНБ. Проверкта е обхванала 309 лица. За 26 от тях са открити данни за връзки с репресивните структури на комунистическия режим.

  По едно или друго време за структурите на ДС са работили и тримата висши ръководители на централната банка между края на 1989 и средата на 1997 година.

  Иван Драгневски, който на 10 ноември 1989 става член на Управителния съвет, а от 20 декември до 9 януари 1991 година е неин председател, е бил осведомител и секретен сътрудник на Второ управление на ДС.

  Наследилият Драгневски в УС на банката и неин управител от 1991 до 1996 година Тодор Вълчев, е бил агент на Второ управление. Комисията е открила писма от 1990 година с искане „да бъдат заличени от всички картотеки данните за аг. „Сотир“ – работният псевдоним на Вълчев.

  От него поста управител на БНБ поема друг сътрудник на ДС – Любомир Филипов, агент на първо управление.

  В периода 1989-1997 година на високи постове в БНБ са и други лица, работили за ДС.

  Тодор Чавдаров е първи заместник-председател на банката и член на нейния УС.

  Пламен Илчев, който е бил агент и секретен сътрудник на две главни управления на ДС, е подуправител на БНБ и член на Управителния й съвет от 1996 до 1997.

  Сътрудници на ДС са били и още двама членове на УС на банката от 1991 до средата на 1996 година – Стоян Шукеров и Камен Тошков, както и двама началници на управления в същия период – Георги Нешев и Иван Вълков.

  Свързан с ДС е бил и главният ревизор на БНБ от ноември 1996-та до края на 1997 г. Кольо Парамов.

  В следващите години бивши сътрудници на ДС са работили на по-ниски нива в БНБ – включително ръководители на регионални клонове и началници на почивни бази.
  Секретни сътрудници на ДС са били един от членовете на днешния ЕС на БНБ – Стати Статев и началникът на отдел Александър Урумов.
  
  КОМЕНТАРЪТ:

  Всички председатели на БНБ от десети ноември чак до 1997 г. са били сътрудници на ДС – става ясно от поредното разсекретяване на комисията по досиетата. Без изключение. Най-важните техни заместници – също.

  Институцията, която оперира с парите на държавата, е била плътно покрита от кадри на бившите тайни служби на комунистическа България – и на практика превърната в клон на бившата уж Държавна сигурност.

  Което е – струва ми се – най-красноречивото доказателство, че българския преход е де факто сценарий за прехвърляне на политическата власт на комунистите на икономическа основа – в полза на тогавашната партокрация и нейните синове и внуци.

  В случая не става дума за това как и в полза на кого е управлявана БНБ. Става дума за родилните петна на днешната българска олигархия, за тайната финансова помпа, която издуваше мускулите на родната ни организирана престъпност.

  Става дума за създаването на кухи банки, които всъщност бяха инструменти за прехвърляне на държавните финансове активи в частни джобове – чрез прословутото „рефинансиране”, осъществявано именно чрез подписите на въпросните банкови босове; ако някой случайно е забравил, само в Първа частна банка потънаха към 26 милиарда лева именно чрез този механизъм.

  Става дума за манифактурата за производството на кредитни милионери, за безсрамните банкови фалити, подготвени по времето на Беров и реализирани при Виденов – в които изгоряха спестяванията на милиони българи, а играчите на ДС надиплиха дебели пачки във външни сметки.

  Става дума и за криминалния износ на капитали от  България, изчисляван дори от закрилащата далаверата прокуратура на някъде към седем милиарда марки. Става дума за 520 процента инфлация и заплати от десетина долара, с които хората трябваше да преживяват в края на 1996-та и началото на 1997 г.

  Става дума за голямото банково ограбване на страната ни – останало изцяло безнаказано: не само че няма осъден банкер – извън някакви случайни дребни риби – но и повечето представители на тази висша порода труженици на ДС, заграбили милиарди, осъдиха държавата за това, че си била позволила да ги обвинява.

  Днес вече е видно кой е стоял на върха на престъпната пирамида: ДС чрез доверените си и проверени кадри. Нейни са били не само председателите Иван Драгневски, Тодор Вълчев и Любомир Филипов, но и ред техните заместници и членове на Управителния съвет на националния ни трезор – като Тодор Чавдаров, Пламен Илчев, Стоян Шукеров и Камен Тошков, началници на управления като Георги Нешев и Иван Вълков, главни ревизори като Кольо Парамов.

  Но очевидно главната фигура в грандиозното банково ограбване на България е бил не друг, а добре възпитаният Тодор Вълчев – когото някога политици и журналисти се скъсваха да хвалят, сочейки го като консенсусната фигура, която се ползва с доверието и на левицата, и на десницата.

  Тъкмо този достолепен възрастен професор с изискани маниери, управлявал БНБ между 1991 и 1996 г., е бил агент на Второ главно с агентурно име Сотир, вербуван за пръв път още в далечната 1951 г. и за втори път – през 1973 г.

  По негово време се регистрираха почти всички български банки, повечето от които с взет на кредит капитал; пак тогава се създадоха и изгърмяха прочутите пирамиди, надигна се огромната вълна от кредити, раздавани без покритие – на приятелски фирми и доверени лица, които и не смятаха да ги връщат; пак тогава в бездънните ями на честните трезори изтичаха милиардите на БНБ и ДСК, пак тогава тези, които знаеха за главоломните скокове на определяния от БНБ валутен курс, правеха милиони в рамките на броени дни.

  Това е цената на съхранените тайни на ДС – това е и цената на дългата и мръсна кампания срещу разкриването на доситетата, на профанирането и обезценяването на скритите в тях истини, това е цената на приказки като тази на Сергей Станишев, според когото който се интересува от досиета, е ненормален.

  Една дребна, отдавна забравена подробност – в България имаше един единствен лустрационен текст, който мина през гласуване в Народното събрание – но не като закон за лустрацията, а като параграф в Закона за банките и кредитното дело.

  Според този текст бившите сътрудници на ДС нямаха право да заемат ръководни места в българската банкова система. Този текст бе оспорен пред Конституционния съд – разбира се, с подписка на левицата – и бе съответно отменен, тъй като по това време доста от конституционните съдии имаха двойни имена и биографии. Така парите на България останаха в ръцете на ДС – последствията са известни на всички.

  И едно последно доказателство за това, че става дума не за случайно струпване на ченгета на ръководни постове в националния ни трезор, а за добре обмислена операция на ДС, която изисква и съответната конфиденциалност.

  Разглеждайки документите, свързани с Тодор Вълчев, комисията по досиетата се натъкнала на писма от – забележете! – юни 1990 г. (когато ДС уж вече не съществува), с които се иска „да бъдат заличени от всички картотеки данните за аг. „Сотир“.

  Един акт, който според мен не се нуждае от коментар. И който обяснява една проста на пръв поглед истина – бившата комунистическа номенклатура чрез експертната помощ на ДС ограби България. Бръкна директно в моя джоб, в твоя, в джобовете на всеки от нас.

