2022-08-09

6 thoughts on “Обръщение и петиция за ДАБЧ

  1. Мария:“ На кого беше нужна тази показна демострация на откритост, ако предварително или в последствие се прави пак онова, срещу което висяхме по площадите и заклеймявахме т.н. задкулисие?“ Съгласен съм напълно! На никого не е нужно, освен на същото това задкулисие, което всъщност май никой не е сменил.

  2. Назначаването на председател на Държавната агенция за българите в чужбина е един от най-сериозните тестове на правителството. Никога досега в нито една държавна агенция не е провеждан конкурс за тази длъжност. Председателят се е назначавал от МС. След назначението на Ива Йорданова и нейната светкавична оставка, нещата се промениха. С напускането си Йорданова изненадващо предложи да се проведе конкурс за тази длъжност и амбициозно изрази увереност, че ще го спечели. Впоследствие разумно се отказа от състезанието. Дали тя изразяваше позицията на правителството или беше негов говорител, или импровизираше, не се разбра, но конкурс се обяви и се проведе. Отделни гласове от България и чужбина също се застъпваха за провеждане на конкурс. Това роди надеждата, че най-после няма да има партизанска битка за поста. Появи се вярата, че шанс ще се даде на качествата, компетентността, идеите за промяна и решителността да бъдат осъществени. Публикуваните концепции, събеседванията и заключението на комисията показаха кои от кандидатите как са се представили. Сред всички изпъкна един с ясна визия за реформа в ДАБЧ, с аргументи защо и как да бъде проведена. Сега вижданията на кандидатите са пред очите на всички. Заключението и недвусмислената оценка на комисията – също. Но министър-председателят не подписва назначението. Защо? Близо до ума е: опитват се да го принудят да назначи този, който се е представил неубедително. Защото в противен случай партията му ще оттегли подкрепата си? Жалко, ако г-н Бойко Борисов се поддаде на този натиск. Жалко не толкова за най-добре представилия се кандидат. Жалко за премиер, който се чувства зависим по този недостоен начин. Но конкурсът беше публичен и това ще бъде публично фиаско. Фиаско не за най-достойния кандидат! А за този, който едва ли ще може да отговори на въпроса: на кого беше нужен конкурсът? Ще възникнат много въпроси: популистко ли беше решението за конкурс или обикновен PR, или пореден лицемерен финт, с който да се хвърли прах в очите? Или просто гавра с българите тук и с българите в чужбина? А дали този прах ще замъгли до такава степен зрението, че няма да се види истината? На кого беше нужна тази показна демострация на откритост, ако предварително или в последствие се прави пак онова, срещу което висяхме по площадите и заклеймявахме т.н. задкулисие? Ако не бъде назначен „отлично” представилия се, какво название ще се измисли за този акт? Точно за това казвам, че назначението на председател на ДАБЧ е тест за политиката на сегашното правителство.
    Подкрепям обръщението на „Еврочикаго” към г-н Бойко Борисов: „Ако не може да направите реформа в ДАБЧ, така, че тя да е полезна и на България, и на българите извън нея, то по-добре я закрийте!”

  3. „Много достойни кандидати не бяха допуснати на конкурса. Кандидати, каквито имаше от Белгия и от Германия, не бяха допуснати до изслушванията заради ограничението да не се приемат документите онлайн.“ Кои са достойните? Ако е Венета Маджистрели… моля ви!

  4. Не съм съгласен да се закрива агенцията. За нищожния бюджет тя все пак върши полезни неща. Изпълнява функциите на научен институт за българите в чужбина, защото на практика специалист в тази област няма къде да работи и да се развива освен там. Издават и едно много качествено списание ЕК. Тъкмо покрай сравнението със сградата на омбудсмана, бих се изкушил да попитам, защо пък него да не го закрием? Той справя ли си с очакванията?

  5. Не тиражирайте лъжи, без да сте ги проверили. Как Петър Пунчев си подаде документите? Питайте го – точно онлайн. Престанете да лобирате за човека на Каракачанов.

  6. Доколкото разбирам, и двете останали имена са на персони, които вече са били на най-високата длъжност в ДАБЧ. Ами, че то, ако те можеха нещо да променят, вече да са го направили. Чиновническата логика отново надделя – въпросният конкурс беше само поредното замазване на очите за пред критиките от ЕС. Най-малкото, което ние – „обикновените“ българи – можем обаче да направим да не даваме вид, че номерът им минава и да бъдем активни в отхвърлянето им.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *