Home » Е-Списание

Св. влмч. Димитър Солунски – Димитровден

2019.10.26 Няма коментари

Свети Димитър е един от любимите светци на българите. На празника, който се чества на 26 октомври, имен ден имат всички, носещи неговото име: Димитър, Димитрина, Драган, Димо, Митко, Митре, Митьо, Димo, Димчо, Димка, Димaнa и други.

На именниците днес – честито!

Св. велкикомъченик Димитрий Солунски Мироточиви бил родом от Солун, баща му, управител на града, имал в дома си стая с икона и кандило. След смъртта на родителите си Димитрий заел висок военен пост, получил заповед да преследва християните. Но той, обратно, ги покровителствал.

Император Максимилиан, на връщане от поход на Изток, спрял в Солун, поискал Димитрий да се откаже от вярата в Христа. Увещанията били напразни, хвърлили го в тъмница. Устроили тържество в цирка. Лий, прочут борец, приканил осъдените християни на борба и ги хвърлял там в падина върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитрий, Нестор, изпросил разрешение от господаря си да иде на борба – отишъл и захвърлил Лий в пропастта. Затова по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитрий – прободен с копие в 306 година.

Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията били прекратени, над лобното място и гроба на св. Димитър в Солун бил построен малък храм. В него ставали много чудеса. По-късно храмът бил разширен и тогава намерили нетленните останки на мъченика. От тях потекло благовонно миро и затова Църквата го нарекла Свети Димитър Мироточиви. Известен е още и като Чудотворец. Заради чудотворната сила на мощите му, Св. Димитър бил почитан като покровител на гр. Солун. За мироточивите му мощи се говори в паметници от Х век.

Мощите на св. Димитър в едноименния храм в Солун. Снимка: Wikipedia.org

Днес мощите на Св. Димитър Солунски Чудотворец се съхраняват във великолепната базилика, издигната на мястото на малкия храм. В деня на неговата памет в базиликата “Свети Димитър” в Солун се стичат поклонници от цял свят.

Почитта към великомъченик Димитрий Солунски се разпространила широко на Балканите. Особено почитан е в Света Гора (Атон). В манастира Ватопед, Панталеймоновския и Ксенофския манастири се пазят частици от неговите мощи.

Най-често Свети Димитър е изобразен на кон, убиващ Лий – символ на неверника антихрист. Предание разказва как заедно с брат си запалил Света гора и светогорските манастири, за това ги хвърлили три години на морското дъно, а лелите им Св. Петка и Св. Неделя молили Господ и Св. Богородица да го пуснат.

Друго българско народно предание представя Свети Димитър като брат близнак на Свети Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе и тръгнал към Георгиевата страна на света, заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си раздели годината по братски – за свети Георги лятото, а за свети Димитър – зимата.

В народните представи, дойде ли Св. Димитър на коня си, от брадата му започва да пада сняг, т.е. идват зимата и студът. В съботата преди Димитровден се прави Димитровска задушница – на която се раздава жито и питки за помен.

От Димитровден до Гергьовден и от Гергьовден до Димитровден, така групирали българите сезоните. Границата между годишните сезони имали селскостопански характер.

Времето от Димитровден до Никулден народът нарича „Сиромашко лято”.

Около Димитровден завършвали и строежите на нови къщи. По традиция, стопаните дарявали зидарите, а баш-майсторът казвал дюлгерски благослов за здраве и берекет в новия дом. Обичаят изисквал стопаните на новата къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за освещаването на дома. Поради тази причина на този ден празнуват и строителите.

На деня на светията, стопаните се разплащат и разпускат наетите от Гергьовден работници, овчари и ратаи, на места този празник се нарича Разпуст, а на най-грижовните ратаи, стопаните дарявали кат нови дрехи, овен или агънце.

Димитровден е изпълнен с много гадания за предстоящата зима и година: ако месечината е пълна – пълен ще бъде и кошерът с мед и ще се роят пчелите. Вечерта срещу празника овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея, се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.

Характерно е и обредното гадаене по първия гост стъпил в дома (полазник), добър и заможен ли е гостът, такава ще е и годината.

По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именника, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави именниците цяла година.

На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле – с петел, ако именникът е мъж, и с кокошка, ако е жена. Сервират се и зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква.

Трапеза на Димитровден. Снимка: Zajenata.bg

Житието на Св. Димитър е преплетено с това на Св. Нестор, който се почита на следващия ден – същият, който българите наричали Мишкинден или Мишинден, Мишкин празник, „Мишляци”, „Пуганци” („поганец” означава „езичник” и е табуирано название на мишката – линк).

Името на Св. Димитър е свързано и с историята на българския народ. През  1185 г., по време на двувековното византийско робство, братята-боляри Асен и Петър обявили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на построената от тях църква, наречена на Св. Димитър. Закриляни от него, въстаниците довели  борбата за независимост и възстановяване на българската държавност до успешен край: през пролетта на 1187 г., след неуспешна обсада на гр. Ловеч, византийският император подписал мирен договор, който признал властта на Асен и Петър над Северна България. Така започнала историята на Второто българско царство.

Храм “Св. Димитър” се намира в Старинния Пловдив. Основите му са положени преди 800 години, по времето на цар Иван Асен II. В сегашният си църквата е осветена на 18 януари 1838 г. От 1922 до 1964 г. храмът е бил отдаден на Руската православна църква, след което е бил затворен – отварян само на храмовия му празник. Църквата е трикорабна базилика с притвор и постройки в двора, което дава основание да се смята, че църквата е била част от манастирски комплекс. В двора на храма има параклис, посветен на свв. мъченици Кирик и Юлита, клисарница, дом за свещеника и аязмо.

Мраморният иконостас в храм “Св. Димитър” в Пловдив. Снимка: Рravoslavieto.com

Уникален по своята изработка е мраморният иконостас на храма, инкрустиран с каменна резба. Амвонът и владишкият трон са също изработени камък. Храмовата икона е със сребърен обков около лицето на Св. Димитър.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.