  И е редно да си припомняме прецедента, при който националната ни банка се оказа клон на ДС – особено когато се колебаем за кого да гласуваме, или когато някой ни убеждава за пореден път – стига вече с тези досиета.

  Автор: Едвин Сугарев

• Четвъртата власт като пета колона

  Автор: Иво Инджев
  http://ivo.bg/

  Имаше една шегичка на Радой Ралин на ръба на „политически коректния език”, както биха казали далеч от нас – на Запад:

  „Арабски студент в парка целува наш крокодил.
  Носталгия ли го обхвана по родния Нил?“

  Нещо подобно ми хрумва, когато чета за германски колега журналист, който казал на семинар в Копривщица (на пръв поглед основателно), че най-големият ни медиен проблем е неясната собственост на медиите в България:

  „Германец студено ни с(ъ)ветва за нашия прескрокодил.
  Не рони ли сълза напразно, че нещо бил преоткрил?“

  Досещате се – българският печат е доминиран, такъв, какъвто го описва германецът (накратко, по неговите думи: все по-жълт и по-малко достоверен) в голяма степен благодарение на германската намеса на местния пазар чрез концерна ВАЦ.

  Делът на изданията на българския пазар, контролирани от концерна, е зашеметяващ. И не случайно българската журналистика е зашеметена. Както и публиката, която вацовите издания вече зашеметяват с подвацване на новия победител.

  Греши колегата. Собствеността на медиите е ясна. В случая с ВАЦ е повече от ясна. Ясна е и собствеността на т.н.медийна империя, която гради една „императорка“, довчерашна държавна служителка, чието синче също разиграва държавата.

  Да, има медии, чиято собственост е неясна. Ясно е кои са те. На онези, които им дърпат конците, всичко им е повече от ясно. И цялата тази яснота е всъщност истинското зло. То е не показ, но никой не смее да му се опълчи.

  Перчи се като банда селски пехливани срещу „гражданчетата“, които имат наглостта да минават покрай техния мегдан. И успяват. Защото „гражданчетата“, макар и не малко на брой, не се обединяват в банди за рекет, изнудване на читатели, слушатели и зрители. Ядат бой поединично.

  Имаме четвърта власт, която всъщност е пета колона, използвана за разклащане основите на демокрацията, за която вече открито ни предупреждават отвън, че може и да не оцелее.

• Обама с по-ниска подкрепа от Буш

  Нови допитвания до общественото мнение показват, че популярността на президента на САЩ Барак Обама през първите му 6 месеца на власт е спаднала до по-ниско ниво в сравнение с тази на предшественика му Джордж Буш-младши за същия период от време, предадоха световните агенции.

  Допитване, публикувано от Ю Ес Ей Тудей и реализирано от Галъп, показва, че 55% от американците гледат все още положително на президента си и на неговите действия.

  Американските граждани не одобряват главно икономическата политика на Обама, целяща да изведе страната от кризата, както и планираната от него реформа на здравната система в САЩ.

  За същия период от време, тоест през първите му 6 месеца като президент на САЩ, Джордж Буш-младши се радваше на подкрепата на 56% от сънародниците си, припомня Франс прес.

  Друго допитване, публикувано от вашингтонския всекидневник „Политико“, показва, че подкрепата за Обама е спаднала с 12 пункта от 66 на 54 процента в последните месеци, предаде ДПА.

  Изданието обяснява причината за този спад отново с вътрешнополитически проблеми, като ресецията, безработицата и реформата на скъпоструващата на данъкоплатците здравна система.

  В САЩ безработицата достигна 9,5 процента през юни, което е с 1 процент повече от прогнозите на Обама и най-високото ниво от над четвърт век насам.

  Рецесията в САЩ е най-тежката от Голямата депресия през 30-те години на миналия век. А мерките за реформата на здравната система, планирана от Обама, все още не могат да бъде прокарани в Конгреса и тази законодателна битка изнервя още повече американците, отбелязва ДПА.

  Трето допитване, осъществено по поръчка на Асошиейтед прес, показва, че мнозинството от американците отново са започнали да мислят, че страната им върви в погрешна посока.

  Такова мнение имат 54% от сънародниците на Обама. За сравнение през юни те бяха едва 46%.

  Все пак Обама се радва на относително солидната подкрепа на 55% от жителите на САЩ, сочи още допитването. Това негово постижение за първите му 6 месеца на власт е по-добро от това на Бил Клинтън за същия период от време и малко по-лошо от това на Буш-младши за същия период, посочва и Асошиейтед прес.

  Вести.бг

• В САЩ криели данни за опасността от GSM при шофиране под натиска на мобилните оператори

  В резултат на политически натиск американската агенция за сигурността по пътищата се е отказала да публикува данни, доказващи опасността от ползване на мобилни телефони при шофиране, пише днес в. „Ню Йорк таймс“, цитиран от АФП. От 2002 г. досега National Highway Traffic Safety Administration (NHTSA) е установила, че една четвърт от пътно-транспортните произшествия са причинени от говорене по GSM или писане на SMS по време на шофирането. През 2002 г. ползването на мобилен телефон от водачи на МПС е довело до 240 000 катастрофи с 955 жертви. Тези данни обаче не са били публикувани от страх, че ще разгневят Конгреса, заявява пред вестника бившият директор на NHTSA Джефри Ръндж. Според него това прикриване на действителността е ставало под натиска на мобилните оператори. Ръндж лично бил увещаван, че неговата агенция щяла да загуби финансиране от милиарди долари, ако подскаже на конгресмените да накарат щатите да забранят ползването на GSM по време на шофиране. /БГНЕС /

• Една добра и една лоша новина за българската журналистика

  Избрахме за Вас една добра и една лоша новина за българските журналисти и блогери. Напук на традициите ще започнем с добрата:

  ЕС помага на журналисти в борбата с корупцията

  Проект за борба с корупцията на ОЛАФ ще бъде финансиран директно от Брюксел, каза на пресконференция Ренета Николова, председател на клуб „Журналисти срещу корупцията“ (ЖСК).

  В резултат на работата на журналисти с прокуратурата през първите 6 месеца на 2008 е имало 31 производства за злоупотреби с фондови средства, а тази година те са 135.

  Прокурорските актове, които са внесени в Прокуратурата, са 14 и вече са осъдени шест лица за корупция и злоупотреби, за разлика от 2008 година, когато не е имало нито един осъден.

  Проектът предвижда обучение на разследващи журналисти, взаимодействие с обществеността, медиите и прокуратурата, както и създаване на филми, които да представят добрите практики в другите европейски страни.

  Волфганг Шмитц, член на Комуникационната мрежа на ОЛАФ заяви, че борбата срещу корупцията не е само национална задача, а европейска задача.

  По-рано, британският „Файненшъл таймс“ публикува доклад на група експерти за корупцията в България, в който се отбелязва, че тя е заплаха за стабилността на страната.

  Докладът на експертите посочва, че конкуриращите се политически сили в България трябва да приемат „пакт за политика на нулева толерантност към корупцията“ като начин за удвояване на усилията на държавата срещу тази напаст.

  В доклада се добавя, че оценката на българската обществена и политическа ситуация ни кара да мислим, че има опасност за стабилността на страната.

  www.kafene.net
  
  НАП: Блогърите трябва да се осигуряват

  Физическите лица, развиващи собствени Интернет сайтове, извършват трудова дейност за свой риск и за своя сметка и подлежат на осигуряване. Това съобщи изпълнителният директор на Националната агенция за приходите Красимир Стефанов, цитиран от tax.bg.

  „В случай, че няма сключени договори, за целите на осигуряването работата по Интернет сайт представлява трудова дейност, която лицата извършват за свой риск и за своя сметка. Такива лица по смисъла на КСО са самоосигуряващите се лица. В това си качество са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични тьрговци,собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества; регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители.

  Осигуряването им се провежда по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО. Съгласно чл. 6, ал. 7 от КСО осигурителните вноски са за тяхна сметка и се дължат авансово между минималния и максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година. Самоосигуряващите се лица формират и окончателен месечен размер на осигурителния доход, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ /по аргумент на чл. 6, ал. 8 от КСО/“, се казва в писмо-отговор на запитване до Централното управление на НАП.

  По отношение на данъчното третиране на доходите, в писмото са разгледани две основни хипотези. Едната е когато физическото лице осъществява стопанска дейност и като такова има интернет страница (сайт, блог и т.н.). То съответно заплаща определени разходи по поддържането й, в т.ч. закупуване на домейни, плащане на такси и т.н. В този случай, разходите, както и приходите (доходите) от поддръжката следват данъчното облагане, предвидено в ЗДДФЛ за доходите от съответната стопанска дейност, а именно доходи от стопанска дейност като едноличен търговец – за физическите лица, които са търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ), независимо дали са регистрирани или не са регистрирани като еднолични търговци – облагаемият доход се формира по реда на чл. 26, ал. 1-7 от ЗДДФЛ, а годишната данъчна основа – по реда на чл. 28 от закона.При доходи от друга стопанска дейност – за физическите лица, които извършват стопанска дейност, но не са търговци по смисъла на ТЗ (упражняване на свободна професия, занаят и др.) – облагаемият доход се формира по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ, а годишната данъчна основа по реда на чл. 30 от закона.

  По смисъла на чл. 8, ал. 1 и 11 от ЗДДФЛ доходите, които произтичат от стопанска дейност чрез определена база на територията на Република България или от разпореждане с имуществото на такава определена база, са от източник в страната, като мястото на изплащане на дохода не се взема предвид. Следователно, фактът, че закупените домейни не са от български уеб страници и се „паркират“ на небългарски уеб сайт, нямат отношение към дефинирането на източника на дохода в конкретния случай.

  При втория случай физическото лице не осъществява стопанска дейност или извършва такава, но сайтьт (интернет страницата), както и заплащаните от него разходи, по никакъв начин не са свързани с осъществяваната от него стопанска дейност. В този случай доходите попадат в обхвата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, т.е. представляват облагаем доход от източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на ЗДДФЛ или ЗКПО.

  Годишната данъчна основа за тези доходи се формира по реда на чл. 36 от ЗДДФЛ и това е облагаемият доход, придобит през данъчната година, намален с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Липсва правна възможност от доходите, подлежащи на облагане по реда на чл. 35 и 36 от ЗДДФЛ, да се приспадат направените разходи, уточнява още данъчният шеф.

  www.news.bg

• Вежди Рашидов разкри механизма на ДПС

  Много трудно се взима мандат в Кърджали, ако не си член на ДПС. И ескадрили да бяха пратили в Кърджали нямаше да стане нищо, ако не бях аз.

  
  

  Това заяви Вежди Рашидов, избран за депутат от ГЕРБ от района на Кърджали, пред Нова телевизия, цитиран от БГНЕС.
  Явно още преди 20 години заедно с Луканов е направено споразумение. Те са използвали чувството за вина на българина след Възродителния процес и са казали: нека да влезе Доган там ние ще се разберем. И са позволили Ахмед Доган да създаде едни роби и една машина за гласуване. Държавата е абдикирала от този район и е оставила един човек там да се разпорежда.
  Като казвам, че държавата е абдикирала, тя е извършила едно предателство, като е оставила отговорността за това население в ръцете на една партия, заяви той. Основата за създаване на ДПС лежи в Държавна сигурност. Някъде в държавата има чувството за вина за Възродителния процес, който беше направен от 7 човека от Политбюро и ДС, а и няколко човека от ДПС, които са били доносници, коментира той.
  Досега съм премълчавал това, защото не искам да слагам всички под един знаменател, заяви Рашидов. Според него така са изпуснати нещата и структурите на ДПС са заработили.
  От 20 години там друга партия не е работила. От Кърджали до Родопите няма друг плакат, освен този на ГЕРБ, който се появи тази година за първи път, коментира успеха на кампанията си Рашидов.
  Според него схемата на гласуване на ДПС е проста и с нея местният лидер си гарантира гласовете. Вкарват хората с автобуси и никой не контролира това там, заяви той. Битката се случва в секциите, сподели Рашидов.
  „Това е машина, технология на злото, когато хората са притискани на много ниско битово ниво: за колко ще им изкупят млякото, яйцата, дали ще има дърва за зимата“, подчерта той. Според него много помагат и партиите с антитурско говорене.
  Говорил съм с много хора и не съм чул лоша дума за българите. Тази машина работи от 20 години заради насаждания етнически страх. Възродителният процес не може да се случи, вече сме в Европейския съюз, заяви Рашидов.
  За първи път сега като правих кампанията си видях за какво зло става дума. Нито един турчин, нито един българо-мохамеданин не каза лоша дума за България.
  Аз говоря прекрасно турски, това е моят майчин език. Имаше страх у хората да не ги види някой от ДПС, че говорят с мен, подчерта скулптурът.
  Хората нямат хляб, младите напускат. Мините са затворени, сделката „Горна Арда“ е провалена, посочи Рашидов.
  За първи път ГЕРБ влезе там, като казвам ГЕРБ, говоря за себе си – аз „отхапах“ 20 хиляди гласа от ДПС, иронизира Рашидов.
  Когато хората не отиват да гласуват, от ДПС ги заплашват че няма да им изкупят млякото, няма да им дадат да си режат дърва за зимата. Както са големи обръчите като пирамиди, те са се свили надолу до хората и са ги обръгнали. Малките обръчи са от кметовете, едни хитреци. Ходят едни момчета и заплашват хората, че ще им счупят краката.
  Читалището и театърът носят името на майка ми. Аз исках да субсидирам концерт в нейна чест от детския хор и не ми разрешиха, казаха, че може само ДПС, разказа Рашидов. Там всички са назначени от ДПС и да речем една чистачка в училище с 200 лева заплата е зависима от тях. Кметицата на Крумовград ме обяви за враг номер 1 и не искаха да ми сервират кафе.
  Най-страшна е финансовата зависимост и тези хора ги държат като във феодалното общество. Те живеят в страх, посочи още Рашидов.

• Българският самолет

  Много се говори за националните герои около кадидатстудентските и предизборните кампании и около откриването на Народното събрание. Левски, Ботев, фебрилни речи, пълни с романтични клишета, които съвпадат с юлските жеги и подсилват усещането за трагичното предопределение на един народ, който отказва да излезе от пубертета и за всичко вини създателите си и лошия късмет.

  „Ние българин жив герой нямаме! Всички до един – от Стоичков до Левски са ликвидирани, докато са били живи“, скара се, обзет от справедлив гняв, Бойко Борисов на Велислава Дърева в едно включване, което според водещия „му прави чест“.

  Вече няма новини по телевизията без Борисов live – ако са закъснели да го поканят, ще го включат по телефона, ако ли пък и там изостанат, то той сам ще се обади, за да поясни или да смъмри бащински говорещите в студиото. Това върви от екрана от ранна утрин до късна доба и така ще е задълго, нека не се лъжем.

  Между минало и настояще

  На някои не им понася, но са свикнали да живеят в емиграция без да напускат границите на страната. Имат добър тренинг от соца, когато са слушали едно, мислели са си съвсем друго, а пък нещо трето всъщност се е случвало.

  Може би заради това жестоко се обиждат, когато някой дойде отвън и започне да им обяснява как да живеят и защо са такива. Външните гледни точки зачестиха, откакто емиграцията е икономически, а не политически акт, а свободното движение на хора и стоки не се забранява от конституцията и закона.

  Появиха се и няколко книги с биографичен елемент, които често представят поглед навътре, към душата, която се лута между изгубения рай на миналото и сивото на настоящето или пък точно обратното – между сивото на провинциалните спомени и цветовете на големия свят.

  Въпреки активния режим на емиграция, от българите успешни имигранти доскоро не ставаха – трудно свикват, силно носталгират, не се интегрират много-много, виждат се главно помежду си, но пък доста си завиждат и малко си помагат. И през цялото време копнеят за вкуса на българските домати, безчувствени към цялото богатство от вкусове, което им предлага страната-домакин.

  Не говоря за 80-те хиляди, по официални данни, български студенти в чужбина, които държавата вече се чуди как да върне BACK2BG. Става дума за загубеното поколение на 90-те, което често се чувства като „излъганото” или направо „прецаканото” поколение на прехода.

  И все пак, да живее носталгията! Заради нея навярно българските емигранти са изпратили на своите близки в страната 2.634 млрд. долара. Пари, които като стойност са 5.4% от българския БВП, според Световната банка. А само за една година паричните потоци към родината са се увеличили с над 23%.

  „18% сиво“

  Това е фотографски термин и името на романа на Захари Карабашлиев,  road movie за човешката криза, за любовта и за пътя към себе си. Накъсано, филмово повествование, мислени диалози с любимата, случаен секс, прясна марихуана и много екшън.

  „Зак, с чувал трева в багажника и купен настаро филмов Никон поема към Източния Бряг. Пътуването на Зак преплита две паралелни реалности – там преди и тук сега. В първата е необикновената му връзка със Стела, студентските години в България през 90-те, адаптацията им по-късно в Америка… Втората реалност го поставя в животоопасни ситуации, с които трябва да се справя, за да продължи.”

  Това пише в синопсиса на романа, който Любен Дилов-син е нарекъл пъpвaтa „eкшън-ноcтaлгия”, която, впрочем, много се хареса на читателите в България.

  Втората книга на родилия се в изгнание, така да се каже, писател и драматург, е сборник с разкази – „Кратка история на самолета”. Истински самолет, приземен завинаги в едно образцово варненско село, който първо е сладкарница, после еволюира в кафе-бар, продава вносни цигари и шоколад, а след това, закономерно, монтира и видео, което „през гъстия тютонев дим показва лоши копия на „Рамбо” и Брус Лий”.

  „После влязох в казармата и забравих за самолета. Когато се върнах за първи път след две години, го видях олющен, поочукан и доста по-малък, отколкото го бях оставил. Около него се мотаеха някакви непознати хлапетии и дишаха лепило из храсталаците. Чу се, че собствениците му започнали да се сменят един след друг. Дойде и новото време, в което собственост се превърна в относително понятие – нямаше Комсомол да го стопанисва или дава под наем. Започнаха да го обират през месец. Полицията в началото залавяше извършителите и ги затваряше, после ги залавяше, но ги пускаше, после спря да ги залавя, а накрая взе и да не ги търси.”

  Метафорите на прехода

  Те са много, често доста предвидими и банални. Всичко друго, но не и банален, е романът „Животът свършване няма” на хирурга Андрей Симеонов. „Дни преди да го победи болестта, от която години наред лекува пациентите си, д-р Симеонов предава на издателство „Факел” ръкописа на своя роман”, четем на гърба на книгата.

  Чудесно е, че точно „Факел” издава динамичния разказ за един още по-динамичен герой, чиято страдалческа съдба и приключения напомнят героите на Сорокин, на Юз Алешковски, Олег Разумовски, които стигат до българската публика благодарение на издателството. Става дума ако не за еднаква съдба, то за същата специфична „демографска политика” в страните от Източна Европа.

  Историята на Филип/Фил/Фитьо, опериран на два пъти от рак на тестисите, което няма да му попречи да завладее сърцата на всички медицински сестри и дори на богата изискана еврейка от Ню Йорк, почти да сбъдне американската мечта и да се забърка в какво ли не, ни е разказана от неговия лекуващ лекар, който противно на принципите си, заобичва това момче, преливащо от жизнерадост и оптимизъм в раковата болница.

  То надживява лошата болест и колумбийските търговци на наркотици, но може би, според отворения вече завинаги финал, не успява да избегне дългата ръка на българската организирана престъпност. Чаровният Фитьо, веселият нихилист и съвремен пикаресков герой умира заедно със своя автор и лекуващ лекар Андрей Симеонов.

  Може би не е голяма литература, но е оптимистично. Малко зловещо се връзва и с новините, които съобщават, че отново липсват или се бавят лекарствата за пациенти с онкологични заболявания, че има хора, които чакат повече от три месеца, за да започнат лечението си, че заради липса на лекарства онкоболните в България са решили да заведат колективен иск в съда, с който да търсят правата си. Върви такава подписка на Центъра за защита на правата в здравеопазването.

  Героите и антигероите от новините директно влизат в литературата и още доста вода трябва да изтече, за да дръзнат писателите да занимаят българската публика с проблеми от друг, по-висш порядък. То тогава навярно и хедлайнът няма да е за цените на парното и за липсата на животоспасяващи лекарства. Нали?

  Deutsche Welle

• Страда ли българската наука от изтичането на мозъци?

  В академичната сфера, основният път на изтичане на мозъци от България става по линията на специализации в чужбина, разказва „Дойче веле“ в репортаж за състоялата се във Виена конференция за ролята на миграцията и диаспората в чужбина в процеса на реформи в страните от Югоизточна Европа.

  След като защитят доктората си, много млади българи тръгват да специализират зад граница, като често дори самите им научни ръководители ги насърчават да направят това.

  По-голямата част от тези млади хора по-късно изобщо не се връщат на работа в родината, но не това е най-големият проблем, казва Николина Сретенова от Института за философски изследвания към Българската академия на науките (БАН).

  Все по-малко млади учени в България

  „Проблемът е, че не се връщат, но не бих казала, че това е големият проблем в момента, защото в съвременния, глобален свят, в който живеем, хората просто се движат.

  Дори има една изградена, постмодерна визия за съвременния учен, който води един номадски начин на живот, който е непрекъснато в движение.

  Проблемът е на входа на науката – че все по-малко хора постъпват, имаме по-малко млади учени“, смята Сретенова, която беше представителката на България в конференцията във Виена.

  Това беше заключителният форум на проект, изследващ ролята на миграцията в региона.

  За да илюстрира ситуацията в българските академични кръгове, Николина Сретенова разказа пред участниците в конференцията за случая с Института по молекулярна биология на БАН.

  Само за три години – между 1990 г. и 1993 г., 80 от общо 150 изследователи на института заминали да работят зад граница.

  Сред тях били и трима водещи учени от института, които получили работа на такива престижни места като Станфордския унивеститет в САЩ, Университета на Торонто в Канада и Института Пастьор във Франция.

  Връзки с българската диаспора

  Своеобразното масово напускане на учени от Института по молекулярна биология на БАН обаче имало и своите положителни страни – днес той е може би единственият институт на БАН, който не е изправен пред проблема за подмладяване на изследователския си състав, казва Николина Сретенова.

  Около половината от учените в института днес са млади хора, заели местата на онези, излезли в чужбина през 90-те година.

  Междувременно институтът е успял да установи и добри връзки с диаспората на българските биолози в чужбина. Това е добър пример за взаимоизгодно сътрудничество, смята Николина Сретенова и добавя:

  „Това, което непрекъснато ме учудва, е че няма институция, която да състави една база данни с българската научна диаспора по света. Това ще е добре от гледна точка на колаборация по научни проекти“.

  Кафене.нет

• Свирките и шведската тройна коалиция

  Понякога, като чета някои български медии, получавам киселини. Имам деликатен  стомах, а те будят у мен неприятно  чувство.

  Днес  в медиите е изключително забавно. Човек може да се смее, та чак сълзи  да му потекат. Всички журналисти си настроиха инструментите и сега се пее една и съща песен. Получава се шизофреничен канон, в който гротеската, създава у слушателя чувство на изгубеност и безсмислие.

  А това е основната тема:

  Бойко спечели точка Ура удивителна Много сме яки запетайка ние сме номер едно точка Махнахме комунистите (тук не се чете, на листа има петно течност с неясен произход) Сега обаче Бойко трябва да се стегне точка Защото има невероятния шанс да оправи всичко запетайка но може и да се издъни многоточие (песента завършва с минорен акорд, пианисимо)

  Многоточието  е основното медийно говорене тези дни. Много е забавно. В „Стандарт“ се изявява Бареков. С провинциална патетика завършва пледоарията си говорейки  за брадва и хан Крум. Особени  вариации по основната тема отсъствуват, но какво друго да очакваме – това са родните медии.

  А в Новинар четем забавния коментар „Я, колко много слагачи…“. Автор  е медийният гуру и видно ченге  Иван Гарелов. На мен, честно казано, ми се наложи да изпия една чаша сода, за стомаха. Ето накратко съдържанието:

  И. Г. започва с това, колко е готин, умен и красив. Как още преди  години е знаел какво ще се случва, предвидил всичко, и краха на Станишев, и успеха на Бойко. Как мислел да започне статията си с директни цитати от стари негови публикации, които предвиждали всички събития, случили се напоследък. Да, ама след това видял, как медиите подлизурски „се слагат“ на победителите. Това поведение на „журналистическия елит“ дълбоко го наскърбило и той сега спира да пише. Коментарът свършва преди да е започнал.

  И. Г. споделя, че отива да си пие узото, за което ние му вярваме. На изпроводяк той казва няколко думи на загубилите – ценни съвети за БСП, НДСВ и ДПС. Познатото вече – БСП, тежка загуба, Станишев е виновен, ДПС ги прецака, трябва смяна на ръководството; НДСВ – качествени личности, които преди били „симпатични“(!), сега без царя им трябва нов водач. За ДПС И. Г. е пестелив – дали ще преживеят крушението не зависело само от тях, а и от другите политически сили.

  След  това И. Г. завършва с: „Хайде сега да се поздравим за успешно издържания изпит и да се отдадем на заслужена почивка.“

  В този коментар И. Г. започва вариация на дразнещата фраза „Аз казах ли ви!“, преминава през нежеланието  да се говори и спира с прекрасната  житейска философия, позната ни от миналото – дай да разбием парламента, а след това да си траем вкъщи. Което е ужасяваща пропаганда на овцизма. Това, че на един 5 юли милиони хора са се размърдали, променили са нещо, което би трябвало да им гарантира по-добър живот. Това е именно лошото, сега те ще отидат да си пият узото. Точно като едни гареловци.

  Еднократното  усилие не действа, осъзнайте се!

  Спомнете  си 1997 година!

  Обществото  сега се нуждае от активна позиция  по западния модел „Аз дадох толкова  и толкова пари, къде ми е магистралата?!“. А той функционира, питайте децата си, които живеят в Европа.

  За  да се инсталира хорската глава такава активна програма различна от пиенето  на узо и киризенето под асмата, трябват медии, в смисъл Медии.

  А българските медии са болни. Те никога не искат да разсърдят „Големото Доброутро“. През управлението на Тройната коалиция, се консолидира медийния модел „Шведска тройка“. Двамата мъжки участници са политикът и мафиотът. Единият трябва да бъде добре задоволен, а другият да плаща. Интересното е, че между тях има перверзен гей-флирт, заради което често жената – медията – се чувства ненужна. Ще спестя техническите детайли, кой е отгоре, кой отдолу.

  Последиците са ясни – автоцензура, нищоговорене, официозност  и свирки.

  Това  си личи днес – просто сега медиите сменят обекта на орални ласки. „Фелацио за победителите!“ – сигурно този надпис виси в някои редакции.

  Няма  говоря баналности и да пея основната  тема. Имам градивна идея. Ето какво  трябва да се случи: Най-важното е  голямата промяна в медиите, ако те като система, която коригира, не си изпълняват функциите, ни очаква същото, като по времето на Костов – философията на еднократното усилие винаги завършва с комунисти и срината икономика.

  Медиите трябва да се променят – да станат медии  и да имат възпитателна функция. Да са агресивни и недобронамерени към властта, да възпитават гражданина и да му напомнят, че е такъв. Което няма да е толкова трудно днес, поради инерцията на милионите, които са документирано заинтересовани.

  Утре  ще е късно. Повярвайте!

  Промяната ще бъде тежка, но ще си заслужава. Ще е  жалко за всички журналисти, които  са свикнали, че качествената журналистика се случва на колене, в кенефа на народното  събрание. Но те никому няма да липсват. Пък и винаги могат да правят компания на И. Г. в заниманията с узото.

  Автор: Явор Фингаров (fingarov.blogspot.com)

• Късното майчинство заплашва детето с рак

  Късното майчинство може да доведе до развитието на множество ракови заболявания при новороденото, откриха американски онколози от Университета на Минесота, предаде ИТАР-ТАСС. Макар в повечето случаи рискът да не е критично голям, изводите от изследването показват, че раждането на деца от възрастни майки е един от факторите, обясняващ развитието на рак в детството. Изследването е проведено сред 17 хиляди деца, получили диагноза рак в бебешка възраст и до 14 години между 1980-2004 г. Също така е било анализирано състояние на над 57 хиляди здрави деца. Било е установено, че покачването на възрастта на майките на всеки пет години е свързано с повишаването на риск от най-разпространените ракови заболявания в детството със 7-10%. Бащината възраст не се е асоциирала с повишаването на риска от рак при децата. Предполага се, че възрастовите промени на хормонално равнище и ДНК на яйцеклетката по време на бременност са отговорни за предаването на опасните заболявания на потомството. Механизмът на наследствена мутация се съгласува с изводите на лекарите, че майчината възраст оказва най-силен ефект върху вероятността от развитието на детски рак. /БГНЕС /

• 172 години от рождението на Васил Левски

  „Нашата работа зависи от нашите собствени усилия“, „Народната работа стои над всичко“, „Играем с живота на 7 милиона българи – трябва зряло да се постъпва“, „Времето е в нас и ние сме във времето“, „Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си“.

  Това са само част от написаните мисли, превъплътени в действия, на Апостола на Българската свобода Васил Левски. На 18 юли се навършват 172 години от рождението му в подбалканското Карлово. В много бедно семейство, в което твърде млад на Васил му се налага да стане глава на дома след смъртта на баща му. Много млад прекрачва прага на манастира и става Дякон Игнатий. Но твърде бързо манастирът става тесен за него. Както пише поетът Вазов за него: „Това расо черно, що нося отгоре, не ме помирява с тия небеса и когато в храма дигна си гласа, химн да пея Богу, да получа раят, мисля, че той слуша тия що ридаят!И не с това расо и не с таз брада мога да отнема нечия беда. Рече и отсече!“. И Васил напуска манастира. Стига в Белград, където Раковски подготвя млади мъже в първата българска легия. Там Васил се откроява от всички с изключителните си физически и интелектуални умения. Прескача най-успешно тренировъчната яма, всички са възхитени от лъвския му скок и започват да го наричат Левски. И Васил Иванов Кунчев, Васил Левски, Апостола на свободата, става един от идеолозите на българската национална революция. Велико негово дело е създаването на Вътрешната революционна организация. Легендата и историческата истина разказват как той преминава през всяко българско селище, увлича най-добрите българи след себе си и почти във всяко кътче създава революционен комитет. Защото е убеден, че „Нашето дело зависи от нашите собствени усилия“. Турците го търсят непрекъснато. Той непрекъснато успява да се измъкне, като се преоблича и се превъплъщава в различни образи. Ботев пише за невероятната му издържливост и весел характер – „Навън зима, камък се пука от студ, а той, Левски, пее“. Апостола на Българската свобода е предаден през зимата на 1872 г. Заловен е в Къкринското ханче до Ловеч. Съден е в София. Дори турските съдии са изненадани и възхитени от него. Обесен „там близо край град София“ на 19 февруари 1873 г. Васил Левски е вечният критерий на поколения българи от Освобождението до днес, но някак си винаги неговите завети остават все така несбъднатата българска мечта.

  Менят се времената, но Васил Левски остава всепризнатият най-велик българин. /БГНЕС /

  ––––––––––––-

  На 18 юли 1837 г. е роден Васил Иванов Кунчев (Левски), наричан още Дякона или Апостола. Той учи в родния си град – Карлово, а след това в Стара Загора. През 1858 г., с помощта на вуйчо си Василий, Левски приема монашество под името Игнатий, а година по-късно става дякон.

  На 3 март 1862 г., под влияние на идеите на Г. С. Раковски, Васил Кунчев заминава за Сърбия и постъпва в Първа българска легия в Белград, като участва в сраженията за Белградската крепост. В този период получава прозвището Левски, заради проявената храброст и ловкост. След разпускането на легията Левски се присъединява към четата на дядо Ильо войвода.

  През 1863 г. се прехвърля в Румъния, но след кратък престой се завръща в България. От 1864 до 1866 г. учителства в с. Войнягово и организира „патриотични дружини“ за бъдещото въстание. През 1867 г. Левски е знаменосец на четата на Панайот Хитов, следващата година заедно с него се връща в Сърбия и постъпва във Втора легия. След разпускането й прави опит да премине в България с чета, но е заловен от сърбите и затворен в Зайчар.

  Така неуспехът на четническата тактика го довежда до идеята, че изходът на национално -освободителната борба е в пренасяне на нейния център в България. Идеята му се състои в изграждане на революционни комитети вътре в самите български земи, които да се превърнат в центрове българската революция.

  Тази идея той изразява най-напред в едно писмо до Панайот Хитов, а след това я прави достояние и на други дейци от българската революционна емиграция в Румъния. В резултат на 11 декември 1868 г.и на 1 май 1869 г. Левски предприема две обиколки из страната.

  За първата си обиколка той получил известна материална подкрепа от Българското общество в Букурещ, а за втората бил подпомогнат от либералната група „Млада България“, която го снабдила и със специална прокламация на български и турски език, издадена от името на „Привременно правителство в Балкана“.

  На 26 август се завръща в Букурещ, за да участва в създаването на БРЦК, но тъй като идеите му не са приети от революционерите в Румъния. На 26 май 1870 г. Левски напуска Букурещ и се завръща в България с цел да организира и изгради мрежа от революционни комитети. Успява да привлече за свои помощници редица революционни дейци като Хр. Иванов-Големия, Т. Пеев, С. Младенов, отец Матей Преображенски (Миткалото), Ив. Драсов, Ив. Атанасов-Арабаджията и др.

  Функциите на централен комитет или т. нар. Привременно правителство възлага на Ловешкия комитет. За връзка с емиграцията в Турну Магуреле е създадено задгранично представителство на ВРО. Успехите на Левски в изграждането на революционната организация променят отношението на Българския революционен централен комитет в Букурещ към него.

  През 1871 г. от Румъния са му изпратени като помощници Ангел Кънчев и Димитър Общи. С изградената вътре в страната революционна организация Левски застанал изцяло в подкрепа на Любен Каравелов и неговата борба против привържениците на либералното течение в БРЦК. През втората половина на 1871 г. той изработил проектопрограма и проектоустав на БРЦК и ги изпратил до революционните комитети за обсъждане и мнение.

  По негова инициатива в края на април и началото на май 1872 г. в Букурещ било свикано първото Общо събрание на БРЦК, на което Левски получава и специално пълномощие за действие в българските земи.

  Възгледите на Апостола за изграждане на ВРО и нейните задачи са изложени в изработената от него „Нареда на работниците за освобождението на българския народ“ (1871 г.). В уводната и част е формулирана целта на организацията: „С една обща революция да се направи коренно преобразование на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление).

  На същото това място, което нашите прадеди със силата на оръжието и със своята кръв (са) откупили, в което днес безчовечно беснеят турските кесаджии и еничари и в което владее правото на силата, да се издигне храм на истината и прaвата свобода, а турският чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всички народности. Българи, турци, евреи и др. ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото и да било. Всички ще спадат под един общ закон, който по вишегласие на всички народности ще се изработи.“

  За всяко отклонение от тази цел „Наредата“ предвиждала смъртно наказание. Останалите й параграфи се отнасят до организационната структура на ВРО, правата и задълженията на революционните дейци и наказанията за извършените от тях провинения.

  След като получава пълномощието от БРЦК, Васил Левски се завръща в България и продължава по-нататъшното изграждане на ВРО. Основава нови комитети не само в Северна, но и в Южна България, включително и в Македония.

  Точно когато дейността му достига своя най-голям размах на 22 септември 1872 г. в Арабаконашкия проход (дн. Ботевградски проход), Средна Стара планина, въпреки забраната от негова страна, е ограбена турска пощенска кола. Акцията е организирана от Общи, взети са 125 000 гроша, които трябвало да бъдат използвани за нуждите на Вътрешната революционна организация.

  В отговор турските власти предприемат масови арести на населението в този край, задържани са и голям брой членове на революционните комитети в Тетевен, Орхание (дн. Ботевград), Етрополе, Ловеч и близките край тях села. Действията на турските власти са улеснени до голяма степен от признанията, които прави Димитър Общи след залавяне му. Благодарение на тях властта попада и по следите на В. Левски.

  За да бъде предпазена от пълно унищожение ВРО, БРЦК иска от Апостола да вдигне въстание в България. Той обаче отказва, тъй като въпреки постигнатите успехи смята, че подготовката за въстание не е достатъчна. С риск на живота си от Пазарджик Левски се отправил към Ловеч, за да може да прибере и запази архивите на организацията. След това има намерение да се прехвърли в Румъния. На 26 декември 1872 г. пристига в Къкринското ханче, откъдето възнамерява да тръгне за Търново и Букурещ. При пътуването от Ловеч до Къкрина е придружаван от Никола Цветков.

  На 27 декември 1872 г. Левски е заловен от турските власти. Първоначално е отведен за разследване в Търново, а след това е изправен пред специален съд в София. Първият разпит е проведен на 4 януари 1873 г. от комисия начело с Али Саиб паша. Пред съдиите Апостолът прехвърля цялата вина за дейността на ВРО върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци.

  На 7 януари е организирана очна ставка с Димитър Общи и Атанас Попхинов. На следващия ден за одобрение специалната комисия изпраща до великия везир в Цариград присъдата на членовете на Революционния комитет в с. Голям извор, Тетевенско, участвали в обира при Арабаконак.

  В края на януари и началото на февруари група комитетски дейци от Чирпанско и Старозагорско замислят план за освобождаването на Васил Левски. Под ръководството на Атанас Узунов се подготвя чета, която трябва да спре влака за Одрин и да освободи Левски. Замисълът не довежда до съществен резултат.

  Левски е осъден на смърт чрез обесване. Със специална султанска заповед на Абдул Азис смъртната присъда на Апостола е потвърдена. Васил Левски е обесен на 19 февруари 1873 г. в покрайнините на София.

  Васил Левски се налага като лидер на ВРО, идеолог, организатор и ръководител на българското национално- освободително движение. Далновиден и талантлив организатор, той обобщава опита на революционното движение до този момент и пръв достига до съзнанието за необходимостта от предварителна подготовка чрез създаването на революционни комитети и пренасяне на центъра на организирането на националната революция в българските земи.

  Убеден демократ, Левски вярвал в силите на българите сами да извоюват своята свобода, защото „който ни освободи, той ще ни зароби“. Проповядва идеята за „свята и чиста република“, за общество и държава, в която всички „да бъдат напълно свободни там, гдето живее българинът – в България, Тракия, Македония“.

  От 11.00 часа на площад 20-ти юли в Карлово ще се състои тържественото откриване на Празника на града по случай 172-та годишнина от рождението на Апостола на свободата – Васил Левски. От 11.45 часа ще се състои Литературно-музикално утро в Национален музей „Васил Левски“. От 14.30 часа в Градска библиотека ще се проведе кръгла маса на тема: „Левски и Каравелов“. От 18.00 часа на площад 20-ти юли ще има детско парти с участието на деца от „Бънджи сингърс“.

  Час по-късно от 19.00 часа в Народно читалище „Васил Левски“ ще започне трагикомедията с участието на Асен Блатечки, Ники Илиев и др. – „Кожа и небе“ – носител на награда „Аскеер“ за драматургия. Тържествен митинг ще започне в 21.00 часа на площад „Васил Левски“. От 21.30 часа на площад 20-ти юли ще се състои шоу-спектакъл „Ще продължавам да пея“ на акад. Йорданка Христова.

  От 11.00 часа пред бюст-паметника на Васил Левски в Борисовата градина в София, ще се състои официално честване по случай 172-та годишнина от рождението на Апостола на свободата. Организатори са Столична община, Общобългарски комитет „Васил Левски“ и Софийски комитет „Васил Левски“, съобщиха от пресцентъра на Столична община.

  Слово ще произнесе проф. Боряна Христова, директор на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“.
  В програмата ще вземат участие актрисата Красимира Кузманова, мъжкият квартет „България“ и Софийският духов оркестър.

  actualno.com

• Червените бъркат интернета с интернационала

  Автор: Иво Инджев

  Анализатори на предизборната кампания твърдят, че падането на тройната коалиция с власт е свързано с ( и дори си дължи на)…интернет. Това ми се вижда малко пресилено твърдение за страна, която и по показателя за ползването на компютри и съответно на световната мрежа е на последно място в ЕС.

