2024-03-29

1 thought on “Другата цензура

  1. ВМЕСТО ОРГОВОР – Телевизии за лично ползване

    Новинарските канали в България са обречени още в зародиш, защото се създават за всичко друго, само не за да отразяват новини
    Божидар Божков

    Миналата седмица съвсем закономерно от ефира си отиде ре:тв. Създадена с толкова обещания и помпозност, тази „новинарска“ телевизия изчезна съвсем незабелязано, защото и малкото й зрители си бяха отишли далеч преди самата тя да затвори кепенците. Преди почти две години „Сега“ предрече тъжния край на това начинание (http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2869&sectionid=24&id=0001403). За целия период на съществуването си медията така и не се наложи като канал, който зрителите да търсят, когато искат да научат подробности за някоя новина, защото обикновено тя вървеше след събитията. Единственият й силен период бе краткото време, в което сутрешният блок се водеше от Явор Дачков. От екрана на ре:тв и в момента тече един надпис, в който се изреждат какви ли не причини за закриването й: световната криза, липсата на реклами, свития пазар и разни други. Но истинската въобще не е посочена. А тя е, че собствениците на телевизиите за новини у нас никога не създават просто медии, които да информират, а непременно искат да правят нещо повече от това. В крайна сметка се ражда едно голямо нищо, което или си отива след време, като ре:тв, или крета там някъде из многото канали, ненужно на никого.

    Още при старта й ре:тв бе вречена да е нещо като телевизия на десницата. Нейни основатели бяха банкерът Светослав Божилов, свързан както със СДС, така и с ГЕРБ, покрай собствеността си в СИБанк, и журналистът Асен Григоров, бивш говорител на сините. Само по себе си този факт вече бе показателен, че тази телевизия има някаква политическа, а не просто новинарска мисия. А и създателите й обясняваха, че тя ще изповядва християндемократическите ценности и ще има „силна гражданска позиция“ (цитатът е на Асен Григоров). С една дума, тази телевизия, наместо да информира, трябваше да агитира зрителя. ББТ пък е собственост на медийния холдинг на Ирена Кръстева и Делян Пеевски. Техните медии също са специализирани в агитациите – понякога в полза на ДПС и против ГЕРБ, друг път мощно и за двете. „Европа“ е собственост на Емил Стоянов – брат на президента Петър Стоянов и настоящ евродепутат от ГЕРБ, също фактор, силно обвързващ медията. Тази

    крещяща политическа ангажираност

    е първата и основна причина тези медии да отблъскват зрителя си.

    Втората причина, поради която такава телевизия няма бъдеще в България, е, че създаването и функционирането й е скъпо занимание. Много по-скъпо, отколкото собствениците й могат да си представят. Една телевизия за новини трябва не просто да изчита това, което редакторите й са свалили от интернет и от сателитните канали и което зрителите и без друго знаят. Тя трябва да има водещи, които да са ярки лица, а не просто говорители, които дори и не могат да четат правилно. Трябва да има репортери на всяко място в страната и кореспонденти на няколко основни точки в света, готови да реагират мигновено. Ре:тв и останалите подобни канали у нас – „Европа“ и ББТ, нямат нищо от това. Те се опитват да заместят липсата на кадри в страната с някакви уговорки с кабеларки от провинцията, които евентуално да им препращат репортажи. Обикновено кабеларките им дават това, което вече са излъчили по своите канали (а и качеството му е на типично кабеларско ниво) и у зрителя остава усещането, че телевизията за новини е всъщност едно телевизионно кошче, където разни провинциални медии изхвърлят употребени сюжети.

    С новините от света положението е още по-отчайващо. Изреждат се едни видеокадри, свалени от сателита, и то обикновено в някакъв кратък международен обзор. В крайна сметка кой ще седне да гледа такава телевизия, която не влага нищо авторско в новините и не е в състояние да ги показва веднага и пряко. Да вземем само един-единствен случай – трагедията на връх Бакаджик от 28 май. Истинският новинарски канал би прекъснал веднага своята програма, ако трябва и за няколко часа, и би излъчвал директно оттам. Нищо подобно не направи нито една от изброените уж новинарски телевизии. Те нямат не само хора, но и нужната релейна техника, за да осъществят подобно предаване. Оттам следва и третият проблем – коя фирма ще плаща да я рекламират в такава медия, след като знае, че даже когато има големи събития у нас или по света, тя не привлича зрители.

    Четвъртата причина е в

    самото разбиране за новина у нас

    Каквото и да става по белия свят, българските новинарски канали едно си знаят, едно си показват. Емисиите им винаги следват някаква тяхна си доморасла логика: почват неизменно с парламента, а ако по случайност днес му е почивен ден, новината ще е за това какво ще се разисква там утре. Следва дежурната информация какво е казал премиерът, па ако ще да е казал и виц, след това е президентът, после няколко други политици за подправка, след това репортажите от кабеларките, после международната хроника от сателита и накрая водещият се разделя с усмивка. Пълна скука.

    По ирония на съдбата закриването на ре:тв миналата седмица съвпадна с раздялата между Николай Бареков и Би Ти Ви. Общото между двете събития е не само в нескритите политически симпатии на телевизията и на Бареков, а в начина, по който двете случки бяха обяснени. Ре:тв се оправда с кризата, а Бареков – първо с грипа, а после с някакво дълго обмисляно решение и предложения за по-престижна работа в медиите на Ирена Кръстева и сина й. Та това е то проблемът и на новинарските ни медии – никога от тях не можеш да разбереш какво точно се е случило и се налага да търсиш други източници.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *