Home » Авторски страници, българи зад граница

Отказани удостоверения за БГ произход. Случаят Елизабета Спировска-Милошевска

2019.09.30 4 коментара

След публикациите за откази за БГ гражданство, в резултат на отрицателни становища на Съвета по гражданството към Министерство на правосъдието, на македонските граждани Горан Дърваров, Сашко Атанасов и Предраг Колев (вж. тук, тук и тук), към нашето издание се обърнаха и други македонски граждани, както и сръбски гражданин, потомък на етнически българи от Македония. Техният проблем е, че са получили откази от Държавната агенция за българите в чужбина за издаване на удостоверения за български произход.

Тази публикация е за случая с ЕЛИЗАБЕТА СПИРОВСКА-МИЛОШЕВСКА от РС Македония. (За случаите с македонския гражданин Георги Зазов и сръбския гражданин Драган Булатович – вж. тук и тук.)

На 20 септември т.г., във връзка с отказа на ДАБЧ да й издаде удостоверение за български произход, както и отказа да издаде такова удостоверение на нейната дъщеря – Стояна Меган Милошевска, Елизабета Спировска-Милошевска се е обърнала към Комисията по политиките за българите в чужбина при Народното събрание. Г-жа Спировска-Милошевска изпрати и до Еврочикаго своето писмо до парламентарната комисия. В писмото, към което са прикачени и документи (копия от паспортите на Елизабета и на дъщеря й Стояна, входящи номера на заявленията в ДАБЧ, извлечения от Матични книги за Елизабета, за дъщеря й Стояна и др.), се казва:

Снимка от македонския паспорт на Елизабета Спировска-Милошевска

“На 25.10.2018 г. аз и дъщеря ми Стояна Меган Милошевска подадохме документи в ДАБЧ за придобиване на Удостоверение за български произход. Към преписката, освен Извлечение от Актовете за раждане в оригинал, преведени и легализирани, приложихме и Извлечение от Актовете за раждане на майка ми Цветанка Кочо Спироска-Матеска, както и нейно Свидетелство № 63 за завършен курс в занаятчийско училище, издадено от Практичсеко Девическо Занаятчийско училище „Мария Луиза“ в град Битоля, където е посочено, че е от българска народност.
С огромно разочарование, след една година чакане, в сайта на ДАБЧ прочетох, че сме получили отказ от издаване на Удостоверение за български произход. Въпросният документ отказвам да получа, докато случаят не бъде разгледан от Ваша страна и не получи компетентно разяснение, тъй като имам съмнение, че причината за отказа се дължи на факта, че в Свидетелството майка е записана с името Цветанка Кочева Матева, докато в издадения от властите в Македония Акт за раждане е вписана с името Цветанка Кочо Матеска. Но и за лаиците от двете страни на границата е повече от ясно, че това била редовна практика на комунистическата власт в следвоенна Югославия, и няма нищо странно и нередно в промяната на фамилното име от “-ев”, “-ов”, в “ски”.
Искрено се надявам на справедливо решение от Ваша страна и евентуално прераглеждане на отказа от страна на ДАБЧ и предоставяне на Удостоверение за български произход, както на мен, така и за дъщеря ми.”

Снимка от македонския паспорт на Стояна Меган Милошевска

ДОКУМЕНТИ, изпратени до нашето издание от ЕЛИЗАБЕТА СПИРОВСКА МИЛОШЕВСКА, свързани с нейния и на дъщеря й СТОЯНА МЕГАН МИЛОШЕВСКА случаи:

1. Извод от Матичната книга на родените в Община Битоля, Р. Македония, за Елизабета Спировска-Милошевска, издаден през 2016 г. От документа се вижда, че Елизабета е родена през 1963 г. в Битоля, с родители Стоян Спировски и Цветанка Спировска (родена Матевска).

2. Входящ номер в ДАБЧ на заявлението на Елизабета Спировска-Милошевска за издаване на удостоверение за български произход. Входящият номер е от 25.10.2018 г.

3. Извод от Матичната книга на Община Кичево, Р. Македония, за Цветанка Спироска Матеска, издадено през 2018 г. От документа се вижда, че Цветанка е родена през 1925 г. в Големо Царско, Община Кичево, с родители Кочо Ристески и Совиянка Ристеска, и е починала през 2015 г. в Охрид. (За Големо Царско пише, че е било в Р. Македония, но когато Цветанка се е родила, не е имало Р. Македония, а Вардарска бановина на Кралство Югославия.)

