Home » Авторски страници, българи зад граница, литература

Цветан Бошев, Родови одисеи

2014.09.13 Няма коментари

Стихотворения от книгите на Цветан Бошев “Нашата пасмина” и “Любвоежбина”

Цветан Бошев. Снимка: Liternet.bg

Цветан Бошев. Снимка: Liternet.bg

 

Цветан Бошев живее в Йоханесбург, Южна Африка. Автор е на стихосбирките “Господ в плевника” /1998/, “Перо от човек” /2011/, “Нашата пасмина” и “Любвоежбина” /2012/.

Стихотворенията, включени в тази публикация, са подбрани от Георги Николов.

——————————————————————————————————-

.

 

РОДОВИ ОДИСЕИ

Пращи по заран оня сладък студ над селото,
фигурки ръбати каканиже блеенето на овцете,
сякаш самият Хенри Мур в обора е приседнал
да акушира спарените им гърла с ръцете си.

В яслите се ражда поредният креслив Христос,
сърп ръждив прерязва пъпа му небесен;
Архимед се щура под сайванта да намери лост;
и да го найде, дворът ще остане непреместен.

На баба й се счува яден дядовия глас в ясака,
попски круши брулили са циганьорите със сопа;
той – тръгналият на гурбет и незавърнал се в Итака;
круши са сълзите й, а тя – примряла Пенелопа.

Нечакан, аз си ида от далечната мъгла,
в която тънат хладните небостъргачи,
целувам пребрадената й сребърна глава
и сядаме да си попеем и да се наплачем.

 

НЕДОЗАКЪРПЕН

Все урболешката съм тръгвал към любови,
неструващи на черния пиперец щипката,
сега, когато скъдно е да се сдобия с нови,
нещо ми е шугаво и хлаба ми е пипката.

Продължавам с поглед да замахвам напосоки,
тела да жъна, неоставящи и мимолетен спомен,
приемайки ги, като продаваеми на борса стоки,
оплатими с липсващ грош от джеба ми проломен.

Какво не бих дал в солта ми да оставят стъпки,
да ме дамгосат с желязо, горещо до червено,
да съшивам с тяхна кожа торса си на кръпки
и да ми е едно такова дълбоко, ширно, извисено.

 

УТЕХА

Вратата в полето е предварително инсталирана
и над реката мостът издупен в подмоли занича;
Тъй че душите ни, ако не бяха инкриминирани,
да се президат щяха по терк на Уста Кольо Фичето.

Ако е било речено и чудесата се бяха пръкнали –
градините, виснали по дизайна на Семирамида;
разклюкарили биха се сфинксове млъкнали
на живота за миналото и от що в нощвите симида

бъка преди пещта, щяхме да разберем отчасти;
как да се раждаме и да мрем, без да питаме,
как да се сподобяваме с дефицитното щастие,
без да си пречим с лакти и с нозе да се ритаме.

Ако не беше мъзгата Божия толкоз завоалирана,
щяхме да си песновничим и да си танцуваме,
навлекли резервна братска риза, пандизно раирана,
с утехата – на богопомазани да се преструваме.

 

МЕРАКЛАНДИСВАНЕ

Брези облаците тежнеят
върху клепките й босилкови,
пращи руното й и вее
лъх на бъзуняк и полски билки.

Месечина гложди мъжеца ми,
с яд медовити духа ми услажда;
блейва повик, сърцето ми сеца,
пепели му оджака, буни сажди.

Селски коч съм сега, водете ме
да заклещя овчицата на върл дарак;
ближа каменна сол, но крепете ме –
да не ида курбан от прекален мерак.

 

РЕТРО ТАНДЕМ

Там някъде горе зад хвърлея
майка и татко седят на пластмасови тарги.
От телешки ребра и свински глави обират
плячката пенсионерска с наострени лъжици от алпака.

Делят ни, мътни като боза, шихти от вечност,
надраскани с крясък на есенни гарги.
И амбалажни хартии, проснати вместо пране,
да пазят от слънчевите набези мръвката.

Великден е било, било е Рождество.
Как без най-вкусните наденички
и нетабуто на тубата с блещукащо вино от афуз,
дето сега му викат болгар, ама вече го няма?

Такива ги мислят и ги говорят тате и мама и още какви ли не,
там някъде горе зад хвърлея, зад шихти от вечност.

 

——————————————————————————————————————————————————

Корица на книгата "Нашата пасмина". Снимка: Кnigosviat.net

Корица на книгата “Нашата пасмина”. Снимка: Кnigosviat.net

“В лицето на Бошев езикът е намерил един предан посланик, един пилигрим в беневреците на българската реч, защото поетът е този, чрез когото езикът живее най-истински, и езикът е този, чрез който поетът престава да е самотник и страдалец, а се превръща във всеки рупор на мирозданието в неговата най-самопознавателна част – словесното величие.
Прочетете тази книга на метежния поет Цветан Бошев – макар дошла от Африка, тя е толкова българска, че чак смъди на взорите”.  /Бойко Ламбовски за “Нашата пасмина”, Вook.store.bg/

“Уникален, автентичен, със собствен стил и самороден лирически изказ – тези определения по отношение на поета Бошев ни най-малко не са пресилени. И неподписани, стиховете му не биха били сбъркани от познавачите с ничии други. Малко закъснелият му с оглед на българската традиция поетически дебют (първата си книга “Господ в плевника” (1998) авторът издава на 49-годишна възраст) му дава предимството на зрялата творческа мъдрост. При Бошев няма случайни неща. Последните му две поетически книги – “Нашата пасмина” и “Любвоежбина”, издадени в края на 2012 г., имат антологиен облик и представят автор с концепция. Това са книги промислени и цялостни, в които “понасъбраното” е организирано около един основен сюжет, който ризоматично се разклонява в по-малки сюжетни линии. Бих определила “Нашата пасмина” като книга за Пътя, за параболата на живота – от родовите корени и пролетните надежди до есенната резигнация в далечната “обратна земя” сред “хабубите пустинни”; от поривите и възторзите на младостта, през крушението на бляновете, до страданието и самотата.” /Цветанка Атанасова, из рецензия в Liternet.bg/

 

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.