Home » Archive

Articles Archive for 20 януари 2021

Авторски страници, българи зад граница, политика »

[20 ян. 2021 | 18 Comments | ]

Пишат Ви група български граждани с избирателни права, които се намират в различни точки по-света и желаят да гласуват в предстоящите на 4 април 2021 г. парламентарни избори. Ето защо с интерес следяхме срещите на Президентството с организации, партии и движения, на които много от…

Авторски страници, българи зад граница »

[20 ян. 2021 | No Comment | ]

Директорията на българската общност в САЩ вече работи! Можете да регистрирате Вашата организация или частен бизнес, за да бъде лесно откриваем от нашите сънародници в САЩ. Платформата е БЕЗПЛАТНА за всички български неправителствени организации, училища, културни центрове, ансамбли, спортни отбори и др.

Авторски страници, българи зад граница, политика »

[20 ян. 2021 | No Comment | ]

От чисто човешка гледна точка, това отрезвяване от просръбски, проюгославски, проантични и какви ли не още зазубрени заблуди, е изключително тежка и мъчителна вътрешна драма. Двайсет години от краткия човешки живот си посветил да учиш, приемал си и усвоявал учебните програми на доверие, с уверението, че опознаваш истината, че ще станеш уважаван учен, ще се реализираш в обществото – и един ден някой ти казва, че целият този труд е напразен, че всичко, което си научил и в което вярваш, което си говорил или може би писал, е една плиткоумна лъжа.

Авторски страници, политика »

[20 ян. 2021 | One Comment | ]

Тръмп заяви, че потвърждава “свещената идея, че в Америка властите са отговорни пред хората”, че техният ангажимент е да работат за гражданите на страната, а не за интересите на корпорациите и на глобалните елити. Че негов главен приоритет като президент е бил да защити американските работници и американските семейства; че е водил много битки, свързани с трудни казуси.
“Направихме това, за което дойдохме на власт, а и много повече” – каза 45-ият президент.

Авторски страници, литература »

[20 ян. 2021 | No Comment | ]

Тъй, както ми е в скута детето, а аз съм на гредата, на три ме­т­ра над пода, вадя запал­ката и почвам да прегарям въжето. То кап­ро­нено, колкото ци­гара дебело. Изгарят ми пръстите, ама въ­жето едва-едва се про­късва. А Ваньо рита и хъри, в скута ми е. Из­пускам го, минава ми мисъл, бяга от него животът.