2022-08-10

5 thoughts on “О, достолепни генерале, поведи ни…

  1. ЛУДАТА ВЕНЕТКА
    ЗА ПОЕТЕСАТА ВЕНЕТА БАКАЛОВА,
    НАПИСАЛА ХИМНА ГЕРБ И ОДА
    ЗА БОЙКО БОРИСОВ

    ЛУДАТА ВЕНЕТКА СТАНАЛА ПОЕТКА,
    СТИГНАЛА ДО БОЙКО
    ПУСТА ПЕСНОПОЙКА,
    В ОДА ГО ВЪЗПЯЛА,
    ДОСТА СЕ ОЛЯЛА,
    ЗА РЕЗИЛ СТАНАЛА,
    ПОСЛЕ В МАГАЗИНЧЕ,
    КРАДНАЛА ПАРФЮМЧЕ,
    АХ, БЕДНАТА ВЕНЕТКА
    СТАНАЛА ЗА СРАМ И СМЯХ!

  2. ТЕЗИ ДНИ, В НАЧАЛОТО НА ЮНИ, В ЕДИН ОТ МАГАЗИНИТЕ ЗА ЕДИН ЛЕВ В РУСЕ,
    НА УЛИЦА БОРИСОВА / СРЕЩУ ВИСОКИЯ БЛОК НЕКРАСОВ/ ЗАЛОВИХА ПОЕТЕСАТА ДОКТОР ВЕНЕТА БАКАЛОВА ДА КРАДЕ! БЕШЕ ОТКРАДНАЛ ЕВТИН ПАРФЮМ ЗА ПЕТ ЛЕВА, НО ОТРЕЧЕ ПРЕД ПРОДАВАЧИТЕ И ПОЛИЦИЯТА. ЗА ЩАСТИЕ, БЕШЕ ЗАПИСАНА ОТ КАМЕРИТЕ В МАГАЗИНА И СЕ ОТЪРВА САМО С ЕДНА ГЛОБА, КАТО ХИМНОПИСЕЦ НА БОЙКО!

  3. Нашата съседка –
    лудата Венетка
    станала поетка.

    Сложила баретка
    с лека воалетка
    дъртата кокетка.

    И на тротинетка
    стигнала до Бойко
    тази песнопойка.

    В ода го възпяла,
    доста се оляла,
    за резил станала.

    Нашата съседка –
    лудата Венетка
    първа стихоплетка.
    Мазна, тлъста тетка…

  4. ВЕНЕТА БАКАЛОВА / род 1937, Русе /

    ИЗБРАНО
    ИЗ СТИХОТСБИРКАТА

    „КАМБАНЕН ЗОВ”

    САКРАЛНА ЛИРИКА
    РУСЕ 1992

    НАШИЯТ СОЦИАЛИЗЪМ

    Нашият социализъм –
    българският комунизъм
    в нас със сълзи и със ужас
    се посрещна с песимизъм.

    От народа нежелан бе.
    Нам наложи го руснака
    с помощта на комунисти,
    с шмайзера и със кривака.

    Равенство и справедливост
    обеща на наш народ,
    но наместо тях нахлузи
    на врата му чер хомот.

    Благодарни сме на Бога,
    че останали сме живи.
    В тази робска изнемога
    бяхме свити, тъжни, сиви!

    НОВОГОДИШНА НАЗДРАВИЦА

    Греят заводите,
    пеят моторите,
    дъхат нечувана мощ.
    Трепкат антените,
    чакат сирените
    Новогодишната нощ.
    Нашата обич към Теб е без граница,
    вярваме, Боже, във Твойта любов!
    Дай ни късметите в Твоята баница,
    вслушай се в нашия Зов!”

    ВРАГИНЯ
    на майка ми
    Не беше майка ти, а врагиня черна.
    Почувствах го в предсмъртния ти час.
    душата ти на сатаната беше верна,
    разбрах го от злорадия ти глас.

    „ Защо съм толкоз много завистлива? Попречих да си повече от мен. Ти няма да простиш докат си жива.
    Долавям го във твоя взор зелен!”

    И каза: – Ставам, удари ме! –
    изпаднала във страшен бяс.
    – Не ме въвличай в грях! Не искам! –
    й отговорих твърдо аз.

    Не беше майка, а врагиня
    в съюз със мойте врагове,
    като езическа богиня
    от олимпийски върхове.

    И детството ми бе сурво,
    като сираче озлобено,
    с очи, препълнени с отрова,
    тя гледаше жестоко и студено…
    ………………………………………

    Аз имах майка, а пък бях без майка.
    От детството си чувствах самота.
    Със татко свирехме на дървената пейка.
    Той даваше ми вяра топлота.

    И всичко, що постигнах във науките
    дължа го аз на златния си Татко.
    Той неуморно ми посочваше поуките,
    затуй повтарям:”Татко, име сладко!”…

    ХВАЛИ!

    Съветват ме – Хвали, хвали!
    Със стих ти силни похвали!
    Така ще бъдеш забелязан
    и бързо ще ти провърви.

    Път друг да се издигнеш няма!
    Теб трябва силен да те лансира!
    С перо когото си спечелил,
    за тебе той ще гарантира!

    Но бива ли и трябва ли
    на всяка мръсна мутра с туш
    старателно да слагаш лустро
    и скъпоценен, фин ретуш?!…

    Не! Не! Хвали добрите само!
    Хвали, които заслужават
    и за делата си достойни
    заставят да ги уважават!…

    АКСИОМА

    Както и да го увърташ,
    никой наш голям талант
    сам не може да успее
    без подкрепа, без гарант!

    Книгата ни беше любезно предоставена
    от Библиотека „Л. Каравелов”, Русе

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *