Home » Авторски страници, българи зад граница, политика

Откази за БГ гражданство. Случаят Предраг Колев

2019.09.07 Няма коментари

До нашето издание се обърнаха граждани на РС Македония, на които са издадени удостоверения за български произход от Държавната агенция за българите в чужбина, но Съветът по гражданството към Министерство на правосъдието е решил, че няма категорични доказателства за техния български произход, и министърът на правосъдието е предложил на вицепрезидента на Р. България да не им издава укази за българско гражданство.

Удостоверенията за български произход на тези кандидати, впрочем, са издадени по времето, когато председател на ДАБЧ е Борис Вангелов, а не станалият скандално известен Петър Харалампиев. И нито Съветът по гражданството, нито Министерство на правосъдието имат правомощия по закон да удостоверяват български произход. Но министърът на правосъдието, въз основа на решенията на Съвета по гражданството, предлага на вицепрезидента да издаде или да издаде не указ за БГ гражданство на кандидатите за такова гражданство.

Освен всичко друго, самата процедура по придобиване на българско гражданство за чужди граждани от българската историческа диаспора е тежка и сложна, минава през няколко институции и благоприятства, поради тежестта си, търсенето на посредници и условия за корупционни практики. Критерий за издаване на удостоверение за БГ произход, респективно за придобиване на БГ гражданство, е наличието на “възходящ българин” (който в случая с граждани на РС Македония се доказва трудно). За придобиването на БГ гражданство няма заложени законови критерии като например владеене на български език или произход от населено място, което е или е било в границите на българското историческо землище. За разлика от Унгария или от Румъния например, където въобще не се искат удостоверения за произход и процедурите по придобиване на гражданство са къде по-лесни, българската държава е заложила един спорен административен подход, който при това, както изглежда, понякога се прилага неточно и бездушно.

През м. юли тази година имаше и заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина към Народното събрание, което бе посветено на “сигнали по повод непризнаване на издадени удостоверения за български произход и отказ за предоставяне на българско гражданство” (вж. “Ходене по мъките за БГ произход и гражданство. Жалби до парламентарна комисия”). Стенограмата от това заседание, на което става дума за жалби до Комисията на кандидатите за БГ гражданство Горан Дърваров, Сашко Атанасов, Предраг Колев, Павле Пандев, може да се види тук.

—————————————————————

Тази публикация съдържа факсимилета от документи, изпратени на нашето издание от ПРЕДРАГ КОЛЕВ, който, също като Горан Дърваров и Сашко Атанасов, е от РС Македония. (За случая с Горан Дърваров – вж. тук, за случая със Сашко Атанасов – тук.)

Ето какво казва за случая с Предраг Колев на споменатото заседание на парламентарната комисия представителката на Министерство на правосъдието Боряна Златинова:

“В случая с преписката на лицето Предраг Колев – преписката е разгледана на заседание на Съвета по гражданство, като на заседанието са докладвани всички приложени документи към преписката.

Междувременно искам да вметна, че Съвета по гражданство е консултативен орган към Министерство на правосъдието, който се състои от председател и девет членове, представители на различни държавни институции. На проведеното заседание е взето предвид удостоверението, което е представено от Държавна агенция за българите в чужбина. В това удостоверение са вписани данните, въз основа на които е издадено удостоверението, а именно: акт за раждане с номер от 1985 г., акт за раждане на родител, родител Ванчо Колев, нотариално заверена декларация за българско национално съзнание, документ, издаден от организация на българи, живеещи извън Република България, удостоверение от „Български културен клуб – Скопие“, издадено на Предраг Колев.

Видно от посочените в удостоверението данни, не се удостоверява наличието на възходящ българин, като в тази връзка в допълнение лицето е представило копие на удостоверение от Сдружение „Български културен клуб – Скопие“, в което е посочено, че то е издадено въз основа на смъртен акт на прадядото на лицето и „Статистика“ на Васил Кънчов от 1900 г. за българско население в село Дреново и статистика на секретаря на Екзархията, като този документ е представен във вид на копие, а не във вид на оригинал.

В производствата, които се провеждат пред Министерство на правосъдието, всички изискуеми документи е необходимо да бъдат представени във вид на оригинали, а не на копия, тъй като тези документи се издават именно за да послужат в това наше производство, поради което обстоятелство, това, върху което акцентирах, че документът е издаден във вид на копие, членовете на Съвета по гражданство съответно са взели решение да дадат мнение да бъде направено предложение за отказ на лицето да придобие българско гражданство.”

Димитър Владимир, и.д. председател на ДАБЧ, по време на същото заседание:

“Предраг Колев е подал заявление за удостоверяване на български произход на 20 май 2016 г., като пред Агенцията е представил следните документи: заявление, декларация за българско самосъзнание, копие на паспорт, удостоверение от Сдружение „Български културен клуб – Скопие“, своя акт за раждане, акт за раждане на своя баща, акт за раждане на своя дядо, акт за раждане на своя прадядо.

За документ, доказващ българския произход на заявителя, Държавна агенция за българите в чужбина е приела удостоверението от Сдружение „Български културен клуб – Скопие“, тъй като съгласно Заповед № 30 на председателя на Агенцията, Сдружение „Български културен клуб – Скопие“ е вписано в Регистъра на организации на българи, живеещи извън Република България, съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за българите, живеещи извън Република България.

…Агенцията регистрира дружества в края на 2014 г. и започва да издава въз основа документ от дружеството. Сега, проверява се Агенцията въз основа на какви документи издава – въз основа на документа на дружеството. Започва да се търси документа – дружеството въз основа на какви документи е издало, и така започваме да се въртим в един омагьосан кръг, докато се стигне, че дружеството издава документа въз основа на „Статистика“ на Кънчов от 1900 г., защото пак липсват критериите, защото господин Кънчов си е направил труда да направи статистика къде има българи и в кои райони и в Екзархията.

…За мен цялата тази работа, която ние обсъждаме вече толкова време – проблемите между Агенцията и Правосъдието, Съвета по гражданство, подтиква към една основна идея, че има проблем в законодателството. Имената на лицата, които прочетохме, наистина будят към това, че това са българи, защото именната им система е българска, но в Закона няма критерии „име, именна система“. Да, те са родени на места, които са били част от българската държава, в но в Закона няма критерий „място на раждане“. Съответно за мен чисто проблемът е в Закона, който е приет 2000 г. – Закон за българите, живеещи извън Република България.  Към момента няма нито една поправка, няма Правилник за прилагане на този закон, въпреки че законодателят е предвидил това нещо и е писан преди 19 години, когато обстановката е била съвсем различна.”

Юлиан Ангелов, член на Комисията, по време на същото заседание:

“В другите държави – и Румъния, и Полша, и Унгария, да не говорим за други държави, го правят по най-лесния начин да установят произход на лице. Те не търсят човека, че не е от техния произход, те като го видят знаят, че е от техния произход. Всеки от нас като види един човек дали е от Албания, Македония, Сърбия и така нататък му е ясно дали е българин или не, нали? Дето се казва, ако е малко грамотен исторически, му е ясно този българин ли е или не.

Унгария какво изисква? Да владее под някаква форма унгарския език, да не е съден спрямо унгарските правни норми и да не застрашава унгарската национална сигурност. Това е изискването на унгарците. Къде има възходящ, къде има баща, майка, дядо и така нататък?

Румъния какво изисква? Румъния дава за три месеца гражданство на всички граждани на Република Молдова, които 40% нямат нито молдовски, нито румънски произход. За три месеца! Всеки гражданин на Молдова, няма да говоря и за другите, които живеят зад граница румънци, всеки гражданин на Молдова, който кандидатства за румънско гражданство му дават за три месеца гражданство. Къде му търсят бащата, майката, прадядото, прадядото, документи и така нататък? За какво говорим? Каква друга норма да гледаме?
Ние имаме лесна норма, направена от това, че Агенцията трябва да издаде удостоверения. Оттам нататък за всичките други институции това удостоверение е закон.”

