Авторски
- Коледните картички са обичана традиция в Българското училище в Бостън и Кейп Код
.
Снежана Йовчева,
.
В Българското училище в Бостън и Кейп Код изработването на коледни картички отдавна е много повече от творческо занимание. То се е превърнало в традиция, която надгражда, сплотява и оставя трайни положителни преживявания както у децата, така и у техните семейства. Всяка година нашите ученици, обединени от духа на Коледа, създават картички, които носят топлина и пожелания за светли празници.
.
.
По традиция учителите и тази година вплетоха в часовете артистичното създаване на картички с учебните и социалните цели. Писането на благопожелания на български език и изпращането им в България дава възможност на децата да упражняват езика и да поддържат жива връзка с корените, културата и традициите. А картичките и коледните фигурки, изработени специално за дарителската коледна кампания на училището, учат децата на съпричастност, щедрост и ангажираност.
.
.
Коледната кампания е инициатива, с която всяка година подкрепяме една българска организация и възпитаваме у децата разбирането, че дори малките жестове могат да бъдат част от големи каузи.
.
.
„Браво, така виждам ролята на съботно-неделните училища – да създават общност, привързаност, радост“, сподели трогната баба след творческия ден на своите внуци.
.
.
А докато по класните стаи кипяха уроци и проекти, коледната елха във фоайето на училището грейна. Диди Хатчер вече четвърта година грижовно управлява украсата на сградата и създава предколедно настроение за всички. Много ученици се спираха в междучасията, за да й помагат, и разпознаваха с вълнение своите декорирани коледни топки от предишни години.
.
.
Тези малки моменти на радост и създаване на топли преживявания са част от магията, която поддържа духа на нашето училище жив. Точно такива работилнички ни зареждат, вдъхновяват и ни напомнят колко важно е да градим сплотеност, приемственост и чувство за общност.
.
.
Източник: bg-school.org
.
- Ефрем Чучков – най-издирваният български комита в Македония
.
Скопските историци не могат да премълчат всички факти, каза Явор Чучков
.
Интервю с Явор Чучков за предаването
„Операция История“ по ТВ „България он еър“.
Името на революционера Ефрем Чучков да бъде отново споменавано по време на тържествените чествания и заря-проверките у нас. Този призив отправи в ефира на „Операция История“ неговият правнук – Явор Чучков.
В рубриката „Тяхната история“ той разказа интересни подробности за живота и борбата на Чучков.
Той е бил първият войвода на Четническия институт на ВМРО, посочи Явор Чучков.
„Ефрем Чучков е бил наричан в спомените на съвременниците си „Апостол на освободителните борби на македонските българи“ и „легендарен войвода“… Офицери от тогавашното турско военно разузнаване са писали за него: „Той е най-издирваният български комита в Македония. Той е един от най-големите врагове на империята“, посочи разказа потомъкът му пред Bulgaria ON AIR.
По думите му скопските историци издават книги за Ефрем Чучков.
„Включително един от тях е изследвал огромната кореспонденция между Гоце Делчев и Ефрем Чучков. Част от тази кореспонденция беше дарена от моите родители на българската държава. Сега е разпръсната. Скопските историци не могат да премълчат всички факти, макар че премълчават доста неща“, посочи още Явор Чучков.
.
Целия разговор гледайте във видеото.
.
Източник: ТВ „България он еър“
.
- Иван Хаджийски: Колко политици у нас са политици, понеже ги не бива за нищо друго?
.
Авторът на най-песимистичната „оптимистична теория“ за нашия народ загива едва на 36 на бойното поле
Еми Мариянска,
Ние, българите, не обичаме някой да ни критикува и всеки опит да изтъкнат някаква лоша черта от народопсихологията ни, ни кара да се настройваме негативно към човека, който ни я отправя. Самокритиката ни е чужда. Приемаме националния си герой Бай Ганьо някак си като хумористична фигура, докато всъщност той в голяма степен е алегоричен образ на най-тъжното и неизкоренимо в нас – високото ни его, често пъти – без покритие.
Това показва и цялото ни политическо битие и превръща автори като Алеко Константинов, Добри Войников и други в гениални регистратори на българския бит и душевност в най-натуралния им вид. Ето защо техните герои звучат така актуално, независимо от политическия строй, в който живеем. Всепризнат познавач на този бит и душевност на българина е и социологът, философ и публицист от миналия век Иван Минков Хаджийски.
.
.
Той е родом от Троян. Роден е на 13 октомври 1907 година в Княжество България, и загива в Сърбия по време на Втората световна война като военен кореспондент в българската армия. Умира много млад – едва на 36, и малко преди да навърши 37. Човек се респектира от това, на каква възраст този човек е придобил такива мъдри прозрения, с които, дори да не ни харесват някои от тях, трябва да се съгласим, че са наша характеристика и днес.
Хаджийски завършва Търговската гимназия „Димитър Хадживасилев“ в Свищов и после се дипломира с две висши в Софийския университет. След гимназията работи известно време като счетоводител в Търновската захарна фабрика, а от 1931 година – в Троянската популярна банка. Завършва философия през 1932 година, а през 1936-а – и право в Софийския университет.
Веднага се откроява като ярък български публицист, социален психолог. По идейна ориентация е марксист, но няма как да кажем, че теориите му са идеологически обвързани с тази ориентация. За десет години Хаджийски написва 4 книги и над 20 студии и статии, които дават основание да бъде смятан за един от основоположниците на българската социология. Неслучайно Институтът за социални ценности и структури в София носи неговото име. Иван Хаджийски е оригинално явление в българската философско-социологическа мисъл. Критикува фройдизма, расизма, фашизма и теософията по убедителен начин и респектира със своята аналитична мисъл и дълбоко проучени от практиката изследвания. Сред произведенията му се откроява буквално като „Библия“ на нашата народопсихология книгата му „Бит и душевност на нашия народ“.
Иван Хаджийски е роден в бедно занаятчийско семейство. Още на 12 започва да пише дописки в списание „Юноша“. От съвсем млад той се проявява не само като човек на словото, но и като деен бунтар срещу всяка лицемерна доктрина. Работи като журналист и адвокат и поради характера си постоянно се набива в полезрението на властта. Бил е преследван по подозрение в различни престъпления. През 1923 година, когато е едва на 16, го арестуват по подозрение в убийство, а през 1925 година е бил осъден условно на една година затвор по Закона за защита на държавата, защото предал пари на човек, преследван от властите. Тогава написва „Апел до българския народ“.
През 1929 година става член на Българската комунистическа партия (БКП), за което също е арестуван. През 1930 година е бил избран за член на Околийския комитет на БКП в родния му Троян. През 1931 година прави социологическа анкета сред троянски занаятчии и чираци, която използва в по-късните си публикации. Запознава се с професор Димитър Михалчев и знаменитият професор по-късно – през 1940-а, става автор на предговора към първия том на книгата на Хаджийски „Бит и душевност на нашия народ“.
Първата си книга – „Авторитет, достойнство и маска“ Хаджийски издава през 1933 година. Той участва в антивоенен митинг в София против Лайпцигския процес и е арестуван и приведен в полицейското управление в Троян, където е бил жестоко малтретиран. Издава на собствени разноски книгата, за която споменахме – „Авторитет, достойнство и маска“.
През 1936-а излиза книгата му „Любов и брак“, която подписва с името Иван Минков. Започва да сътрудничи на списание „Изкуство и критика“. През 1935-а се жени за Петрана Ахчийска, сестра на психолога марксист Крум Ахчийски. Раждат им се две дъщери. Втората – Нина, се ражда година преди смъртта му.
През 1936 година била разкрита партийната група на БКП, в която е членувал, и Хаджийски е бил осъден по Закона за защита на държавата на три месеца строг тъмничен затвор. След излизането си от затвора е започнал да сътрудничи на издаваното от Димитър Михалчев списание „Философски преглед“, където публикува група студии. Те са издадени посмъртно на Хаджийски в сборник под общото заглавие „Оптимистична теория за нашия народ“. Сборникът е съставен от дъщеря му Мария.
От 1936 година Хаджийски тръгва да обикаля страната, като се придвижва пеша и с колело. Днес е трудно да си представим така едно социологическо проучване, но това е факт. Така, обикаляйки самоотвержено в студ и пек, той подготвя фундаменталното си изследване „Бит и душевност на нашия народ“, което самият определя като труда на живота си: „Изпълних дълга си към литературата с написването на това изследване. Мога да не пиша нищо повече. Това е моят живот.“ От 1937 до 1939 година работи и в кантората на столичния адвокат Борис Павлов, но главният смисъл на живота му остават неговите съчинения.
Първият том на „Бит и душевност на нашия народ“ е издаден през 1940 година, а вторият – посмъртно на автора си – през 1945-а. За жалост, третият том е бил изгубен и не е публикуван. Повечето студии на Хаджийски излизат в сп. „Научна трибуна“, а после – в сп. „Философски преглед“, до забраната на списанието през 1942 година. Хаджийски участва активно и в списването на сп. „Изкуство и критика“, редактирано от Георги Цанев.
През 1943 година Иван Хаджийски е бил мобилизиран в армията. По време на службата си в село Ливадово, Гърция, успял да довърши третия том на „Бит и душевност на българския народ“. В увлекателен разказ Хаджийски ни запознава с един свят, който днес ни изглежда едновременно далечен и в същото време – близък и съкровен, запечатан някъде дълбоко в нас като памет за предците ни:
„В старите еснафски градове махалата живееше като нравствена единица. Нравственият мир много рядко бе нарушаван от кавга. Сговорът бе пълен и между съседите се упражняваше постоянна домакинска взаимопомощ. („Ела ми помогни на тлака.“) Оградите доскоро бяха пробити с малки вратички („комшулуци“), които никога не се затваряха и които правеха дворовете скачени съдове; през тях комшийките си оказваха всяка помощ: наглеждаха малки деца, болни, манджата на огъня; помагаха си при сватби и погребения, при варене на сапуна, което като важно събитие събираше около казана загрижените лица на всички жени, и пр. През тези вратички си услужваха с разни съдове, сечива: лопати, кирки, колички, казани, бърда, станове, каравани; правеха си заеми на брашно, хляб, чер пипер, захар и зехтин; събираха се на седенки и сладки приказки, на варени царевици и тикви, на пуканки и тънки пити; през тях си раздаваха нови плодове за опитване; през тях бягаха подгонените – защото, минавайки през десетина дворове, излизаха на друга улица и т.н.“
През януари 1944-та семейството на Иван Хаджийски било евакуирано в Кнежа. Той се записал доброволец и отишъл на фронта като военен кореспондент при щаба на Втора българска армия. По негово желание го включват в бойните действия в заключителния етап на Втората световна война.
Поверява ръкописа си, написан в някои от по-спокойните военни нощи, на съхранение у командира на армията, генерал-майор Кирил Станчев, защото се боял, че може да го изгуби по време на битка. Но се случва нещо по-лошо – Иван Хаджийски загива в сражение с части на СС дивизията „Принц Ойген“, на връх Висока чука край село Власотинци в Сърбия. Злокобната дата е 4 октомври 1944 година. Чак през ноември приятели пренасят тленните му останки в България. Хаджийски е погребан в Троян. Документална кинохроника запечатва погребението му. През 60-те години на миналия век, обаче, на мястото на старото градско гробище под местността Турлата построяват футболен стадион и се налага тленните останки на Иван Хаджийски да бъдат препогребани.
Почти същата съдба има и ръкописът на третия том на „Бит и душевност на нашия народ“. След войната генерал-майор Станчев го предал на съпругата на Хаджийски и тя го депозирала в издателство „Хемус“. От там, обаче, ръкописът изчезва безследно при национализацията през 1947-а. Текстът бил частично възстановен от първородната дъщеря на Хаджийски – Мария, от 200 страници стенографски записки. Там откриваме ценни пасажи като „…Какво става обаче в София с преселените в нея дребно- и среднособственически среди? София се създаде като чиновнически град. Още Иречек бележи, че това е град, който най-малко е свързан със стария български бит. Така настава едно пълно скъсване със земеделието и домашната работа вън от готвене и бродерии“.
Хаджийски прави реалистична характеристика на онези момичета, произхождащи от средната класа, които самото общество подтиква към безделие: „То (момичето) не само че няма възможност да участва в някакъв труд, което ще влияе благотворно върху ума и нрава му, но и няма възможност да го види. Единствен прозорец към света остават книгите, романите и киното, обаче оттам то взема не това, което му трябва, но образци и страстта да подражава на паразитизма в чужбина…“. Ако прочетем художествена литература от онова време или си спомним за жените около Яворов, то ще разберем какво иска да ни каже Хаджийски. Тези начетени момичета още не еманципирани като днес, нямат избора да бъдат други, освен такива, каквито ги създава средата. А какво казва Хаджийски за младите момчета в София? – Че те нямат друг избор за свободното си време в столицата, освен „кафенета, футболни игрища, проститутки и евтина и лека любов с женени жени, вдовици, стари и млади моми“.
И заключава: „Така се създават навиците на безделието, които, съчетани в достатъчна степен, дават това, което наричаме лумпащина, тарикатство. Тук се вербуват армията на политическото ни търгашество, кадрите на нашата тъпа и механизирана бюрокрация и цялата полуинтелигентна воня и посредственост. По този път върви вече и провинцията, дето по-заможните собственици по пътя на подражанието въвеждат срама от работата, товарейки го върху слугини и наемници, и възпитавайки децата си за кукли и видиотизувани безделници…“ Изглежда коментарът е излишен, защото и в нашето настояще си сме свидетели на подобен процес за „производство на безделници.“
Много забавно Хаджийски описва склонността ни да клюкарстваме за забава – още една проява на безделието. Според него това става причина в големите градове хората да се пазят най-много от съседите си – да не узнаят тайните им, да не ги издадат. „Ние нарочно страним от тях и често пъти не им знаем имената, камо ли историята. Старата поговорка обаче казваше: „Къща без съседи не купувай, къща с лоши съседи не държи“.
В същото време не ни е чуждо големеенето – съзнанието, че дори да не сме, то поне трябва да се представяме за „повече от другите“. В „Психология на парвенюто“ Хаджийски пише: „Парвенюто мъчно понася един безразличен поглед, един случаен жест на незачитане и винаги е готов да се бие за достойнството си и да го доказва със спор, той не може да се търпи лошо облечен, защото всеки случаен пробив в самочувствието му го връща към плебейското самочувствие. Той не познава жеста на превеликодушното пренебрежение, защото няма своя собствена органическа опора за това, защото всяко достойнство за него иде отвън. Той постоянно воюва за него.“
По повод на вечно поставяното на съмнение наше ниско самочувствие като нация, ученият казва: „У нас често избухват разпри във връзка с хвалби на някого, че балтонът му бил по-нов от нашия, с други думи – във връзка с това кой е по-напред и кой е по-назад в незнанието и неумението ни в наука и изкуство. Това самоизмерване на нашата изостаналост, неправилно наричана посредственост, често води до самоподценяване, като че ли изостаналостта е вечно проклятие над състава на нашата кръв, а не нещо обществено преходно.“ Май това звучи толкова актуално днес, че сякаш е писано вчера.
Хаджийски така добре познава нравите ни, че ние, дори да се смеем на прозренията му, вътрешно ни обзема тревогата, колко е прав; и страховете, че ако не си поправим кривиците, не ни чака нищо добро.
Делото на този изключителен човек е своеобразен бунт на модерната личност срещу традиционния начин на живот и мислене. И днес, от дистанцията на времето, оценяваме колко цивилизован е бил този бунт, който анализира действителността, с традиционните й ценности, и иска да ги „архивира“ такива, каквито са, но и да даде насоки за корекцията им, за издигане на културата на нацията.
Още по-убедително въздейства и фактът, че Иван Хаджийски не е кабинетен учен, заровен в книгите и научните постулати – той е човек от плът и кръв, действен бунтар. Един от биографите му го нарича „ученият с колелото“, като в това влага не само научния му принос, но и това, че е бил деятелен, търсещ човек. Литературният критик акад. Ефрем Каранфилов много добре характеризира личността на Хаджийски така: „Той никога не е бил само тълкувател, никога не е бил философствуващ доктринер. Всяка негова мисъл е преминала, както през собствената му глава, така и през собственото му сърце – тя е изстрадана мисъл…“
А знаете ли, че от Хаджийски се възхищавал майсторът на перото и четката Димитър Чорбаджийски – Чудомир, а това е много висока оценка, дадена от талантлив човек. Двамата са били приятели – споделяли са едни и същи ценности и интерес към народния бит и душевност. И ако Чудомир е оставил творчество, което и днес ни разсмива и засрамва, то Хаджийски го е „облякъл“ във философска, аналитична „дреха, съшита от живи наблюдения“. Народопсихологията и на двамата е забележителна – ярка и убедителна, но изразена с различни средства.
Иван Хаджийски поставя началото на социалнопсихологическа школа в България. Създава метод за конкретно изучаване на социалните проблеми, който е оригинално явление в историята на българската философско-социологическа мисъл. Именно Хаджийски е считан за основател на нов клон от научното познание – „конкретна масова психология“. Автор е и на първата систематична етнопсихология на българина – в „Бит и душевност на нашия народ“, където прави анализ на миналото и настоящето, на бита на различни социални групи, разкрива психологичния им облик и проявите на масово съзнание и поведение. Вероятно, ако не беше загинал толкова млад, щяхме днес да разполагаме с една още по-развита социологическа база за изследването на разнообразни социални явления, анализи и описания. Но и така Хаджийски е смятан за новатор в социологията и, обективно погледнато, той е „широк“ учен – учен, който не се побира в тесните рамки на идеологическите си пристрастия.
За жалост, голяма част от трудовете му не са публикувани дълго време след смъртта му. Дъщеря му – социологът Мария Хаджийска, за която вече стана дума, заедно с колектив изследователи, събира материали от наследения от баща й архив и през 1989 година излиза сборникът „Неизвестно от него, неизвестно за него“, с непубликувани трудове на Иван Хаджийски.
Институтът за социални дейности и структури „Иван Хаджийски“, за който споменахме, е учреден на 15 октомври 1997 година, по повод 90-годишнината от рождението на философа, социолога, народопсихолога и публициста Иван Хаджийски.
На 2 октомври 2007 година на Хаджийски посмъртно е присъдена наградата „Златен знак с лента“ от Института по социология при БАН – „За изключителни заслуги и изключителен и оригинален принос към българската социология“, а Общинският съвет в Троян учредява наградата „Иван Хаджийски“, по случай 100-годишнината от рождението му. Днес неговото име носят училища в Троян и София. Името на Хаджийски носи и столична улица в кв. „Овча купел“.
