Home » Авторски страници, политика

Генезисът на Brexit

2019.07.07 Няма коментари

Маргарет Тачър

Малко известно е, че генизисът на Брекзит е може би още в съдбоносната за Европа и света 1989 година, когато, благодарение и на Михаил Горбачов и на неговата доверчивост към Запада, се стигна до разпада социалистическия лагер и на страната, която той тогава ръководи, СССР. Няколко години след събитията, разтърсили света, през м. февруари 1995 г., в планински курорт в щата Колорадо, по покана на Джордж Буш – старши, се е състояла среща на бившите вече ръководители на тогавашните Велики сили – Джордж Буш, Михаил Горбачов, Маргарет Тачър и Франсоа Митеран, на която те са коментирали резултатите от това събитие и ролята си в него. Предизвикват интерес коментарите им по изненадващото за самите тях падане на Берлинската стена и последвалото почти веднага обединение на Германия. Защото това е била неочаквана и за западните ръководители инициатива на Михаил Горбачов.

Оказва се, че основната причина, изтъкваната инициатива на Роналд Рейгън „Звездни войни” (ИСО – Инициатива за стратегическа отбрана), представляваща космически шит от лазерни оръжия, изискващ огромен научен и компютърен капацитет и уплашила Съветите, е блъф, предназначен за медийна консумация, тъй като на практика почти нищо от нея не е реализирано, уж поради капитулацията им. Но, с оглед предстоящото излизане на Великобритания от Европейския съюз, по-интересни са коментарите за обединението на Германия, изненадало дори Запада с краткосрочното си осъществяване. Коментарите на четиримата лидери, публикувани през 2010 г. в сп. New Perspectives Quarterly, са показателни.

Джордж Буш: „За да бъда съвсем откровен, ние имахме различия с г-жа Тачър и Франсоа Митеран. Може би защото не споделях тревогите им, почерпени от историята и двете световни войни. Но смятах, че обединението на Германия ще е от изключителен интерес и полза за Запада. Смятах, че е дошло време да се доверим на германците, имайки предвид поведението им след Втората световна война. Бях убеден, че Хелмут Кол няма да остави обединена Германия извън НАТО, а не неутрална между НАТО и действащия все още Варшавски договор, както искаше Горбачов. Целият процес течеше по-бързо, отколкото някой от нас допускаше.”

Михаил Горбачов: „За нас обединението на Германия беше най-трудният въпрос. За президента Буш и администрацията на САЩ ключовият въпрос беше бъдещето на НАТО. И днес, както виждаме, тласкането на алианса към границите на Русия, вместо един европейски процес на изграждане на общи институции, е тревожен процес. Това е проблем.”

Франсоа Митеран: „Въпросът през 1989 г. не беше дали обединението на Германия е добро или лошо за Франция. Разбира се беше по-безопасно да имаме Германия с 60 млн. населения, отколкото нация от 80 млн. Беше ни по-удобно Германия да остане разделена. Но не можеше нищо да се направи. Нито от суперсилите, нито от източногерманските военни. Нямаше преврат, нямаше бунт. Стената просто падна. Имаше народна революция и хората от улицата наложиха волята си. Макар с Маргарет да споделяхме общи исторически страхове от една обединена Германия, в друго се различавахме. Аз вярвах, че обединението е свършен факт, който никой не може да поправи. Но САЩ мислеха само за НАТО, защото тогава очевидно Западна Германия не знаеше какво да прави. Когато канцлерът Кол се изправи пред Бундестага с план от 10 точки, обединението въобще не влизаше в него. Тогава той обмисляше и предложи конфедерация между двете независими германски държави.”

Маргарет Тачър: „За разлика от президента Буш, винаги съм била против обединението на Германия, което би я направило доминираща сила в Европа. Германците са силни и ефиктивни. Би се получило една Германска Европа. Обединението беше осъществено наистина без консултациии с останалата част на Европа. Това, което се случи, продължава да ме изумява. Моето поколение помни, че водихме две войни срещу Германия и че нейното общество беше изключително расистки настроено. Случилото се в Германия никога не би могло да стане във Великобритания. Освен това смятам за неправилно Източна Германия, вече в състава на обединена Германия, да влезе първа в Европейския съюз, докато Полша и Чехословакия, заради които влязохме във войната, да чакат за членство. Сега имам чувството, че обединението бе подпомогнато отвън, но без нас. Казват, че било неизбежно, но не е така. Политическите лидери не са, за да приемат реалностите, а задачата ни е да променяме неизбежното. Сега Германия е отново много силна. В националния й характер е да доминира. В допълнение и Австрия е в ЕС, което прави германският фактор още по-силен. С президента Митеран много сме приказвали и аз настоявам, че Германия ще използва силата си и това, че е най-големия вносител в бюджета на ЕС, за да каже: „Даваме пари повече от всеки друг и трябва да бъде, каквото кажем”. Вече съм го чувала и наистина малките страни се съгласяват с Германия, надявайки се на субсидии. Германия не се съгласяваше да ратифицира Маастрихтския договор, ако седалището на централната банка на единната валута не е в Германия, на което ЕС се съгласи. Това напълно противоречи на моите идеали. Казваха, че Германия трябва да бъде привързана към Европа, за да не проявява лошите си черти. Да, но не Германия е привързана, а Европа, към една нова доминираща, както я наричам, Германска Европа. През ХХ век се разпаднаха всички империи, включително и Съветската. Останаха само две. Китай, който никога няма да се съгласи да даде самоуправление и независимост на Тайван и Хонконг, и Европейският съюз, който с успех орязва парламентарния суверинитет и законноста, за която се борихме в полза на най-голямата, съществувала някога, бюрокрация в света. И всичко това доминирано от Германия. Никак не ми харесва! Освен това няма как да се получи. Националната държава ще продължи да е актуална. Необходима е лоялност към нея в един общ пазар. Не съм гласувала за такъв пазар, за да ни се отнема парламентарният суверенитет, за да ни се налагат закони, които нашият парламент не може да отхвърли. Епохата на империите приключи. ЕС няма да просъществува.”

И ако това не е политическо пророчество, изречено преди години…

 

Светослав Атаджанов

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.