Коментар по казуса на самия Предраг Колев, даден за нашето издание:

“В деня на входиране на документите ми за придобиване на българско гражданство на 11.10.2016 г., липсва подобна разпоредба за предоставяне на оригинален документ от дружество на българи в чужбина. Още повече, интервюто за придобиване на гражданството се проведе на 05.02.2018 г., когато също не бях уведомен от служителя на МП, че е наложително да се предостави такъв документ в оригинал. Даже напротив. Бях информиран, че всичко е наред с документите, изпълнявам условията и съм се представил добре на интервюто. Нямаше и намек за липсващи документи.

В допълнение към това искам да заявя, че Удостоверението от БККС – Скопие получих в един екземпляр, който е предоставен в оригинал в ДАБЧ. Обяснението на служителите на ДАБЧ, когато получих тяхното Удостоверение за български произход е, че не могат да ми върнат оригинала на Уверението от БККС и единственото необходимо пред МП е да се предостави техния документ.

Също така през целия процес по придобиване на българско гражданство, от МП не ми предоставиха техническа възможност да приложа допълнително оригинално Уверение от БККС като посочат срок за това. Подобно техно оправдание за издънката им е търсене на “теле под вола” и представлява нескопосан опит за замазване на положението и хвърляне на прах в очите. Съществуват хиляди случаи, когато служителите от МП на сайта на институцията посочват на хората, че част от документите липсват и трябва да бъдат предоставени в определен срок. Аз бях лишен от тази възможност, поради неясни причини.

Изпращам Ви сканирано копие на Удостоверение от БККС, което приложих към документите ми в МП, както и оригинал на същото, който извадих това лято, но уви…”

 

ДОКУМЕНТИ, изпратени на нашето издание от ПРЕДРАГ КОЛЕВ:

1. Удостоверение от Българския културен клуб в Скопие, издадено на Предраг Колев през 2016 г., в уверение на неговия българския произход. 

2. Молба на Предраг Колев до министъра на правосъдието, Дирекция “Българско гражданство”, с копие до Парламентарната комисия по политиките за българите в чужбина, изпратена след отрицателното становище на Съвета по неговия казус.

В молбата си до министъра г-н Колев казва:

“Съветът по гражданството тълкува ЗБГ по свое усмотрение и удобство, защото е наясно, че решението им не подлежи на обжалване по съдебен ред.”

“Решението на Съвета по гражданството да не уважи Молбата ми за придобиване на българско гражданство, на практика означава, че правнук на етнически българин, роден в Царство България, е всичко друго, само не и българин. Ако за Вас, г-н Министър, това е нормално, тогава и аз ще се примиря с факта, че не съм българин.”

“Най-странното, г-н Министър, е това, че Съветът по гражданството не ми предостави никаква техническа възможност да приложа нови документи за доказване на българския ми произход, каквато е обичайната практика по много от преписките.” 

Предраг Колев моли министъра на правосъдието да преразгледа молбата му за гражданство, като в противен случай ще смята, че държавните органи на България, и преди всичко подопечното на министъра ведомство, официално отричат наличието на етнически българи в Македония и затвърждават тезата на Скопие за македонска нация, напълно различна от българската.

 

3. Отговор от Министерство на правосъдието на молбата на Предраг Колев, с дата 7.07.2019 г. (Датата, както и в случаите с отговорите до Горан Дърваров и Сашко Александров, е слабо видима, сложена е с печат под изходящия номер.)

В отговора до Предраг Колев, подписан от зам.-министъра на правосъдието Десислава Ахладова-Атанасова (подобeн на други отговори на отрязани кандидати за гражданство), се казва, че въз основа на взетото решение от Съвета по гражданството, министърът на правосъдието е направил предложение на вицепрезидента на г-н Колев да не бъде издаден указ за БГ гражданство. Казва се, както и в други случаи, че “в Закона за българското гражданство не съществува разпоредба, която да регламентира възможността за преразглеждането на преписки, по които Съветът по гражданството е взел окончателно решение”.

