Home » българи зад граница, Избрано, политика

Стратегия и политика, които вече не могат да чакат

2014.11.28 Няма коментари

Мариана Христова, в. “Култура”

.

UntitledЗа Националната стратегия за българските граждани и българските исторически общности по света е важно да се чуе повече в публичното пространство, защото за начина на създаване на този документ и за неговото съдържание не се знае достатъчно. Стратегията е разработена в първоначалния си вариант от Държавната агенция за българите в чужбина към края на 2013 година. В първите месеци на тази година, с активното участие и под патронажа на вицепрезидента Маргарита Попова, проектът мина през няколко варианта, отчитащи предложенията на различни представители на диаспората. За първи път българите зад граница бяха поканени да участват активно в създаването на документ, регламентиращ държавната политика към тях самите. На 23 юли т.г. стратегията бе официално приета от Министерски съвет.
Няколко месеца след това, за съжаление, се оказа, че в Българската национална телевизия не знаят, че е била приета такава стратегия. Например, в деня, в който БТА обяви Десетата световна среща на българските медии[1], на която първият панел ще бъде за споменатата стратегия, в централната новинарска емисия на БНТ бе съобщено следното: „В София започва Десетата световна среща на българските медии, на която ще бъде приета Стратегия за българите в чужбина“ – тоест, не се знаеше, че тази стратегия вече е била приета на институционално ниво и че не участниците в Десетата медийна среща ще я приемат тепърва, а само ще дискутират по нея.
Освен това, оказа се, че някои конкретни ангажименти на едни или други ведомства, разписани в стратегията, също не са известни на представители на институциите, които реално трябва да ги изпълняват. Пример за това е отговор, даден от заместник-министъра на външните работи Катя Тодорова в интервю[2] за Радио България, излъчено в началото на септември. Зам.-министър Тодорова, която бе определена да отговаря за изборите в чужбина, бе попитана дали Външно министерство би помогнало за организирането на избори на Обществени съвети на българите в чужбина, които да се проведат паралелно с парламентарните – въпрос, който тя препрати към ЦИК, без явно да знае, че за провеждането на избори за Обществени съвети на българите в чужбина има разписан конкретен ангажимент на МВнР в Стратегията за българите в чужбина.
Разбира се, не само Външно министерство има конкретни ангажименти по тази стратегия. Министерството на образованието и науката трябва да разработи отделна концепция за обучението в българските училища в чужбина и да създаде учебници и учебни помагала, имайки предвид, че там преподаването по български език, литература, роден край е с друга специфика. (Едно от малкото неща, които българската държава направи за своята диаспора, е финансирането на български неделни училища в чужбина, чийто брой непрекъснато се увеличава, но въпреки това те обхващат доста малка част от децата с български корени по света.) В Стратегията за българите зад граница е заложен и ангажимент на Министерството на културата – да разработи Национална програма за разпространение на българската култура по света.
В Стратегията за българите в чужбина е отделено, за съжаление, твърде малко внимание на българските медии зад граница, които съществуват най-вече заради волята и усилията на своите създатели – със собствени средства или чрез реклами. Има и медии, спонсорирани от частни лица или фирми, но за някои от тях се говори под сурдинка, че са тясно свързани с определени политически сили в България. Единични са случаите на български медии в чужбина, които се издържат от абонамент. Не са много и медиите, които получават държавна подкрепа и то не от българска страна – това се случва в страни с добри практики по отношение на малцинствените общности, като Чехия, Унгария и др. Най-известни и посещавани не само от съответните местни общности, но и от български емигранти в различни части на света, са онлайн издания, като www.bivol.bg, www.kafene.net и www.eurochicago.com.
Интересно е, впрочем, че съдържанието на този официален документ месеци наред не бе качено нито на страницата на Министерски съвет, който го е приел, нито на сайта на Държавната агенция за българите в чужбина, която има пряко отношение към него. В сайта на ДАБЧ може да се види негов по-ранен, проектен вариант, а официалният документ е качен само донякъде[3].
Друг пример за това, че и политически партии, участвали в управлението на страната и представени в Народното събрание, не знаят за какво става дума в тази стратегия, са отговорите на някои от тях на предизборна анкета на емигрантското издание Eurochicago.com. Ето какво казва например Цветан Цветанов от името на ПП ГЕРБ: „Тази стратегия беше приета набързо, в последните дни на правителството на Орешарски, a знаем какво бе качеството на целия управленски продукт на този нелегитимен кабинет. Считам, че българските граждани и историческите български общности в чужбина заслужават по-задълбочено внимание и дебат за тяхното бъдеще.“[4] От този отговор се разбира, че в ГЕРБ не знаят, че кабинетът Орешарски не е разработил тази стратегия, а само я е приел след дълго лобиране от страна на вицепрезидента. Те не знаят и че тази стратегия е минала през няколко варианта на обсъждане с различни представители на диаспората и че за нея е имало не един и два дебата преди внасянето й за приемане. Че документът е бил готов в края на март[5], а на кабинета са му трябвали месеци, за да го вмести в дневния си ред чак на последното си заседание през юли[6].
Но не само в ГЕРБ асоциират тази стратегия с правителството на Орешарски, защото информацията за нейното обсъждане и създаване никога не е била в центъра на общественото, политическото и медийното внимание в България.
За да започне да се преодолява тази несправедливост, е важно да се кажат няколко думи и за приетия още през 2000 г. Закон за българите, живеещи извън Република България[7], към който никога, при нито едно правителство, не се създава правилник за приложение. Такъв правилник започва да се изготвя през 2001 г., когато председател на ДАБЧ е доц. Пламен Павлов. След неговото освобождаване обаче работата по правилника замира и той си остава неприет. Причините за това вероятно са повече от една. Важна подробност е, че в Закона от 2000 г. е предвидено представителите на диаспората в Националния съвет да бъдат излъчвани, а не избирани; и заради това е много вероятно чиновниците от ДАБЧ да не са смеели да поемат инициатива кои точно да бъдат тези представители. Този пример достатъчно красноречиво показва колко малко са се интересували и управляващите политически сили, и държавните чиновници от факта, че заложеното в Закона за българите в чужбина институционално представителство на диаспората е било оставено с години висящо.
По отношение въобще на политиката на българската държава към нейната диаспора, трябва да се има предвид и това, че не може провеждането на една последователна и по-смела политика в тази сфера да се остави на практика на едно ведомство със сравнително нисък ранг, каквото е Държавната агенция за българите в чужбина. Там всеки шеф може да бъде сменен от поредното правителство, като при това назначенията на този пост никога не са ставали чрез конкурс. Досегашната практика показва, че ръководителят на това ведомство – с ранг на заместник-министър, обикновено се назначава заради близост до една или друга политическа сила.
Трябва да се отбележи, че през 2011 г., по времето на вицепремиера Симеон Дянков, имаше проект за нов закон за българите в чужбина, разработен от ДАБЧ с ръководител Росен Иванов. Този проект беше спрян поради непригодността си с много усилия от страна на активни българи зад граница. Точното име на проекта бе Закон за българите и българските общности извън Република България и във връзка с него бе изпратено становище[8] на Временните обществени съвети на българите в чужбина. Имаше и други проекти в тази област, като например този на Ивайло Калфин[9], който е от 2008 г. и си остана само на хартия.
Така или иначе, от 2000-та година досега е изтекло много време и има неща, които се нуждаят от актуализиране. Най-малкото защото и в сега в действащия Закон за българите в чужбина, приет преди 14 години, не е уреден въпросът за изборност на членовете на Обществените съвети и на Националния съвет на българите зад граница. А т.нар. Временни обществени съвети на българите в чужбина – които са една уникална по характер, самоорганизирала се структура – от години се борят за това. Създаването на Национален съвет и на Обществени съвети на българите в чужбина, чиито задгранични членове да се определят чрез избори, би легитимирало тези структури и би довело до реално институционално представителство на многобройната и разнолика българска диаспора – до действителна възможност тя да има своята роля в политиката на държавата, както и до по-ефективни контакти между дипломатическите представителства и българските общности по места. Това институционално представителство е и една от основните цели на Националната стратегия за българите зад граница.
Българските емигранти от различни точки на света бяха принудени сами да сезират българската държава, за да се сети тя най-накрая, че нито законодателството й, нито политиката й спрямо българската диаспора отговарят на съвременните условия. Но не трябва и примерът за отвореност и диалог с „външните“ българи на държавно ниво, който даде вицепрезидентът Маргарита Попова – с организирането на конференция в Брюксел през 2012 г. с представители на диаспората, както и работна среща в българския парламент в края на 2013 г. – да остане някакъв случаен епизод. Факт е, че ако не беше тази инициатива на вицепрезидента, нямаше да има и Национална стратегия за българите в чужбина, създадена с тяхно участие. Но за българските правителства въпросът каква политика да провежда страната по отношение на диаспората винаги е оставал периферен. Макар и за всички тук да е ясно, че една малка и топяща се нация не може да си позволи лукса да се раздели напълно с огромния човешки капитал, който представлява българската диаспора. 
Накрая ще си позволя да добавя, че в последната година-две станах свидетел на това как не познавали се преди в родината си емигранти, живеещи в различни страни по света, пишат заедно становища и проекти и се опитват да накарат държавната машина да ги чуе. Част от усилията на тези активни българи не останаха напразни. Временните обществени съвети на българите в чужбина изпратиха подробно разработено становище[10] относно Стратегията и техните предложения до голяма степен бяха взети предвид. Те постигнаха и някои облекчения в изборното законодателство за начина на гласуване в чужбина – което въобще не беше лесно. Ако политическите сили и повече експерти по изборно законодателство вътре в страната бяха ги чули навреме и за други промени в Изборния кодекс, за което се бореха Временните обществени съвети, нямаше да се случи впрочем и проблемът с мандата на ДПС в Кюстендил. Но страхът от самостоятелен МИР „Чужбина“ владееше, а вероятно и още владее партии, като БСП и ДПС. И този въпрос не бе решен и в последния Изборен кодекс не само защото почти никой не се интересува от желанието на българските граждани зад граница да могат да избират не само партийни листи и кандидати, които не точно тях ще представляват, но и заради зле разбран политически консерватизъм и инерция, която пречи да се дадат адекватни отговори на обективни обстоятелства и предизвикателства.

Бел. ред. Култура: Няколко дни след получаването на текста авторката ни информира, че след настойчивото настояване на представител на Временните Обществени съвети стратегията е била качена на страницата на Министерски съвет. За да се намери там обаче, трябва да се извърши следната последователност от действия: от страницата на Министерски съвет се избира „Система за правна информация на Министерски съвет”; оттам се въвеждат символите на изображението и „Съгласен съм”, след това се избира „Преглед на документи”, след това „Протоколи” и оттам, след като няколко пъти натискате стрелката отдолу „следващи”, намирате протокола No. 30.41, дата 23.07.2014 и дата на публикуване: 11.11.2014 (човек трябва да се ориентира по номера на протокола, а не по датата на публикуване, тъй като той се намира между датите 24.07.2014 и 17.07.2014). И именно това е текстът на стратегията, т.е. „Проект на Решение за приемане на Национална стратегия за българските граждани и историческите български общности по света”. Приятно четене!  

 

Послеслов на авторката за електронното издание на Култура

След изпращането на този текст за публикуване във в. „Култура“ се случиха междувременно и други неща, имащи пряко отношение към темата. На 18 ноември Временните Обществени съвети на българите в чужбина изпратиха до председателката на НС Цецка Цачева и до ръководителите на парламентарно представените партии обръщение. В него се казва, че те окачват НС да внесе промени в Закона за българите, живеещи извън Р. България, както и в Изборния закон – във връзка със създаването на изборни Обществени съвети на българите в чужбина и на МИР – Чужбина. В обръщението се призовава да се сформира подкомисия по въпросите за българите в чужбина към Комисията по външни работи или към Правната комисия. Както и за определянето на поне един член от всяка парламентарна група като представител за контакт по същите въпроси. Освен това на 21 ноември в НС бе внесен законопроект за училищното и предучилищното образование, чийто текст не възпроизвежда приетото в Стратегията за българите в чужбина, по отношение на училищата ни зад граница. Във връзка с това директорката на едно българско училище в Париж изпрати до вицепрезидента Попова писмо, молейки я за съдействие.

 


[1]Десетата световна среща на българските медии се проведе от 19 до 23 октомври т.г. в София, Босилеград и Цариброд. Изказвания от първия й панел, посветен на Стратегията за българите в чужбина – тук.  
[2]Интервю на Катя Тодорова за Радио България.
[3]Официалният текст на стратегията, качен в сайта на ДАБЧ донякъде.
 [4]Отговорите на ГЕРБ в предизборна анкета на Eurochicago.com.
[5]Последният работен вариант на документа.
[6]Съобщение за приемането на стратегията в сайта на МС.
[7]Закон за българите, живеещи извън Р. България, приет през 2000 г. 
[8]Становище на Временните Обществени съвети относно проетозакон от 2011 г. за българите и българските общности извън Р. България.
[9]Проектозакон на Ивайло Калфин.
[10]Становище на Временните Обществени съвети относно проекта за Стратегия.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.