Home » Авторски страници, политика

ЯВЕН ВОТ – мярка за справедлив и прозрачен изборен процес

2021.01.11 Няма коментари
Spread the love

.

До Президентството на Р. България

МНЕНИЕ

от Петранка Стаматова – български гражданин в чужбина

 

Относно: Провеждане на парламентарни избори през 2021 г. и предприемането на необходимите мерки за справедлив и прозрачен изборен процес, който да гарантира правото на глас и здравето на българските граждани.

 

Уважаеми г-н Румен Радев,
Уважаеми г-жо Илияна Йотова,

Вашите правомощия Ви задължават да бъдете защитници и медиатори на справедливите искания на суверена – българските граждани. Ето защо премам с благодарност поканата да участвам в иницианираните от Вас обсъждания за предстоящите избори. Надявам се, че потърсеното мнение е следствие на досегашната ми работа по откриване на изборни секции в Чикаго, в организицията на изборния процес зад граница, за безпристрастното и обективно информиране за изборите сред българската диаспора през сайта EuroChicago.com, което допринася за прозрачността и законосъобразността на изборния процес.

Първо искам да ви пожелая здрава, успешна и мирна 2021 година!

А по-нататък бих искала да обърна внимание на един голям проблем в подготовката на изборния процес: Как ще се проведат изборите в чужбина, без достатъчно изходна информация?

Надявам се настоящите консултации да помогнат и в тази посока. За да се постигне максимално политическо представителство на българските граждани в бъдещия парламент и той да има такава легитимност, която да позволи устойчиво законотворчество и управление на страната.

Ще започна с това, че никой не знае с точност колко са българските граждани в чужбина и как са разпределени по държави. Последното запитване, което нашият сайт направи към Външно министерство, бе от началото на 2019 година (линк).

Отговорите, които получихме, бяха препубликувани в почти всички български медии и предизвикаха разгорещени спорове. За много специалисти и обикновени хора отговорите на МВнР, че над 2 млн. и 417 хиляди български граждани живеят в чужбина, се сториха неточни, непълни, неактуални.

А това несъмнено ще попречи на логистиката и предварителното планиране на изборите зад граница. Ето защо се обърнахме и към Националния статистически институт с предложение – в предстоящото голямо преброяване на българските граждани (2020-2021 г.) да се допише само един ред с примерно питане: «Колко месеца живеете извън България и в коя държава зад граница пребивавате най-дълго?».

За питането съобщи и БНР – ето цитат от интервю на съпруга ми Петър Стаматов за националното радио: «Във връзка с предстоящото през 2020 г. национално преброяване на гражданите в Република България, изпратихме предложение до Националния статистически институт да се включи и преброяване на българите в чужбина. Отговориха ни, че идеята е интересна и важна, но, поради използването на общи стандарти за целия Европейски съюз, не може да се извърши едновременно и преброяване на диаспората. Такова преброяване може да се реализира допълнително, но е необходим отделен бюджет.»

Ето защо използвам случая и се обръщам към Вас с молба за съдействие да преброим, ако не всички, то поне активните граждани зад граница. Вярвам, че българските медии зад граница ще се включат в подобно начинание.

Сега, към незнанието, колко български граждани с право на глас има в отделните държави, се добавя и неизвестността – каква ще бъде карантинната обстановка след няколко месеца, която в момента е различна не само по държави, но и във всеки отделен щат на САЩ, а понякога и във всеки отделен град. Здравният протокол за провеждането на изборите все още го няма за България, но той вероятно ще бъде различен и в различните държави.

Следващ проблем за провеждане на избори по време на пандемия е, че на места, както е и в Чикаго, броят на служителите в консулствата е силно ограничен. Така например, в нашият град от 6-7 служители преди години, в момента на пълен щат са само двама. Припомням, че генералното консулство в Чикаго обслужва 14 щата, с обща територия, по-голяма от половин Европа. А, поради пандемията, българските граждани почти не пътуват до България и се обръщат много по-често за пълномощни, нотариални заверки или за смяна на документи, което по-рано са правили при отпуските си в Родината.

В момента в САЩ положението е критично. Страната е на първо място в света в трагичната класация, с над 22 млн. заразени и 370 хил. починали. Около Коледните празници научихме, че много тукашни фирми не са приветствали пътуванията на служителите си, и някои от тях са се отказали да се виждат даже със семействата си. Това предполага, че част от хората биха се побояли да се явят в изборните секции, а още по-трудно ще бъде да се намерят доброволци – за комисии, за наблюдатели и т.н.

Медицински специалисти изразяват надежди “платото” да бъде достигнато до февруари, а през м. март да се наблюдава голямо спадане на новите случаи. Разбира се това са само предположения и, независимо от тях, вероятно психологически хората няма да бъдат готови да пътуват или да стоят на евентуални опашки за гласуване, каквито е имало на предишни избори.

Всичко това ще повиши разходите за командированите за изборите от България – за самолетни билети, за хотели, за дневни. В този кризисен момент, кой си задава въпроса дали подобни разходи са оправдани? И появявал ли се е в последно време задълбочен анализ за проблемите и за броя на гласувалите български граждани зад граница?

Преди години, заради лично мое настояване и застъпничество, са били откривани нови секции за гласуване в Чикаго. Но е необходимо да се разбере, че дори и да открием тук 10 секции, какво да правят хората, които ще трябват да пътуват часове от съседен щат? Секции не могат да се откриват до безкрайност и е налице, както финансова, така и физическата невъзможност за упражняване на конституционно заложеното ни право на глас.

Според данните от досегашните избори, гласуват около 10% или дори по-малко от българските граждани в чужбина. Като резултат имаме, че ресурсът, който се хвърля да се откриват 300-400 секции, до голяма степен обхваща много малка част от българските граждани. Реално тези пари, хвърлени за секции, са само смокинов лист, който прикрива нежеланието на законотворците проблемът с гласуването да се реши генерално. А и командировките и парите за изборната администрация в чужбина не са за подценяване.

Правото на избор на българските граждани в чужбина, независимо от повишените разходи, не е гарантирано. Това бе причината на страниците на нашия сайт неколкократно да предлагаме елекронно дистационно гласуване. Нещо повече, първи ние организирахме петиция, с предложение за гласуване по пощата на български избори, в държaвите, в които това е разрешено. Петицията достигна до парламентарно представените партии и президентствотo, подкрепена само за няколко дни от над 600 подписа (линк).

При личното й внасяне в НС, отговорите на партиите бяха, че подобно упражнение изисква много логистика и време. Независимо че тогава до изборите оставаха повече месеци, отколкото сега, ни бе отговорено, че не е възможно в тези срокове да се осъществи подобно гласуване. Представители на МВнР също изразиха скептицизъм относно такъв вот.

Към днешна дата, след като бяхме свидетели на споровете около резултатите от гласуването по пощата в САЩ, след разговорите ни с хора, участвали в елекронното гласуване в Русия, и знаейки за историческия опит на държавите, които са забранили споменатите две форми на гласуване, резонно стигнахме до коренно противоположен извод.

Спасението не е нито в пощите, нито в дистанционно гласуване, защото те не могат да гарантират тайната на вота на 100 процента. И това не е мнение само на проф. М. Константинов от «Информационно облужване».

Смятам, че избирателните секции и пощите няма да решат проблемите, свързани с активността и гласуването на гражданите. И други българи от САЩ, на същото мнение, се обърнаха към институциите с призив за разумни изборни правила.

Тайното гласуване – електронно или по пощата – не премахва напълно различията в гласуването в България и зад граница, и съответно нарушава Българската Конституция, и по-точно чл. 26. (1) – за правната равнопоставеност на всички български граждани. При такова гласуване няма как да бъде отчетен преференциалният вот и разпределението на подадените гласове по избирателни райони. Зад граница не можем да гласуваме за независими кандидати, което ги поставя  и тях и нас в неравностойно, ощетено положение.

Големият проблем на българските избори, не само според мен, е в пасивността на българския избирател и недоверието му в изборния процес. Като доказателство Ви привеждам резултатите от анкетата, направена на нашия сайт в последните 48 часа, в която имаше над 260 гласувания.

Въпросите и отговорите са показани на следващите картинки.




Изводите са недвусмислени и се доказват от проведените до днес консултации в Президенството. От видеата на Вашата Фейсбук страница се вижда ясно, че опасението на мнозинството изказали се е, че изборите ще бъдат манипулирани.

Обръщам се към Вашата институция, да поискате да бъде направено подобно на нашето изследване сред избирателите – дали те считат изборите за нечестни и предопределени.

Единственото разрешение виждам в повишаването на доверието и отговорността на избирателите и на избраните. Едва след това може да се постигне повишаване на активността и реално изменение на ситуацията в България.

Ако изборът е предизвестен, не може да очакваме да влязат нови, млади и честни хора в политиката. Тя става място на хора, търсещи само лична и финансова изгода.

При днешното състояние на Изборния кодекс, призивите към избирателите: “Елате да гласувате“, предизвиквате съмнение, че са платени от някоя партия или са плод на личен интерес.

След толкова години и спорове около изборните правила, до днес никой не е представил решение и/или инструмент, който да премахне всички гореизброени недостатъци.

От екипа на нашия сайт предлагаме инициатива и петиция за лесно приложим, евтин, безопасен за здравето при пандемия, най-главното, честен способ за гласуване. Предлагаме го на българите в чужбина, но той е приложим и за съгражданите ни в България.

Нашата петицията може да намерите на адрес: https://www.peticiq.com/openvot

Т.е. идеята вече е пусната, но все още не е широко разпространена. Ще бъде анонсирана в медиите едва след днешното й представяне пред Вас. До дни ще се обърнем и към партиите.

Уважаеми г-н Радев и г-жо Йотова,

Обръщам се към Вас и Ви моля да ни помогнете да повдигнем дебат по темата. Убедена съм, че имаме доводи да го спечелим, колкото и, на първи поглед, идеята да е изненадваща.

Тя е за отмяна на тайната на вота на всички български граждани, които сами пожелаят това.

При днешната ситуация на развитието на технологиите тайната за кого гласуваме е под голям въпрос. Защо трябва хората да се крият, ако те самите не желаят това?

Защо трябва да бъдат спирани да могат да проверят как е отчетен гласът им при преброяването? В чужбина, далеч от избирателните секции избирателят изправя законодателят пред въпроса: кое е по-важно – 1. да нарушат Конституцията и да оставят положението непроменено, или 2. да нарушат Конституциятаи и да отчетат явния вот? 

Тайната на волята на избирателя се нарушава и от сегашното законодателство – чрез разпореждането преди избори партиите да представят списък, съдържащ имената, единния граждански номер и саморъчен подпис на не по-малко от 2500 избиратели, подкрепящи регистрацията, положен пред упълномощени от партията лица (вж. чл. 133., ал.3, т.5 и чл. 140, ал. 3, т.6 от българския Изборен кодекс).

А, aко някой възрази, че тайният вот е записан и в Конституцията, то ще припомним, че с обикновен закон за изменение и допълнение на Конституцията преди 5 години (параграф шести от закона) бе отменен член 131 от основния закон, който регламентираше тайното гласуване на съдиите от ВСС. Щом веднъж това е направено за висшите съдии, няма законова пречка да бъде повторено, при това единствено за тези от българските граждани, които сами го желаят.

Предложението ни за въвеждане освен на таен, но и на явен вот, е лесно приложимо (онлайн то ще е по-просто от банкова транзакция) и може експертно да бъде обосновано, за да се докаже и икономическата му полза. С въвеждането му могат да бъдат спестени много усилия и средства.

Ако ме попитате откъде ни е дошла идеята за този явен вот и има ли го някъде, ще припомня – през цялата история на човечеството гласуването винаги е било открито, с изключение на последните 100-150 години. Още гласуването в древна Атина – люлката на демокрацията – е било явно, а тайно е било само остракирането. Коренът на “гласуване” идва от “глас”.

Ще посоча и пример от последните месеци, при това в две държави – Белорусия и Русия. И в двете явният вот бе забранен на последните избори. Не е трудно да се досетим защо, след като само за 3-4 дни на онлайн платформата в Минск бяха се записали над половин милион желаещи. И, ако режимът на Лукашенко не беше подгонил инициаторите на явното гласуване, то резултатите от изборите щяха да са различни (линк).

Много хора възразяват, че явният вот е в полза на олигархията, но не могат да дадат обяснение на въпроса – защо Путин и Лукашенко, при целия си административен и репресивен ресурс, се боят да го допуснат дори частично?

Към казаното дотук искам да добавя още няколко идеи.

Много се разчита на видеонаблюдението като решение за повишаване на сигурността на изборния процес. При поискване мога да Ви изпратя линкове за случаи, които са видеофилмирани в Русия, в Белорус, дори и в САЩ. На записите се виждат явни нарушения на изборния процес. Но, в края на краищата, те са останали без почти никакви последствия за извършилите ги, даже когато са безспорно доказани.

Обръщам се към Вас – моля да поискате информация за последните 10 години, колко от разкритите нарушения по време на избори са стигнали до съд, какъв е броят на осъдените и какъв е размерът на наказания? Моето предположение е, че именно поради «тайната на вота» много от хванатите се измъкват само с глоби за нарушения, за които според Закона могат да бъдат наказани с години затвор.

Такъв случай имаме и ние в Чикаго. Едно лице, добре познато с връзките си с управляваща партия, снимало се многократно с лидерите й и агитиращо за нея, бе гласувало неколкократно в различните изборни секции в града ни.

Именно тайната на вота позволи уловеният закононарушител да се размине само с глоба, тъй като обвинението няма как да докаже за коя партия и как е гласувал.

Явният вот несъмнено ще повиши отговорността на гласуващите. Обръщам към Вас –  моля да предложите още по-големи наказания за закононарушителите. Може да повдигнете темата дори на референдум – заедно с други наболели въпроси, които вълнуват българските граждани.

Нашият интернет портал е работил в различни разяснителни кампании по избори през последните 15 години, без за това да сме получили нито една стотитинка, нито от ЦИК, нито от партии. И това е така, независимо, че са правени постъпки за възнаграждения на екипа ни.

В същото време в България са регистрирани стотици партии, десетки от които участват в изборите, а голяма част от тях дори не могат да съберат толкова гласове, колкото са необходими за основаването и регистрацията им. Сред тях има и такива със сходни имена с по-известни партии, и при провежданите избори те разчитат единствено на неосведомеността на избирателя и на държаваната помощ за медийни пакети. Част от тях, въпреки че не са събрали изисквания от закона 1%, не връщат парите в хазната. Съществуват вратички в законите, които им позволяват да изконсумират тези срества без последствия. А в същото време тези средства могат да отидат за информационна кампания в чужбина, тъй като хората тук не знаят за новите и по-малките партии. Може ли Президенството да направи справка, колко държавни средства за медийни пакети не са върнати в хазната и да поиска тя да бъде възстановена с лихвите?

Ще си позволя да завърша с думите на госпожа Йотова от миналата седмица:  “Лидерството не е да търсиш постоянно баланс между търсене и предлагане, а да вземаш и непопулярни решения.”

Решението за въвеждане и на явно гласуване е такова.
Убедена съм, че такъв вот на българите в чужбина ще повиши доверието на хората в изборния процес и след години ще преминем към него изцяло.

Защото, както казва наш известен политик от близкото минало:

“Хората трябва да отвоюват правото да защитават правата си – защото правото на глас е и отговорност. Ако не можеш да защитиш позицията си, то за какво гласуваш? Дори самата мисъл, че някой може да те преследва за изразена воля – поставая край на приказките за демокрацията.”

С уважение,

Петранка Стаматова

 

Email: [email protected]

 

Вж също писмо-питане до Президентството (ТУК).

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.