  Но каквито и да са конкретните параметри на тази връзка е видно, че има провал на „модерните леви”. От години БСП се самонаграждава с определението, че била „модерна лява” партия. Едно от доказателствата за обратното бяха демографските показатели на партията с все по-застаряващ електорат. На вълната от разочарованието от изборния провал гневни партийци изригнаха в медиите по този повод, че при това пагубно застаряване столетницата скоро ще предаде Богу дух .

  По отношение на интернет БСП наистина се издъни. Доколко е било важно и решаващо, признавам, не мога да преценя без инструментариума на обективната статистика. По лични наблюдения обаче мога да кажа това, което хиляди други потребители на мрежата ( и „производители” на интернет „продукция”) биха потвърдили с лекота: левите хич ги нямаше в свободното пространство на обмена на идеи. Именно защото е свободно, което не устройва дъртите ( по манталитет) манипулатори на общественото мнение в щаба на партията.

  Червените бяха заложили на сигурното- на всичко, което могат да контролират. Бяха си пазарували влияние с години и си го ползваха. И явно имат остатък от похарченото, защото купените медийни трибуни все още не взимат по обичайния им маниер пълния завой към лагера на победителя – остатъчното влияние на червените пари, налети там, личи по щадящия начин, по който разгромът на БСП се представя в публичното пространство.

  Фактът, че БСП чак сега лъсва като лидерска партия ( което беше видно за по-внимателните наблюдатели) сега прозвучава от трибуни, като в. „Труд” Но не като собствено съждение, а под формата на интервю с разочарован от ръководството партиен деец. Казва го Добромир Гущеров в прав текст: „ БСП е абсолютно лидерска партия!”.

  Чак и мен, необективния, лошо настроения срещу БСП журналист, който написа същото, е задминал Гущеров с това „ абсолютно”! А пък интервюиращата го Валерия Велева , със скърцане на завоя, почти го подстрекава да говори лоши работи за падналата партия в лицето на нейните шефове и същопочти почти автентично се учудва, че тези истини чак сега излизали на повърхността!

  Колкото до интерНЕТНИЯ брутен провал на червената политика, неговата най- ярка проява беше нахалството й да натрапва дърварската си пропаганда в най-модерното средство за комуникация. Дори в личните блогове,без някой да пита за разрешение, се появяваха агресивните клипове срещу предполагаемата победа на Костов, който щял да управлява чрез Борисов.

  Но те толкова си могат. Мислят си, че интернетът е като интернационала – призовават „на крак, о пар(т)ии презрени…” и хоп, световната революция се пече в угода на своите теоретици. Само че са пропуснали да забележат, че за разлика от интернационала интернетът не се дирижира от Москва.

• Данъчни укривали нарушители

  Националната агенция за приходите (НАП) не е изпълнявала задължението си да уведомява прокуратурата при установяване на данни за извършени престъпления, съобщава „Сега”.

  Тя е предала на правосъдието едва 16% от фирмите, уличени в укриване на ДДС, става ясно от одит на Сметната палата. Докладът оценява работата на НАП по събиране на ДДС през 2006 г. и 2007 г.

  През това време ведомството бе управлявано от Мария Мургина, която в момента е обвиняема за оказване на принуда върху данъчни служители и невярно попълнени декларации пред Сметната палата.

  През 2007 г. са направени ревизии по съмнения за данъчни измами и укриване на данъци в 1302 фирми, а прокуратурата е алармирана едва за 217 случая. При част от проверките съмненията не са се потвърдили.

  При други обаче са открити данни за престъпления, но те по неизвестни причини не са пратени на прокуратурата, посочва Сметната палата.

  От НАП се оправдават, че с прокуратурата имат договорка да обсъждат предварително дали има достатъчно основания за образуване на досъдебно производство, тъй като Темида е затрупана с дела, които често приключват безславно.

  Сметната палата е разкрила и притеснителни тенденции в звеното, което работи с най-големите фирми и събира около 40% от ДДС в държавата – „Големи данъкоплатци и осигурители”. В него има цял сектор „Разследване на особени случаи”, който през 2006 г. не се е самосезирал нито веднъж, за да провери за евентуална измама и да я пресече. То е работило само по доклади, които са му изпращани от различни дирекции в страната – 14 ревизии през 2006 г. и 4 през 2007 г.

  Още в доклада на парламентарната анкетна комисия за борба с измамите с ДДС от 2005 г. се посочва, че почти всички схеми за източване водят към големи фирми. „В България с ДДС измами се занимават не повече от 500 души, които са известни на компетентните органи”, разказали пред вестника занимаващи се с противодействие на данъчни престъпления.

  Kafene.net

• Пет отсъствия от парламента – 1/3 заплата

  На всеки депутат, който неоправдано отсъства от три поредни или общо пет пленарни заседания за месец, ще бъде удържана две трети от месечната заплата, реши временната комисия за подготовка на правилника на новото 41-во Народно събрание.

  Народен представител, който без уважителна причина отсъства от заседание, няма да получи възнаграждение за заседанието, на което не е присъствал.

  Освен това всеки месец на сайта на Народното събрание (parliament.bg) ще се обявяват неоправданите отсъствия на всеки депутат, реши комисията.

  Предложението направи председателят на временната комисия Искра Фидосова от ГЕРБ.

  Гласуването в парламента с чужди карти може да бъде пресечено със система, включваща пръстови отпечатъци.

  Направена е допълнителна поръчка за 300 хил. лева за надграждане на сега съществуващата система за гласуване, включително и с варианти на биометрия, каза главният секретар на парламента Огнян Аврамов пред временната комисия.

  Аврамов уточни, че става дума за разговори със същата фирма, която е разработила сегашната система за гласуване и не се предвиждат нови пултове за гласуване, а само допълнително „надграждане“ на съществуващите пултове и софтуер.

  По-рано комисията обсъжда и отхвърли предложение на Синята коалиция народните представители да гласуват със специална карта с биометрични данни.

  Искра Фидосова обясни, че ГЕРБ подкрепя по принцип идеята, както и всички варианти за борба с гласуването с чужди карти.

  Не можем обаче да запишем нещо, което не знаем нито как работи, нито дали ще ни свърши работа, трябва  време, за да се проучи въпросът, затова не трябва да се записва  в правилника, мотивира се тя.

  Като мярка за ограничаване на възможностите за използване на чужди депутатски карти комисията реши в правилника да бъде записано по-кратко време за гласуване в пленарна зала – до 30 секунди. Досега времето беше до една минута.

  Вести.бг

• <<
• 1
...
• 407
• 408
• 409
• 410
• 411
• 412
• 413
• 414
• >>