2024-12-03

1 thought on “Земята на цъфналите гербери

  1. Проф. Петко Ст. Петков пред Кореспондент: Който не си познава народа, не трябва и да помисля за политика

    Моето усещане е, че сме в центрофуга на промяна, която е неизбежна и необратима. Най-хубавото е, че това става мирно и чрез избори.

    Представяте ли си, ако беше се случило нещо по-радикално?! Нито една революция не е управлявана и доведена до край от тези, които са я започнали. Винаги се намира някой, който я използва. Още повече, че ние не сме сами на Балканите и на света. Зад нас има по-големи сили, които не само наблюдават, но и насочват някои движения и може би пак ще го направят.
    Това, че промените стават чрез избори, е добър знак и доказва мъдростта на българския народ.

    Някои натовариха избора на 4 април едва ли не с цивилизационни и съдбовни катаклизми. Това не е така.

    Просто това е поредната стъпка към една бавна, даже мъчителна промяна, която изглежда ще продължи дълго време.
    Истински цивилизационен обрат в историята ни е имало например през IХ век, когато тогавашното държавно ръководство в лицето на княз Борис I въвежда покръстването, посреща учениците на светите братя Кирил и Методий и им създава най-добри условия за работа. Ето това е огромно дело и решителен цивилизационен избор. Той обрича българите да са завинаги в семейството на православната християнска цивилизация и им дава възможност те да изградят културната основа на голяма част от тази цивилизация чрез създаването на азбуката и книжнината, залегнали в основата й.
    През 1875-1876 година също е направен такъв цивилизационен избор, тогава от група радикални български революционери. Той затваря един от пътищата към Освобождението, т. е. към създаване на българска държава, следван дотогава – еволюционния. И насочва почти цялата национална енергия по рискования път чрез вдигане на отбранително кръвопролитно българско въстание да бъдат заставени великите сили и най-вече Русия да се намесят и някак да решат българския въпрос. Този път води към война, а крайният резултат от нея е известен на всички – създава се българска държава, но се разпокъсва националната общност. Скоро очаквам да излезе моята книга „Пътищата към Освобождението”, където съм развил тази теза подробно. Това, което решава комитетът, начело с Хр. Ботев, и после Гюргевският комитет през 1875 г. не е неизбежна необходимост, това е политическо решение на неголяма група млади хора с много слабо представителство на вътрешните комитети. Но политическата цел на Априлското въстание беше постигната. Великите сили бяха принудени да се намесят, а една от тях придоби огромно влияние в България след войната от 1877-1878 г. Затова определям радикалните български решения от 1875-1876 г. като цивилизационен избор, защото той пренасочи дотогавашното предимно еволюционно, бавно, но прогресивно развитие на българите в друго русло. От този избор пътят на България и българите, разделени в няколко държави с различен статут, беше предопределен за много десетилетия напред.
    Изборът от 1912 година също обикновено не се поставя под съмнение в нашата историография, а той също е цивилизационен. Войната изглеждаше тогава като почти неизбежен изход и беше желан от българската страна, но не и единственият възможен. От решението за първата Балканска война и особено от начина на подготовката й и сключените тайни договори произтече втората, от краха на надеждите в нея – участието ни в Първата световна. Все едни и същи цели преследваха българите и в трите войни – благородни, национално оправдани – да спасим братята си в Македония и Тракия, да ги освободим и включим и тези български земи в националната българска държава. Но не е вярно, ако се твърди, че през 1912 г. единственият път към така желаното национално обединение, наложен едва ли не от обективните обстоятелства, е бил войната. Знам, че на мнозина няма да се хареса тази моя мисъл, но е крайно време и това да погледнем критично. И да видим възможните обяснения. Решението за война е взето от тогавашното българско държавно ръководство и историческа отговорност за това, както и за слабостите и грешките в подготовката и организацията на войната, за сключените неизгодни международни споразумения и пропилените възможности носи пак то. Разбира се, че трябва да се отчитат външните фактори, но не тяхно е най-важното решение. Та България след 1909 г. е независима държава, сама решава с кого и как да се коалира, сама променя Конституцията си през 1911 г. така, че само царят и правителството да могат да сключват международни договори, дори без знанието и одобрението на Народното събрание.
    Ето такива големи цивилизационни промени не се случиха на 4 април 2021 г. Тук има по-скоро начало на промени, на някакви сериозни, ще видим скоро какви, политически размествания. Да не забравяме, че днешната ситуация не е резултат от последните избори, нито от по-предните, тя в значителна степен е формирана от случилото се на 10 ноември 1989 и в годините след това. Тази паметна дата не може да се сравнява с който и да е друг истински повратен момент, защото беше просто едно вътрешно прегрупиране в управляващата партия и тогавашния елит, представено ни като „начало на демокрацията“. И аз тогава повярвах, че започва нещо голямо и ново, но както много други не след дълго разбрах, че всъщност става дума за подмяна, за огромна измама и манипулация, за дирижиран и контролиран преход, чиито половинчати резултати мислещите хора вече разбират и съобразяват.

    Линк: http://korespondentbg.com/bg/prof-petko-st-petkov-koyto-ne-si-poznava-naroda-ne-tryabva-i-da-pomislya-za-politika/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *