Home » Избрано

О, достолепни генерале, поведи ни…

2009.12.02 5 коментара
Spread the love

Автор: Едвин Сугарев

Онзи ден вечерта срещнах на улицата едно симпатично изглеждащо старче, което моментално ме разпозна, за да ми зададе обичайните при подобни срещи въпроси – за грешките на СДС, за това как са ги излъгали, колко са разочаровани и прочее. За капак: защо Филип Димитров бил съсипал селското стопанство? Трябвало да остави ТКЗС-тата, както били направили в Полша.

Додето обяснявах, че първо Филип Димитров никакво селско стопанство не е съсипал, защото то си беше съсипано – и от самата колективизация, която прекъсна връзката на селяните със земята, и от последвалата я индустриализация, която обезлюди селата и напълни градвете с хора без корен; и че в Полша никакви ТКЗС-та не са запазвали, щото там беше запазена частната собственост върху земята, старчето ме тушира със следващия си въпрос: смятам ли, че Бойко Борисов ще оправи България?

Не, казах му – не смятам. Никога няма да забравя чистосърдечната, абсолютна изненада, с която той посрещна този отговор. Очите му се облещиха, ченето му увисна, даже почна да заеква – толкова беше смаян. „Ама как” – каза той – „как така не вярвате? Цял народ вярва, само вие не вярвате!”

Тази абсолютна, нетърпяща никакви възражения увереност, че Бойко Борисов е новият ни национален спасител, че всички вярват и – което е по-важното – трябва да вярват в това, е колкото комична, толкова и тягостна.

Комична е, защото просто няма как да не звучи комично една нова национална религия, избрала за свой месия фигура като Бойко Борисов – само си го представете с нимба и ще започнете да се смеете.

И тягостна, защото това не се случва за пръв път. Точно със същото безусловно, абсолютно преклонение беше посрещнат Симеон Сакскобургготски – и при неговото първо идване в България след десетилетията изгнанание – и когато заяви мераците си да ни „оправи” за осемстотин дни.

Може би това преклонение имаше някакво оправдание – все пак става дума за цар, а националната памет още съхранява възгласа, който нарежда царя редом с Бога: „За Бога, Царя и Отечеството!” Само че сега вече не става дума за царя, а за неговия бодигард. Но преклонението е същото.

Сигурно ще кажете, че преувеличавам, че разказаната от мен случка е просто хипербола. Хубаво, но днес пък ми изпратиха линк към една публикация, която звучи по същия хиперболичен начин. Ето я – и съдете сами:

Венета Бакалова посвети стихосбирка в знак на благодарност към ГЕРБ

В израз на дълбока благодарност към областната структура на политическа партия ГЕРБ – Русе поетесата д-р Венета Бакалова издаде стихосбирка сакрална лирика, наречена „Звезда от Витлеем”. Поводът за появата на поредната и книга е благополучно приключила офталмологична операция, върнала зрението на възрастната дама.

Операцията се случи благодарение финансовата подкрепа на ГЕРБ – Русе. Партията отдели средства и за появата на стихосбирката, която е пета поред в творчеството на магистъра по музика и доктор на филологическите науки. Стихосбирката е обединила 63 творби и двугласна детска песничка, разделени в 9 части. Нейна цел е приобщаване към християнската вяра на онези, които не са приели Христос за свой личен Спасител.

„Поетесата на Христовата вяра”, както я нарича теологът Филип Калинов, не забравя да се спре и на човешката същност с недостатъци и положителни черти.

Специално място в книгата е отделено на две стихотворения – едното е посветено на министър – председателя Бойко Борисов, а друго – „Човечност” – на народния представител от ГЕРБ в 19-и МИР – Русе Пламен Нунев. Така звучи част от стихотворението „Премиер, избран от народа”:

„О, достолепни Генерале, поведи ни!

Ний вярваме във твоя свят обет!

От враговете – Де Пе Се /ДПС/ пази ни!

Проправяй бъдния ни път напред,

За да застане нашата България

Във Европейския съюз със чест,

Да заблести като небесна лъчезария

Да я приветстват всички! Светла вест!

Премъдри Господи Иисусе, благослови Ти Генерала и България!”

Най-лесно от всичко е да кажем: е, какво толкова, стихоплетци дал Господ, не е нужно да вземаме писанията им на сериозно. Проблемът е, че публикацията не е от някой блог или някое провинциално вестниче, а от партийния сайт на ГЕРБ в Русенска област.Всеки може да я прочете ето тук:

http://www.gerb.bg/bg/cityevents/

Та според мен, когато широките народни маси припознаят в лицето на някой генерал своя спасител и го въздигнат на пиедестал с почти религиозно преклонение, това е и смешно, и тъжно.

Но когато самата партия – и не дай боже, самият генерал – повярват в подобна месианистична мисия, тогава нещата не са тлкова прости. Тогава освен тъжно и смешно, може да стане и страшно.

http://www.svobodata.com/

5 коментара »

  • василев said:

    ВЕНЕТА БАКАЛОВА / род 1937, Русе /

    ИЗБРАНО
    ИЗ СТИХОТСБИРКАТА

    „КАМБАНЕН ЗОВ”

    САКРАЛНА ЛИРИКА
    РУСЕ 1992

    НАШИЯТ СОЦИАЛИЗЪМ

    Нашият социализъм –
    българският комунизъм
    в нас със сълзи и със ужас
    се посрещна с песимизъм.

    От народа нежелан бе.
    Нам наложи го руснака
    с помощта на комунисти,
    с шмайзера и със кривака.

    Равенство и справедливост
    обеща на наш народ,
    но наместо тях нахлузи
    на врата му чер хомот.

    Благодарни сме на Бога,
    че останали сме живи.
    В тази робска изнемога
    бяхме свити, тъжни, сиви!

    НОВОГОДИШНА НАЗДРАВИЦА

    Греят заводите,
    пеят моторите,
    дъхат нечувана мощ.
    Трепкат антените,
    чакат сирените
    Новогодишната нощ.
    Нашата обич към Теб е без граница,
    вярваме, Боже, във Твойта любов!
    Дай ни късметите в Твоята баница,
    вслушай се в нашия Зов!”

    ВРАГИНЯ
    на майка ми
    Не беше майка ти, а врагиня черна.
    Почувствах го в предсмъртния ти час.
    душата ти на сатаната беше верна,
    разбрах го от злорадия ти глас.

    „ Защо съм толкоз много завистлива? Попречих да си повече от мен. Ти няма да простиш докат си жива.
    Долавям го във твоя взор зелен!”

    И каза: – Ставам, удари ме! –
    изпаднала във страшен бяс.
    – Не ме въвличай в грях! Не искам! –
    й отговорих твърдо аз.

    Не беше майка, а врагиня
    в съюз със мойте врагове,
    като езическа богиня
    от олимпийски върхове.

    И детството ми бе сурво,
    като сираче озлобено,
    с очи, препълнени с отрова,
    тя гледаше жестоко и студено…
    ………………………………………

    Аз имах майка, а пък бях без майка.
    От детството си чувствах самота.
    Със татко свирехме на дървената пейка.
    Той даваше ми вяра топлота.

    И всичко, що постигнах във науките
    дължа го аз на златния си Татко.
    Той неуморно ми посочваше поуките,
    затуй повтарям:”Татко, име сладко!”…

    ХВАЛИ!

    Съветват ме – Хвали, хвали!
    Със стих ти силни похвали!
    Така ще бъдеш забелязан
    и бързо ще ти провърви.

    Път друг да се издигнеш няма!
    Теб трябва силен да те лансира!
    С перо когото си спечелил,
    за тебе той ще гарантира!

    Но бива ли и трябва ли
    на всяка мръсна мутра с туш
    старателно да слагаш лустро
    и скъпоценен, фин ретуш?!…

    Не! Не! Хвали добрите само!
    Хвали, които заслужават
    и за делата си достойни
    заставят да ги уважават!…

    АКСИОМА

    Както и да го увърташ,
    никой наш голям талант
    сам не може да успее
    без подкрепа, без гарант!

    Книгата ни беше любезно предоставена
    от Библиотека „Л. Каравелов”, Русе

  • Петров said:

    Нашата съседка –
    лудата Венетка
    станала поетка.

    Сложила баретка
    с лека воалетка
    дъртата кокетка.

    И на тротинетка
    стигнала до Бойко
    тази песнопойка.

    В ода го възпяла,
    доста се оляла,
    за резил станала.

    Нашата съседка –
    лудата Венетка
    първа стихоплетка.
    Мазна, тлъста тетка…

  • НИКОЛА МАНЕВ said:

    ТЕЗИ ДНИ, В НАЧАЛОТО НА ЮНИ, В ЕДИН ОТ МАГАЗИНИТЕ ЗА ЕДИН ЛЕВ В РУСЕ,
    НА УЛИЦА БОРИСОВА / СРЕЩУ ВИСОКИЯ БЛОК НЕКРАСОВ/ ЗАЛОВИХА ПОЕТЕСАТА ДОКТОР ВЕНЕТА БАКАЛОВА ДА КРАДЕ! БЕШЕ ОТКРАДНАЛ ЕВТИН ПАРФЮМ ЗА ПЕТ ЛЕВА, НО ОТРЕЧЕ ПРЕД ПРОДАВАЧИТЕ И ПОЛИЦИЯТА. ЗА ЩАСТИЕ, БЕШЕ ЗАПИСАНА ОТ КАМЕРИТЕ В МАГАЗИНА И СЕ ОТЪРВА САМО С ЕДНА ГЛОБА, КАТО ХИМНОПИСЕЦ НА БОЙКО!

  • ИВАН ХАДЖИЕВ said:

    ЛУДАТА ВЕНЕТКА
    ЗА ПОЕТЕСАТА ВЕНЕТА БАКАЛОВА,
    НАПИСАЛА ХИМНА ГЕРБ И ОДА
    ЗА БОЙКО БОРИСОВ

    ЛУДАТА ВЕНЕТКА СТАНАЛА ПОЕТКА,
    СТИГНАЛА ДО БОЙКО
    ПУСТА ПЕСНОПОЙКА,
    В ОДА ГО ВЪЗПЯЛА,
    ДОСТА СЕ ОЛЯЛА,
    ЗА РЕЗИЛ СТАНАЛА,
    ПОСЛЕ В МАГАЗИНЧЕ,
    КРАДНАЛА ПАРФЮМЧЕ,
    АХ, БЕДНАТА ВЕНЕТКА
    СТАНАЛА ЗА СРАМ И СМЯХ!

  • ГЕРБер said:

    Да бъдеш гербер никак не е лесно:

    http://youtu.be/0EUcY7WlYdM

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.