Home » Авторски страници, политика

Държава-криза

2019.07.27 Няма коментари

На някои места в Русенско убиват свине с противопожарна пяна. Снимка: Фейсбук / “Аз помагам на животни в беда”

Ние 10 години как бяхме дресирани като общество по метода на китайската капка? – случва се нещо позитивничко, положителничко, успешничко, приятничко – я 5 километра някак положен асфалт, я футболна трибуна на олигарх с държавни пари, я леко повишаване на нивото на река Дунав в сантиметри през юли, я по-прохладно време в жегата на август – и ето, нашият премиер е пред всички медии, той е на няколко места едновременно, обяснява, пояснява, разяснява; пространно, напоително, изчерпателно, с гордост и възторг от дейността си, от всичко хубаво, което се случва у нас благодарение на него, заради него и поради него.

Именно затова, при киберкатастрофата в НАП и чумата, унищожаваща цял един животновъден и месопреработвателен отрасъл, неговото отсъствие кънти със страшна сила.

Страната е в криза. В криза най-опасното нещо е да пораждаш у обществото впечатлението, че държавата е на автопилот.

Кризисният PR не преодолява кризата, но е една от жизнено важните мерки за контролиране на щетите от нея.

Държавникът, който е демократ и има дарба, талант, чест и етичност на държавник, знае – при положителни събития в управляваната от теб държава, остави събитията да говорят за теб. Не се пречкай по екраните, не лапвай микрофоните, не се блъскай в гърдите, не се хвали до небесата.

При негативни събития прави точно обратното – застани пред обществото, обяснявай му ясно и членоразделно, открито и отговорно следните четири неща:

1. Какво се случва.
2. Защо се случва.
3. Какво се прави.
4. Кога се очаква нещата да бъдат овладени.

Държавникът, който постъпва така, е смел човек.

Държавникът, който се крие в дни на криза, не е държавник и е страхлив човек.

Смелостта се проявява и доказва в трудностите, в изпитанията. А кризата е час-пик на трудности и критичен фокус на изпитания. Кризата е лакмус за осъзнаване колко струва един политик.

Това го казвам не аз – че кой съм аз да го казвам!? Това го пише в дебелите книги за кризите. Това се преподава на студентите. За това се защитават дисертации.

Но какво да говорим за тези дебели книги, за лекции, за дисертации!? Като ние сме сигурно единствената държава в Европа, която няма закон за управление на кризи и при кризи.

Затова сме държава в криза. Държава-криза.

 

Проф. Николай Слатински

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.