В информация от 1997 г. се посочва, че в теоретичното обучение по полицейска психология преди 1944 година се е изучавала неговата творба „Психология на престъпника“. За живота и творчеството на Иван Хаджийски разказва филмът „Пътепис с елементи на оптимизъм по Иван Хаджийски“. Последната книга за социолога – „Едно знаме повече“ на Лазар Лазаров излиза през април миналата година. Днес в троянския Музей на занаятите съхраняват наследство на социолога. В културната институция се пазят част от библиотеката на Хаджийски, снимки и архивни документи, както и някои лични вещи, дарени от семейството му. Родната къща на социолога в Троян също е част от музейните обекти. Можем да заключим, че макар много от казаното от Хаджийски да ни звучи обидно и песимистично, то той си остава родолюбец и оптимист, вярващ в нашето добро бъдеще и бъдещето на цялото човечество:
„Бъдещият човек ще бъде най-пълната, най-богатата и без остатък проявила всичките си заложби, дарби и особености личност. Тези личности няма да се стремят към преднина и надмощие в борбата на един против други, а ще се съревновават в борбата с природата за общо добруване. И в това съревнование всеки ще разгръща своята личност, за да служи на себе си и на единното по интереси, идеали и нравственост общество.“
„Оптимистична теория за нашия народ“ (откъс)
Думите „българин“ и „българска работа“ у нас често се употребяват като най-унизителни нарицания. Българинът, в черните очила на нашето само подценяване, е онова двукрако без перушина, което населява сивите пространства от двете страни на Балкана и което заради парче хляб е способно на всичко. „Българска работа“ (конгрес, културно тържество, състояние, обществено предприятие и пр.), това е работа необмислена или недомислена, зле започната, без ръководство или нескопосно ръководена, която сякаш по задължение свършва със скандал, за да послужи само за позорна регистрация на печалните си герои.
Ние не можем да се похвалим с особена социална дисциплина. Държавна вещ у нас е тази, която може да се обсеби без всяко угризение на съвестта. Такова отношение имаме въобще към имуществата на юридическите личности (общини, дружества), чието безнаказано „докопване“ е чисто и просто геройство. Колко души гледат на държавата само като на институт, чрез който косвено се богатее, а не като на пряк извор на забогатяване? Съществуват ли у нас примери на нравствено линчуване на обсебителите на обществени средства? Колко пъти е прилаган законът за преследване на незаконно забогателите чиновници, гласуван още през 1895 година? Коя опозиционна партия, след като в агитациите си е обещавала ревизиране богатствата на членовете на управляващата партия, след дохождането й на власт е създала този опасен прецедент?
Понятията „честност“, „чест“, „доблест“ нямат високи курсове у нас. Честният човек е онзи вечно измамван „балама“, който работи на доверие и не се запасява предварително с писмени документи.
У нас е установена презумпцията: всеки е мошеник до доказване на противното, съгласно която умните хора казват: Отнасяй се с всекиго като с мошеник; тежестта на доказване противното (опровергаване на презумпцията) лежи върху него. Нима българските канцеларски формалности между другото не са проява и на тази презумпция?
Общественият ни и културен живот е в значителна мяра под знака на посредствеността и полуинтелигенцията, чиито токсикации са едно от най-гадните явления у нас. Посредствеността, поради особените стопански условия, в които живеем, е принудена да прави кариера на всяка цена, с всички средства, при което бездарността и хищничеството, тъпотата и нахалството, подлостта и низостта преливат в една хармония на истинско безсрамие.
Малко ли са случаите, когато организираните единни фронтове на посредствеността (едничката възможна бойна форма) са убивали с най-непростени средства всяка глава, която ги е поставяла в сянка и ги е изобличавала не с друго, а с простия факт на съществуванието си, с това, че е установила един по-висок мащаб?
Колко политици у нас са политици, понеже ги не бива за нищо друго; които, след като сами са се убедили, че не са в състояние да оправят собствените си работи, са добили кураж да оправят работите на цяла България?
Какво да кажем най-сетне за прочутата масова болест у нас — завистта; за тази болест на посредствеността, на несполучилия дребен собственик на морални и материални блага, която е превърнала почти всяка уста в стискало, което дъвче злъчка и пръска.
България бе през Възраждането страна на неограничените възможности. Всяка кариера се правеше с лични качества и собствени сили. Богатствата се създаваха, не се наследяваха и всеки заемаше това обществено положение, което сам си създаваше. Това беше епоха на българските викинги, хора без предистория, които разчитаха само на себе си, на собствената си смелост, прозорливост и изобретателност.
И макар че у нас тогава се създаваше новото стопанство на пазара, все пак този пазар беше пазар на дребни производители, които не експлоатираха и не бяха експлоатирани и които по-слабата историческа подвижност на идеологията държеше в атмосферата на стария патриархален морал на задругата и натуралното стопанство: морал на свобода, братство и равенство.
Индивидуализмът на тези растящи собственици, ограден от патриархалното нравствено наследство, не се преля в хищничество и егоизъм, а, напротив, съединен с добродетелите на взаимопомощта и честността, се превърна в народно водачество.
За масови кражби не можеше да се мисли и през време на патриархалния морал на Възраждането. Защо ще краде едно лице, когато можеше да има нужното чрез една проста молба, и то по дълга на взаимопомощ? Още повече: думата безработица тогава не беше позната на българския език.
Във време на Възраждането първите ни „министри“ отбелязваха като Левски в своите финансови отчети дори похарчените две пари за игла и конец, с които си кърпили раздраните от драките ризи. Дядо Станю Врабевски след Освобождението върна на българската държава лирите на Тетевенския революционен комитет, останали у него преди заточението му в Диарбекир.
Кой поддържаше издателската дейност на нашите просветители? Какво бяха хилядите „спомоществуватели“, без чиито лири, бешлици и грошове преди Освобождението не можеше да се издаде нито една книга? Кой издържаше нашите училища, в които такси не се плащаха? Кой подпомагаше даровитите бедни деца, учещи се в чужбина? Как се събираха десетките хиляди грошове, благодарение на които д-р Чомаков стоеше в Цариград като представител на борбата за черковно освобождение? Кой финансираше революционната организация, която представляваше тогава бъдещата българска държава? Нима тези средства се събираха с червени известия и бирнически екзекуции? Днес тези, които смятат държавата своя, лъжат безобразно същата държава в данъчните си декларации и правят всичко възможно, за да осуетят плащането на определения им данък. Тогава тези, които смятаха революционната организация своя, се надпреварваха кой повече да даде за нея, защото това беше въпрос на чест.
В чужбина в моменти на национални изпитания се провеждат акции за събиране на скъпоценности, с което се изтъква готовност у народа за жертви. Старите панагюрци и копривщенци могат да ви наброят десетки случаи, при които връщащите се от Цариград или от Анадола във великата пролет на 1876 г. еснафи годеници са отлагали своите ненавременни сватби, а златните нанизи и подаръци са подарявали на революционните каси.
Националният идеал на Възраждането – свобода – изпълваше с нравствен смисъл дори и търговската дейност на българите. Успехите на нашите занаятчии и търговци бяха не само стопанска основа на Възраждането, но и аргументи на националния престиж. Книгоиздателството на Христо Данов беше не само предприятие „купи за грош, продай за два“ с основен интерес — цената на учебникарската кола. Това беше първото българско Министерство на просветата. Тук не може да се говори само за просто съчетание на търговски интереси с грижи за разпространение на българската книга, за никнене на нови училища, за назначаване и препоръчане на учители. Тук имаше и съзнанието, че с това се служи на един народен дълг.
Изходът е един: България трябва да стане богата, благоденствуваща и щастлива, но – за всички. Тогава целият български народ ще разгърне скритите си сили и ще си създаде в новата история място и участ, каквито заслужават неговият устрем, неговите амбиции, неговото трудолюбие и неговата прекрасна земя. Той ще стане тъй велик и уважаван, какъвто е бил и в миналото.
.
.
- Среща на българските неделни училища в Германия
.
На 7 ноември 2025 г. Посолството на Република България в Берлин бе домакин на първата онлайн среща на българските неделни училища, образователни инициативи и преподаватели по български език от Германия – вдъхновяваща среща на хора, посветени на делото да съхраняват българския дух и слово далеч от родината.
.
.
В дискусията се включиха председателят на Изпълнителната агенция за българите в чужбина г-жа Райна Манджукова, г-жа Ваня Балчева, директор на дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“ в МОН, и г-жа Владима Попова-Натова, държавен експерт в същата дирекция. Участие взеха близо 40 български училища и преподаватели по български език от различни германски градове.
.
.
В приветствието си посланик Григор Порожанов подчерта, че обучението по български език е живата връзка с родината, и изрази признателност към всички, които с труд и сърце предават българското слово на следващите поколения.
.
.
Изключително полезна беше презентацията на г-жа Балчева, която засегна редица важни въпроси, свързани с дейността на училищата и възможностите за тяхната подкрепа. Последваха представяния на отделни училища – сред тях г-жа Евелина Ръждавички (Саксония), г-жа Росица Байрактарски (БНУ „Аз Буки Веди“ – Кьолн), г-н Христо Велчев (БНУ – Хамбург) и г-жа Десислава Трънкарова (БНУ „Славейче“ – Берлин).
.
.
Срещата премина в конструктивна и вдъхновяваща атмосфера и постави началото на полезен обмен между българските училища в Германия.
Благодарим на всички участници за интереса, подкрепата и отдадеността!
.
.
Надяваме се тази инициатива да се превърне в традиция и да продължим заедно да пазим жив българския език и култура зад граница.
.
.
Източник: ФБ страница на Посолството на Р България в Берлин
.
- Тараклия търси подкрепата на България срещу административната реформа в Молдова
.
Съветниците на Районния съвет на Тараклия на днешното си заседание (6 ноември) единодушно приеха обръщение до ръководството на Република България и до българските депутати в Европейския парламент.
В документа се изразява тревога от заплахата за ликвидация на Тараклийския район в рамките на административно-териториалната реформа на Молдова и се призовава България да защити правата на българската общност, настоявайки районът да бъде запазен като „Тараклийски национален културен регион“.
В обръщението се подчертава, че подобна стъпка би противоречала на международните ангажименти на Молдова за защита на националните малцинства и би застрашила ролята на Тараклия като център на българската култура в страната.
Писмото беше подготвено и представено пред съветниците от независимия съветник и почетен председател на „Българската община в Република Молдова“ (БОРМ) Фьодор Сабий.
Обръщение
На съветниците от Районния съвет на Тараклийския район
до ръководството на Република България и до депутатите в Европейския парламент от Република БългарияСъветниците от Районния съвет на район Тараклия, Република Молдова, изразяват към Вас и към българския народ своето искрено уважение и признателност за постоянната политическа и материална подкрепа, която оказвате на нашата общност в усилията й за съхранение и развитие на родния език, културата, обичаите и традициите ни. Надяваме се и занапред на вашето съдействие.
В настоящия момент сме изправени пред сериозен проблем, който без Вашата политическа подкрепа не сме в състояние да разрешим.
Става дума за заплахата от ликвидация на район Тараклия в рамките на започналата в Молдова административно-териториална реформа.
В изготвената от ръководството на Молдова стратегия за реформата за периода 2023–2030 г. район Тараклия като самостоятелна административно-териториална единица се премахва и се предвижда да стане част от „Южен регион“.
Въпреки съществуващите препоръки на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 26.02.1999 г. и на Венецианската комисия в законопроекта №856/2016 г., озаглавен „Заключение по проекта на закон за статута на район Тараклия като етнокултурен район“, както и въпреки публичните уверения на президента на Молдова Мая Санду, че районът ще бъде запазен като център на българите, днес той се намира на ръба на ликвидацията.
Без внимание остана и обръщението на депутатите от Европейския парламент от Република България към ръководството на Молдова.
В създалата се ситуация става ясно, че без твърдата позиция на политическото ръководство на България въпросът за запазването на българския национално-културен район няма да бъде решен.
Като кандидат за членство в Европейския съюз Молдова е длъжна да спазва член №16 от „Рамковата конвенция за защита на правата на националните малцинства“ от 01.02.1995 г., която е ратифицирала през 1996 г.
Изхождайки от гореизложеното, съветниците от Районния съвет на район Тараклия ви молят:
1. С официална нота от името на политическото ръководство на Република България да изискате от ръководството на Република Молдова, в рамките на започналата административно-териториална реформа, да изпълни своите международни задължения в областта на защитата на правата на българската общност и да запази национално-културния район Тараклия в съществуващите му граници, като му бъде придаден статут на „Тараклийски национален културен регион“.
2. Чрез депутатите на Европейския парламент от Република България да се постигне приемането на съответна резолюция по този въпрос, адресирана до ръководството на Република Молдова.
3. Да се възложи на Министерството на външните работи на Република България да проведе съответните консултации с Министерството на външните работи на Република Молдова, като го предупреди, че в случай на ликвидация на район Тараклия Молдова може да срещне проблеми при получаването на съгласие от страна на България за нейното присъединяване към Европейския съюз.
От своя страна ние и занапред ще останем стабилизираща сила в южната част на страната, допринасяйки за суверенитета, независимостта и териториалната цялост на Република Молдова.
С уважение и надежда за Вашата реална подкрепа,
Съветниците от Районния съвет на Тараклия
Обръщението е прието единодушно.
.
Източник: БТА – Тараклия
.
- Русия обяви за „нежелателна“ православната организация „Мир всем“
.
Министерството на правосъдието на Руската федерация внесе в регистъра на „нежеланите“ организации проекта „Мир всем“ (Friede Allen e.V.), създаден в Германия. Решението е взето от Генералната прокуратура на 15 август 2025 г., а вписването е направено на 17 септември.
Официални мотиви за решението не бяха посочени. Според депутатката от Държавната дума Яна Лантратова, която по-рано настоя за тази мярка, организацията прикрива дейността си като подкрепа за свещенослужители, но всъщност разпространява „западни наративи за Русия като агресор“, дискредитира Руската православна църква и „внася разкол в православния свят“. В Русия „нежелателна организация“ е чуждестранна или международна структура, която властите смятат за заплаха за конституционния ред, сигурността или отбраната на страната. Тя няма право да действа на територията на РФ, а гражданите, които ѝ помагат, подлежат на глоби или дори на наказателно преследване.
От „Мир всем“ заявиха, че са първата православна организация в Русия, призната от властите за заплаха за конституционния строй. „Какво означава юридически да бъдеш „нежелана организация“? На ръководителя на такава организация може да бъде наложено наказание лишаване от свобода до шест години. На всеки автор на „Мир всем“ първо се налага глоба, а при повторно нарушение – лишаване от свобода до четири години. Същото наказание заплашва и за споделяне (репостване) на нашите статии и съобщения в социалните мрежи. Въпреки това ние ще продължим своята работа, ще продължим да изповядваме евангелския мир и да говорим за ценността на човешкия живот и, разбира се, ще подкрепяме антивоенните изповедници, пострадали заради своята позиция“, се казва в тяхното изявление.
„Мир всем“ е основана през 2023 г. от прот. Андрей Кордочкин, бивш клирик на Испанско-португалската епархия на Московската патриаршия, и съмишленици, за да събира средства за семействата на руски свещеници, подложени на гонение от страна на светската и църковната власт в Русия, заради пастирското си несъгласие с войната и по този начин са лишени от средства за съществуване (тук).
Прот. Андрей Кордочкин беше неотдавна в България и даде интервюта за Offnews (тук) и сайта Християнство.бг (тук).
Източник: Dveri.bg
.
- Представяне в София на „Великата базилика – от Плиска до Арциз“ (видео)
.
Срещата с отец Генадий Мартинов – българин от Бесарабия, протойерей на църквата „Радост на всички скърбящи“ в град Арциз, Украйна, и основател на проекта „Великата базилика – от Плиска до Арциз“, бе организирана от дружество „Родолюбец“, като една от проявите по случай Дена на бесарабските българи. Проявата се състоя на 17 октомври 2025 г. в залата на читалище „Славянска беседа“ в София.
.
Част от строящия се комплекс в Арциз. Източник: ФБ профил на Дора Костова, гл. редактор на „Роден край“ – Одеса Инициативата представи благотворителната кампания „Великата базилика – от Плиска до Арциз“, чиято цел е изграждането на духовно-културен комплекс в Южна Бесарабия, Украйна, вдъхновен от раннохристиянската архитектура на България.
.
Интериор на една от базиликите в Арциз. Източник: ФБ профил на Натали Петрова В град Арциз, на 500 км от България, местните българи изграждат уникален духовно-културен комплекс, вдъхновен от най-светлите образци на ранното християнство у нас. На площ от 14 дка се възстановяват в мащаб три от най-знаковите български базилики – от Плиска, Преслав и Несебър – както и елементи от храмове във Велико Търново и Равена.
Вече 60–70% от комплекса е изграден, като в него се провеждат богослужения и празници.
.
Източник: ФБ профил на Натали Петрова Базиликите се строят с дарения и доброволен труд на българи, украинци и гагаузи. Храмовете ще бъдат не само място за молитва, но и Дом на милосърдието, музей на Стария завет, средновековен квартал и културен център – оазис на православието в неспокойно време.
.
Отец Генадий по време на събитието в София. Снимка: Скрийншот от видео на Дружество „Родолюбец“ Отец Генадий, с благословията на патриарх Даниил и митрополитите Онуфрий и Агафангел, пътува до България с иконата на Божията майка „Геронтиса“ и макет на комплекса, за да потърси съпричастност.
В проявата участваха: отец Генадий, хор на храм „Св. Николай“ в София. певицата Биляна Митева, актьорът Владо Диков, д-р Гелин Георгиев, председател на „Родолюбец“ и др.
Видеозапис на събитието:
.
.
Текст и видео:
Дружество „Родолюбец“
.
- Румен Радев ще посрещне унгарския президент с личната си кола
.
Секретарят по отбраната на президента Димитър Стоянов съобщи пред БНТ, че утре в Пловдив Румен Радев ще посрещне унгарския президент Тамаш Шуйок с личната си кола. Вчера в „Държавен вестник“ бе публикувана промяната в закона за НСО, която забранява на президентската администрация и на държавния глава да ползват коли на НСО.
„Президентът няма да шофира колата, но ще бъде с личния си автомобил“, каза Стоянов и допълни, че са организирали и как президентската администрация да се придвижи до Пловдив и Смолян и после обратно до София.
„Парадоксът е, че в деня, когато на президентската администрация бяха отнети 7 служебни коли, Народното събрание си купи 77 чисто нови коли за над 4 милиона“, съобщи Стоянов.
„Глупостта взема връх в Народното събрание. Сигурно следващата стъпка на ДПС-НН е да спрат парното в президентството и да забранят на президента да говори със закон“, каза секретарят на президента.
„От държава с голямо Д вървим към държава с голямо М – към мафиотска държава. Има няколко индикатора за това. Първият е разделението на властите. Няма такова. Един човек е обсебил и изпълнителната власт, и Народното събрание, отчасти и съдебната система, службите. Той реално преяжда с власт. Вторият индикатор е, че корупцията се превръща в държавна политика. Третият индикатор е, когато личният интерес става водещ пред обществения. Припомням статията на „Уолстрийт Джърнъл“, в която се разказа как Борисов предлага стратегически обекти от нашата инфраструктура за сметка на изваждането на неговия аркадаш Пеевски от списъка „Магнитски“. Това са признаците, които водят България към държава с голямо М“, заяви Стоянов.
Секретарят обвини Делян Пеевски, че си фантазира, че „президентът кове партия“. „Помните ли, че г-н Пеевски говореше за президентството, че е сграда, пълна с кеш? Защо не влезе с прокуратурата в тази сграда? Приготвил съм двайсетина монети по 2 лв. да им дам, като дойдат“, каза Стоянов.
„Пеевски управлява в момента. Борисов е само придатък. Вчера Пеевски излезе, каза, че няма да има избори и смяна на министри и Борисов само повтори думите му. Да напомня и думите на Борисов за дружбата му от 20 г. с Пеевски. А само преди 5 години той смени трима министри – Влади Горанов, Младен Маринов и Димитър Караниколов заради връзки с ДПС. Тогава това театър ли е било? В интервю през 2013 г. Борисов каза, че Пеевски като председател на ДАНС щял да го арестува и после да бъде убит в затвора. Какво доверие си имат тези хора? Веднъж ще се убиват, веднъж единият сменя министри заради другия, изведнъж вървят като скачени съдове“, припомни Стоянов.