4. Свидетелство за завършен курс, издадено на Цветанка Кочева Матева през 1942 г. В свидетелството е посочено, че Цветанка е българка по народност и има българско поданство. По това време Вардарска Македония е под българска администрация и затова имената на Цветанка са записани според българската именна традиция – “Кочева Матева”. Второто име на Цветанка – “Кочева” е различно с това от посоченото в Извода от Матичната книга на родените в Община Кичево – “Спироска”. Датата на раждане в единия и в другия документ също са различни.

Елизабета Спировска-Милошевска обяснява така тези разлики:

“Датата на раждане (б.р.: на Цветанка) е различна в двата документа, защото в документите на българската администрация е записана с една дата, а в администрацията на бившите югославски власти – с друга. Това не е нищо необичайно. Такава е била практиката тогава. И това много добре се знае от експертите в ДАБЧ.
Относно името – Спироска е защото баща й Кочо приема за нейно фамилно име след войната името на баща му Спиро. Така се е правило тогава, обичайна практика e било внукът да приема са свое фамилно име личното име на дядо си. Дядото на майка ми е Спиро, а фамилията му е Матев. Така майка ми в македонските документи след войната става Цветанка Кочо Спироска-Матеска. А в българския документ е Кочева, защото баща й се казва Кочо. И тогавашната българската администрация в Битоля естествено я вписва с името Цветанка Кочева.
Баща й Кочо, както е видно от Акта за раждане на Цветанка, например, има за свое фамилно име Ристески. Това е защото неговият дядо се е казвал Ристо. И той впоследствие приема името на дядо си за свое фамилно име. Не той лично, а просто практиката е била такава. Той едва ли, когато е бил дете, е имал представа какво фамилно име има.
Всичките тези неща са се правили и в България в годините преди и след войните. Нищо съмнително няма в това.”

5. Извод от Матичната книга на Община Охрид, издадено през май 2018 г. на дъщерята на Елизабета – Стояна Меган Милошевска. От документа се вижда, че Стояна е родена през 2000 г. в Австралия, с родители Дичо Милошевски и Елизабета Спировска-Милошевска, и е заведена в Матичната книга на Община Охрид през 2007 г. Посочен е и адресът, на който живеят в Охрид.

6. Входящ номер в ДАБЧ на заявлението на Стояна Меган Милошевска, за издаване на удостоверение за български произход. Входящият номер е от 25.10.2018 г.

Случаят с Елизабета Спировска-Милошевска е още един пример за това, че доказването на български произход най-вече по критерия “възходящ българин”, респективно добиването на българско гражданство, за граждани на РС Македония (пък и не само за тях), не е адекватно на реалните исторически и политически обстоятелства. Че е необходима друга политическа и законодателна философия в това отношение.

Елизабета, впрочем, изглежда е от тези, които не само владеят български език, но могат и да пишат на съвременен книжовен български. Но тя, както и нейната дъщеря Стояна, не са получили удостоверения за български произход от ДАБЧ. А и да го бяха получили, вероятно Съветът по гражданството към Министерство на правосъдието щеше да се произнесе отрицателно по техните преписки, заради някои различия в бащиното име и в датата на раждане на Цветанка – поданик на Царство България, в един документ, и поданик/гражданин на друга държава, в други документи, които правят доказването на български произход по критерия “възходящ българин” за Елизабета, респективно за дъщеря й Стояна, оборимо по буквата на закона.

 

ПОСЛЕПИС

Този случай, както и не само той, ме провокираха да се замисля, че и аз, ако не бях родена в пределите на България и трябваше да доказвам своя български произход с изрядни документи с имената на роднини – той можеше да излезе съмнителен, ако моите дядовци и баби, както и родителите ми, не бяха родени в същата държава. И ще обясня защо.

Моят дядо по майчина линия например, който е роден през 1909 г. в Царство България, е бил записан и е живял с името Атанас Петков Кокалачев. Но после, след Втората световна война, по времето на НР България, е сменил фамилията си и е станал Атанас Петков Христозов (взел е за фамилно име името на дядо си Хрѝстос, живял по времето на Османската империя). Това е станало по причина, че братът на дядо ми е бил преследван от комунистическите власти, и дядо Атанас е решил затова да смени фамилното си име. Така и неговата съпруга Мина (в някои документи – Минка), родена през 1911 г. в Царство България и приела фамилията Кокалачева, когато се е омъжила за него, е станала от Кокалачева на Христозова по времето на НР България. Както и децата им, между които и моята майка, променят фамилните си имена. По майчина линия имам предци, макар и по-далечни, които са от Егейска Македония.

Майка ми, родена през 1940 г. в Царство България, е била записана и е живяла с името Марийка Атанасова Кокалачева. По-късно, по времето на НР България, името й става Мария Атанасова Христозова. В едни документи името й е Марийка Кокалачева, в други – Мария Христозова. А когато се омъжва през 1960 г. за баща ми, приема неговата фамилия и става Мария Атанасова Атанасова.

Баща ми, от своя страна, когато се е родил през 1936 г. в Царство България, е бил записан и е живял с името Христо Костадинов Капитански. Обаче по-късно, по времето на НР България, рождената му година е записана като 1937-ма, не като 1936-та. Родителите му се развеждат и, когато навършва пълнолетие, той сменя фамилното си име от Капитански на Атанасов – приема за фамилно име името на дядо си Атанас, баща на баща му Костадин. Така от Христо Костадинов Капитански, роден през 1936 г., същият човек става Христо Костадинов Атанасов, роден през 1937 г.

Така и аз, която съм родена през 1963 г. в НР България, съм записана с фамилното име Атанасова – на малкото име на прадядо ми Атанас Капитански, за когото не знам дали не е дошъл в София в зората на ХХ век от някоя съседна държава с български села и градове, нито защо фамилията му е била Капитански. Подписвам се от години с името Христова, на името на баща ми Христо, но всъщност съм Атанасова. Имам предци, макар и по-далечни, от Егейска Македония. Братът на дядо ми по майчина линия, за когото споменах, пък е бил на служба във Вардарска Македония, когато тя е била под българска администрация. Ако не бях родена в България, като българска гражданка, и ако моите родители, баби и дядовци, не бяха родени в същата държава, как щях да докажа българския си произход?

Тогава може би, ако моите родители, баби и дядовци не бяха родени в пределите на България, а примерно във Вардарска Македония – дядо ми по майчина линия можеше да е Атанас Кокалачев по времето на Османската империя, да стане после примерно Атанас Кокалачевич във Вардарска бановина на Кралство Югославия, а по-късно, по времето на СФР Югославия, можеше да е Атанас Христозов/Христозовски. А неговата дъщеря може би щеше да е Мара Кокалачева или Кокалачевич по времето на кралска Югославия, Мария Кокалачева по времето на българската администрация на Вардарска Македония и Мара Христозова/Христозовска по времето на СФРЮ Югославия. Тя може би щеше да срещне през 1960 г. Ристо Атанасов/Атанасовски, роден през 1937 г. – според документи, издадени след Втората световна война в СФР Югославия. А според документи, издадени преди войната, можеше да е примерно Ристо Капитанович/Капитановски, роден през 1936 г. в Кралство Югославия (записано после в матичните книги като СФРЮ). И Мара Христозова/Христозовска, родена като Мара Кокалачева/Кокалачевич във Вардарска бановина на кралството, щеше да стане по-късно Мара Атанасова, Атанасовска или Атанасоска в Съюзна република Македония (фамилия, произтекла от малкото име на дядото на съпруга й, роден и той в Османската империя не знам точно през коя година). И да й се роди дъщеря, записана примерно като Мариана Ристевска Атанасовска, гражданка на СФРЮ. Какво ли щеше да пише за всички тях в извлеченията от съответните матични книги на Р Македония/РС Македония, поискани десетилетия по-късно, за да послужат пред българските власти?

 

Мариана Христова

4 коментара »

  • Петко said:

    Толкова ли са късогледи и/или безсърдечни тези от нашите държавни институции!?

  • Радослав said:

    Ако ДАБЧ не поправи очевидната грешка в отказа си, по-добре да се саморазпусне и да не се занивама с тази дейност. Това ли са “обективните критерии” за признаване на българско потекло и самосъзнание?! Скандално неуважение и подигравка с усилията на хора , за които е тежко да се определят като българи в страна, в която всичко българско е сатанизирано и омразно. Не само трябва да издадат удостоверение в едномесечен срок, но и да се извинят лично за обидното отношение и протакане. Толкова ли сме много българите, та с лекота да загърбваме всеки, който минава през какви ли не трудности за да бъде признат за българин? Срамота!

  • Възрожденеца said:

    Хората който управляват продажното ДАПЧ, не са нито късогледи нито безсърдечни, а са черкези с анти-бългатски стремежи, лоялни на Атина, Белград и Москва.
    В момента уж ни управляват така наречените “Обединени Патриотари”, да сте видели някоя подкрепа за някой наш сънародник от Егейска Македония???!!!
    Аз се чуствам още повече БЪЛГАРИН, без тяхното, корумпирано българско гражданство!

  • Raiko said:

    Точно корупцията е и водещ мотив за пречки пред Македония за членство в ЕС!
    Ще прекъсне притока на рушвети – 5 000 евро за български паспорт от македонец.Ако Македония стане член на ЕС, тогава на македонците няма да им трябват български паспорти за да работят в Европа.Загуба за ненаситната паст на чиновника….

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.