И в случая с г-н Колев се оказва, че на кандидата за гражданство не е била дадена техническа възможност да приложи нови документи за доказване на български произход. И в този случай Съветът по гражданството е решил, че няма категорични доказателства за такъв произход, въпреки че не този орган удостоверява български произход; и кандидатът, молейки по-късно министъра на правосъдието за преразглеждане на неговата преписка, е получил отговор, че веднъж взето решение от Съвета по гражданството, то не се преразглежда. И в този случай това, че кандидатът е РС Македония, където доказването на условието “възходящ българин” се доказва трудно, не е имало значение за съответните чиновници в Министерство на правосъдието и Съвета по гражданството.

Ако съдим по думите на представителката на МП Боряна Златинова, цитирани по-горе в тази публикация, разлики има само в поводите за отказ – в случая с Предраг Колев те са свързани и с това, че удостоверението, издадено му от Български културен клуб в Скопие, не било представено в оригинал в Министерство на правосъдието, както и статистиката на секретаря на Екзархията не е била представена в оригинал. Като се има предвид, че Предраг Колев е трябвало да представил оригинал на удостоверението, издадено му от БККС, в ДАБЧ, за да може въобще от Агенцията по-късно да му издадат удостоверение за БГ произход; и като се има предвид, че оригинал на архивен исторически документ на секретар на Българската екзархия едва ли може да се иска от обикновени хора, кандидати за БГ гражданство – доводите за отрицателно становище на Съвета по гражданството по случая с г-н Колев будят още повече съмнения.

Ако по подобни бездушно административни начини се решава това кой е българин и кой не, кой заслужава БГ гражданство и кой не – то значи има проблем не само в заложените в закона критерии за удостоверяване на български произход; не само в пренебрегването на това коя институция по сегашните законови текстове е упълномощена да удостоверява произход, коя не; не само в противоречия между институциите, ангажирани с този процес, както и между политически сили, имащи свои хора в една или друга институция, и борещи се за надмощие; не само в тежката и дълга процедура, която сама по себе си благоприятства наличието на посредници и корупционни схеми.

Има проблем и на общо политическо ниво – за това каква политика има въобще българската държава, и на идейно, и на законодателно равнище, към своята историческа диаспора, относно предоставянето на българско гражданство. И в частност – към македонски граждани, които се заявяват като българи, а тя им казва, че не са такива, едва ли не търсейки бюрократични причини за откази, вместо да се отнася много по-внимателно и отговорно към всеки един случай. Защото случаите с Горан Дърваров, Сашко Атанасов и Предраг Колев, които се обърнаха към нашето издание и то ги отрази, не са нито единствени, нито частни. А са част от една сложна проблематика, съществуваща от години. 

Така, освен че наистина се обслужва тезата за македонска нация, напълно различна от българската, може да се наранят и чувствата на хора, които не са се родили с българско гражданство и са се опитали да кандидатстват за него. А за нас всички, включително за чиновници и управленци, които са се родили с такова гражданство, то е даденост. И никой не иска от родените български граждани да доказват какъвто и да било етнически произход. За това може би е трудно да се поставим на мястото на Дърваров, Атанасов, Колев и други като тях, за които, от една страна, в РС Македония не е лесно да търсят документи за български произход, нито с гледа с добро око на тях, да се заявят като българи. А от друга – и самата България да не ги признават за такива.

Ако, впрочем, вицепрезидентът на Р. България, г-жа Илияна Йотова, реши да обърне внимание на конкретните казуси на Горан Дърваров, Сашко Атанасов и Прераг Колев, въпреки отрицателните становища по тези казуси на Съвета по гражданството и предложенията на правосъдния министър да не им се издават укази за гражданство, може би поне тези трима македонски граждани, невярващи в напълно отделния от българския македонски народ, биха повярвали, че си е струвало въобще да се обръщат към българската държава, за която те са се оказали някакви “чужденци” без значение и която ги е размотавала години наред.

 

Мариана Христова

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.