„Няма никакво преформатиране. От 2023 г. държавата се управлява от Пеевски. Смени се моделът. Беше Борисов-Пеевски, стана Пеевски-Борисов“, заключи секретарят на президента.
.
Източник: в. „Сега“
.
- Последните 50 Нобелови лауреата за мир (1974–2025)
.
Последните 50 Нобелови лауреата за мир (1974–2025)
Тази статия представя последните 50 лауреата на Нобеловата награда за мир, от 1974 до 2025 г. Данните са базирани на официалния сайт на Нобеловата фондация. Таблицата включва годината, лауреатите, тяхната роля и държава, както и кратък принос. Това е компактен преглед на ключови фигури и организации, които са допринесли за глобалния мир, човешки права и демокрация.
Ключови факти: Сред лауреатите има 28 индивидуални лица, 17 организации и 5 споделени награди между множество победители. Наградата често подчертава борбата срещу войни, ядрени заплахи и нарушения на правата.
Година Лауреат(и) Пост/Роля и Държава Принос 2025 María Corina Machado Политически лидер, Венецуела Борба за демокрация във Венецуела. 2024 Nihon Hidankyo Организация, Япония Работа за свят без ядрени оръжия. 2023 Narges Mohammadi Активистка, Иран Борба срещу потисничеството на жените в Иран. 2022 Ales Bialiatski, Memorial, Centre for Civil Liberties Активист, Беларус; Организации, Русия/Украйна Защита на гражданските права и демокрацията. 2021 Maria Ressa, Dmitry Muratov Журналисти, Филипини/Русия Защита на свободата на словото. 2020 World Food Programme Организация, ООН (Италия) Борба с глада и мир в конфликтни зони. 2019 Abiy Ahmed Министър-председател, Етиопия Мирно разрешаване на конфликта с Еритрея. 2018 Denis Mukwege, Nadia Murad Лекар, ДР Конго; Активистка, Ирак Борба срещу сексуалното насилие във войни. 2017 International Campaign to Abolish Nuclear Weapons Организация, Швейцария Кампания за забрана на ядрените оръжия. 2016 Juan Manuel Santos Президент, Колумбия Край на гражданската война в Колумбия. 2015 Tunisian National Dialogue Quartet Организация, Тунис Изграждане на демокрация в Тунис. 2014 Kailash Satyarthi, Malala Yousafzai Активисти, Индия/Пакистан Борба за правата на децата и образованието. 2013 Organisation for the Prohibition of Chemical Weapons Организация, Холандия Елиминиране на химическите оръжия. 2012 European Union Организация, ЕС (Белгия) Мир и демокрация в Европа. 2011 Ellen Johnson Sirleaf, Leymah Gbowee, Tawakkol Karman Президент, Либерия; Активистки, Либерия/Йемен Ненасилствена борба за правата на жените. 2010 Liu Xiaobo Активист, Китай Борба за човешки права в Китай. 2009 Barack Obama Президент, САЩ Укрепване на международната дипломация. 2008 Martti Ahtisaari Дипломат, Финландия Разрешаване на международни конфликти. 2007 Intergovernmental Panel on Climate Change, Al Gore Организация, ООН (Швейцария); Вицепрезидент, САЩ Борба с климатичните промени. 2006 Muhammad Yunus, Grameen Bank Икономист, Организация, Бангладеш Социално и икономическо развитие. 2005 International Atomic Energy Agency, Mohamed ElBaradei Организация, ООН (Австрия); Директор, Египет Против ядрени оръжия за военни цели. 2004 Wangari Muta Maathai Активистка, Кения Устойчиво развитие и демокрация. 2003 Shirin Ebadi Съдия, Иран Защита на правата на жените и децата. 2002 Jimmy Carter Бивш президент, САЩ Мирни решения и човешки права. 2001 United Nations, Kofi Annan Организация, ООН (САЩ); Генерален секретар, Гана По-добре организиран и мирен свят. 2000 Kim Dae-jung Президент, Южна Корея Демокрация и мир с Северна Корея. 1999 Médecins Sans Frontières Организация, Франция Хуманитарна работа на няколко континента. 1998 John Hume, David Trimble Политици, Северна Ирландия Мирно решение в Северна Ирландия. 1997 International Campaign to Ban Landmines, Jody Williams Организация, САЩ; Активистка, САЩ Забрана на противопехотните мини. 1996 Carlos Filipe Ximenes Belo, José Ramos-Horta Епископ, Източен Тимор; Активист, Източен Тимор Мир в Източен Тимор. 1995 Joseph Rotblat, Pugwash Conferences Физик, Полша/Великобритания; Организация, Канада Намаляване на ядрените оръжия. 1994 Yasser Arafat, Yitzhak Rabin, Shimon Peres Председател, Палестина; Премиер, Външен министър, Израел Мирни преговори на Близкия изток. 1993 Nelson Mandela, Frederik Willem de Klerk Президенти, Южна Африка Край на апартейда в Южна Африка. 1992 Rigoberta Menchú Активистка, Гватемала Права на коренните народи. 1991 Aung San Suu Kyi Активистка, Мианмар Ненасилствена борба за демокрация. 1990 Mikhail Gorbachev Президент, СССР Промени в отношенията Изток-Запад. 1989 Tenzin Gyatso (14th Dalai Lama) Духовен лидер, Тибет/Индия Мир и толерантност за Тибет. 1988 United Nations Peace-Keeping Forces Организация, ООН (САЩ) Предотвратяване на въоръжени конфликти. 1987 Óscar Arias Президент, Коста Рика Мир в Централна Америка. 1986 Elie Wiesel Писател, САЩ/Румъния Послания за мир и достойнство. 1985 International Physicians for the Prevention of Nuclear War Организация, САЩ/СССР Осведоменост за ядрена война. 1984 Desmond Tutu Архиепископ, Южна Африка Ненасилствена борба срещу апартейда. 1983 Lech Wałęsa Лидер на синдикат, Полша Права на работниците в Полша. 1982 Alva Myrdal, Alfonso García Robles Дипломати, Швеция/Мексико Работа за разоръжаване. 1981 Office of the United Nations High Commissioner for Refugees Организация, ООН (Швейцария) Защита на правата на бежанците. 1980 Adolfo Pérez Esquivel Активист, Аржентина Човешки права в Латинска Америка. 1979 Mother Teresa Хуманитарна деятелка, Индия/Албания Помощ за страдащото човечество. 1978 Anwar Sadat, Menachem Begin Президент, Египет; Премиер, Израел Мирни преговори Египет-Израел. 1977 Amnesty International Организация, Великобритания Защита на човешките права. 1976 Betty Williams, Mairead Corrigan Активистки, Северна Ирландия Движение за мир в Северна Ирландия. 1975 Andrei Sakharov Физик, СССР Човешки права и разоръжаване. 1974 Seán MacBride, Eisaku Satō Активист, Ирландия; Премиер, Япония Човешки права и неразпространение на ядрени оръжия. Източник: Официален сайт на Нобеловата фондация (nobelprize.org). Актуално към октомври 2025 г. За повече детайли, посетете Nobel Peace Prize.
.
.
.
.
И накрая една шеговита картинка от днес в „демократичния“ печат.
. - В София бе представен „Македонски алманахъ“
.
В Конферентна зала „Яйцето“ в Ректората на Софийския университет, по повод 85-годишнината от издаването на оригинала, бе представена книгата на Македонската патриотична организация „Македонски алманахъ“ от 1940 г. Събитието бе организирано от Македонската патриотична организация в САЩ и Канада, Македонския научен институт, Института по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев“ и Издателство „Тангра“.
.
Ето какво пише за събитието доц. д-р Наум Кайчев в сайта на Македонския научен институт.
.
На 2 октомври 2025 г. в Конферентния център „Яйцето“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше представено новоизлязлото второ фототипно издание на „Македонски алманахъ“.
.
.
Оригиналът е бил публикуван през 1940 г. от Македонските политически организации в САЩ, Канада и Австралия (МПО) и досега е много слабо познат в България и в днешна Северна Македония.
Домакинът на събитието, ректорът на СУ „Св. Климент Охридски“ проф. Георги Вълчев, откри форума и отбеляза, че винаги темата за нашето минало, свързано с болката Македония, е изключително драматична. Но в случая ни събира фототипното издание на нашите емигрантски организации в Съединените американски щати от 1940 година. Нещо, което е важно, защото паметта изчезва, ако не се поддържа, ако не се полагат усилия тя да е жива.
Димитър Димитров от издателство „Тангра“ разказа, че реализацията на този проект е станала възможна само за три месеца благодарение на усилията на съиздателите от Македонската патриотична организация в САЩ и Канада, Института по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев“ и Издателство „Тангра“, с активното съдействие на Македонския научен институт и Община Гоце Делчев. Издателството е дарило екземпляри на Националната библиотека, както и по една книга на всички регионални библиотеки в страната. Изпратени са и 30 броя на Централния комитет на МПО в САЩ и Канада.
Президентът на Македонската патриотична организация г-н Ник Стефанов, във видеообръщение от Торонто, Канада, подчерта, че става въпрос за едно от най-ценните съкровища в историята на организацията.
.
.
Създателят на Алманаха – един от най-големите лидери на МПО Петър Ацев – го е виждал като „Патриотична библия“ за диаспората, свидетелство за културно-историческото наследство на македонските българи и инструмент за поддържане жив на силния македонския дух във времена, когато никой друг не е могъл на продължи тази кауза. Г-н Стефанов изтъкна значението на един английски превод на книгата, за да могат бъдещите поколения, които вече не четат български, да могат да продължат благородна мисия на Алманаха.
Заместник-председателят на Македонския научен институт доц. Наум Кайчев и съавтор на предговора към новото издание представи обстойно книгата от 1940 г. в нейния тогавашен контекст. Той изтъкна, че тя има прилики и разлики в сравнение с легендарния Албумъ-Алманахъ „Македония“, отпечатан през 1931 г. в София от Националния комитет на македонските братства в България. И двете са представителни книги от енциклопедичен тип, изливащи познанието, знанието и душата на македонските българи за родния им край, за тяхното отечество. Те са продължение на идеите на ВМРО на Тодор Александров и Иван Михайлов, за автономна или независима Македония, бъдеща самостоятелна държава. Основната част от нейното народонаселение са българите, следвани от гърците, албанците, турците, аромъните, евреите и другите народности.
В изданието отново има богата информация за географията и природните красоти на Македония, на нейните църковно-просветни центрове, отделни градове и селища. В „Македонски алманахъ“ обаче акцентът е върху най-югозападните части на областта – Костурско, Воденско, Леринско, Преспанско-Ресенско, с техните по-известни села като Загоричени, Вишени, Зелениче, Герман и много, много други. Това не е случайно, тъй като именно оттам, от южните части на някогашния Битолски вилает, на Битолския революционен окръг на Вътрешната организация, пристигат мнозинството български емигранти в Канада и САЩ, и те могат отново ласкаво, носталгично и любовно да си припомнят, и мисловно да се завърнат в своите родни места.
Доц. Кайчев обърна внимание, че Алманахът е изготвен в малко по-друго време – след Деветнадесетомайския преврат в България, след забраната и разтурянето на ВМРО и на македонските братства в България през 1934 г., след като нейният водач Иван Михайлов е поел своя трънлив път в емиграция. Затова в този популярно наричан „Американски алманах“ има много по-обширна и експлицитна информация за ВМРО от по-ново време, от 20-те и 30-те години на ХХ век, с акцент върху новите жертви и герои като Мара Бунева, Владо Черноземски, Симеон Евтимов и много други.
„Патриотичната библия“ открито изтъква, че именно Иван Михайлов в днешните условия е „достойниятъ вождъ на борческа Македония“. Подчертани бяха заслугите на създателя на изданието – съюзният секретар и по-късно председател на МПО Петър Георгиев Ацев, роден в Скопие, в семейството на служител на Българската екзархия, и възпитаник на Софийския университет.
Доц. Кайчев посочи, че втората част на Алманаха е още по-уникална, тъй като тя представя македонската емиграция в Северна Америка с изобилни данни за Съюза на МПО, неговия печатен орган в. „Македонска трибуна“, македоно-българските православни църкви в Америка, българските училища, хорове и театрални трупи. Изданието също така е достоверен поименен справочник за всички по-състоятелни и по-изявени активисти на македонските българи около Македонските политически организации. Някои от описаните фамилии като Лебамови от Форт Уейн, Николови–Буневи от Детройт и Чикаго, Королови и Меанчеви от Торонто и много други, са активни в МПО и до ден-днешен. (Цялото изказване на доц. Кайчев може да изтеглите като документ оттук – Makedonski_almanah.
Президентът на Република България Румен Радев заяви, че е уважил представянето не само защото за него е голямо удоволствие да почете заедно с всички „Македонски алманахъ“, но и защото президентската институция е силно ангажирана с македонската кауза, включително с организирани от нея конференции с участието на ръководството на МПО. Той обърна внимание, че изданието е нещо много повече от енциклопедичен труд. То е преди всичко изключително ценно свидетелство за вечната кауза на македонските българи за запазване на хилядолетната им идентичност и език. На страниците на тази вълнуваща книга виждаме как се разгръща цяла епоха с нейните стремежи, вълнения, идеи и идеали, заяви Румен Радев и допълни, че книгата представя обединени в редиците на МПО наши сънародници, които не остават безучастни към бащиния край, изграждайки отвъд Океана български училища, църкви, народни домове.
.
.
Президентът посочи, че опазването на българската идентичност е процес, който трябва да се развива не само у нас, но и по света, и с активното участие на нашите дипломатически мисии. Държавният глава изтъкна, че за да вървим напред като общество, осъзнало своите корени, и да изграждаме отношения на добросъседство и взаимно доверие с нашите братя от Република Северна Македония, ние трябва да стъпваме на достоверните и истинни свидетелства за нашата история, какъвто е този алманах.
Представянето на „Македонски алманахъ“ бе специално уважено също така от Негово Високопреосвещенство Неврокопски митрополит Серафим и от кмета на община Гоце Делчев г-н Владимир Москов.
.
.
На събитието присъстваха председателят проф. Георги Н. Николов и много членове на Македонския научен институт; г-жа Елисавета Шапкарева, председател на Българското сдружение на родовете от Македония; г-н Тодор Гаджев, ръководител на Института по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Гаджев“; редица общественици, много заинтересовани граждани и студенти.
.
По-долу можете да видите видеа на две интервюта с Димитър Димитров и Румен Радев с повече информация. За приложените фотографии изказваме благодарност на Теди Гаджев. Алманахът може да бъде закупен от ТУК.
.
.
.
- В София се открива кинофестивалът „ОКО“
.
Днес, 3 октомври 2025 г., в София се открива шестото българско издание на Международния фестивал за етнографско кино „ОКО“. Всяка година фестивалът се провежда последователно в две държави – Украйна и България. Негов основател е Тетяна Станева – бесарабска българка, фолклористка, журналистка и самата тя режисьорка. Шестото издание открива нейният авторски филм „Мъртва китка“, посветен на зимната обредност на бесарабските българи в нейното родно село Криничне (Чушмелий) и изчезващите под натиска на войната обичаи.
Началото ще бъде от 18:00 ч. в Сити Марк Арт Център, където зрителите ще могат да гледат безплатно филма „Мъртва китка“. Лентата вече имаше световна премиера в Киев, но в София ще бъде показана за първи път.
Входът е свободен, единствено е нужна регистрация.
Фестивалът ще продължи до 11 октомври, като програмата включва не само прожекции, но и изложби с фотографии и картини на украински и български творци, както и музикални изненади. Закриването също ще се състои в Сити Марк Арт Център на 11 октомври, отново със свободен вход.
.
Пред БНР Тетяна Станева заяви: Войната убива нематериалното културно наследство.
.
.
Тетяна Станева все още не е събрала цялата необходима сума, с която да се покрият разходите по организацията на фестивала. Надява се на помощта на спонсори.
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл – тук.
.
- Събитие в София „Да възродим духа на България в сърцето на Бесарабия“
.
Дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец“ организира на 17 октомври 2025 г., от 18:30 часа местно време, в читалище „Славянска беседа“ в София, събитие под надслов „Да възродим духа на България в сърцето на Бесарабия“.
Събитието е част от честванията по случай Деня на бесарабските българи 29 октомври и ще представи благотворителната инициатива „Великата базилика – от Плиска до Арциз“.
Ще има среща-беседа с отец Генадий, протойерей на църквата „Радост на всички скърбящи“ и основател на проекта „Базилика“ (гр. Арциз, Одеска област, Украйна).
Програмата на събитието, което ще се проведе на камерната сцена на „Славянска беседа“, включва кратък концерт, представяне на проекта „Базилика“, беседа и разговор с отец Генадий.
Събитието във Фейсбук ТУК
.
- Три българки са задържани в Русия
.
Позовавайки се на руския независим и правозащитен телеграм канал ОВД-Инфо, българска гражданка и жителка на Волгоградска област в Русия Росица Георгиева е задържана и осъдена за „оправдание на тероризма“. Според информацията срещу Росица Георгиева е образувано дело за „оправдание на тероризма“. Повод за тях стават нейни коментари през март и ноември 2024 година под постове за дейността на „Руския доброволчески корпус“, воюващ в рамките на украинската армия.
На 9 септември 2025 година съдът във Волгоград я е осъдил на три години затвор в колония от общ режим..
.
Според изданието присъдата все още не е влязла в сила.
Разследванията в Русия се водят от Федералната служба за сигурност (ФСБ), а тези, които са вече осъдени, както и организациите, биват включени в т.нар. „черен списък“, за които има информация, че са съпричастни към тероризъм или екстремистка дейност.
„ОВД-Инфо“, освен да събира и публикува информации за политически репресии в Русия, координира и юридическа помощ на задържаните и работи за трайни изменения в сферата на човешките права и свободи в страната. Организацията обаче не съобщава дали в момента оказва юридическа помощ на Георгиева. С подобна дейност се занимава и „Мемориал“, но оттам също не дават информация за евентуално оказана помощ на 32-годишната българка
Втора българка – Даниела Златомирова Кехайова, на 31 години, от Хасково, е в списъка на организациите и физическите лица, по отношение на които има информация, че са свързани с екстремистка дейност или тероризъм на Федералната служба по финансов мониторинг.
По информация на „По света и у нас“ има трета българка, която е задържана в Русия. Тя е на 24 години, студентка. Обвинена е за измама.
Ще следим развитието на трите казуса и действията на МВнР на РБ.
.
- Престижна награда за България от Експо ‘2025 в Осака
България спечели първа награда в категорията „Най-добър талисман“ на Световното изложение Експо ‘2025 в Осака. Отличието за „Лакто-чан“ бе присъдено по време на церемонията World Expolympics Awards – съобщи на ФБ страницата си Посолството на Р България в Япония.
Ето какво се казва още в съобщението на Посолството:
Победата на България идва на фона на сериозна конкуренция и е ярко признание за креативността и силното послание, което носи името на нашия талисман – „Лакто-чан“.
.
.
Името символизира връзката между България и Япония, съчетавайки наука, култура и приятелство. „Лакто“ е вдъхновено от Lactobacillus bulgaricus – уникалната българска бактерия, основа на световноизвестното кисело мляко. Тази бактерия е не само част от българското наследство, но и герой в световната наука, носещ здраве и дълголетие. „Чан“ е японски суфикс, използван за изразяване на привързаност и се добавя към имена на деца или симпатични герои, за да ги направи по-умилителни и приятелски.
Нейно императорско височество принцеса Такамадо посети българския павилион и се снима с талисмана „Лакто-чан“ още преди той да получи световното признание.
Българският концептуален екип, който реализира националния павилион и има основен принос за талисмана на България, се състои от арх. Мария Господинова –архитект и сертифициран проектант, член в Камарата на архитектите в Северен Рейн-Вестфалия, Германия, член в Камарата на архитектите в България; Искрен Кръстев – предприемач и експерт в изграждане на екосистеми, ментор на над 500 компании в Европа, САЩ, БИСА, председател на УС – ИНКРЕДА, член на УС на предприемачески организации) и MP-STUDIO – студио с 16-годишен опит в 3D мапинг, имерсивни преживявания и високотехнологични събития, носител на множество международни награди и отличия, създател на Фестивала на светлините LUNAR.
.
Снимки: ФБ страница на Посолството
.
- Продължава гласуването за награда „Любима българка на публиката“
.
Гласуването за награда „Любима българка на публиката“, част от конкурса „Българка на годината“, продължава до 25 септември.
.
БТА съобщи, че до 25 септември 2025 г. (четвъртък) ще продължи гласуването за наградата „Любима българка на публиката“, част от традиционния конкурс на Изпълнителната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ) – „Българка на годината – св. Злата Мъгленска“. Следва цялото съобщение на БТА.
„Тази година номинации постъпиха от общо 11 държави: САЩ, Германия, Испания, Австрия, Унгария, Латвия, Франция, Канада, Великобритания, Белгия и Италия. Представихме всички 20 дами, номинирани за тяхната впечатляваща дейност и работата им за каузата „България“. Сега всеки може да даде своя вот, като гласува онлайн за „Любима българка на публиката“, разказаха от Изпълнителната агенция за българите в чужбина.
Гласуването беше отворено на 1 септември т.г. и е достъпно на този линк: https://strawpoll.com/LVyK2L4VkZ0.
От ИАБЧ посочват още, че носителката на приза „Българка на годината 2024“ ще бъде избрана от жури и обявена по време на специална церемония, която ще се състои в София на 15 октомври 2025 г. Тогава ще бъде оповестено и името на победителката от онлайн гласуването, която ще бъде отличена като „Любима българка на публиката“.
През месец август БТА също представи номинираните за наградата „Българка на годината“ в официалния си сайт. Това са: Анна Илиева от Чикаго, САЩ; Анита Екенова от Лион, Франция; Биляна Христова от Монреал, Канада; Даниела Георгиева от Лондон, Великобритания; Емилия Иванова от Чикаго, САЩ; Живка Бубалова – Петрова от Чикаго, САЩ; Илиана Илиева – Дъбова от Реус, Испания; Илияна Бояджиева Смит от Челмсфорд, Великобритания; Искра Карагеоргиева от Дюселдорф, Германия; Искра Стоилова – Цонева от Рига, Латвия; Кина Бъговска от Чикаго, САЩ; Лиляна Зафирова от Будапеща, Унгария; Мариета Ридл от Линц, Австрия; Мариана Илчева – Димитрова от Единбург, Великобритания; Надежда Бюзе от Офенбах, Германия; Надежда Славова от Пескара, Италия; Нина Василева – Занешев от Виена, Австрия; Полина Добрикова от Антверпен, Белгия; Радка Георгиева от Малага, Испания, и Радост Дженева от Чикаго, САЩ.
За конкурса „Българка на годината“
През 2009 г. по предложение на проф. Пламен Павлов света Злата Мъгленска е избрана за небесна застъпница на българите в чужбина. Тогавашната Държавна агенция за българите в чужбина при председателството на Райна Манджукова учредява и наградата „Българка на годината“ на името на светицата, която е връчена за първи път през 2010 година.
През годините носителки на наградата са Спаска Митрова от Северна Македония, Костадинка Кунева от Гърция, Калинка Кюпер от Германия, Петя Цанева от Испания, Боянка Иванова от САЩ, Снежана Мечева от Великобритания, Сирма Зидаро от Чехия, Ирина Ботева – Владикова от Австрия, Ружка Николова от Аржентина, Ваня Велкова от Германия, Десислава Стефанова от Великобритания, Ирина Гочева от САЩ, Жана Суслина от Украйна и Радослава Недялкова от Италия.
Конкурсът стана причина Петър Стаматов – основател на Еврочикаго и един от първите покрепили идеята за наградата да напише Отворено писмо (вж. линк) до Райна Манджукова, изпълнителен директор на ИАБЧ. Стаматов е на мнение, че регламентът на конкурса на ИАБЧ се нуждае от осъвременяване, за да се предотвратят случаи на конкуренция, които отблъскват достойни кандидатки.
.
- Институт за българската диаспора и културното наследство зад граница към УниБИТ
.
Правителството разреши Библиотекарският университет да открие институт за българите в чужбина
Правителството откри Институт за българската диаспора и културното наследство зад граница към Университета по библиотекознание и информационни технологии, по искане на ректора му, проф. Ирена Петева, и след решение на Академичния съвет от 26 юни.
Според днешното решение на Министерския съвет (б.р.: решенето е от 10 септември), институтът ще прави изследвания, свързани с историята и културата на българската историческа и съвременна диаспора зад граница и ще проучва актуални въпроси на българските общности там по отношение на разширяването на действията на държавата и гражданския сектор. Предвижда се той да привлича студенти за бакалавърски и магистърски програми, специализанти и докторанти от българските общности в чужбина. Правителствената пресслужба изброява като основни негови цели „прякото сътрудничество между държавните и обществените органи и УниБИТ“ и „изследване на работещи механизми за съхраняване на идентичността сред българите в чужбина“.
.
Източник: „Дневник“
.
- Две събития в Българското училище в Сао Пауло
.
БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ В САО ПАУЛО ОТКРИВА НОВАТА УЧЕБНА 2025/2026 ГОДИНА
Откриването на нова учебна година в България традиционно носи със себе си висок заряд на тържественост, изпълнена с много емоции.
Тук, в Бразилия, верни на традициите, имаме възможността да съчетаем Светлата българска дата 22 септември – Деня на Българската независимост и Откриването на новия учебен сезон.
Събитието ще се състои на 21 септември, неделя, от 12 часа, с празничен обяд в ресторант Ibotirama 2004, R. Augusta, 1236 – Consolação, São Paulo – SP. Освен празничния обяд, в програмата са включени дегустации на български ястия, раздаване на новите учебници и помагала, получаване на свидетелствата за завършен клас, изненади.
Поканваме всички представители на българската общност в Бразилия, приятели на България и български потомци, да отбележим заедно двете събития!
.
Българско училище в Сао Пауло, Бразилия
Източник: Еscolabulgara.com.br
.
- Необходим е общ фронт срещу гоненията на християни по света, заяви митрополит Лука Запорожки
.
На конференция в Кишинев на 25 август 2025 г. митрополит Лука (Запорожки) от каноничната Украинска православна църква изнесе доклад с ново предложение в защита на Църквата, призовавайки то да бъде чуто и в другите Поместни православни църкви.
Съвременните заплахи изискват координация между традиционните вероизповедания за отстояване на техните интереси и ценности, подчерта той, говорейки за Украйна, Армения, Молдова и други страни.
Според последния World Watch List 2025 на организацията Open Doors, християните отново се превърнаха в най-преследваната религиозна общност на планетата.
„В частност, нашата Съборна православна църква преживява трудни временна. Не стига, че правата й са потъпкват отвън, но и отвътре каноните са грубо нарушавани. Така стана с наглото легализиране на разкола в Украйна, и мащабът на разрушаването на всеправославното единство непрекъснато се увеличава. Става дума не за някакъв конфликт във връзка с административни граници или привилегии, а за запазване на чистотата на нашата вяра, истинското православие, което в настоящите условия се опитват да заменят с имитация, основана на върховенството на властта на един религиозен център“, отбеляза Запорожки.
„На този фон позицията на всяка Поместна църква, всеки епископ и представители на други традиционни християнски изповедания придобива изключителна важност.
Освен това, бих искал да обърна внимание и на сериозното влошаване на ситуацията в сферата на отношенията между Църквата и държавата. Всяка година се наблюдава все по-мощен и всеобхватен натиск върху църковните институции от страна на властите. Същевременно се засягат въпроси не само от правен или социален, но и от каноничен и вероучителен характер. Всъщност говорим за незаконна намеса в най-съкровените сфери на църковния живот“, добавя митрополит Лука, цитиран от „Гласове“.
„Мога да говоря с пълна отговорност за ситуацията в Украйна. От една страна, има мащабни насилствени изземвания на църкви на Украинската православна църква, по време на които нашите архиереи, свещеници и енориаши биват бити и осакатявани, епископи и духовници биват арестувани, представители на УПЦ биват насилствено мобилизирани за фронта, а също така е приет закон, целящ за забрана на Църквата. От друга страна, почти всички медии постоянно правят изявления на езика на омразата и лъжите срещу нас, изискват да нарушаваме църковните канони, да предаваме вярата и да ни лишават от нашите светини. И не просто да ги лишат, но и да се гаврят с тях. Какво си струва само богохулното отношение към мощите на светците от Киево-Печерски, като съвсем наскоро някои от тях бяха изхвърлени на купчина в един от складове на държавния резерват, разположен на територията на Лаврата.
За съжаление, подобни случаи се наблюдават и в други страни. По-специално в балтийските страни, Армения и Молдова, за които също се подготвят сценарии, подобни на този, който сега се реализира в църковната сфера на Украйна“, казва свещеникът.
Като се има предвид това, си струва да се признае, че съответните заплахи създават необходимост за координация на усилията на традиционните вероизповедания за защита на техните интереси и ценности. Без да се отклоняваме от догматичните и канонични основи на православната вяра, бихме могли да обмислим създаването на съвместни официални страници и уебсайтове, за да се записват, документират и публикуват истинските истории на жертвите, да се показва трагедията не абстрактно, а чрез съдбите на конкретни хора. Също така, да се взаимодейства на международната арена с други религиозни организации, за да се изгради обща линия на защита както на техните изповедания, така и на християнските ценности.
Например, чрез съвместно иницииране на съответните обсъждания в рамките на дейността на Съвета на ООН по правата на човека, ОССЕ, Съвета на Европа, ЮНЕСКО и други международни платформи.
Също толкова важно е да използваме и развиваме инструментите, с които вече разполагаме. По-специално, говорим за международния алианс за правата на човека „Църква срещу ксенофобията и дискриминацията“, чиито членове са епископи на редица Поместните църкви, включително достопочтения архиепископ Белцки Маркел (Православната църква на Молдова).
.
Източник: „Труд“
.
- Капка Тодорова: Един много некоректен текст
.
Предлагаме на Вашето внимание коментар от Фейсбук стената на Капка Тодорова – журналист, кореспондент на БНР в Германия. Коментарът започва с встъпителното изречение „Един много некоректен текст“.
Войната срещу „Хамас“ в Газа се отразява пагубно не само на израелското общество, а и на всички западни общества. Тази война все ще свърши, но Западът ще трябва да се оправя с легитимирането на ислямизма, което допусна. Защото войната не е срещу палестинските цивилни, а срещу ислямистите от „Хамас“. Крайната левица в момента видя звездния си час да практикува легално дълбокия си антисемитизъм и да изравя от съветския гроб разни сталинистко-марсистки идеологеми, не без помощта на Москва. Както винаги, тя се е обявила за истинското либерално лице на съвременния свят. И всеки, който не е с тях, е фашист. Между другото сме свидетели на акробатично извъртане на фактите от всички страни. Западни псевдолиберали твърдят, че Израел е фашистка държава, и по този начин си измиват ръцете за стореното по време на Холокоста, но и преди това. Щото, да сме честни, германците индустриализират масовото унищожение, но погромите и преследванията не започват тогава и не са германски грях само.
Всъщност, класическото фашистко управление е това на „Хамас“. Ислямистки фашизъм най-чист вид – прочетете им хартата, проследете политиката им от 2007 г. до днес. Обръщането на тази перспектива обаче внушава, че евреите, видиш ли, сами са си виновни за всичко. По същия начин работи и западният колонизаторски комплекс. Може би неслучайно точно Великобитания и Франция са толкова гласовити защитници на „Хамас“ – в крайна сметка мазалото в Близкия изток е изцяло тяхна заслуга. Разбира се, напълно от същата величина е и самият арабски свят и практикуваният от тях комплекс на жертвата. Те са една трета от световното население, обаче живеят с идеята, че са жертва на всички останали и това оправдава зараждането на всякакъв тероризъм при тях.
За разлика от западните държави, обаче, в арабския свят има доста повече осъзнаване на реалността какво е „Хамас“, доста от държавите се еманципираха през последните години и отхвърлят позата на вечна жертва, поемат лидерство и с това и отговорност. Разбира се, отговорност има и Израел, който е изправен пред голямо предизвикателство с това кой да дърпа конците – демократични правителства или ултрарелигиозни фанатици. Огромният брой жертви се дължи не на последно място и на сблъсъка между религиозните идеи на хамасци и на ултраортодоксалните в правителството на Нетаняху.
А докъде стигна самообявилият се за пътя, истината и живота модерен псевдолиберализъм?
Няколко лични случки. Под пост за това, че при ултрарелигиозните мюсюлмани кучето е мръсно животно, споделих, че се дразня, когато по тая причина в Германия не пускат куче в магазин без храни в него, примерно. Има доста такива случаи и мен лично това ме дразни. Естествено, бях обявен за ислямофоб.
Мисловна закачка – ако кажа, че Гюнтер от пощата не ме пуска с куче вътре, щото мрази кучетата, а аз напиша, че това ме дразни (също факт), немецът Гюнтер ще бъде обявен за фашист, кучемраз и човекомраз, а аз и всички кучета – негова жертва. Ако обаче не ме пусне Ахмед, защото кучето е мръсно според религията му, аз ще бъда обявена за ислямофоб, човекомраз, социопат и фашист, а Ахмед и целият мюсюлмански свят – за моя жертва.
Продължаваме. Група либерални пропалестински феминистки се събрали да се възмущават, че съм нарекла „Хамас“ раково образувание. Това според тях е фашизъм. Тоест аз, в битието си на модерна жена, наричам ислямистки терористи, въвеждащи шариата, виновни за смъртта на десетки хиляди и за подтисничеството на жените в Газа, „раково образувание“, а ултралибералните феминистки и други -истки смятат, че това е фашистко изказване. Eрго, не е редно да наричаме ислямистките терористи ислямистки терористи, либералната жена от днешния Запад трябва да ги подкрепя. Забавното в тоя разговор е, че в опита си да си обяснят като как така аз имам такова мнение – обяснението на тез либерални защитнички е, че… сигурно съм грозна и кисела. Ха-ха-ха-ха. Може и да съм грозна, де да знам, ама не ми дреме, скъпи приятели, щото на 50 години в Европа мога да съм, к’вато си искам. Надявам се това не е първата стъпка към препоръка да сложим хиджаб.
Трети пример. Непрекъснато някой ми дудне за германския комплекс към евреите. Първо, то не е комплекс, а историческа отговорност, а аз не я нося така, както я носят германците, щото съм българка. Ние си имаме други исторически отговорности, на които с всички сили, за разлика от германците, се противопоставяме. Ама т’ва, мили приятели, е все едно аз да ви викам, че имате колонизаторски комплекс, щото живеете в Испания. Айде по-полека и да си знаем, че нашият Ернанд Кортес е стигал най-много до пазара в Цариград. Което, както виждате, не е само лошо – спестил ни е поне това, от което боледуват техните ултралеви днес.
За случките с пропалестинци, които ми пожелават да ме утрепе „Хамас“, няма да влизам в детайли, т’ва са болни ора. И за да спра всички опити сега да ме изкарат фобка и -истка, ще обясня каква съм. Жена. Верно грозна, ама все пак, ха-ха-ха. Всеки на тоя свят, който тръгне да ми обяснява, че аз нямам право да живея, работя, уча, раждам, не раждам, обличам, не обличам, остарявам, не остарявам, да имам или нямам мнение и какво трябва да е правилното ми мнение, абе каквото и да е да ми оспорва, за мен е от неправилната страна на историята и няма да му се дам. Тук емотиконче на сърчице.
.
- „Моята българска бродирана риза ‘2025“. Художествени текстове
X Международен конкурс „Моята българска бродирана риза ‘2025“ – категоория ХУДОЖЕСТВЕНИ ТЕКСТОВЕ
Победителите в конкурса, журиран от Маргарита Друмева и Владимир Добрев, организиран от Културна асоциация „Асен и Илия Пейкови“ с БУ „АзБуки“ в Рим и Колеферо, Италия.
.
РАЗКАЗ
.
Втора възрастова група:
Първо място:
Елена Горчева, 13 г., гр. Пловдив, за разказа „Имало едно време“
Второ място:
Теодора Тодорова, 11 г., гр. Бургас, за разказа „Вълшебната риза на баба“
Трето място:
Не се присъжда.
Трета възрастова група:
Първо място:
Александра Павлова, 18 г., гр. Свищов. За разказа „Мраморната зала“
Второ място:
Любена Антониева, 16 г., гр. Враца. За разказа „Нишките на времето“
Елинор Анатониева, 16 г., гр. Враца. За разказа „Шепот от нишки: ризата на баба“Трето място:
Петя Димитрова, 16 г., гр. Бургас. За разказа „Шевиците, които разказват“
Ерика Гигова, 17 г., гр. Свищов. За разказа „Шевицата на баба“.
.
ПОЕЗИЯ
Трета възрастова група:
Първо място:
Кристиян Конов, 18 г., гр. Стара Загора. За стихотворението „Шевица от мълчание“
Любена Антониева, 16 г., гр. Враца. За акростиха „Велика канатица“Второ място:
Денислава Георгиева, 16 г., гр. Варна. За стихотворението „Шевица“
Петя Димитрова, 16 г., гр. Бургас. За стихотворението „Везба на душата“
Елинор Анатониева, 16 г., гр. Враца. За стихотворението „Моята българска бродирана риза“Трето място:
Любена Антониева, 16 г., гр. Враца. За стихотворението „Нишката на вечността“
Ерика Гигова, 17 г., гр. Свищов. За стихотворението „Песен в бродерия“.
ЕСЕ
Трета възрастова група:
.
.
Първо място:
Деница Банкова, 18 г., гр. Свищов. За есето „Българската идентичност, извезана в шевица“
Катя Иванова, 18 г., гр. Карнобат. За есето „Моята риза – моят свят, изпълнен с надежди и мечти“Второ място:
Любена Антониева, 16 г., гр. Враца. За есето „Шевица на душата, нишка на съдбата“
Елинор Антониева, 16 г., гр. Враца. За есето „Българската идентичност, извезана в шевица“
Петя Димитрова, 16 г., гр. Бургас. За есето „Българската бродирана риза – символ на идентичност и памет“Трето място:
Ерика Гигова, 17 г., гр. Свищов. За есето „Моята българска бродирана риза – символ на гордост и красота“
Теодора Славова, 18 г., гр. Карнобат. За есето „Моята българска бродирана риза – 2025“.
ГАТАНКИ
Първа възрастова група:
.
.
Първо място:
Йоана Джунева, 7 г., гр. Варна
Второ място:
Антон Янчев, 8 г., гр. Алзира, Испания
Трето място:
Не се присъжда.
Трета възрастова група:
Първо място:
Любена Антонова, 16 г., гр. Враца
Второ място:
Елинор Антонова, 16 г., гр. Враца
.
.
„Моята българска бродирана риза“
.
